Билиярдната зала

Пак кимнах.Пак се приближих към маста за билярд.Прецених.И ударих бялото топче.То се удари в жълтото а жълтото удари едно друго.То подлетя към дупката но незнам защо не падна.
-Хаде де.-замолих се на точето.То се клатушна няколко пъти и чак тогава падна.-Това нещо се бъзика с мен...-засмях се целунах Ферис по бузата.И отидох от другата страна на масата.Изведнъж ми се заи леко свят.Подпрях се на масичката сякаш нищо не бе станало и се загледах в Ферис.
-Искаш ли нещо за пиене?-попитах и се огледах...

Както се очертаваше Силвия май щеше да ме победи. Изведнъж се улюля за малко и аз побързах да отида при нея. Нещо за пиене наистина нямеше да ни навреди.
- Да, седни тук. - казах и се уверих че е седнала надвесих се над нея и я със сериозно изреажение я попитах:
- Добре ли си? - Не спирах да я гледам в очите сякаш искаш да изкопча някаква секретна информация от нея. Но наистина се притеснявах за нея.
- Какво искаш да ти донеса? - попитах я отново и я погалих по лицето.

П.П - съжелявам,че вчера не писах,но нямах много муза а днес чак сега успях да седна на компа.

Погледнах го учудено.Какво толкова беше станало?Само малко ми се зави свят.
-Да, добре съм.Нищо ми няма.-усмихнах се и станах.Ето стоях!Нищо ми нямаше.
-Ето виждаш ли добре съм.-приближих се към него и го целунах.Нищо че имаше много вълшебни същества наоколо.Все пак не ни беше забранено, нали?
-А и междо другото.Моя беше идеята за питиетата.Така че аз ще ги донеса.-оплезих му се.Ето държах се напълно нормално...Бях си добре...

НЕзнам защот толкова се притесних когато тя залитна леко. Сигурно защото много си я обичам и не искам нещо да и стане.
- Добре тогава вземи на Настасия един сок. Какъвто и да е. - леко трябваше да се провикна,защото тя вече беше тръгнала. Настасия долетя от някъде и се засмя.
- Сок?- попита и ме излгеда. Посочих Силвия.
- Отивай да си го вземеш. - казах и и тя с усмивка на лицето отново изчезна от погледа ми и отде до Силвия.

Усмихнах се на Настасия и я погалих по главата.
-Ами, за теб какво? - попитах Ферис като се обърнах към него.За Настасия каза.А за себеси - не.Хм.Погледнах предпазливо прозореца, от който преди седмици за пръв път видях...майка ми.Но там нямаше нищо.Което беше много добре.Значи трябваше да има някаква друга причина за това че ми се зави свят...

Тя се обърна към мен и ме попита какво искам да пия. Истината беше,че наистина незнаех какво ми се пие. Повдигнах ръмене и направих странна гримаса.
- Може би кафе? - предложих сигурно сам на себе си. Усмихнах се на Настасия която започна да подскача след Силвия. започвах да си мисля,че Настасия наистина щеше да заобича Силвия като нейна майка и наистина нямах намерения да я спирам.

Май и той незнаеше какво иска.Засмях се леко на това.
-Е? Какво?Кафе ли?-попитах.Все пак неможех да му кажа какво иска.Можех да знам какво искам аз.Но не и какво иска той.Малко странно...Но и аз понякога незнаех какво искам.Искам нещо, ама незнам какво.Доста глупаво звучи но има и такива моменти.Наведох се към Настасия.Докато Ферис мислеше какво иска.
-Какъв сок искаш? - попитах я и я погалих по бузката.

- ДА! - ивканах и ги погледнах ох, сладурани ми бяха и двете. - Кафе. - извиакх се отново и се свих на диванчето,защото наистина от толкова викане ми стана неудобно. Настасия повдигна ръмене за нещо и ааз се засмях.
-Виж, и детето ми е като мен. - засмях се и Настасия се обърна към мен,но после бързо се обърна към Силвия и отново вдигна ръмене.
- Ако я питаш за това какъв сок изка просто и вземи някакъв,ще го изпие.- казах и смигах на Наастасия.Тя се засмях и дойде при мен,за да се згуши.

Засмях се и аз.И отидох при тях.
-Мда вие много си преличате.-въздъхнах.И целунах първо Ферис след това и Настасия по бузите.
-Хайде, че с такова темпо никога няма да си вземе нищо!-засмях се.-Идваш ли с мен?. попитах Настасия.Тя кимна.Взех я за ръчичката и.Ама само колко беше малка...И отидохме при барчето където се продаваше...какво ли не!За щастие нямаше опашка.Взех за мен сокче и за Настасия.И за Ферис кафе.
-На!-казах и дадох сока на Настасия.Като я гледах да не го разлее.Защото както скачаше преди малко...

Настасия радостно дойде при мен държееки сока си. Отпи леко от него и ми го подаде на мен. Мъдро решение,по-добре ще е от колко пак да почна да скача. После ще трябваше да ходя да я мия. Взех кафето си от Силвия и отпих леко. Това ме стопли и ми стана много приятно. Настасия ми показа чашата.
- Може да пия? - попита ме тя и аз се усмихнах. Намръщих се.
- То не е хубаво,горчи. - казах и а тя ме погледна странно.
- Мо тогава що го пиеш? - попита тя и се засмях. Беше голяма сладурана когато искаше да научи повече за живота.
- Защото на мен ми харесва,на теб няма. - сложих пръст на нослето и се засмях.
- А ти от къде знаеш на мен какво ще ми хареса? - тросна се тя и ме погледна. Засмях се и я щипнах по бузата.
- Знам,знам, аз всичко знам.
- Не е честноо!! - тропна с крак и се врътна и пак започна да подскача.

Засмях се.
-Май детето ти не те разбира много...-казах и се наместих до него.Отпих от сока и се загледах в Настасия.След минути тъпо гледане се сетих че играехме на Билярд.
-Ти игра ли докато ме нямаше?-попитах го.Все пак незнаех дали сега беше мой ход или не.Не съм всевидеща...

п.п.Сори че не писах.Нещо ми се изключи нета, и чак сега се появи

Поклатих глава отрицателно.
- Не не съм,беше твой ред преди да ти се завия малко свят. - казах и я погледнах краичица на окото си докато отпивах от кафето. Настасия дотича при мен. Взе си с две ръце сока и отпи малко от него,след това много внимателно го остави обратно и отнво се затича. Не ми харесваш това,че на Силвия и стана лошо, не точно лошо,но по скоро и се зави свят.

П.П - мн съжелявам че пиша чак сега,но нали го знаеш това училище няма отърване.

-Ам, така ли?Значи сега е моят ред да играя...- оставих сока и отидох до масичката.Погледнах топчетата как се бяха разпростряли из цялото им отдрелено пространство.Поредното преценяване, на мястото и силата на удара.Поредното побуване на топчето и... жалко този път не успях.алко ми оставаше ама пак.Въздъхнах.
-Ти си...-казах обръщайки се към Ферис.Е, не бях уцелила.Но пък сега той имаше лесена възможност да вкара само да го забележи.Огледах се тук имаше много всякакви същества.
-Ммм, а спомняш ли си когато миналият път бяхме тук...И нямаше съвсем никой...-казах замислено.

Оставих чашата на масичката,станах и се приближих към масата. Усмихнах се и погледнах Силвия,оставяше ми много голямо възможност за игра.
- Да,наистина.Тогава нямаше много хора,че то и сега няма кой знае колко,но тогава беше наистина нямаше никои.- Нагласих се и одарих бялата топка тя одари друга и тя влезе в дупката. Усмихнах се и заобиколих масата,за да се наглася за следващия удар. Одарих отново бялата топка и тя одари друга топла която се одари в една от стените и бутна леко друга.

-йееее...-казах радостно когато и той успя да вкара.Сякаш това беше целта наиграта.Да направиш така че да вкара противникът ти.Хм, странна логика за игра.Отпих от сокчето си докат Ферис играеше следващият си ход.Настасия притича към нас.Направи кръгче около масичката при която играхме.И пак тръгна да тича някъде другаде.Засмях се.Това дете беше доста жизненно...Май беше настъпил моят ред.Започва да ми става по интересно.Огледах топчетата.Хъм, май имах шанс.Но не много голям.Отидох от едната страна на масичката подпрях си ръката така че да ми е удобно да ударя.И...Ех!За малко.
-Нещо днес нямам късмет...

Приближих се до Силвия и се усмихнах. Днес не и вървеше ли? Как може такова нещо.
- Дай сега една целува,за да ти върви. - казах леко закачливо и я целунах по устните нежно и продължително. След целувката се нагласих и одариб бялата топка тя се одари в друга топка а тя падна в една от дупките. Зарадвах се и отново одарих бялото топче.Този пт то просто се одари в една от стените на масата и се спря.
- Давай,любов моя ти си. - казах и на Силвия и се усмихнах чаровно.

Усмихнах се на това което каза.Отидох пак, пак се повтори същото.Но пак не уцелих нищо.
-Ето казах ли не ми върви денс.-Намръщих се и погледнах бялото топче.-Това топче не ме харесва...-каза и го посочих с пръст.Отдох и пак седнах.Е нищо.Сега не ми върви, ще видим какво ще е след мако.Немога да се отчайвам толкова бързо.Отпих от сокът си и погледнах Ферис.

Удари бялата топка и тя се одари в една червена,която влзе в една от дупките. Замях се и срецелих отново, одарих и и една от топките беше на един косъм растояние от дупката,но не падна.
-Гррр...- изсъсках на топката и погледнах към Силвия. - Хайде,мило ти си.- усмихнах се и се наведох,за да я целна.Седнах на диванчето и отпих от кафето си. Настасия се затича отново при мен и отпи от кафето си леко.Усмихна ми се и пак се затича на някъде. Нямах представа какво прави това дете,но със сигурност добре се забавлява.

Отидох при мастата погледнах топчетата и се намръщих.Сигурно пак нямаше да уцеля а аз не обичах много да губя.Отидох при Ферис.
-Три за късмет...-усмихнах се и го целунах.-Ох, ти моя волна птица Ферис.-засмях се леко и пак отидох към масата за билярд.Прецених удрахи и...вкарах.А най сетне!

Ръкоплясках и подсвирнах. Голяма радост беше това,тя да оцели. Отидох при нея и я дарих с една много продължителна и нежна целувка.
-Това ти е възнаграждението и късмета. - засмях се леко и отново отидох на дивана и взех чашата с кафето при себе си. Отпих ена глътка и гледах с голям интерес как Силвия играя. Нямах намерение да губя от нея,но все пак исках да оцели.

Пак бих и пак вкарах, но третия път нещо пак ми забегна късмета.Е поне нещо!Отдалечих се.И отидох при Ферис.Наведох се към него и го целунах продължително.Много си го обичках, повече от всичко на тоя свят!!!Погалих го по бузата.
-Ти си...-усмихнах му се.Както гледах как Настасия се носеше из помещението.Незнам защо ми се прииска да хукна да бягам след нея.Просто ми се прииска...Засмях се леко на това но останах на мястото си.

Станах,макар и да не ми се искаше много. Нагласих се и одарих бялата топка,но вместо тя да одари друга тя се блъсна в една от стените на масата и падна в една от дупките. Намръщих се и я извадих от там,сложих я на мястот си и се обърнах към Силвия.
- Ти си,аз без да исках вкарах бялата. - засмях се и седнах до нея. Май и двамата днес нямахме много голям късмет. Погледнах към Настасия която танцуваше на музиката която бяха пуснали. Танцуваше и се смееше. Беше голяма сладурана така,много си я обичах.

Засмях се леко на това което каза.
-Е нищо, случва се...-намигнах му и отидох към масата.Погледнах топчетата и се обърнах към Ферис.Незнам от къде ми дойде, но ми се прииска да го направя.Ех, май започнах да се лигавя...Е нищо.Няма лошо.Протих му въздушна целувка усмихнах се и се обърнах да играя своят ход.Два пъти наред уцелих но третият не успях.
-Ти си...-отидох при него и го целунах.За късмет...

Отвърнах и на целувката и отидох до масата. Нагласих се леко,но този път не моех да олуча. Намръщих се и отидох при Силвия.
- Трябват ми повече целувки за късмет. - засмях се и се наведох леко,за да я целуна. Когато моите устни достигнаха нейните и дадох една много страстна и продължителна целувка. - Сега за твой късмет. - засмях се леко и я целунах леко.

Намръщих се.
-Ама то така не е чесно...- казах като намусено малко дете.- защо за твоят късмет беше по дълга?А за моят съвсем не?- казах и пак се намръщих.
-Такааа не ечеснооо!-казах и топнах с крак.Ох като малките деца бях, ама наистина не беше никак чесно.Исках си дългата целувка!Исках си я!