Бална зала

Пиех си питието,а Елинор и Клеър почнах да си говорят за моята смърт.Намусих се,но после на лицето ми се появи глупава усмивка и както очаквах Клеър се ухили дяволито.
- Вие предполагам сте Крис?За когото говореха Клеър и Елинор? - попита с усмивкаи мелодичен глас Кейт.Усмихнах се чаровно на дамата.
- Да милейди аз съм Кристиан Озера.В цялата си прелест! - поклоних се леко.Поех ръката и и я целунах.Направо си представях какво си казват всичко тук на ум,а и сигорно Лик,Али и Ерс ще почнат да предопреждават Кейт за мен и какъв съм непостоянен тип ама те ме направиха такъв.Попринцип не бях,но те..те са си виновни!Към нас се присъедини още едно момче което целуна Клеър по бузата,но се направих,че не ги виждам и насочих цялото си внимание към момичето пред мен.

Докато си говорих с Лин някой или по-скоро Ерик ме прегрна през кръста.Целуна ме по бузата,а аз се усмихнах.
- Изглеждаш великолепно... -изрече той.Обърнах се към него и се надигнах за да го целуна,а после го огледах.И той изглеждаше страхотно.Бял костюм отиващ на бялата им рокля.Засмях се тихичко.
- Мога да кажа,че и ти изглеждаш страхотно - смигнах му и отново се обърнах към останалите като още бях в прегръдката на Ерик.Кристиан пак се правеше на мачо пред новото момиче Кейт,а аз извъртях очи от досада.

Влязох в огромната зала и се огледах.Токчетата ми потракваха в пода и се чуваше ужасен звук. Роклята ми беше къса,но си я хааресвах. Беше ми малко странно да нося рокля и още повече токчета,но щом ставаше въпрос за готическа рокля и обувки всичко просто губеше смисъл. Огледах се наоколо. Не познавах никой или поне аз не видях познати. Щеше да ми е по уютно ако всичко това беше цялото в черно. Щеше да бъде супер, като бал на Хелуин. Но трябваше да се примиря със цялата тазо обстановка и със всичката тазни натруфена украса. Тръгнах по масите оглеждайки се наоколо. Един от келнерите мина с табла с шампанско и аз не изпуснах възможноста да си взема една чаша. Какво щеше да стане ако днес се бях напила? Просто ето така...за това,че не е това което очаквах да бъде,но ако беше това което очаквах сигурно щях да бъда в някой си готически замък.Супер...винаги съм си мечтала за готически замък. Отново се огледах наоколо и тръгнах да минавам покрай многото хора събрали се на едно място с надеждата,че поне ще видя някой познат с който да се загороря пък дори и само за 5 минути. Но пък ако беше непознат пак добре. Нови хора,нови истории и нови приятелства. Да се надяваме.

Тя пожела да и говоря на "Ти" и аз само кимнах.
- Наистина, трудно ми е да повярвам че си нямаш дама - каза тя.Засмях се леко.Толкова ли бях красив,че да е трудно да се повярва,че съм сам.Е уви...наистина бях сам.Въздъхнах.
- Е сладурче сам съм.Еее вече не съм.Сега съм с теб - засмях се отново и изпих питието си.Покрай нас мина келнер с подност с шампанско.Взех две чаши и едната дадох на Кат въпреки,че тя си имаше питие.

Със Деймън вече бяхме седнали на масата на Ериса. Където бяха още едно червено момиче, Елионр, Крис, вече Клеър и Ерик. Поне едно време дойде Давид и ме поздрави, аз мму кимнах. Ехааа колко хора се бяхме събрали. Браво. Оставаше да дойде и чичото на Ерс. "Ооо той щу дойде. НЕ се притеснявай за това." Едва не подскочих от този тйъ позната глас. Сянката. "От къде знаеш че ще дойде." Попитах. "Аз знам доста неща." Обърнах се към Ерсиа и й прошепнах...
- Знаеш ли чичоти ще идва?

Стигнахме балната зала.Пред вратата стоеше мъж който държеше списък.
- Вашите имена? - попита той и ни огледа.
- Бони Морган и Тран Дюбос. - представих ги.Той кимна и ние влезнахме вътре.Светлината беше приятна и не дразнише очите.Огледах се за познати лица и видях Елинор и Ванеса.Другите ми бяха напълно непознати и това говорише колко съм общителна.Въздъхнах и се приближих към Ванеса.
- Здравей. -поздравих я с една фалшива усмивак на лицето.Нещо ми говорише,че ще стане нещо...,но не знаех какво.Елинор седеше с едно момче на съседната маса.Предполагам беше момчето Озера.
- Здравей и на теб - усмихнах и се мило и също така поздравих и другите които се бяха събрали на една маса.Не познавах никого,но това не пречише да се запозная с тях въпреки,че не бях по това...

Изненадано се обърнах към Али и за молко да обърна чашата си със виното.
- Чичо Луцифер!!! - казах шепнешком, но и състрах в гласа. Можеше и да ми е чичо, но той беше Луцифер. - Не, не може да дойде. Ако дойде незнаеш какви поразий ще направи. О, Господ да ни е на помощ.
Ако Луцифер дойде край. Със всичко. Нищо няма да същото като преди щеше да стане катастрофално.

Поклатих глава от неодобрение. Наситина ако Луцифер дойде... ЛОШО!!! Е меко казано "ЛОШО!!!". Бях толкова заета от мислите си за Луцифер, че въобще не видях кога е дошла Бони беше ослепителна.
- Бони - казах радостно и отидох до нея и я прегърнах. До колкото знаех тя май беше бременна и вече омъжена. Браво. Нямаше да и казвам нищо. Не знахе как ще реагира а и не исках да и скапя настроението.

С Ферис влезнахме в Балната зала.Огледах я, беше доста голяма.Имаше учители и ученици.Забелязах Клеър и Ерик, като Ерик беше прегърнал Клеър."Те пък от кога са заедно?" мина ми през ума.Е минаха няколко дена от когато не бях виждала нито Ерик нито Клеър...Том не го открих из тълпата.Странно, мислех че ще дойде.Ъм и Софи я нямаше...
-Накъде?-попитах като погледнах Ферис.Залата си беше доста голяма...

Едно момиче изписка името ми и ме прегърна.След малко осъзнах,че е Али-моя стара приятелка от детството.
- Али.За бога колко си се променила! - възкилках аз.Беше супер сладка с тази черна рокля.Отиваше и.Бих убила за нея(роклята) колкото и да не обичах да нося рокли.
- Ъм..Али това е Тран.Тран това е Алекса.Моя стара приятелка - представих ги един на друг и отново огледах масата.Всички си говореха и се наливаха с алкохол. Мамка му и аз исках алкохол...дори да беше само една чашка.Погледнах Тран умолиелно и се надявах да се е сетил защо го гледам така.

- И на мен ми е приятно.
Кимнах и му се усмихнах. Виното ми беше свършило. За щатсие тъкмо покрай нас мина още един келенар. Взех виното от него и пийнах. Баше по хубаво дори и от предишното.
- Седнете при нас - казах на Бони и Тран. И показах единстените останли две стола на нашата маса. А за се върнах на масата до Дей. Който беше странно мълчалив.

Сърцето ми скочи в гърлото когато видях Луцифер. Той разкри прекалено много неща които не трябваше де се казват и това не беше хубаво. Знаех че ще е катастрофално. Той не трябваше да е тук трябваше де го разкрама някак.
- Чичо - казах миличко и сладко. Не му бях казвала чичо от деветгодишна. отидох до него. - Какво те води не сам? Не разбирам какво правиш тук. Няма нищо интересно. Няма смисъл да си тук.
Всъщност тук си беше идеалното място за правене на злини. Господи, той щеше да направи нещо ужасно. знаех си го просто си го знаех.

Слушах как непознатия говори. Когато говореше се изпълвах с ужас и страх,но не можех да сваля очи от него. А когато спомена баба ми и сянката напрово се ужасих. Малко хора знаеха за сянката. Не исках да се разчева. "Казах ти, чче ще дойде." Прозвуча познатия глас на сянката в главатами. "Това Луцифер ли е?" попитах. "Ми според теб колко е чичовци има Ериса?" Да беше прав единственият чичо на Ериса беше Луцифер. Но не знаех че е замесен с баба.
-Какво знаеш за баб ми Луцифер?
Процедих през зъби.

Силвия Томсън написа:

С Ферис влезнахме в Балната зала.Огледах я, беше доста голяма.Имаше учители и ученици.Забелязах Клеър и Ерик, като Ерик беше прегърнал Клеър."Те пък от кога са заедно?" мина ми през ума.Е минаха няколко дена от когато не бях виждала нито Ерик нито Клеър...Том не го открих из тълпата.Странно, мислех че ще дойде.Ъм и Софи я нямаше...
-Накъде?-попитах като погледнах Ферис.Залата си беше доста голяма...

Огледах се наоколо наистина нямаше хора които познавах. Е,намираха се тук таме някой познат,но те бързо се скриваха из тълпата от хора. Хванах ръката на Силвия,за да не я изгубя и се намръщих.
- Нямам си ни най малка представа. Кажи ти защото аз честно се шашнах сред толкова много хора. - Отново се огледах. Ох...беше ужасно това място и всички се бяха наконтили.

Тран изглежда се ядоса и попита този тип кой е.Аз нямаше нужда да питам.Знаех кой е и това не ми харесваше.Каза толкова много неща които ме караха да се вцепена на място.
- Преди известно време ти уби Адам нали?Това момче...толкова те обичаше,а ти го уби...толкова ли беше безчуствена Бони? Когато умря духът му не спря да повтаря името ти ,а ти...ти го уби.. - изрече той и се засмя.Обичах Адам наистина и не съм искала да го убивам.
- Не намесвай Адам!Той беше единственият който някога съм обичала... - замълчах тъйкато се усетих ,че казах единственият,а сега бях с Тран.Мамка му.
- Но сега съм с друг и обичам него повече от всичко! - казах ядосано на Луцифер.Алекса го попита въпрос за баба си и той се измя като измрънка нещо.
- И с удоволствие мога да кажа,че тази твоята...Бони се натискаше с нейния...Ферис нали? - той отново насочи вниманието си към мен,но този път намеси и Ферис който минаваше покрай нас със Силвия.Сърцето ми спря за миг.Как можа да каже това....не го бях казала на Тран,а и Ферис сигорно не го беше казал на Силвия...преглътнах тежно и прехапах долната си устна от притеснение.

Някакъв тип седеше в центъра на вниманието и казваше тайните на всеки или не точно тайни. Но това което каза за мен и Бони наистина беше тайна която поне малко се се стараех да запазя в тайна от Силвия. Стиснах ръката още повече на Силвия и аз дръкнах към тълпата от хора далеч от Луцифер.
Този тип никога не ми е харесвал. Още от времето когато служех за Никс. Всички там горе гледахме да го избягваме и понякога това ставаше,но не винаги. Вопще не ми се мислеше за Силвия. Сигурно щеше да ми е много сърдита,но наистина си го заслужавах.