Билиярдната зала

Засмя се леко и повдигнах леко брадичката и я погледнах в очите. Беше много сладка като се правеше на дете. Долепих устни до нейните,като целувката се задълбочаваше все повече и повече. Когато отлепих устни от нейните я погледнах в очите.
- Така как е? - попитах я и седнах на дивана. Отпих си от кафето и погледнах към Настасия която не спираше да танцува.

Усмихнах се.
-Така е супер!-казах и кимнах доволно.Той седна на дивана и погледна към Настасия.Която не спираше да се радва на живота.Много енергично дете.Което си беше хубаво.Неотивах към масата да играя....Можеби...Приближих се към него и застанах по близо.Но не така че да му преча да гледа.Просто по-близо.
-Моожеее ли още?-погледнах го невинно и запонах леко да се клатушкам на място.Не че неможех аз да отида и да го целуна.Просто исках пак да го направи.А и така някак си повече ми харесваше.

Дали можеше ли? Оооо да можеше. Кимнах и я целунах отново така както миналия път. Сякаш беше наркотик. Колото повече го употребявам толкова повече го искам и отделянето от него е трудно. Приближих се малко по плутно към нея,ако въобще можеше поблизо да съм. Малко беше гадно,че сме на публично място и Настасия можеше да види всичко. Нямах нищо против нея,но все пак беше на 3.

Усмихнах се и обвих ръцете си около врата му.
-Обичам те!-прошепнах.И доближих устните си до неговите.Като ги целунах страстнои продължително.Ох, не беше истина колко много го обичах.Единственният беше когото обичах толкова много.Толкова наистина много!Макар и да се познаваме от няколко седмици.Имам чуството че го познавам с векове...

- Аз пък те обичам повече. - усмихнах и се и се оплезех както тя правеше. Вплетох пръсти в косата и я придърпах към себе си,за да мога да я целуна отново така страстно и продължително.
- Знаеш ли,че си ми като дрога? - попитах я и я целунах леко. Никога не бях опитвал дрога и никога няма да опитвам,но много добре знаех как влияе на хората и точно така се чуствах аз в момента.

Засмях се когато се оплези.
-Не аз теб повечеее!!-оплезих му се.Колко ми беше сладък само.Просто неможеш да му устоиш.
-Взимаш ми думите от устата.Данеби четеш мисли?-засмях се.И той беше като истинска дрога!Докоснах с пръст устните му и обицата на остните му.След това погалих бузата му.
-Ти също си като дрога...-прошепнах и доближих устните си до неговите.

Щях да знам ако четях мисли,но не правя това. Със сигурност не правя това.
- Мнеее...иначе щях да знам.- ухилих се и я целунах отново. - Незнам дали съм прав или не,но май трябва да идеш и да играеш. - засмях се леко и кимнах с глава към билярдната маса. Настасия доприпка до нас и отпи малко от сока си,прати ни въздушна целувка и пак отиде да танцува.

-Да трябва...прав си.-кимнах но не отидох.Предпичитах да си стоя така...Така си беше много хубаво.Сложих главата си на рамото му и въздъхнах.
-Обичам те...-прошепнах.Незнам дали ме беше чул но неможех да не го кажа.Незнам защо се усмихнах.Вдигнах си главата и пак го целунах.Без голяма желание се отделих от него и пращайки му въздушна целувка отидох към маста.Ударих топчето но нещо не уцелих.Отидох и седнах на диванчето.Отпих от сока и погледнах Ферис.
-Нещо днес не ми е ден...

Отпих бавно от кафето си и погледнах към Силвия. Защо реши,че днес не е и е ден. Беше хубав деня. Нищо,че на вън валеше,нали ние бяхме заедно и бяхме на сухо.
- Недей говори така. - усмихнах се леко накриво и се приближих до нея. целунах я по бузата и станах,оставяики чашата на масичката.
- Аз те обичам повече пък! - сопнах се и се оплезих,както тя много бича да прави. Отидох до масата. одарих бялата топка,но тя само обиколи масата и не успях да вкарам нито една топка. Явно май не ми се играеше много.

Засмях се.Колко само сладък беше така...Сладкиш!Направо да го изядеш!Засмях се на тези мои мисли.След като той игра се приближих и го прегърнах.
-Не аз те обичам повече!Сладкишчее...-казах и го погалих по бузата.Пак се засмях и го целунах.Пръво по бузата а след това по устните.-Много си те обичкам.Много,много,много,многоооо....!!!-добавих и пак го целунах.Просто неможех да се сдържа.Да съм до него и да не го целуна...

Не беше честно така, как може тя да ме обича повече от мен. Май щяхме да се караме за това. Този който обича повече трябваше да съм аз.
- Няма пък,аз те обичам повече! - казах намусено и за малко щях да тропна с крак като малките деца. Настасия дойде при нас и ни гушна и двамата. Засмях се леко и я вдигнах от земята. Целунах я по бузката и се усмихнах и на двете.
- Много си ви обичам и двете! - възкликнах и ги целунах и двете по блузите.

-Ама ние те обичаме повече!-оплезих му се и се засмях.Целунах ги по бузите и отидох при масата за да играя.Погледнах топчетата и се намръщих.Ама никак не ми беше ден за игра.Съвсем не ми вървеше.Едва ли и щях да бия...Вобще имаше ли още смисъл да играем?Не...но неможех да се предам.Нямаше да съм аз.А и аз исках да играя нали!Прецених и колкото и да са ми верни преценки, не уцелих.
-Това топче не ме обича...-намръщих се гледайки бялото топче.По скоро го бях казала на себеси отколкото на Ферис.

Като се замисля и на мен нещо не ми вървеше на тази игра. Намръших се и погледнах към Силвия.
- Знаеш ли? Не ми се седи вече тук. Хайде да си ходим. - казах набързо. Не мога да повярвам,че искам да се прибера. Това сигурно беше за първи път. Незнам как Силвия щеше да реагира на това,но сигурно щеше да се изненада.

Погледнах го учудено.Правилно ли чух?Да си ходим?В смисъл да се прибираме?Шега ли беше?Отидох по близо към Ферис и го обиколих няколко пъти.Като постоянно го гледах много учудено и не вярващо.В края се смях сложих ръцете си на раменете му и леко го побутнах напред назад.Сякаш това тук не беше той а някой друг...
-Какво си направил с Ферис?!?Да не си го изял?-попитах и погледът ми се плъзна към корема му след това пак го погледнах в очите.-Не са ли ти казвали че паднали ангели не се ядат?Първо защото са ангели.Второ защото не са чак толкова много!-казах.Сякаш наистина беше изял истинският Ферис а това...хъм беше някой друг Ферис.Приближих се мало по близо и сякаш почуках по гърдите му.
-Ферис, жив ли си?Чуваш ли мееее?-казах и сякаш се вслушах за гласът му...

Засмях се. Наистина не очаквах точно това да стана. Смятах че само ще ми каже едно "Добре ли си, или Това ти ли си?",но не чак това.
- Искам да ти докажа,че не съм изял Ферис. - казах засмяно и се притиснах към нея. Целунах я страстно и много продължително. След целувката се отдалечих леко от нея и я погледнах в очите.
- Сега доказах ли ти че съм си Ферис? - попитах я и повдигнах вежди въпросително. Нямаше как да не откаже на това.

-Не...-казах и се приближих към него.Обвих ръцете си около вратът му.Погледнах го в очите след което допрях устните си до неговите.Ако гледам логически, то това можеше и да е а можеше и да не е Ферис.Защото всички могат да се целуват...Аз си знаех че беше той, но все пак...
-С какво можеш да ми докажеш че си ти?-попитах.След като отделих устните си от неговите.

Значи това което направин не и беше достатъчно. Намръщих се и огледах наоколо. С какво можех да и докажа,че съм аз.
- Аз, много те обичам. - казах и се усмихнах. - Но ако и това не помага, наистина ще е по-донре да си тръгна и да те оставя. - казах тъбно и леко драматично и се отдалечих малко от нея. Знаех,че едва ли ще се иска да ме остави да си тръгна просто ей така и да не каже нищо. Можеше да не я познавам от много дълго време,но знаех как ще реагира и какво ще направи,сякаш я познавах от много години.

Намръщих се.Толкова много ли исках?
-А,а,а!Къде си се запътил?-казах и го дръпнах към мен.-КогаФерис се е отказвал?-попитах леко учудено.Все пак...Когато разбрах че се беше натискал с друга макар и да се разделихме след часове дойде да ми обясни всичко нали?Ами когато разбра че има дете?Не си тръгна...обясни, пак.А сега?
-Започвам наистина да си усъмнявам че не си изял Ферис...-засмях се.

Засмях се и я притиснах към себе си.
- Наистина ли си мислеше,че ще си тръгна просто ей така? - попитах я тихо и я погледнах в очите. Ако наистина това си е мислила значи не съм я познавал толкова добре колкото очаквах. Поалих я по лицето с едната си ръка и с поглед бавно изочавах всяка малка подробност от лицето и. Зарових ръката си в косата и и леко я дръпнах към мен а устните ни се долепиха леко.

-Не мисля че би го направил но...всичко е възможно..-казах след като отделих устните си от неговите и му се усмихнах.
-При това и ако не си истинският Ферис!-добавих.И го целунах.Знаех си че беше истинският.Нямаше как да е друг...защото първо той си беше един единствен.И второ, аз Ферис не го давам на никой, така че...
-И къдеще ходим сега?-реших да попитам.

замислих се и погледнах Силвия. Къде ли да идем сега?
- Може би...
- Тати, кога ще си годим? - чу се гласа на Настасия. Обърнах се към нея и се засмях.Вдигнах отново поглед към Силвия и вдигнах рамене.
- Аз викам да си ходим. Зашото май и Настасия се умори от толкова скачане и танцуване.-засмях се и се наведох леко,за да щипна бузата на Настасия. -Пък и вече май и е време на нея за следобедно спане. - намигнах и а тя се намръщи.

Не само Настасия се намръщи но и аз.Кой обичаше да спи на обяд?Не и аз...е ако не ми се спи де.
-Доообре, хайде да излизамеее...-казах.Всех нещата и на тримата ни започнах да ги бутам към изхода.Незнам защо но ужасно много ми се искаше пак да се поразходя под дъжда.Харесхвах дъжд...Можеби защото бях фея?И обичах природата!Макар и да валеше като из ведро...