Таванът

- Това не може да са ти родителите. - Обърнах се рязко към него и го погледнах. Беше невъзможно това да са неговите родители. Та нали аз отдраснах с тези хора, за Бога. Погледнах снимката и пак погледнах към момчето и поклатих глава.
- Не може...- казах тихо и погледнах право в очите му. Или той се бъркаше или аз. Но със сигурност се бъркаше той,защото аз бях 100% сигурна,че това са родителите ми.

Тя продължаваше да отрича,а това ме изнерваше.От гърлото ми се откъсна ръмжене.

- Не можеш да говориш така!Може да не съм прекарал целия си живот с тях,но ги помня!Виждал съм ги и когато бях по-голям и докато сестра ми растене!Не можеш да спориш с мен!Бих ги познал дори и лицата им да бяха изрисувани некадърно в Снежанка. - изрекох бързо с висок глас.За Снежанката имах предвид салатаъа с мляко и краставици,а не онази на Дядо Коледа и се надявах да ме разбере правилно.Отново преместих погледа си на снимката,а после към нея и после пак към снимката.За Бога това тук щеше да съперничи на някой турски сериял.

Той ми изръмжа а на мен това не ми хареса. Показах кучешките си зъби и а от гърлото ми излезе нещо като ръмжене.
- Тези хора ме отгледаха и накрая бяха вдигнали ръце от мен. Оставиха ме да си правя каквото си искам и накрая като станах наистина непоносима ме пратиха тук. Как ти се струва сега това? - повдигнах въпросително вежди и го погледнах в очите. Е, може би аз съм била сестрата която се е пръкнала и му развалила живота.

Още едно ръмжене излезна от устата ми.

- Как ми се струва ли?Как ми се струва?Не знам!Казах ти!Тези хора ме оставиха щом се появи сестра ми на бял свят!Те!Това бяха те!Сигорен съм!Може и ти да си сестра ми ,но това ще е странно.Те никога не изпускаха сестра ми от поглед.Бях невидим за тях! - повиших тон ядосано.Ударих с ръка по стената която беше наблизо.Тя беше оголила зъби.Това нямаше да и помогне.Едно ухапване от мен и щеше да умре.Нямаше просто смисъл да прави нещо подобно.

- Да може би съм ти сестра. - казах спокойно. - защо пък не. Аз съм вампир а ти върколак. Супер! И да ти кажа тези хора ми обръщаха внимание когато бях малка и сладка а после като се превърнах в "чудовище" - вдигнах два пръста на двете си ръце и направих знак на кавички. - повече не ме и поглеждаха. Оставиха ме да се напивам, да пуша,да се събира съм някакви "отрепки" - показах отново това движение - и не направиха нищо. За което съм им много благодарна защото сега наистина се отървах от тях. - бях повишила малко тон. Боже защо ми трябваше да казвам толккова много за мен. Кого го интересуваше?

Засмях се въпреки,че не си беше никак смешно.

- Ами да...те не стават за родители малката! - обесних и.Настаних се на дивана и се загледах в нищото.Щом тялото ми докосна материята наоколо се разнесе прах.Леко се изшкашлях и помахах с ръка пред лицето си.

- Ужас!Някой трябва да почисти тук... - измърморих.Станах и придобих вълчата си форма.Тук имаше място и нямаше нужда да се "свивам на четири" .В опашка почистих прахът от дивана там където мислех да седя и напавих едно място на "сестра си".Отново станах човек.Тези дни щеше да е пълнолуние и можех да се превръщам три дена преди това и три дена след.Някои вълци-както аз обичах да ги наричам-можеха и когато не е пълнолуние и когато не беше близо.Странно.Объркана му работа.Пак седнах на дивана.

- Не ме наричай малката. - скастрих го а кучешките ми зъби още се показваха. Знаех,че съм безащитна пред него,но поне така щях да покажа раздразнението си, което беше голямо. Закашлях се от праха който летеше из цялата стая и помахах леко с ръка пред себе си,за да махна прашинките. Той даже направи място и за мен на дивана,но аз предпочетох да седа права и да го наблюдавам. Скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах малко невярващо. Исках това всичко да чуя от така наречените ми родители и чак тогава щях да повярвам на всички това.
За Бога! Аз бях вампир а той върколак. Нямахме нищо общо по външен вит. Аз мясам на...някакъв убиец (което до някъде бях) а той...на такъв дето отиват в библютеката или може би в бара. Е, поне си намерих някой с който да ловувам.

Засмях се.Тя остана пред мен сякаш ако седне ще я изям.

- Ще ти казвам какво си поискам! - обесних и.Държах се гадно и студено,но още не можех да повярвам,че на снимката са нашите родителите.Нашите...Това просто беше невъзможно.Това момиче тук.Вампирката тук да е моя сестра...не можех и не исках да го повярвам.

- Значи си ми сестра...може би - изрекох.Повиших тон на "може би" и я погледнах с преценяващ поглед.

- Искам да го чуя от родителите "ни" - отново знака за кавичките и се усмихнах надменно - и тогава ще го повярвам. - Присвих очи и извадих телефона от джоба си. Погледнах го и набрах номера на майка ми.
- Не мога да повярвам,че правя това. - казах с досада и изчаках да ми вдигнат. Не чаках много и от другата линия се чу гласа на мама малко очудена,че и звъня.
- Имам ли брат? - попитах я веднага а тя за миг замлъкна. Започва да овърта да се обяснява. Аз превъртях очи оте досада и метнах телефона на момчето на което не му знам името.
- Говори с нея. - казах настоятелно и почнах отново да разглеждам.

Колко директно попита родителите ни дали има брат.После ми метна телефона аз да се оправям.

- А аз случайно да имам сестра.Е ако въобще помните,че някога сте имали син... - измърморих.Жената от другата страна на линията почна да заека и да овърта.Включих я на високо говорител и повдигнах вежда към вампирката.


- Е мамче какво каза? - подканих я аз.Тя измърмори нещо като "Д-д-д-да" и аз подадох пак телефона на момичето и плеснах с ръце.

Изръмжях на телефона и се заслушах в гласа който започна да се оправдава.
- И кога смятахте да ми кажете? - попитах бързо. Нямах търпение да затворя телефона и да и запаля една цигара. Как беше възможно всичко това? Бях много,много бясна на тях.
Гласът на другата линия отново започна да се оправдава и да говори някакви простотии като това,че е било за мое добро и така нататък и,че той избягал .Общо взето врели на кипели.

Засмях се.Аз избягал?Да...още малко ще кажат,че съм замесе нв обир на банка.Убийство.И какво ли още не.

- Ще затвориш ли?Ако ще говорим за бягство дай аз да си измисля лъжата,а не те да скълпяват нещо... - изрекох и направих знак с ръка сякаш да ми даде телефона.По-добре обаче да не ми го дава,че не знам какво щеше да стане с милата ми майчица.Зачудих се за името на сестра ми.Колко сладко...да не знам името на сестра си.

- Хей малката..хъм,а сестро...как се казваш? - реших се и да я попитам.Изглеждах като някой болен тип който си е изгубил панетта.Или по-точно говорех като такъв.

Погледнах гневно кум излегналия се на дивана така наречен мой "брат" и му хвърхих телефона. Мразех хората които не разбираха от дума и ми се правеха на голямата работа. А пък това с малката ме изкара извън нерви,но просто издишах шумно и се усмихнах пресилено.
- Ванеса мили мой братко. - казах като някоя момиченце кото ТОЛКОВА много уважава брат си. Е, нищо не се знаеше може пък после да станем първи приятели. Което не ми се вярваше,но се бях научила,че когато кажеш Никога то винаги става. Завъртях се и започнах да гледам кашоните с джунджориите вътре. Не ми трябваше да научавам името. Но нямаше да откажа да го чуя ако той ми го каже. Извадих някакви прашясали книги и сумати стари трофей.
Боже...на колко ли беше това училище? Със сигурност не беше от на новите тук.

Ванеса.Да бе вярно!Еее хубаво име.

- Не искаш ли да знаеш моето име?Еее знам,че искам.Аз съм Арчър... - казах и.Това беше "малко" самовлюбено от моя страна,но все пак малката ми сестричка трябваше да знае името ми.Бях приключил разговора с "родителите" ни и и го върнах.Като го метнах.

- Умирам си да се срещна с 16,17 годишното "аз" на родителите ни.... - изрекох.Не знам дори защо го казах.Те тогава са били по-зле и от сега...нямаше да е кой знае какво.Нямаше да е голям пропуск ако не ги видя.

- Не исках да те питам,но предположих,че ти ще бъдеш така добър да ми го кажеш и без да те попитам. И ето бях права. Леле...вече започваме да си четем и мислите. - казах с лека досада и си взех телефона който падна на земята,защото не се бяй обърнала,за да го хвана. Изтупах го о прахоляка и го прибрах в джоба на суичъра си. Боже...бях гладна. Исках да пия кръв и незнам от къде щях да си намеря. Дали моето мило братче ще ми хване някой от който мога да се нахраня спокойно? Да бе...аз ако очаквах такова нещо от него сигуно щях да си остана гладна. Но нищо не се знаеше а пък и не го познавах още като хората.
- На колко си? - попитах бързо и после се обърнах пак към кашоните сякаш бях кихнала а не бях задала въпрос.

Боже!Много говорише!Определено не беше като мен.

- Да бе.И мислите ще си четем.И ноктите ще си лакираме.В черно!Ооо може да отидем и до Мола заедно... - изрекох и изпуфтях.Тя вдигна телефона си който падна на земята.Обърна се пак към кашоните.Да не търсише изгубено съкровище?Ако да..по-добре да тръгне към края на дъгата.Там ще бъде гърнето и леприконите и там другите глупости.Туковиш открие и грижовните мечета.Сестрата зададе въпрос.На колко съм.

- На колко ти изглеждам?Да кажем,че съм на 21 и се държа като...17 годишен... - смигнах и.Нямаше нищо смешно в това което казах.Беше тъпо...тъпо като ръбът на кръгла маса.

След като каза всичко това за лака и мола аз се обърнах смръщена и го погледнах очудено.
- Ти да не си гей? - втренчих се в него. Естествено правех всичко да го подразня. Той дразнеше мен а пък аз да оставам по назад.
- Значи си на 21. - след това възкликна и се усмихнах,но бързо се намръщих и повдугнах ръмене сякаш това не беше кой знае какво и не ме интересува. Да да то не ме интересуваше. Еее...колко беше хубаво да се подразна малко с някой.

- Гей?О Боже!Разкри най-съкровената ми мечта! - изрекох с писклив и певзет глас,а после пак придобих сериозно изражение.Тя повтори годините ми."Да,да.Двадесет и една!Толкова ли съм стар?" - казах си на ум.Тя беше на осемнадесет до колкото знам,а и на толкова изглеждаше.Е нямаше да я питам.Ако ще си казва годините няма да е зареди мой въпрос.Замислих се какво може още да ми разкаже сестра ми за себе си.
- Сестричке...разкажи ми за себе си... - подканих я аз.Аз от своя страна мразех да говоря за себе и може би и тя не обичаше.Особено с този външен вид.

- Пуша, пия водех се с откачалки. Достатъчно ли ти е? - казах накратко и после го попитах едно малко въпросче. Не обичахд а говоря за себе си. Хората можеха да видят каква съм всъщност когато ме погледнат с какво съм облечена или какво правя. Облегнах се на един кашон и искрено се надявах той да не се премести а аз да се изтърся. Бръкнах в джоба си и извадих цигарите най демонстративно и запалих една. Дръпнах силно и издухах дима към Арчър. Може би нищо не достигна до него,но това не го правих с лоши чуства или намерения към него или просто за да го ядосам. Не,то просто отиде при него. Само.

Тя запали цигара.И на всичкото отгоре издиша димът към мен.

- Дай една.. - това не беше молба.Не се здържах когато някой край мен пуши.Хващах и аз една цигара и почвах като комин.А уж ги бях отказал.Е малката ми сестричка имаше интеесна история от три думи.Почваме да ми допада.

- Знаеш ли хлапе..почваш да ми харесваш.. - признах си и повдигнах рамене.

Хвърлих му котията и запалката. Бре...я виж на кой съм се била метнала. Дръпнах отново от цигарата,то този път издишах на другата страна. Усмихнах се леко на Арчър и насочих погледа си към това как той пали цигара и и се наслаждава.
- Я ти ми разкажи малко за себе си. Може и ти да ми допаднаш. За сега си само на половината. - засмях се леко,даже почти безшумно и го погледнах втренчено. Не можх да повярвам,че имам брат и през всичките тези години родителите ми не ми бяха казали нищо. И като си помисля,че ме бяха оставили да правя както си искам сигурно ако бях избягала нямаше да обърнат внимание. Защото често се случваше така,че не се прибирах с дни.

Запалих една цигара и се замислих над въпроса и.Какво можех да и кажа.Мразех да говоря за себе си,че да казвам нещо.

- Ами какво.Аз съм странен тип.Веднъж съм с един характер друг път друг.Трети път ми се иска да се напия и напуша.Четвърти мразя и алкохола и цигарите... - повдигнах рамене.Бях скучна личност.Нямаше нищо интересно край мен.Менях темите и настроенията си какво се качват хората в тролея.Човек можеше да каже съвсем спокойно,че съм луд...е не много спокойно защото бих го разкъсал.

Вдигнах рамене след като той свърши историята. Наистина не ме интересуваше това кой знае колко,но нали трябваше да се правя на дообричка. Тръгнах да разглеждам и в другите кашони които бяха чак на края на таванското помещение. Не ми беше кой знае колко забавно да намирам разни стари и ужасни предмети покрити целите в прах и пайжини. Сигурно някой от старите ученици които са били тук ще се зарадват ако си видят старите неща,но за мен тези глупости бяха просто...джънджории.
Мълчах си. Не знаех какво да кажа, пък и не исках да казвам нищо. Изпуших си цигарата и я хвърлих на пода. Смачках я отгоре и отново тръгнах да разглеждам глупостите.

Надвисна мълчание което нито тя нито аз май щяхме д нарушим.Еее аз мислех да повдигна някоя тема.Тя изпуши цигарата си и хвърли фаса на земята.Изцъках с език.

- Правиш боклук! - скастрих я.Оставаше само да размахам и пръст пед лицето и ще стана типичния родител.Колко забавно.Извъртях очи и дръпнах от цигарата си след което издишах димът.

Повдигнах ръмене и отново се зарових в боклуите. Наистина не ме интересуваше какво правя. Дори това да е боклук.
- Тук е достатъчно мръсно и един фас няма да направи нещата по мръсни. - погледнах през рамо и се намръщих. - А ти фаса да не би да си го прибереш в джоба? - засмях се леко и отново се обърнах към нещата в които се бях заровила. Боже тук нямаше нищо интересно. Върнах на старото си място и се подпрях на кашоните.