Къщата на гробаря

- Крис ! - Извиках и отидох колкото е възможно по-бързо до него. Добре, че бях демон, бях силна и бърза почти колкото вампир. Помогнах му да легне и сложих главата му в скута ми. Прокарах пръсти през косата му. Също така се опитах да използвам лечебните сили, но надали имаше някаква промяна. След малко като че ли болката му намаля...
- Добре ли си ? - Усмихнах се тъжно и отново прокарах пръсти през косата му. - Какво се случи ?

Тя постави главата ми на кракта си и галеше косата ми.
-Аз..усетих нечие присъствие после плач на бебе в главата и картини на бебе..ох.-въздъхнах.Чух отново нещо и се опитах да се надигна,но Елинор не ми позволи.
-Аз..има още някой тук Елинор..-погледнах я.Намесих се по-близо към корема и и болката ме спраза.Извиках.
-По дяволите..кажи ми,че не го правиш нарочно?-просъсках.Този някой и неговите движения идвах от нея..
-Този някой и неговите движения идват от теб!

- По дяволите... кажи ми, че не го правиш нарочно ?
- Моля ?! Защо ми е да те ритам докато си паднал ?! - изсъсках недоумяващо...
- Този някой и неговите движения идват от теб ! - Реакцията ми беше доста неочаквана от негова страна, но как по друг начин бих реагирала, просто се засмях. Не можех да повярвам, преди... мнооого преди да се срещна с Крис имах връзка с вампир. Оказа се, че съм забременяла и той имаше същото усещане, като Крис. Не можех да повярвам, мислех си, че се шегува, но тогава осъзнах, че е сериозен. Изстрелях се на фотьойла, още не можех да преживея, че дори не ми дадоха да видя детето си, но тогава това беше нередно според семейството ми... и просто така ми го взеха... При спомена потръпнах, не, не можеше да е истина... Не, не и сега ! Бях се свила на фотьойла със затворени очи. Най-накрая едва успях да промълвя.
- Не може да е истина ! Не може да съм бременна !

Надигнах се.Болката беше спряла и всичко беше наред смао дето усещах присъствието му.
-Ти какво?Бремена?Да не би присъствието което усещам да е от...бебето?То,то..да не намекваш,че е мое?-учудено попитах аз.Приближих се до нея.
-Ъъъ спокойно.-изрекох и като я прегърнах и почнах да разтривам рамента и с ръце.Нямах си и на идея какво да правя,но знам,че едва се намирах на този свят след тези думи за бебето.Имах чуство,че леята в непозната галактика.

- Не, не може да се случи отново ! - изрекох през сълзи, зарових глава в краката си. Крис ме беше прегърнал и се опитваше да ме успокои.
- Нали не ме обичаш ?! Защо ти е да отгледаш... бебето с мен ? Ще си прекалено зает с Алекса, пък и не искам да ме "обичаш" само заради него ! - почти не се задавих през сълзи. Седнах отново на дивана, за да има място и за Крис. След като успях да се овладея използвах дарбата си (преобразяването), за да залича следите от това, че до преди малко съм плакала. Сега знаех как се чувства в моята компания... Не можех да го погледна в очите, както той мен преди малко...
- Какво смяташ да правим ? Какво ще си помисли Алекса ?! А пра или там баба й ?! Ъх, мразя тази дърта кучка ! - Изсъсках злобно, поне последното. Въобще не понасях бабата на Алекса, добре, че спря да се навърта около нас... или по-точно мен...
- И да твое е, щом го усещаш... - Отново затворих очи и се свих на дивана. Явно доста трябваше да си поговорим...

Какво смятах да правим?Нямам си и на идея.
-Аз..не знам.Аз съм виновн!-поклатих глава и седнах на дивана.Как можеше тя да има бебе от мен?А и какво за бабата на Алекса?
-Какво за бабата на Алекса?-попитах я аз и леко се намръщих.Обичам Алекса и не бих искал нещо да и се случи,но..аз май обичах малко и Елинор и то не зареди бебето.
-Иначе..ще го гледаме.По отделно или заедно.Ще го гледмае.-изпуфтях.Аз съм едва на 18 и ще ставам баща..по дяволите!В какво се забърка Кристиан!

П.п:Нищо не ми хрумна Бети сори ;х

-Мм да.-изрекох и се огледах.Не бях забелязал,че не съм с мойте си дрехи,но и се радвах.Другите наистина сигорно са били целите в кръв..все пак от мен..от всяка частица от тялото ми бликаше кръв.
-Благодаря.-усмихнах се сърдечно и станах от дивана.Отидох до секцията с книгите и почнах да г иразглеждам.Намерих една "Чернвените новаци и вампири" .
-Елинор...погледни.-показах и книгата и после я разлистих до съдържанието.

Червените новаци-преди и сега.........................................................3-13.
Къде живеят най-често новаците........................................................13-17
Новаците мит или легенда...................................................................17-25
Как се "създава" новак........................................................................25-30
Шесте години преди това......................................................................30-37
Родени вампири....................................................................................37-46.

Спрях да гледам съдаржанието и отворих на 37 страница.
-Елинор..това което ти каза не е вярно.Смисал..аз съм роден вампир не съм създаден и съм роден преди 18 години и съм си на 18.-казах и почна хда оглеждам страницата. "Родените вампири и имат етам от 16-19 години през които претърпяват промяната да станат истински вампири.Тогава са едни от най-трудните етапи в живота им.Това,че са били вампии преди този етап им помага и рядко родени вампири могат да станат червени новаци."

Погледнах книгата, Крис беше отворил на съдържанието :

Съдържание:

Червените новаци-преди и сега.........................................................3-13.
Къде живеят най-често новаците........................................................13-17
Новаците мит или легенда...................................................................17-25
Как се "създава" новак........................................................................25-30
Шесте години преди това......................................................................30-37
Родени вампири....................................................................................37-46.

- Странно, не съм виждала тази книга преди... - "Родените вампири и имат етам от 16-19 години през които претърпяват промяната да станат истински вампири.Тогава са едни от най-трудните етапи в живота им.Това,че са били вампии преди този етап им помага и рядко родени вампири могат да станат червени новаци." - не можех да повярвам... - Някой е подпомогнал да станеш червен новак... - Ха, кой ли ще го прави червен новак ? За какво му е ? - Ъх, аз ще вървя... Ти трябва да отидеш при тунелите... О, ако се нуждаеш от нещо ми кажи, става ли ?

Засмях се и метнах книгата на дивана и се пльосках до нея.
-Кой ли може да ми е помогнал?Кой ли може?-говорех иронично.
-Ти естествено!Бях изгубил толкова много кръв...,че тялото ми се е поддало и виж ме ти ..сега съм червено нещо си..да ти мясам за цесекар?-измрънках,но после се изсмях.
-Както и да е..все едно..ще отида в тези тунели....някога.И там кой ще ме чака?Има ли други като мен..или?-какво ли питах.Тя изглеждаше толкова объркана,че явно съвесем не беше в тази галактика,а и бебе..боже,боже.Говоеря сякаш нищо от това не се случва на мен,но виж ти ИЗНЕНАДА всичко това се случва точно на мен.

Вместо Ериса да ни телепортира в именито тяни телепортира тук. Пред къщата на Хари. Обърнах се да я попитам защо по дяволите сме тук. Но нея я нямаше. Супер! Почуках като сенадявах Хари вече да е замъкнал Кристиан в тунелите. И ми овори Елинор. Господи защо Ериса мипречинява това. Както бях раздразнено изражение с такова си и останах.
- Здравей - какво друго да кажех няма да се карам с нея. Не че има за какво.

Чух някой да казва тихо "Здрасти",но Елинор тръшна вратата преди да погледна кой е.Станах от дивана и отоврих вратата.
-Извинявай.Тя е така кучка...-погледнах човека стоящ на прага-Алекса.Всички думи които щях да кажа замряха на устните ми.
-А-а-а-а-алекса...-изрекох заквайки.Едва успях да направя една крачка без да падна на пода.Помня думите които ми беше казала на луната поляна..тя тогава беше повярвала,че умирам.Е и сами аз бях повярвам.
-Влез..-изрекох тихо,че даже не бях сигурен дали думите излезнаха от устата ми.

Еха защо пък беше толкова ядосана Елинор. Да не би да са се скарали? Незнам. Обърнах се и на прга стоеше Крис. Едва дишах сърцето ми щеше да изкочиот гърдите. Влезнах и се огледах беше хубаво тук. Сега каквода говоря с него.
- Как си? - обърнах се към него. Ерс каза чесе нуждаел от кръв. Е сигурно е пил от Елинор.
- Защо Елинор е толкова раздразнена?

-Добре съм..надявам се,а ти?-попитах я и я погледнах.О Алекса..толкова беше красива.Беше облечена в черно все едно отиваше на погребение.
-Черно?Да не отиваш на погребение?-леко се подмисхнах и пак седнах на дивана.
-Бясна е защото и казах,че обичам теб,а не нея..-реших да си замълча за бебето.Гледах Алекса,но вече не се усмихвах..нещо ми подсказваше,че нещата не са като преди..освен,че аз умрях.Колко страно..да съм жив и да казвам,че съм умрял..дали съм жив?Или съм жив мъртвец?Да не би да съм зомби?А дали това е сън?Толкова много въпроси и никакви отговори.Хванах книгата и отгърнах на съдържанието.Прегледах го до кряй.
-М да..както си и помислих.Никакви зомбина.Разбиха ми мечатата.-оставих книгата отново на дивана и се вгледах в Алекса.

Усмихнах се винаги прикриваше нещо. Ох... Кристиан Кристиан.
- Не си зомби посто но вид вампир.
Свих рамене. Той беше на дивана за това седнах на един фотьол.
- Защо премълчаваш кажи си направо Кристиан.
Усмихнах му се. Спомних какво му бях казала когато хм,... "умираше". Че щеотмъстя зенего и т.н. Е сега незнам дали имаше за какво да отмъщавам като той е жив нали? Ох..незнам обърках се вече.

Въздъхнах и забих поглед в земята.
-Ох малък вампир.Лесно е да се каже.На този свят е имало петима,шестима души които са ме обичали ако не и по-малко.И мисля,че ти си един от тях..е дори и да не ме обичаш аз те обичам и ако ти кажа това..което премълчавам ще те изгубя..-казах тъжно.Не исках да изгубя Алекса.Обичах я много.
-Аз..Обичах те,обичам те и винаги ще те обичам Алекса.Ако искаш вярвай!А това което премълчавам е...-ух..и сега как да и съобщя,че Елинор е бремена от мен.
-Няма да се опитвам да те лъжа.Ще го разбереш все пак..разбираш когато някой те лъже..та така.Да давам на право без заобиколки..Елинор е бремена от мен.-още гледах в пода.Стиснах очи.Точно сега ми се искаше да съм истински мъртав.Това което щях да и причиня..никога нямаше да си го простя.

Леле хубаво че бях седнала. Дори мисля, че ми пречерня за малко пред очите. Бременна!!! Е това не го очаквах. Ами сега какво ще правя. Всъщност това май ме олесняваше. Аз исках да стоя далеч от него. Не исках вече да го обичам въпреки чего обичах до полуда. Защо живота ми тябва да е толкова труден. Единственото което можех да кажа е:
- Е ти нали обичаш Елинор. Ще живеете заедно ще отгледате детето и готово. Защо ме мислиш мене?
Господи колко лесно звучеше. Те са заедно, а аз сама. Но така ще най-лесно и правилно за всички. Кристиан трябва да поеме отговорността за детето. Дори това да означаваше да стане млад татко. отпуснах сенафотьола. Гледах го за да видя какво още ще каже.

Направих физиономия все едно ще повърна.От кога обичах Елинор.
-И от кога обичам Елинор?Обичах я,но сега обичам друга-теб!-изрекох и я погледнах.Най-вероятно и се искаше да ме убие,но и на мен ми се искаше да ме убие.Мразех се...най-добре щеше да си е ао не бях одил в онези улички.Нямаше да се запознавам с тях и щях а си остана Кристиан Озера-страния,побъркан тип който всички мислят,че ще стане убиец.Щях да си стоя инкогнито,а не да имам дете и две гаджета..или нещо от сорта.
-Алекса.Обичам те и съжалявам!-говорех самата истина и тя можеше да го усети.

Поклатих глава. Наистина светът беше труден.
- Ти трябва да поемеш отговорност за детето - казах спокойно като го гледах. - Тябва да се омъжиш или незнам поне да живееш с Елинор. За да има детето всичко възможно. - Леле какви ги говорех. Усещах сълзи в очите си. - Единственият правилен начин в момента е това.
Вече него гледах не можех да го гледам, а и той нетрябваше да види сълзитев очите ми.
Станах и отидох уж да разглеждам книгите. В същото време. Една сълза се тъкулна по бузата ми. Избърсах я.

Видях сълзите и.Тя се изправи и отиде до книгите.
-О не малък вампир!Моля те не плачи..-изрекох тъжно.Не можех да я гледма как страда.Мразех да я гледам как страда.Бях нарнаил човек който обичам..защо?
-Бебето..не се знае дали Елинор ще го задържи..не знам...-изрекох несигорно.Нямах представа.
-Аз съм на 18..и да имам дете..и то от жена която не обичам...тя може да намери мъж който ще и даде всичко...аз ..няма да мога да и дам нищо...,а и не искам да съм с нея въпреки,че трябва да поема отговорност..-говорех тъжно.Сърцето ми се беше разбило на милиони парченца зареди сълзите на Алекса...бях я наранил..
-Искам да умра..толкова ли е трудно..толкова ли много искам!-извиках сякаш бях сам в стаята.

Ядосах се. Но защо. Защо се ядосах че казва истината. А да защото беше егоист. Обърнах се рязко и за по-малко отмиг бях преднего той още беше седнал на дивана. Наведох се исложих ръце от страни на главата му.
- Как може да си такъв егоист за бога - бях бясна. - Как може винаги да мислиш само за себе си и за това как на теб ще ти е най-удобно - изсъсках през зъби. - Един път помисли за другите. Помисли как ще се чувства онова малко невинно детенце, което е сега в Елинор.
Не исках да говоря това, но беше превилното.
- И знаеш ли не как може да те обичам толкова много и в същото време да се отвърщавам толкова много.
Изправих се и пак седнах на фотьола. Гледах някъде на страни.

Тя ми се разкрещя в лицето.Имаше право.При други обстоятелства и друг човек щях даи збухна и да го подпаля или пребия..,но..не и с Алекса обичах я прекалено много.
-Да,права си.Съжалявам.Аз съм егоист..влюбен егоист..-поклатих глава.Станах от дивана и огледнах отново секцията с книгите.Старчето явно доста обича да чете..дали е прочел всичко тук.
-Мисля..да отивам при себе подобните си..-изрекох.Не,че на нея и пукаше..тя беше отвратена от мен.Мразех се за това което съм....
-Искам само да знаеш,че те обичам и винаги ще те обичам!-гледах книгите и говорех тихо,но знаех,че тя ме чува.

- Знам - казах тихо. Станах огледах се, но не видях Хари. Какво щеше да си помисли Озера ако го помолех да го изпратя до тунелите.
- Може ли да дойда с теб до тунелите. Или поне да те изпратя до там.
Погледнах го. Дали можеше да сме само приятели.
- Ериса ми каза че живеят там. Ще те изпратя и ще се прибера или ще отидав имението незнам.
Свих рамене и се изправих.