Къщата на Том Милс

Погледнах го леко изненадана,че отстъпи,но успях да го прикиря.Реших все пак да не пуша,защото..Ами не исках да призная,че всъщност не съм искала да го хм предизивквма..Казах си,че не пуша,защото тапетите ми харесвати съм щяла да ги удимя.Много тъпо извинеине си измислих ,ако ме питаше.След малко се върна с..С вино.Изненадах се и то доста силничко.
-Хм,защо точно вино?
И се изправих,но този път с усмивка...Тя самолеко беше пробягала по лицето ми ипак се беше скрила...Лицето ми се излъчваше спокойствие,любопиство,наслада и още нещо,което Софи не разбра.Може общо взето беше едно нежно лице...

Върнах се с бутилка вино,в едната ръка.И две чаши за вино в другата.Странно беше че не започна да пуши,но аз не обърнах внимание на това.
-Хм,защо точно вино?-пита софи.
-Можеби за по-хубава обстановка...или ъм по-романтична?-питах себеси като отговор на това което ме е питала Софи но отговорих само:
-Еми,обичам вино...Ако искаш мога да донеса нещо друго.-кой знае...можеби Софи не харесва вино.

-А не виното е едно от любимите ми ъъъ алкохолни напитки.-тя се усмихна.-Доста ме изненада с това вино.Какво е?Просеко?Или друг вид?
Софи най-обичаше Просеко.Макар рядко да пиеше вино и беше любимо.Главно беше на мартините и други такива напитки.Бира пък не обичаше много-много,но когато нямаше дурго итова пийваше.
-Всъсщност виното олицетворява любовта иромантиката..нали ги знаеш сапунките-баба ми ги гледа не аз.Там все на лунна светлина ичаша черевно вино.-соф пак се усмихна.

Значи обича вино...добре.Хм,дори имахме еднакъв вкус.Усмихнах се.
-Да,точно този вид е.-Дадох и едната чаша.Отворих бутилката с виното.Налях първо в нейната чаша а след това в моята.
-На лунна светлина,така ли?-казах замислено.Отидох до големият прозорец зад дивана.И дръпнах занавесите.Видя се луната,добре че не беше пълна.Изключих лампата.Сега цялата светлина идваше от луната.

Софи се засмя и също отиде до прозореца.
-Защо подражаваш,коте?Никога не съм обичала сапунки.
Тя вече беше забравила ,че му се сърди.Той имаше такова умение..беше много чаровен.
-Ти си едно лошо коте все пак.Вече си и нахален и лош..какво още?
Соф се усмихна и го погледна.

С едната си ръка държах чашата с виното.Погледнах не пълната но все пак голямата луна.
-Аз мисля...-погледнах Софи.Усмихнах се и пак се обърнах към луната.-Че така е по хубаво.Отпих от виното.Можеби,луната ми харесваше защото,аз като върколак бях превързан към нея.Или небеше заради това?
-При това сивата обстановка на тази стая,е идеално съчетание със светлината на луната.

-Всъщност да..Луната е много красива...Дали да не си направя сив бертон?не,не син е по-хубаво..
После се усмихнах и също отпих.Седнах на дивана и казах:
-Само Луната ли ще гледаме?Предлгама да правим нещо по-хубаво от това да имитираме сапунки.
Засмях се.
-А и там са на лунна светлина,не са вещици и върколаци и стоят на маса,а не прави.

-А кой ти каза че ще имитираме сапунките?-леко се засмях.Отидох до Софи която вече седеше на дивана.Наведох се и я целунах.Подпрях се на дивана и пак загледах луната.Отпих от виното и се замислих:
- Такам,следващото пълнолуние е на 15 юни.Което означава че вече на 12 или 13...и 16-1.Ох направо почти цялата следваща седмица...Ще съм белият вълк.

-Като какъв ставаш като върколак? И съжалявам не съм много по луните..кога е следващото пълнолуние?И до колкото си спомням цяла седмица си под влиянието на тази тъпа Луна?
-Хм,не смятам да продължавам да ти се сърдя...Ти как мислиш?да продължавам ли,лошо коте такова?Или за предпочитане е нахално?Или и двете?
После иаз се засмях и го целунах.

-Бял вълк...Следващото пълнолуние е на 15 този месец.Почти цялата,не цяла седмица,би станало прекалено много...-гледах луната.Защо толкова ми действаше когато дори не е пълна?
-Хм,не смятам да продължавам да ти се сърдя...Ти как мислиш?да продължавам ли,лошо коте такова?Или за предпочитане е нахално?Или и двете?-каза Софи.
-Ъммм,и нахалното и лошото ти коте не иска да му се сърдиш.-отвърнах на целувката и и се усмихнах.Отпих от виното.Погледнах чашата и започнах да я въртя разглеждайки течноста на лунната сведтлина.

-Според мен тази лунна не ти действа добре...Няма нищо интересно в чаша с вино на лунна светлина.
Дръпнах завесата и щракнах ключа за лампата(така се наричаше,нали?).погледанх го и се усмихнах.
-Добре..зайчето не се сърди на котето,но зайченцето черно иска да парви нещо интерсено.Като например да бръщолеви..Или по и-нтересно то това да виси и гледа чаша вино на лунна светлина.

Софи дръпна завесите и след няколко минути лампите пак бяха светнали.
-Ами сега...никаква романтика...-поклатих глава и след малко се засмях.
-Хмм,мисля че си права...луната не ми действа добре.Но това че не е интересно да гледаш чаша с вино на лунна светлина,не е истина...Опитвала ли си?-пак се засмях и отпих малко.Не пих с големи глътки..беше останало още поне половин чаша.

-Не съм изнам,че е ултра тъпо.Нямаш право да ме убеждаваш да пробвам..По приницп ти казах още при Силвияче не се доверявам на напитките ,но са ми нужни.-усмивка се появи на лицето ми.
-О, и сме станали по -ромнатични.не трябва..Тц,тц..-зацяках с език.-ти си бодгард,коте..Не трябва да имитираш сапунки,че ще ти омекнат костите и горката Сиси...ще я издядат вълците.
Тя се усмихна.Е,не искаше чак такава жестока смърт.А дали изобщо я искаше?

Поклатих с глава.
-Това че съм бодигард,не означава че немога да съм романтичен.-Софи още съвсем не ме познаваше.То нямаше и кога да ме опознае...Засмях се,Софи сигурно не беше разбрала защо се смея.Седнах на дивана отпих от виното и погледнах Софи.

-Да ,но ти много ..Ами малко си дръпнат..Но ще оправим това,нали?
Забеляза погледа му и впи очи в неговите.
-Хм,не знам за кой път го казвам..Хайде да правим нещо по-интересно от това да се гледаме или пък да наблюдаваме чаша вино на лунна светлина.
Станах дръпнах пердетата и загасих.Загледах се в чашата вино на лунна светлинна...
-Ихаа..Изобщо не съм била права за виното...То не е ултра тъпо,ами много повече от ултра тъпо..Може би мега тъпо или нещо по-голямо.
И се засмях.

Засмях се.
-Софи,ти няма да се промениш.Но не трябва да се променяш,ще си останеш така.-Погалих лицето и с ръката си.Целунах я.Отпих от виното.Софи беше дръпнала завесите и сега голямата луна пак се показа.
-Защо ми отвори изгледа към луната?-погледнах първо Софи а след това луната.Преди малко гледката беше същата,но след това Софи дръпна пердетата и луната се бе скрила.За какво тогава пак я отвори?

-Ами ,за да се уверя колко е тъпо човек да си наблюдава чашата с вино.И се оказах напълно права.Нали?
После си изпих виното на едни дъх.
-И ти пак не отговори на въросчето ми.Какво ще правим?Казвам го за последен път ипосле си тръгвам.Ясно?
На Софи не й се стоеше в къщата.Например искаше да отиде при морето,в парка насам -натам.

-Ама нали каза е няма да се уверяваш,преди малко го беше казала...-усмихнах се.
-Ясно...Ъм,представи си че сме на пърав среща.-Усмихнах се.Свих ръце в юмруци,поставих ги пред лицето си.Растворих си ръцете и ги раздалечих.По това време казах :
-Пууууууф-казах го тихо,нежно и усмихвайки се.Засмях се леко.

-О,боже ,Том!Ти си моята фея кръстница.
После се приближих.
-Представях си нашата първа среща по-друг начин.Но и този е перфектен точно ,защото е нетрадиционален.
После се усмихнах и го целунах.
-А ти си представи ,че това беше първата ни целувка.Която всъщност е ъъ коя по брой или не си ги броил?Аз не съм.

-А аз вобще не съм си я представял,защото знам каква беше!Когато сбъпках зданията,и почуках в твоята а не в стаята на силвия.-засмях се.
-Не не съм ги броил,и първата ни целувка също не беше такава!Аз мисля ча тази "първа" целувка по ще ти хареса.-Станах от дивана.Софи стоеше пред мен,така че не беше нужно да ходя далеч.Погледнах я и се усмихнах.Сложих ръката си на кръста и,притиснах я към себеси и я целунах,бродължително и нежно.Стояхме на лунната светлина.

-Коте,откъде мече се научи кое повече ще ми хареса?Толкова ли съм непредсказуема?-промлъвих аз след тази страхотна целувка ,която ми дари.
Помисилх си,че май искам още.Лунната светлина ни осветяваше.
-Сега за къде да сложа ръката си?На врата?
И в миг обвих ръце около врата му.Изпросих си още една целувка.
-Искам още от "първата"ни целувка на лунна светлина.
И въздухнах влюбено.Абе,сапнките на баба ми май лятото ми бяха повлийяли.

-Представи ли си че това беше първата целувка?-Погледнах я въпросително.След като ми отговори казах :
-Сигурна ли си че втората,пак искаш да е на лунна светлина?-погледнах луната а след това пак се обърнах към Софи.
-Романтиката се завръща,май.-засмях се леко.-Но какво ще правим,нали не обичаше сапунките?-усмихнах се.

-Втората може и да е другаде.И ама хич не обичам сапунките,ама цяло лято с баба и ми влияйт.Пфууу.Многое лошо това,нали?Ти искаш да си остана твоето лошо момиче,нали?
Аз поне исках да си остана.За него не бях сигурна.Аз трудвно се порменях.После реших и аз да се опитам да дам вървна целувка.Целунах го.
-Боже изгубила съм форма.Не мога да се меря с целувките ти.Не мога да повярвам,че момче ме мина.Обикновенно аз минавам тях.Или хм ъъ другите момичета.Много рядко обаче пък се случва да ъъ трябва да ги минавам.

Засмях се.
-Е,не ми беше много сложно.-усмихнах се.Ръката ми все още лежеше на кръста и.
-Значи искаш още една?-усмихнах се.
-Имаш я.-пак се усмихнах.Притиснах я към себеси.И пак я целунах...По скоро не беше една а няколко...няколко една след друга...нежни и страстни...

Лекичко се дръпнах така ,че да съм далеч от устните на Том.
-Този път изобщо не смятам да въздишам.Съгласен ли си?
После се оставих на страстта.Е,тя се изразяваше само в целувки.Реших да го оставя малко намира.Опитах да се въздружам като гледах едниствено исамо очите му.Беше невероятно красив.Не само очите.А всичко!"Божичко как го намерих !!!"-мислех си аз.