Таванът

Изръмжах.Тази за каква се мислише?За дъщеря на Сатаната?Дори самата му племенница не се държи по този начин.

- Както и да е.Не ми пука... - изрекох и повдигнах рамене.Изправих се на крака и се приближих към един от прозорците.Погледнах навън.Беше приятно за гледане училището от тази страна.Сестра ми беше като трън в задника.Как пък по дяволите се забърках в това?

- Ето,че си преличаме. - усмихнах се и проследих всяко негово движение. Можеше да се познаваме и от няколко минути,но вече си лазехме по нервите и се джавкахме за всичко. Като се замисля думата "джавкаме" не е за предпочитане в компанията на върколак.
В главата ми изникна един текст на една песен и аз започнах да си я препявам тихичко като тупах крак на пода и клатех леко главата си. Бях като пълна откачалко,но поне така се харесвах. Обикновенното е скучно. Трябва да си по различен и тогава ти става забавно.

Това момиче ми лазише по нервите.Не знам защо,но просто така се получи.Е бях чувал,че било хубаво да имаш сестра.Ммм моята беше олицетворение на Сатаната.Дали бяхме от различни бащи?Или майки?Огледах я отново.От глава до петите.Нямахме никаква прилика.Е...тя беше с готически вид,а аз си бях нормален тип по който жените припадаха и си имах приятелка,а тя дали беше имала гадже Бог знае.

- Е малката тук ли ще стоим цял ден? - попитах я.Натрапих на думата "малката" защото тя се нервише като и казвах така.

- Къде искаш да изведеш сестра си? Няма да откажа,но нека да е някъде където наистина мога да се нахраня като хората. - усмихнах се и ми се показаха кучешките зъби. Дано да беше разбрал под каква храна имах предвит. Направих се че не обръщам внимание на думата малката и го погледнах в очите. Какво толкова ме гледаше. Все едно до сега не бе видял готик.
На мен той не ми беше кой знае колко симпатичен и може би защото не го бях опознала...или може би защото беше твърде обикновен. И както не веднъж съм си казвала " Обикновенното в скучно"

Повдигнха вежда.Боже!Някой не училише ли тези вампири,че трябва да се държат.Клеър им водише часовете по социология.Да вземе да им обесни.Ама пък и като знам тя какви ги върши...крушата не пада по далеч от дървото.Обърнах се и отидох до вратата.
- Идваш ли?Ще отидем в гората. - изрекох.За един вампир храна означаваше кръв.Ако сестра ми се намуси и извика,че иска да яде McDonalds щях да ококоря очи.

Очудих се,че веднага тръгна. Пък и на всичкито и отгоре ми предложи гората. Не,че там имаше нещо интересно за ядане,но от къде да знам може и да се намери някой заблуден човечец или някакво друго същество.
- И как бих пропуснала това? - казах спокойно и тръгнах след него. Слязохме от тавана и тръгнахме по коридорите. Сигурно няма да му е много приятно да бъде в компанията на малката си кръвопиеща сестричка, която мрънка,че е гладна. Но какво да се прави. Сигурна бях,че ако не му беше приятно щеше да ме остави сама да си хвана нещо за ядане.

Талия ме прати към стаята на кака,но аз отидох в съвсем друга посока.Отидох към тавана където попринцип си седях.Качих се в помещението където беше сравнително приятно.Не беше като другите тавани.Имаше си диванче и лавица с книги,но имаше и еидн куп кашони с най-различни неща.
Седнах на диванчето стискайки медальончето.Да го ползвам сега или после? - питах се.Сега като живо човешко същество мисля,че трябваше да се запозная с някой.Но с тези мои скромни размери...Никой нямаше да ме види.Бях само на метър от земята.
Ако го ползвам ще си намеря приятели...най-вероятно.Но само ще изглеждам като по-голяма.Вътрешно ще съм си детенце.
"Ще го ползвам" - казах си.Все пак то щеше да изпълни всяко мое желание.Ако не ми хареса като голяма...сигорно ще мога пак да се върна и да съм малка.Еее ще видим.
Стиснах здраво медальончето в ръчичката си и си пожелах:
- Искам да бъда голяма! - гласчето ми беше тихо.Малко се притеснявах,но не мислех,че има от какво.
Лека светлина огря стаята.Разтворих ръчички и медальончето се издигна във въздуха.Ахнах.Всичко наоколо беше светло като бял ден,а всичката тази светлина идваше от това малко украшение.
Светлината се усили и ме заслепи.Сложих ръчичка на лицето си за да закрия очите си от силната светлина.
Светлината достигна всяко кътче в стаята и изведнъж просто всичко изчезна.Беше отново леко мрачно.Нямаше я светлината.Медальончето падна на пода като се чу леко звънтене.
Аз от своя стрна се намирах легнала на земята.Протегнах се и взех медальончето.Ръката ми обаче беше някак си различна."Данеби да беше подействало" - запитах се.Бързо се изправих и отидох до едно огледало което се намираше в края на тавана.
Отидох и с ръка леко махнах прахта.Огледалото беше мръсно,но все пак можех да се огледам.
Лицето което виждах не беше моето детско личице.Беше лице на момиче на около осемнадесет.Косата ми си беше руса,а очите пъстри.Но и друго не очаквах.Все пак отва бях аз...в бъдеще.А не аз в друго тяло.О за Бога!Харесвах се в това тяло!Аз бях голяма!Вече не бях дете.На пръг поглед.
- Да! - изрекох.Гласът ми вече не беше като на малко момиченце.Беше като на тинейджърка.Бях с други дрехи което ме учуди.Но добре,че не бях гола,а с онази рокличка..нямаше как да се побера в нея и посмъртно като бях..такава.
Изправих се.Стиснах здраво медальончето и излезнах от прашния таван като тръгнах на някъде...