Къщата на Том Милс

Хол:

Спалня:

Всекидневна:

Кухня:

Баня:

Кухнята и банята са на първия етаж.А всичко останало на втория

-Уау...Готино е и доста синьо.-засмях се аз.-Хм,ключовете...Ако ги стъпчем горките.
Пак се усмихнах.Нещо ми ставаше само се усмихвах и гледах устните му.
-Все аз започвам да те целувам.този път ако искаш да се целуваме няма да почвам аз първа.-заяви тя.
Бузите ибяха покрити със сладка руменина.Тя се настани на дивана.

-Да всичко синьо,само всекидневната е сиво-бяла.-качихме се на втория етаж и отидохме във всекидневната.Софи седна на дивана
-На този диван изглеждаш,много хубава....не повече прекрасна...-Седнах до нея и я целунах.
-Съвершенно не е вярно че ти започваш.-засмях се.Прегърнах я и я притиснах към себеси.

-О,така ли?Да сядам ли да изброявам?Предпочитма обаче да си хм преживявам времето в твоите прегръдки и целувки..Съгласен ли си с мен?
Засмях се аз.
-Знаеш ли,че синьото ми отива...Но съм с розов бретон...
После млъкнах.мисля,че и двамата си мислехме едно и също..Поне за си мислех,че искам само целувки ицелувки.Усмихнах се при тази палава мисъл.

-Съгласен,напълно...-усмихнах се.Целунах я.Въздъхнах и се облегнах на дивана.Ръката ми лежеш на раменете и.Толкова ли бях уморен?Определено да.Софи,успя някак си да ме събуди от нещо като сън.Отдавна не съм изпитвал такова щастие.Но,само днес можеше да съм в такова настроение.След това нямаше как да стане.Пак ще трябва да се превърна в онова почти безчуственно същество...

-Ами смятам да съм със син бретон...-представих си бретона със синя черта итя се появи.беше много красиво синьо.
Усмихнах се.
-Спи ли ти се?Странно...Доста е ранно.Не всъщност не е.11 и 30.О,моля те недей да заспиваш.Остани буден и съм съгласн да играем на Не се сърди човече.-шегувах се аз.
Замисилх се...З акакво ли?Ох,...Ами просто си висях така...



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това изимслих...

-Много ти отива.-Усмихнах се.
-Да спи ми се,ужасно ми се спи.Днес се събудих много ранно за да не закъснея...Трябваше да идвам в този град.Отдавна не съм бил тук.-огледах се.
-Но,нищо...почти,не се е променило.Тази къще е от родителите ми.-спрях се не исках да расказвам нататък.То тя и не ме молеше тогава?защо го расказвах??
-Тук имах много спони.-засмях се.

-Недей да разказваш...Не се познаваме от токлкова скоро...Хм,като ти се спи,ако искаш си лягай...Но перди това ще трябва да ме изпратиш до училище,защото хванат ли ме...не ми се иска да имам още наказания.Добре че,лампите загаяст по-късничко..Май към един..
Засямх се и отметна бретон.Гушна се в Том
-Е,хайде да правим нещо по-интересно или да се прибирам?

-Не,още не се прибирай.-Казах и я прегърнах.Да,спеше ми се.Но мисълта че нямаше отре можеби нямаше д можем да се видим не ми харесваше.
-Ако ще се прибираш няа да те хванат,спокойно.Ъм,ще те хванат само ако проверяват в стаята ти.Но не мисля че ще се стигне чак до това.-засмях се и я погледнах.Целунах я,доста проължително.

софи задъхано се дръпна от Том...
-напълно съгласан съм да не се прибирам.Всъщност те никога не проверяват стаите и не е никакъв проблем.
Засмях се и пак започнах да го целувам.После леко го избутах от себе си.
-Досещам се защо ме целуваш така..Смяташ ,че утре няма да се видим ли?Предполагам,че Силивя ще остане повечко време в училище и ще сме заедно.
После се гушнах в него и пак хм започнахме.

Не отговорих а...Продължавах да я целувам.Не исках да се разделяме не само заради това че може да не се видим.Аз,съм труден за разбиране.Понякога дори аз немога де разбера себеси.Днес,Софи ме събуди...от този странен сън.Ами утре?Какво ще стане?Пак ли ще съм такъв какъвто съм?Какъвто трябва да бъде?Незнаех.Утре щях да разбера.Но не исках...не исках този дан да свършва.Защото някъде в себеси знаех че точно така и ще стане утре.Но защо?На този въпрос нямах отговор.

Когато спряхме за момент попитах:
-За какво си мислиш?Много е гадно да не мога да чета мисли...
След това зачаках отговора му леко дръпната от него и впила очив неговите...Тако поне се заставях да не гледам устите му и да си мисля...Абе ,какво ви интересувам какво си имслех..Надявах се да не прочете мисилте ми,защото бяха доста хм перверзни...Засямх се при тези мои почмисли
-Е,сигурон ме смяташ за луда,като се хиля така,а?И прочете ли мислите те ми току що?

-Нищо особенно.-усмихнах се.Как щех да и кажа какво съм наистина?Тя ще си помисли че съм някакво бесчуственно същество!Но силвия го беше приела...Но тя е друга.Нямаше начин да кажа на Софи че съм...такъв.Дори и аз незнаех какъв.Беше много сложно.И аз неразбирах себеси.
-Не,не съм ги прочел.Опитвам се да не го правя.И мисля че малко по малко става.Или искаш пак да започна да ги чета?-усмихнах се закачливо.

-Точно в този момент не исках да ги четеш...Но по прнцип...Е,ще видим..
Тя го погали нежно по лицето.Усмихна се.после погали с пръстче устните му.
-Знаеш ли,че си по-висок от мен.Лошо,лошо...Ще трябва да вися на лост ,за да се удължавам.-пошегува се тя.-Всъщност ще ми трябва магия,ама да не стана някакъв дългуч.Няма ли да ми кажеш да спра да говоря?
после се усмихна.
-И сега точно не ми чети мислите.
Пак нещо лошо се бе появило в главата й.Нещо повече от страстни целувки.

-Да знам.Виждам че съм по-висок.Е,такъв съм си.Остани такава,никакви магии...Така си си супер.-усмихнах се.
-Не,няма.Как се разбират хората, и не само те.Чрез говорене...-засмях се.
-И сега точно не ми чети мислите.-каза софи.Не беше нарочно но мисля че нещо от мислите и достигна до мен.
-Ъм,моляте не се карай много.Не беше нарочно но мисля че нещо...ъм...стигна до мен.-усмихнах се невинно.

-Ах ти,нахално коте...-засмя се тя.-Какво достигна до теб,палаво и нахално коте?
Притесни се малко.Мислите й бяха доста первезнички и той може би щеше да се разсърди.
-Лошо момиче съм,а?Ще ме търпиш и такава нали?
После се облегна на рамото му.
-Слушам,палаво,нахално,четящо коте мисли.-тя прибавяше всеки път някакво прилагеталено.-Много си те обичкам,нахално коте такова.

Засмях се.
-Какво ли не.-усмихнах се.
-Естественно че ще те търпя.Ами ти мен?-Прегърнах я.И се засмях.
-Много си те обичкам,нахално коте такова.-Каза Софи.
-И аз теб.-притиснах я по-кам себеси.Бях ужасно щастлив!
-Дори не си представяш колко много!-казах и се засмях.Софи седеше облегнала се на мен.Богледнах я.

-И аз ще те търпя...Хм,да се надяваме...
после се усмихнах...
-И сега след като первезните ми мисли дойдоха до ума ти или там както идват мисилте какво?
Зачаках отговора му,като си играех с ноктите си..По-точно си оглеждай маникюра...горките ми нокти..Нужадеха се от нова рисунка със сърчица..Да бе,много бях чувствителна..да му се невиди,разбира се,че нямаше да е със сърчица , а сърчица черепчета...
-Мамка му!сърчица с черепчета.ъъ,извинявай..Чудех се каква нова картинка да си сложа на ноктите...Предложения?
После го целунах опитвайки се да разбудя страстите...

-Ъм,не съм много по модата и там...рисунките по ноктите.Не разбирам от това.-засмях се.Пуснах Софи.И легнах на останалата част от дивана.Софи едвам не падна,толкова неочаквано я бях пуснал...Придърпах я към мен,така че да легне,върху мен.Иначе нямаше место за двама.Нямаше къде иначе да лежи освен на другата половина от дивана.

-Ааа,нахално коте,заради теб щях да падна.
Настаних се удобно върху него.
-Нахалното коте става още по-нахално,а?Вече се сдоби с прякор.кой е моя?И нормално емъж да не разбира от нокти и риснуки.някой път ще везма дате лакирам-пошегува се тя.
После го целуна.

-Твоя...ъм...сладка...сладкото зайче.-усмихнах се.
-Как ти звучи?-питах я,и я целунах.-Котето и зайчето.-засмях се.Бяхме като някакви малки деца.Ръката ми докосна лицето и.Целунах я и я притиснах към себеси.Неспирахме да се целуваме.Неможех да си представя.Как до сега живеех без Софи?

-Да,зайчето..Сладкото зайче...Ама че си...Ти си моето нахално коте...
Едва говорех..Толково бях задъхана от неговите целувки.Бях полоила ръка на гърдите му,точно там където беше сързето му.Малко назад се дръпнах ипопитах:
-Хм,не желаеш ли да се преместив някъде дургаде?Или да стоя върху теб,нахално коте?
После приплъзнах ръка по гърдите му.Той наиситна беше мускулест и идиеален за бодигард.Жалко,че не беше мой бодигард.

Какво правех?Истинсоко ми аз започна да се връща...Да,харесвах Софи...Но какво можех да направя с себеси?Бях си такъв!Софи ме беше събудила от някакъв сън...но истинското ми аз взимаше върхът.Аз,мможеби бях романтичен...което и беше харесвало на Силвия..но не и...не и нещо друго.Поне докато не се опознаем.Ами Софи?Дали щях да й харесам такъв?Там...истинското ми аз което започна да се връща...което седи някъде навътре дали щеше да и хареса.Трябваше да спрем.Някак си...
-Искаш ли нещо за пиене?-Попитах най-тъпият въпрос който пръв ми стигна в главата.Надявах се да иска...Беше ми неприятно...ей така изведнъж да рзвалям всичко.Но,аз си бях такъв...

Софи се дръпна от него иседна спокойно на дивана.погледна го и разбра,че всъщност той не е този,който беше видяла...Сега той беше свенлив и отхвърлящ.Тя го изгледа смразяващо,но реши да не се карат.
-Хм,може.Моля да е алкохол,но без бира.
Е,сега и тя щеше да извади своето аз.Тя не беше никакво добричко момиченце и ако той я смяташе за такава...
-Тук може ли да се пуши?-най-нахално попита Софи.-Предполагам да.защото се нуждая от това.
Когато беше ядосана правеше глупости.Точно така изгуби и девствеността си,но после си свикна и вече почит инщо не я притесняваше..Пак погледна смразяващо онзи Том,който не би харесала почти никое момиче,но тя хм нека не си мислеше такива неща,че ще вземе дай прочете мислите.

-О,супер,Том!Много си умен,няма що!-скарах се аз на себе си.
-Ще отида да взема нещо.Ще те оставя сама за малко.Добре пуши,няма проблем.-Неисках да я ядасвам.Но какво,какво можех да направя с себеси?Нищо...
Отидох до кухнята и погледнах в хладилника.Имаше най-различни напитки.Незнам защо но реших да взема вино.Тук беше едното от нй-любимото ми.