Къщата на гробаря

Къщата на гробаря се намира до гробището.
http://www.mawhopon.net/upload/image/basic_photo/wood_house.jpg
Има спална: http://creativelittledaisy.typepad.com/creative_little_daisy/images/2008/01/29/bedroom.jpg
Кухня: http://trinitydome.com/images/finish-kitchen1.JPG
Бaня: http://www.bathroomremodelings.org/wp-content/uploads/2011/04/Remodeling-Bathrooms.jpg
Стая за отдих: http://www.katyelliott.com/blog/uploaded_images/enlibrary-780426.jpg
Всекидневна(има телевизор , който не се вижда): http://www.villavespero.com/images/photos/LivingRoom1.jpg

Взех една дебела книга и се настаних на стола в стаята за отдих.Тази вечер не се различаваше по нищо от останалите ми вечери.В близките няколко дни не съм погребвал никого и нито съм говорил с някой.Просто си седях вкъщи и си четях.Зачетох се и така неусетно минаха 2 часа>погледнах ръчния си часовник.Беше време за вечерните новини.Отметнах сраницата , до която стигнах и отидох във всекидневната.Пуснах телвизора и се загледах....

Спрях телевизора и се опънах на дивана.Стори ми се , че еух гласове , затова отидох да проверя.

Прибрах се в къата и легнах на събух обувките си.Преоблякох се и легнах на дивана.Опънах крака и се замислих за стореното от Елинор.Определено нещо не беше наред с нея.Както си мислех неусетно се унесох и забравих всичките си тревоги...

След като с Ерик излезнахме от стаята му се запътихме към гробището.Минахме го набързо и се спряхме пред къщата на гробаря Хари.Почуках на вратата и чаках Хари да отвори.Той отоври,но изглеждаше сънен.
-Хари,стари приятелю.-казах аз и го прегърнах.-Това е Ерик Найт,но съм сигорна,че вече си чувал за него.Дошли сме тук защото имам въпрос.Един гарван ни каза,че аз или една от учителите в училището Силвия Томсън е в опасност,но незнае коя точно.Случайно да знаеш нещо по въпроса?-попитах го аз направо,а той ни покани вътре.

Отворих й и я изслушах много внимателно.Прозях се и и казах.
- Ммм гарван , много интересно - почесох брадичката си. - Те са много умни същества.
- Изг;леждаш притеснена, седни ако обичаш.

Седнахме на дивана.
-Май съм те сабудила съжаялам,но..това ме мъчи от няколко дена.Аз съм вампир и ще се оправя някак,но тя е фея и единственото което ще и помогне е да лети тъйкато физическа сила...незнам..дори какава е тази опасност.-изрекох набързо.

Замислих се над казаното от нея.
- И аз не съм сигурен кйаква точно е опастноста Клеър.Напоследък стват доста странни неща наоколо и с тези върколаци.Всички се страхуват.По-добре не ходете по тъмни и забутани места посред нощ.

-Но ние сме вампири.Как да не ходим по тъмни и забутани места.Главно се рахождаме вечер!-казах му.
-А и другите магическо същества се разхождат вечер не само ние,а и тези върколаци..тук са зареди пълнолунието.Три дена преди това и три дена след и би трябвало после местноста да се изчисти.Мислех да слезнем в тулеите..междодругото Хари чувал ли си за някакво заклинание около училището?

Откакто влязохме тук аз разглеждах стаята.Слушах какво говорят Клеър и Хари но не разбирах за какво говорят.Погледнах клеър след това Хари,стана ми интересно и гледайки клеър се опитвах да разбера за какво става дума.В крайна сметка разбрах че се говори за някаква опастност.Спомних си за гарвана и казах на клеър:
-Ако ще има нещо аз ще те защитя-Погледнах я и се усмихнах.

Усмиханх се на Ерик.
-Е Хари..ние май ще тръгваме стига Ерик да е съгласен.Съгасен ли си?-попитах Ерик и го погледнах мило.
-А ако..научиш нещо за опасноста и всичко останало звъни ми.И за някое заклинанице..-усмиханх му се мило.

-Нямам нищо потив-отговорих на въпроса й.-а къде ще отидем сега?-питах.-Чао Хари.-Казах след като тя ми отговори на въпроса.помахах с ръка и ние излезнахме.

Двете влюбени гълъбчета си тръгнаха.Отново бях сам.Почувствах се гладен , затова отидох да си сготвя нещо.Изпържих си бекон и яйца и седнах да хапна.Насладих се на храната и с удоволствие изядох всичко.Оставаих чинията в мивката при тигана и погледнах през прозореца.Стори ми се ,ч е забелязах женска фигура , но за по-сигурно щях да проверя.Измих си ръцете и грабнах фенера.Излязох от къщата ....

Отворих вратата и сложих Озера на дивана.Отидох в кухнята и си измих ръцете.След което отскочих до спалнята си и взех едно одеяло.Завих Озера с одеялото и отново отидох в стаята си .Търсих една книга.известно време се ровех по шкафовете ,когато най-после я намерих.Взех я и отидох в хола.Седнах на фотьола непосредствено срещу лежащото момче и се зачетох....

Чувах някакво шумолене което накрая спря.После чувах прелистване на стрнаици на книга.Накрая отворих очи.
-К-к-к-къде съм?-попитах и се надигнах.Бях гладен.Исках кръв.
-Аз..съм гладен.И..нали умрях..как така съм жив?-не знам кого питах тъйкато не бя хвидял никого около себе си.Обърнах се настрани и видях Хари-стария гробар.
-О старче!Знаеш ли колко се радвам да те видя?!Какво се случи?-попитах го аз.

Влязох в къщата на Хари, без да почукам. Там заварих Крис, буден. Зарадвах се много, затичах се към него и го целунах.
- Радвам се, че си добре ! Искаш ли нещо ? - Усмихнах му се. Чак, когато го загубих, разбрах колко го обичам. Имаше нещо странно в него. Тази арогантност и самоувереност. Чарът му, очите, косата... въобще всичко. Обичах го и не съжалявах, че чак сега го разбрах. (По-добре късно, отколкото никога.) Прегърнах го и прокарах пръсти през косата му. Не съм осъзнавала, колко ми липсва, макар да бяха изминали само няколко дни...

Елинор ме целуна и започна да дрънка някакви неща.Отдръпнах се от нея.
-Елинор?-попитах сякаш не бях сигурен ,че е тя.Не знаех какво става.
-Някой по дяволите ще ми каже ли какво става?-извиках ядосано.Станах от дивана и леко залитнах,но успях да запазя равновесие.
-Къде е Алекса?Клеър..те добре ли са?-за Елинор бях сигурен,че е добре .Виждах я и затова реших да я пренебрегна.

- Добре са... Всички са добре... физически... засега, ако не ми кажат какво се е случило. - изкисках се и продължих. - О, Хари не ти ли е казал ? Ти си червен новак... - Кръстосах крака на дивана, все едно съм на йога. - Малко проучих, не бях запозната цялостно с темата... Ъ, сигурен ли си, че не искаш нищо ? - изкисках се - Седни, моля те, не ми се говори на стената ! - Погледнах Хари, който гледаше развиващата се сцена с особен интерес. Явно от погледа ми е разбрал, че не желая да е тук, и че ще се справя сама, затова излезе. Погледнах Крис и му се усмихнах. Когато е разтревожен е сладък...

Елинор ми спомена нещо,че съм бил червен новак или нещо подобно.
-Червен какво?-попитах объркано.
-Искам кръв...-изрекох тъйкато тя ме беше попитала какво искам.Преди да се усетя бях я притиснал към възлавниците на дивана в легналот оположение и целувах вратът и.Облизах го и забих зъби.Навядах се да не ме наръга отново.И без това не ми беше добре.Пиех от нея жадно."Алекса.Трябва после да намериш Алекса."-чух глас в главата си и бях напълно съгласен с него,но ми трябваше и сила.

Заби зъби във врата ми и започна да пие, но аз не мислех за това, а че трябва да му обясня. За жалост неговите мисли прекъснаха моите : "Алекса.Трябва после да намериш Алекса." Затова реших да му напомня за дарбата си.
- Чета мисли, нали знаеш ? - изсъсках недоволно, но не го прекъснах. Трябваше му кръв за да се възстанови. Затова просто го изчаках да приключи и после щяхме да поговорим...

Когато спрях да пия от нея се отдлаечих и се усмихнах.
-Благодаря.-облегнха се на зад и се отпуснах.
-Ще ми обесниш ли повече за новаците..ако знаеш де и знам,че четеш мисли.-огледах къщата на Хари.Той се беше махнал..явно решил да остави мен и Елинор на саме.Съдбата има страно чуство за хумор.Въздъхнах и се заозъртах като муха без глава.Или по-точно само очите и леко местех глава.Гледах на всякаде другаде,но не и към Елинор.

- Благодаря
- Няма проблем. - Усмихнах му се.
- Ще ми обесниш ли повече за новаците... ако знаеш де и знам,че четеш мисли. - Изпъшках, беше доста объркващо дори за мен. Затова почнах отначало.
- Червените новаци са вампири, по-точно мъртви вампири... Не съм сигурна как да го тълкувам, но така пише... а аз се доверявам на древните източници, та така. Мъртви вампири, които не са преминали през промяната... През първите шест години могат да умрат и да се превърнат в червени новаци... Това е... - Не беше много подробно, но нямаше много информация в книгата, която намерих. Крис гледаше навсякъде, но не и към мен, сякаш говорех на друг. Това ме раздразни, затова направо минах по същество.
- Има ли проблем ? - изсъсках. Не исках да го тормозя с недоволството си, но това ме вбесяваше...

-Ясно.-измрънках.
-Има ли проблем?-изсъска тя.Напрегнах се.
-Питаш дали има проблем?Дали има проблем?О по дяволите!Има!Ти едва не ме уби преди няколко нощи после се чуках с теб и ти пак искаше да ме убиеш най-вероятно..сега ми казваш колко ме обичаш.Аз обичам Алекса!-извиках.Може и да имах още малки чуства към Елинор,но нямаше да си кажа,но естествено нейна милост щеше да ми прочете мислите.
-И спри да се ровиш в главата ми.Това..това..е ужасно!-извиках отново.

- Питаш дали има проблем ? Дали има проблем ? О по дяволите ! Има ! Ти едва не ме уби преди няколко нощи после се чуках с теб и ти пак искаше да ме убиеш най-вероятно..сега ми казваш колко ме обичаш. Аз обичам Алекса !
- Моля ?! От къде знаеш ?! - и аз се напрегнах. Да не би и той да можеше да чете мисли ?!
- И спри да се ровиш в главата ми. Това..това... е ужасно ! - извика. Хаха, ужасно било, то какво не е... Завъртях очи.
- Няма да спра ! О, и какво искаш, да съжалявам, че съм демон защото понякога откачам ли ?! Мога да съжалявам за всичко друго, но не й за това... А до това, нямаше да те убия... спокойно, още нямам намерение да убивам. - Поклатих раздразнено глава. Тогава забелязах, че съм се отпуснала на дивана.
- Искаш ли още нещо ? - Промълвих тихо и отклоних поглед от Крис. Загледах се на някъде встрани...

-Не..благодаря.Не искам нищо.-изрекох.Усетих ниечие присъствие и се надигнах.Огледах стаята.Нямаше никой.
-Елинор сигорна ли си,че сме сами в къщата?-попитах я намрегнато.Усещах нещо или някой.
-Усещам още някой тук..наоколо.-малко стрнао звучеше и нищо чудно да ме помисли за луд,но все пак това бях аз-Кристиан Озера.Дето всички мислиха,че ще стане убиец като родителите си.В главата ми се появи гледка на бебе което реве.Ревът беше толкова силен,че се хванах за главата.
-Ох главата ми!-изрекох.