Билиярдната зала

Билярдната зала,също може да бъде посещавана по всяко време,игрите тук са безплатни и естествено на новаци алкохол не се сервира!

На пръв поглед билярдната зала изглеждаше едно съвсем обикновено местенце. Билярдни маси, бар, няколко отделни масички със малки столчета и много, много безалкохолни и алкохолни напитки. Не учакваше да бъде толкова празно и безлюдно. Тук там се мяркаше някой объркал пътя или бармана подаваше глава, за да провери за клиенти. Същинско мъртвило.
Обаче сега това му се стори прекрасно. Малко тишина, в която да се откъсне от шумотевицата, виковете, уроците. От всичко! Някои неща изобщо не искаше да изпуска, но тях или по-скоро нея той усещаше непрестанно. Сега просто подреди топките в триъгълника и отиде до стилажа на стената. Избра си щека и започна игриво да подмята кредата от едната ръка в другата.
преди много бяха играли. да не повярваш, че в едно имение имаше билярд. Малко щастливи спомени, а? Разби и се зачуди в какъв ред да ги подкара. Може би щеше да започне от бирата? Или пък от уискито? Всъщност за топките ли мислеше или за алкохола?

"Пробваше ли ме? Усетих я от момента, в който прекрачи вратата. И това нямаше нищо общо с това, че не сме хора."
Светлината падаше толкова специфично, че всяка намеся дранеше окото. И все пак хич не му се знимаваше да доказва, че може да усети вампир на километър околовръс. Усмихна се доволно и подметна:
-Играеш ли билярд?-отговор не последва. Обаче определено беше в някак позитивно настроение. Момичетата бяха странни същества, когато са щастливи. Е, и още по-странни когато са ядосани!
Обърна се и хвърли още една усмивка. Явно и той беше весел днес. Всъщност беше весел сякаш е пиян. Може би някой друг беше биян и той го усещаше? Все тая.
-Така де здрасти! -поздрави и пробута нещо в ръката на момичето. -Да играем?И може да си побъбрим. -Весел беше и още как. Някой щеше да си го изпроси по-късно.

Нямаше как да не се изсмее. Той самия преди време изглеждаше по същия начин ако не и по зле. Особено ако играеш срещу човек, който определено си го може. Всичко беше в тренировката и в стимула. Още от сега можеше да вкара поне няколко, но пък нямаше да е забавно. Всъщност щеше да е смешно. Смешно, че се взима на сериозно за една игра.
-Е, какво става при теб?- Подкара някакъв разговор, за да не напрегне внимание над играта.

-Много неща се променят за твърде кратко време. Няма как дори да ги осмислиш. Не, че се оплаквам.- ето я пак глупавата усмивка. В последно време съжаляваше за всяко второ действие. Може би имаше само едно нещо, в което беше сигурен. Обаче поне имаше едно.
Говореше с безизразен тон, невел се и впреил поглед в горен ляв джоб.
-Нищо интересно не се случва тук. Вече чакам с нетърпение да заспя. Ако не е сам още по-добре.-шегата му излезе несполучлива, защото вътрешно си беше сериозен. Само, че смеха му беше истински. Весело му беше. Явно и той прекаляваше с пийването. Момичето отсреща го гледаше и явно се чувстваше развеселена,но и някак възрържана. такива бяха хората около него. И това ама изобщо не му пречеше.
-Хайде кажи нещо. Иначе аз ще продължа с неразбираемите си глупости. Даже аз вече трудно се разбирам, а знам за какво говоря.

След кафенето,дойдохме с Ферис тук.Нямаше никой.-Обичам да играя Билиярд,ти?-усмихнах се.Пфууу,та аз дори незнаех дали може...Преди да влезнем тук видях пяк тади сянка...леле как ме беше страх да се прибера.Но все пак това някога щеше да стане.И би трябвало да е скоро,как ми се спеше...

- Не, не мога. - засмях се и се приближих до масата за билярд. Никога не съм се пробвал да играя а пък сигурно ще бъда за резил ако се пробвам.
- Ще ми покажеш ли. - не се усетих какво казах докато не го изрекоха на глас. Боже, прозвуча доста мръснишко. Засмях се на ум а в реалноста се усмихнах глупаво.

Не отговорих ,а само се усмихнахВзех двете пръчки с които се играе,от масата и подхвърлих едната на Ферис.Взех топчетата за игра и ги наредих в триъгълник(цветните топчета),както трябва.Бялото го поставих срещу един от ръбовете на тригъгълника.Прецених от къде да ударя.И го ударих.Топчетата вече не бяха в четириъгълник а бяха на всякъде из масата.Вкарах едно синъо топче,останаха още много.-Еми не е много сложно,трябва с бялото топче да уцелиш некое от цветните,и при това цветното трябва да влезне в една от дупките на масата.-Обясних на Ферис и се усмихнах.Не съм големият учител за игра в билиярд...

Първия опит не беше кой знае колко добър. При втория вкарах бялата. Чак на третия успях да вкарам една от топките. Засмях се от радост и направих място на Силвия. Като се замисля не беше толкова трудно да се играе. Чудя се дори защо не съм играл преди.

-Не е толкова трудно нали?-питах го и се усмихнах.Отдаваше му се.Аз играя от малка билиярд,но когато започнах да играя се учих много дълго.
-Вобще не беше честно защо на някои им се отдава толкова лесно?-питах се и се засмях на ум.Усмихнах се когато за пореден път вкарах.Чух сякаш някой ме зове и се обърнах,нямаше никой.Погледнах към прозорците.
-Мамка му,пак тази сянка!-Изругах на ум.

- Какво има? - попитах и се обърнах към прозореца. Какво ставаше?
- Какво видя? - притеснени попитах. Тя все още гледаше към прозореца.Приближих се към нея и я накарах да ме погледне.
- Какво видя? - повторих отново.

-Сянка,незнам какво видях то не се виждаше добре...-още малко и щях да падна,но някак си се задържах така че само приклекнах.-можеби е някаква птица или,или...-опитах се да успокоя себеси аз.Спомних си закрития басеин,гарвана...гарвана който предупреждаваше за опастност
-----------------------
-Междодругото точно си мислех за теб.Онзи гарван отвън ни преследа още от гъстите дебри на гората..знам,че говориш с животните и можеш ли да ни кажеш какво казва той.-каза Клеър
- да,мисля че мога да разбера какво ви говори но трябва да се приближа по близо към него.-това беше Ерик.
-----------------------
Спомних си че тогава не участвах в разговора а и не ги слушах...тогава бях заета с мокрите си крила...
-----------------------
-какво казва?-попита Клеър.
Едната от вас ев опасност.Но той не знае коя.-Отговори Ерик и посочи гарвана.
-----------------------
Побиха ме тръпки.Опитах се да стана и да продължа да играя,неможех да докарвам на Ферис проблеми.Не съм от такива същества.Но не успях да стана зави ми се свят ...

- Хей, добре ли си? - седнах до нея и я хванах здраво.
- Знаеш ли какво иска това нещо? - погледнах я в очите,но тя нищо не каза. Чудя се какво ли беше това нещо което я следеше.

Почуствах че някой ме дърржи,съвзех се.Видях Ферис,беше до мен.Чух че пита нещо,но не чух какво.Не си спомнях нищо,какво беше станало?Огледах се видях че съм в билиярдната зала.Малко-по малко,и всичко стана наред.Спомних си всичко...-Извинявай,не те чух добре.Би ли повторил въпроса си?-Погледнах Ферис и се усмихнах.

Засмях се макар и да не беше до смях.
- първо те попитах дали си добре а след това дали знаеш какво иска това нещо? - усмихнах се. Все още я държах и не мисля че беше в добро състояние, зада я пусна. Погледнах тоново към прозореца,но там нямаше нищо което би я стрестнало чак толкова.

-Вече съм подобре..-казах и се усмихнах,той все още ме държеше.-нямам никаква представа какво иска това нещо.-Радвах се че имах поткрепа,но не исках да има проблеми зараади мен.Ако това нещо(каквото и да било) искаше мен,то тогава няма да пострадат други!Трябваше да се прибирам,неисках,но трябваше.Докоснах ръката му,дигнах си главата и го погледнах,усмихнах се и казах:
-Мерси.-Станах,и добавих:-Извинявай,бих искала да поиграем още,но...налага се да си тръгна.

- Не няма проблем и без това става късно и на теб ти се спи. - докато казвах това не спирах да си усмихвам. След всичко това аз излязох от билярдната зала и тръгнах нанякъде.Дори и аз незнаех къде.Докато вървях през ума ми минаваха всякакви случки от тази нощ и какво всъщност беше онова което следеше Силвия?

Хм, да чадър!Ама нямаше да се поберем под него е тримата.Макар и да валеше като изведро.Ходих, така че чадъра да не ме закрива.Незнам защо.Готино беше!Да ходиш под дъжда!Бяхме влезнали в сградата.
-Биляяярд!-казах и ги повлачих към билярдната зала.Това беше любимата ми игра.Незнам защо, но ужасно много обичах да я играя.

п.п.Нищо друго не се сетих...

КОгато стигнахме залата пуснах долу Настасия и тя тръгна да бяга из залата.
- Защо седя на дъжда през цялото това време? - попитах я и прибрах чадъра. Силвия се зарадва когато видя боулинга и слад като си съблякох якето взех една щека и я подадох на Силвия.
- Нали обичаш да играеш. Хайде! - подканих я и взех още една щека. Подредих топките на масата и сложих бялата на мястот и. Усмихнах и се на Силвия и я подканих да играе първа. Настасия тичаше и се закачаше с хората които бяха там и се радваха.

Кимнах.Не обичах много да разигравам.Защтото губиш първият си ход и можеш да не уцелиш нищо.Но понякога имаш късмет и някоя от всичките товки ще улучи.Отидох до маласата и погледнах триъгълничето.Прецених колко силно и на къде да ударя.И...уцелих с цели две!Е не съм ли добра?!?При това, сега беше само пръвияд ход.
-Ти сии...-оплезих му се и минах назад.

Нагласих се точно както ми е удобно и одарих бялата топка. Тя се одари в още няколко,но никоя не падна в някой от джобовете. Погледнах към Силвия и се приближих към нея. Целунах я и и се усмихнах сладко.
- Ти си наред. - казай и нежно и погледнах Настасия. Хванах я набързо и и съблякох якето.Тя отново започна да тича и да вика отново.