Къщата на Том Милс

-Намери ме пред вратата на стаята ти.-засмях се.Знаех че не трябваше да чета мислите и.Но това ми беше дарбата нищо неможех да направя...
-Искаш ли още вино?-отидох и си вех чашата която я бях оставил на пода.Взех и бутилката с виното.Налях си.Чашата на софи беше празна.Взех я и нея,като оставих своята пълна чаша.Погледнах Софи въпросително.Чаках да ми отговори.

-О.Ако се напия ти ще си виновен,но добре.
Усмихнах се и си взех чашата.Пийнах.
-Много етъпо,че сега се запознахме.И е тъпо ,че си с две години по-голям от мен.Родителите ти няма да са доволни,че изилзаш с хлапачка като мен нали?Не че моите ще са!Ама не ми пука.те искат да излизам с някакъв като мне.С гръцки произход.но аз не съм гъркиня,но те смятат,че чи трябва някой произилзащ от Гърция заради нашите прасатри корени.Разбираш гръцките богове.Те едва ли не искат да ме оженят за бог или полубог.Това е много тъпо нали?
Без да се осъзнавам бях говорила за семейството си.Млъкнах рязко исе изчервих.
-Ъъ,изивнявай.Сигурно не искаш да слушаш за скапанато ми семейство.Не че ги мразя,но всички сме мялко луди.И тея богове и глупости!но си обожавам семейството и богоевте ,и всичко.Ти как си със семейството?

-Родителите?-Неисках да расказвам за родителите си.Една мисъл за тях,и вече ми ставаше мъчно.Онази случка,която всички смятаха за катострофа,но аз знаех че не беше.Опитах се да прогоня тази мисъл и то донякъде се получи.Поклатих с глава.Приближих се към Софи.
-Някой все още не е заппомнил,че ненавиждам да расказвам за себеси.-погледнах я.Защо необичах да говоря за себеси?Заради случката ли?Или аз просто си бях такъв?
-Но бих слушал за семейството ти с векове.-усмихнах се мило и погалих бузата и със свободната ръка.В другата държах чашата с вино.

-Всъщност забарвих да те предупредя,че съм забравана и ако някой път се появ без глава трябва да тръгваш да я търсиш!Все още не съм я изгубила.И съжалявам ,че така те притесних,но трябва да станеш по-разказвателен.
Хм,как можех да го науча зда разказва за себе си.
-А за слушането с векове.Можже да стане понеже хм доста ми едълго родословието и историйте.Още от пра-старо време-знаеш Зевс,Посейдон,Хадес и т.н.Имам много от Хадес,но и от Зевс,посейдно и другите.Дори от най-дребните божества.Но моля те да не говорим точно сега за тях.От малка си изучавам миналото и име втръснало.

-хммм,Завс,Посейдон..-замислих се.
-Та тиси богиня.Но само моята богиня.-казах наглас и се усмихнах.Пак погалих бузата и с ръка.
-Не мисля да ставам по-расказвателен.-гласът ми стана някак си по-тъжен.Надяввах се Софи да не го е чула.Пак се опитах да прогоня мисълта за родителите си.Но,неставаше.Отпих от виното.

Усетих смяна в гласа му и разбрах,че съм навлязла в дълбоки и мътни води.Е,когато беше готов щеше да ми каже..Ако всъщност някога реши..Усмиханх се и казах:
-Хм,на бузата ми ще се отпечета ръката ти.-усмихнха се пак и разроших косата му.
-Много ми харесваш с разрошена коса.Толоква си сладък..И без и с разрошена коса.По-пронцип си сладур..Сладко коте..
Засмях се и обвих ръце около врата му.

Усмихнах се.
-Ама няма да мога да ходя винаги с разрошна коса.Някой ще ме помисли за петел.-засмях се.Пак погалих бузата и.
-Ще е лошо ли да се отпечата?-погледнах Софи въпросително.Погледнах я...гледах я в очите.В хубавите и очи...

-Няма да е лошо.ще си имам споменче.-усмихнах се.-Ти си моя петльо.И коте.Всъщност ще тярбва ад се пормъквам да те видя като върколаче.Или ще ми дадеш снимчици.Ще те поставим на кориците на Ню Йорк Таймс.
Представих си белия вълк с бански и други фотосесии и как не се разсмях като луда не знам.
-Всъщност ,ако дадеш ще те облечем като модел и загаливето ще е :"Вълк като модел"на корицата.представи си.
И този път не се сдържах и се разсмях.На менв си ми беше смешно.Вълка ми беше малко странен.

-Недавам.-казах и поклатих с глава.
-Искаш да ме видиш като вълк,хммм,може.Но другата седмица.Ако искаш.Ще се срещнем някак си някъде и ще можеш да видиш как се превръщам.Ако искаш-усмихнах се.Погледнах я в очите и я целунах.
-Ти,си моята богиня.-усмихнах се и я прегърнах.

-Много го удраи на някакси и някъде.Нали?
След това последвацелувката му.
-Хм,знам ,че съм товята богиня.Ти си моя бог.И моето коте.Нали?
после го пергърнах и го целунах.
-Моля те да парвим нещо.Стига сме се натискали!Става ли?
И се засмях.

-Добре.Искаш ли да ходим в някой бар?-погледнах я въпросително.Испих оставащото вино в чашата.Отнесох чашите ни и бутилката на кухнята.Бутилката я оставих в хладилника а чашите в мивката.Върнах се при Софи.
-Е,готова ли си?-и без да дочакам отговор я хванах за ръката.Телепортирахме се.Аз бях свикнал с това странно чуство,но Софи?!?
-Добре ли си?-питах я когато вече бяхме в бара.Хванах я за раменета,кой знае как може да и подейства.

Телепортирах се направо тук.Легнах на леглото си.Чуствах се ужасно не отвратително.Дали Софи вобще щеше да ми проговори някой ден?!?Беше се разсърдила само защото неисках да пострада.Това лошо ли е?Да искаш да защитиш някой!?!Нямах отговор на този въпрос.Нямаше да мога да живея без Софи...Но защо така се разсърди.неможех да си обясня това но и неможех съм без нея!Имах чуството че сърцето ми ще се скъса на хиляди парчета,е и какво от това?Без Софи,няма смисъл да живея.Макар и да се познавахме от 1 ден.След като ужасно дълго мшслих едвам едвам успях да заспя.

Събутих се.Върколака в мен се събуждаше.Отворих очи погледнах часовника беше полунощ.Бях заспал след полунощ,значи съм спал цял ден?Толкова ли зле се чуствах?Определено!Погледнах през прозореца,луната беше пълна.Веднага върколачешкото в мен създаде едно "ууууууу"Трябваше да се скрия някъде!Някъде където няма много хора,гората!Отправих се веднага там.