Ресторант "Sea"

Действах импулсивно,но резултата беше много добър.Бел изглеждаше ослепително с вечерния си тоалет.Аз бях с пищна рокля с цвят бордо,която криеше по-голяма част от тялото ми.Когато всички се бяха настанили и разговора вървеше оживено,поръчахме ордьоврите.Те всъщност бяха една малка вечеря,но не можеше без тях.Вярна на руския си произход,аз си поръчах чиста водка и сода.Не обърнах внимание кой какво си поръчва.Това не ме притесняваше.Донесоха ни всичко.Останах доволна,макър че трябваше да поръчвам двойни порции,заради оскъдните грамажи.Вече бях отправила предложението си към лелята на Бел за записването на сестра й в художествена академия.Очите на жената се насълзиха.Добре знаех,че не й е било лесно с тези 2 момичета.Защо да не й помогна?Искаше ми се да можех да я държа и по-близо до нас двете,но за момента не бях измислила как.Щях да го обсъдя с Бел по-късно в леглото.
Вечерята вървеше отлично.Донесоха ни и основните ястия.Обърнах се към Бел и леко се приведох към нея.
-Бел,-казах аз.-,яж каквото искаш,не се ограничавай.Имай предвид само това,че храната няма да ти е особено вкусна.Понякога се налагат такива жертви.Щом ти стане тежко на стомаха...,знеш какво да правиш.Все пак няма да останеме гладни.
Сервитьора беше предварително инструктиран.На мен и на Бел поднесе вино,което всъщност беше леко разредена кръв,а на семейството от същото,но редовно.Всички вдигнахме чаши.
-За Изабела и Ани!-възкликна леля й с прегракнал глас.-За чудото,което ни сполетя.За техния успех!-обърна се към мен.-И за теб Галина,ти си един ангел!
Да,наистина бях ангел,нали?...

Останахме сами със малко "вино".Всичко мина чудесно.Отпратих и Сандра.Целувката на Бел по бузата ми,някак не ми се хареса.Плъзнах пръсти в косата й,придърпах я към мен и страстно я целунах по устата.
-Така вече е по-добре-усмихнах се аз.-Мисля,че и на теб ти харесва повече.Приключихме за днес си мисля,май е най-добре да се прибираме.
Повиках сервитьора и уредх сметката,оставяйки му тлъст бакшиш.Все пак,такива като нас не всеки ден идваха тук,а ресторанта се справяше безупречно с подобни клиенти.Отправихме се към паркинга към колата ми.Настанихме се в топлото купе и се усмихнахме една на друга.Денят беше уморителен,нямахме сили за още приключения.Поне не днес.
-Да се прибираме-каза ми тя.
-Да,прибираме се-отвърнах аз.
Включих фаровете и потеглихме към имението.

Беше минало доста време от както с Алекса ходехме и реших,че е време да я изведа на вечеря.Хубава вечеря,а не от онези бързо закуски които правехме...като например в "Мак Доналдс" .Бях и звъннал да се разберем и бях резервирал една маса в хубав ресторант в града.Бях купил няколко лилии тъй като знаех,че тя ги харесва.Това беше любимото и цвете.Повечето нормални момичета харесваха рози,но моята малка Али беше различна и уникална и харесваше лилии.Цветята бяха хубави,но тя беше по-хубава...и разбира се по-секси.
- Маса за Салваторе. - казах и младо момиче ме поведе напред.Настаних се на стола си и поръчах чаша вода докато дамата ми дойдеше.Може и да бях на ресторант,но си бях с дънките,тениската и коженото яке.Това си бях аз.Не бях някакво натруфено конте.Отпих от току-що сервираната ми чаша вода и гледах към вратата в очакване на Алекса.Да си призная нямаше да се учудя,ако пристигнеше с кораб който да разбие прозорците на ресторанта или хеликоптер който да кацне на покрива или нещо такова.Все пак - тя беше различна.

Времето минаваше,а аз гледах вратата сякаш от там ще влезнат няколко зелени човечета,но само за тридесет секунди и ,ако изпусна вратата за миг щях да изпусна и сензацията на века.
След малко усетих аромата и,а после чух шум от токчета.На лицето ми се появи идиотска усмивка,а след малко се появи и тя.Моята Алекса.Изправих се когато тя се приближи към мен и се прегърнахме,а тя ме дари с една хубава целувка.
- Най-хубавото за моето момиче нали така. - смигнах и палаво след което тя се настани на стола си и аз го бутнах към масата.Сервитьорката донесе менютата и взе празната чаша от вода.
- Е как си? - попитах закачливо след което се усетих,че не съм и дал цветята.Взех лилиите и ги поднесох към нея. - О да...и това е за теб.Надявам се да ти харесат.
Боже...държах се като момче на първа среща,но по дяволите това беше първата ми нормална среща с нея която до сега не включваше умиране,кръв,убийство,среща с бившия или сестрата близначка или лошия създател.Как да не се притеснява човек когато нещата вървят толкова добре?!

Али почна сериозно да се притеснява. Всичко вървеше твърде добре, но все пак прие лилиите с усмивка. Наистина бяха прекрасни, а тя обичаше лилии "Хубави цветя." чу не приятен глас в главата си но реши, че не е нужно да му обръща внимание. Ако го игнорираше "Няма ли да ми кажеш да млъквам?". Тя погледна Деймън.
- Как реши, че трябва да дойдем точно тук? Не че не ми харесва, но знаеш, че на мен не ми трябва много - сплете пръсти с неговите и остави лилиите до себе си. И почна да гледа менюто. Беше наистина изискано и трябваше да си признае, че и повечето неща не ги беше и чувала. Родителите й буха богати и заможни, но не я баха научили да багаташките глупости, но чесно предпочиташе тях пред убийствата. "Но на теб ти харесва да убиваш" каза съществото в главата й, а тя просто прокара ръка през косата си сякаш можеше да го махне от там. Скоро щеше да се махне... надяваше се поне.
- Трябва да си призная - каза и се засмя. - Не знам и 50% от ястията тук - наистина имаха странни имена и съставки. Сигурно щеше да мине просто със салата "Цезар", защото беше едно от малкото нормални неща тук "И кръвта е нормална... има я навсякъде" тя се направи че не чу и това, но беше вярно. Беше претъпила за малко сетивата си.

Засмях се и кимнах.
- Вярно си е...странни имена имат тези храни. - той се усмихна и почна да разглежда менюто чудейки се и кокорейки се на тези имена.Примерно Паеля..ястие с ориз,пържено пилешко месо, шунка, миди, варена риба или морски деликатеси, боб, червена и зелена чушка, домати и чесън...защо просто не го бяха казали така или "Ястие с ориз,месо и морски дарове с малко зеленчуци" примерно.Или това - Кордон Бльо.Можеше да е просто "Пържено месо от рибица" или там каквото има.Засмях се и поклатих глава.
- Напълно откачено...какво ще поръчаш?Този...ъъ Кордон Бльо ми хвана окото...май.
Смигнах и закачливо.
- Между другото...не ти ли се струва,че това е твърде нормална среща?

Али се усмихна нежно при коментара за нормалната среща.
- Да наистина ми се струва доста нормална - усмихна се прокара ръка през косата си. Изведнъж третият стол на масата падна и тя се обърна стреснато. Знаеше точно какво се случи още в същата секунда, но трябваше да замаже положението.
- Съжалявам - обърна се към Дей с извинителна усмивка. - Без да искам.
Стана и го вдигна на бързо после пак си седна. "Спри!" каза тя ядосано на сянката мислено. "Скучно ми е..." каза тя. "Не ме интересува".
- Ох, мисля, че ще мина само с една салата "Цезар" тези комбинации са прекалено странни за мен.
Изведнъж някъде зад себе си чу едно "Ау" и секунда по-късно усети онзи прекрасен мирис да я приканва примамливо и да я обгръща. Обърна се рязко и видя как една жена си беше порязала ръката и сега попиваше кръвта с кърпичка.
Не усети кога се беше изправила докато не чу гласът на Деймън зад себе си. Обърна се към него и той я гледаше загрижено.
- Трябва да отида до тоалетната - каза тя и се усмихна. Тръгна забързано към тоалетната. Влезна и отиде направо към мивката. Видя в огледалото червените си очи. "МАМКА МУ!". Пусна студената вода и се наплиска. Опитвайки се да диша дълбоко през устата и да се успокои.

Докато си мислех,че срещата върви нормално почнаха да стават странни неща като падналия стол и машиналното изправяне на Алекса.
- Али? - повиках я.Беше като обсебена,но се оправда,че трябва да отиде до тоалетната.Повиках сервитьорката докато чакаш Алекса.Знаех донякъде какво и е.Бях усетил мириса на кръв,а при червените жаждата беше много по-голяма и това и беше повлияло,но сигурно имаше и нещо друго.
- Две салати Цезар за сега. - поръчах и продължих да разглеждам менюто което не ми изглеждаше никак интересно.Със същия късмет можех да разлиствам вестник.Оставих менюто и се загледах в цветята.Дали не прекалявах?Дали не беше изчезнала в тоалетната защото бях твърде добър,срещата ни беше твърде идеала и си мислеше,че са ме отвлякли извънземни и подменили с клонинг?Възможно.
Накрая се изправих и отидох до тоалетната.По-скоро се отправих към женската тоалетна за да проверя как е Алекса.Когато влязох тя стоеше до умивалника,а очите и бяха червени.
- Какво става?Кръв ли искаш? - казах го сякаш не е нищо важно и сякаш съм някой идиот и прозвуча доста гадно,но се надявах тя да не мисли,че наистина ми е все едно дали изпитва жажда или не.

Али вдиша дълбоко опитвайки се да се успокой. Всичките й сетива бяха опънати на муксимум и имаше чувството че ще избухне всеки момент. Бавно почна да притъпява сетивата си. Контцентрира се и вече не чуваше толкова силно гласовете от салона или пък сърцебиянията на хората там. Вече не виждаше и всичко толкова трийзмерно. Не подушваше и кръв. Вдигна глава и го погледна прокарвайки ръка през косата.
- Просто ме хванаха не подготвена... - каза и се усмихна. Отиде при него и го прегърна овивайки ръце около вратът ме и притисна глава в рамото му. Изведнъж усети бавният му равномерен пулс. Чу как сърцето му бие. Как изпомва червената, прекрасна и вкусна течност. Спомни си вкусът му в устата си. Спомни си как пробиваше със зъби кожата му. Постави устни точна на пулсът му и можеше да помирише кръвта през кожата. Протрепери и истена. Дей май се сети какво предсто и пулсът му се ускори.
- Само малко... - простена тя и ги избута силно към стена и заби зъби в шията му. Все едно потъваха в масло. Усети прекрасната течност и простена. Почна лакомо да поглъща, но наскоро се храни и за това други рецептори в мозъкът и се отключиха. Тя отърка тяло в неговото най-безсрамно и ръцете й се спуснаха надолу и стиснаха леко дупето му.
- Прекрасно - каза Али задъхано докато отделяше зъби от шията му. Не го остави да говори много само впи устни в неговите и езикът и затърси жадно неговият.

Знаех какво иска Али и и го дадох.Или по-скоро тя сама си го взе,ако трябва да сме точни.Почна да пие жадно от мен и да преглъща,а после се отклони от тази тема и почна да ме целува страстно,че чак да плъзга и ръце по тялото ми.Леко се отдръпнах от нея и се засмях като сложих показалец на устните и.
- Шшшш.Има си време и място за това скъпа моя...и то не е тук.Все още не. - смигнах и след това я притеглих към себе си и я целунах по врата.Беше толкова сладка.Нямаше по-сладка червена новачка от нея...нямаше по-сладко момиче от моята Али.
- А сега мадам...там ни чакат две салати.После пък ще ни чака и едно легло...макар,че аз и на маса бих те оправил. - тя това обаче си го знаеше.Понякога имах чувството,че сме като зайците.Постоянно...работехме и действахме.Но какво да се прави - тя беше като наркотик.

Али тъкмо се беше настроила в тази посока и той я отряза. Не го е срам! Тя се нацупи като малко дете, очудващо е как може изведнъж от отношение "ще те изчукам" минава на отношение "взеха ми близалката". Отиде до мивката и се изми после взе една кърпичка и го намокри я и изчисти внимателно вратът му, защото не си вярваше дали ще се удържи ако го напарви по другия по-приятен начин.
- Добре - каза спокойно накрая и после го погледна. - Но не обещавам, че ще съм добра - и се завъртя бързо преди да каже нещо и излезна през вратата и хвърли кърпичката в коша.
Отиде до масата и след няколко секунди дойде и Деймън. Салатите бяха вече сервирани. Тя седна и си взе една хапка от салатата. После го погледна.
- Намислил ли си още нещо за вечерта? - попита тя и си хапна още една хапка от салатата. Беше вкусна салата. Лека и приятна... За сега щеше да е добро дете...

Когато се върнахме на масата салатите вече бяха сервирани.Усмихнах се и почнах да се храна.Алекса леко се цупеше насреща ми сякаш съм и взел любимата играчка и приличаше точно на детенце,че чак смешно ми ставаше.
- Да...ще отидем до някой увеселителен парк и докато аз се качвам на нещо хубаво ти ще си на онези влакчета за децата.Ако продължиш да гледаш така.После ще отидем до лондонския зоопарк където ще...разгледаме и всъщност нямам никакви планове още.Всичко се изчерпваше до тук колкото и да го мъдрех. - повдигнах рамене и пак се заех да опустошавам салатата си.Въпроса бе дали ще ми стигне да се нахраня.Дано. - Десерт ще искате ли мадам?
Попитах Али и повдигнах предизвикателно вежда.
- И ти обещавам,че това което почна там...ще го довършиш после. - перверзна усмивка се разля на лицето ми след тези думи.

Алина добре се целуваше. Даже много добре. Може би след малкото представление ще се позабавляват в някой бар, заедно с много алкохол и танци. Той й се усмихна и смигна.
- Знам - каза той на коментара й за целуването и Алекса. Тя щеше много да съжалява след тази вечер. Вече бяха пред ресторанта. Той я поведе смело на вътре и отиде на рецепцията.
- Маса за Озера- каза той малко по-силно сигурен, че Алекса където й в салона да е ще го чуе. Освен ако не чукаше Деймън в тоалетната беше много вероятно. Рецепционистката провери книгата и после вдигна глава и се усмихна.
- Насам господин Озера- каза тя и го поведе през салона. Притиснах Алина до себе си и й се усмихнах тръгвайки след момичето. Огледах салона и погледът му бързо падна върху тях двамата. Седяха в една по-интимна част от салона. Алекса май хич не очакваше да ги види точно тях двамата тук. Той се усмихна уж мило и после обърна поглед напред и последва рецепционистката до друга по-затъмнена и интимна част от заведението където можеха да се виждат прекрасно едни други. Той дръпна столът на Алина, като джентълмен. После седна срещу нея.
- Хич не са го очаквали. Харесвам тази физионона лицата им - каза той и се усмихна. Ако са искали нормална вечеря, нямаше да им се получи днес.

Алекса тъкмо щеше да се разсмее и целуне Деймън когато един глас я сепна. Озера... Тя се обърна и видя как Кристиан влиза в ресторанта с... АЛИНА! За малко да й падне ченето. Все едно виждаше себе си и Кристиан отстрани преди монго време. Но тя имаше по-добър вкус за дрехи и... момчета. А когато видя как си разменят мили думи държат се за ръка... Блях тя се обърна напред и бутна салатата си...
- Изведнъж ми се отяде - каза тя и въздъхна нервно. Затвори очи за момент. После ги отвори и погледна Деймън.
- Поне трябва да му призная нещо на Озера - каза тя и по лицето й се плъзна злобна усмивка. - Намерил ми е добър заместител - засмя силно и после се наведе напред и се подпря лакти на масата. С този потник с ниско деколте... прекрасна гледка за Деймън.
- Но всички знаем, че оригиналът си неповторим - повдигна предизвикателно вежди към него. Той й се усмихна по същият начин и се целунаха страстно. Когато тя се отдели с нежелание допълни. - А и всеки знае, че аз имам по-добър вкус за дрехи - обърна се пък към тях и ги измери презрително с поглед. - И мъже ръзбира се.

Докато си седяхме с Али в ресторанта влезнаха две доста познати лица.Извъртях очи.Кристиан Озера и Алина Рен.Алина беше по-свястна от Озера,но само мъничко.Двамата почнаха да си говорят мили неща и да се хилят на някакви неща.
- Съгласна съм. - казах на Али и взех ръката и като я целунах. - Пък и ти си моя.Винаги.Този кретен не знае какво изпусна,но няма и да вкуси тази наслада.
Той вика сервитьорката.
- Едно от най-скъпите и хубави вина,моля. - тя кимна и отиде забързано на някъде.Момичето ми щеше да получи най-доброто,а Озера пасти да яде заедно с близначката на Али.

Отвън Кристиан изглеждаше весел, безгрижен и влюбен до уши в момичего пред себе си. Но вътрешно гореше. По-добър вкус за мъже?! Да бе като че ли Деймън не беше същият женкар. Просто още не беше разбрала какъв идиот е той всъщност.
Обърна се към Алина и прокара нежно пръсти по бузата й.
- За теб винаги най-доброто Лин - каза той. Пръстите му се плъзнаха надолу по вратът й. - Голям съм късметлия щом си до мен, малък вампир - сега беше сигурен, че Алекса ще се жегне. Това беше нейният прякор измислен от него. Можеше да не го покаже, но щеше да я заболи. Беше сигурен. Той се наведе и положи съвсем лека целувка по устните на Алина, която се превърна в нещо повече след няколко секунди. Езикът му се плъзна в устата й и намери нейният, опознавайкия. След малко се отдели с нежелание. Колкото и да играеха момичето си го биваше. Озера се обърна към сирвитьорката, която беше наблизо.
- Искам най-хубавото шапанско - каза той и се обърна към Алина. - За най-хубавото момиче - сплете още по-здраво пръсти с нейните за да покаже колко са близки. Наведе се отново към нея, но този път положи нежна целувка на шията й. Точно на пулсът. Вдиша дълбоко и можеше да усети мирисът на кръвта й.
- Толкова прекрасна. Нямам търпение да те вкуся - каза той страстно и интимно до ухото й. Леко я захапа, но не пусна кръв, само я издразни, но това проработи, защото тя леко потрепери.

Малък вампир... МАЛЪК ВАМПИР?! Това беше нейният прякор. Прякорът на Алекса не на Алина. Тя беше малък вампир не тя. Тя беше тъп вампир... Изведнъж се очуди на своята ярост. Не трябваше да й пука. Някакъв тъп прякор от устните тъпо момчите... , но все пак помнеше какво означаваше това за нея. Опита се да прикрие своята реакция от Деймън, но не успя.
После чу заветните думи "Обичам те Кристиан". Тъпачка. Обичала го била. Обичаше и Кейлъб, но виж какво стана. Изведнъж при тях дойде сервитьорката с вода. Не бяха поръчква ли вода... Тогава водата сякаш изригна в лицето й и се оказа цялата мокра. Сирвитьорката се стресна и веднага почна да се извинява и да дава кърпи. Алекса просто и каза, че е добре и да я остави. Чаша вече преля... буквално. Взе кърпата и се исуши с помоща на Деймън.
- Нямат представа с кого се захващат - каза ядосано Александра. Точно щеше да я повика... "Кажи драга" каза съществото й в главата. "Хипнотизирай сирвитьорката да отиде при Кристиан и Алина и да си пререже китките. Нека видя самоконтрола на Кристиан." каза злобно и ядосано Али. "О, отбягваше ме, а сега искаш да помагам, но все пак обичам да се забавлявам с Озера." Алекса се усмихна злобно. "Не забравяй да им предадеш поздрави" каза тя и я отпрати.

Алекса беше бясна за случващото се с Алина.Сестра и до колкото бях наясно владееше водата,а сега Алекса беше мокра от главата до петите.Помогнах и да се подсуши и изръмжах.
- Хей! - каза на сервитьорката той. - Искам да направиш нещо за мен?Става ли?
Той използваше внушение,а неговото беше доста добре развито.
- Да,господине.
- Искам а съсипеш срещата на онези двамата там.По някакъв начин.Върви.
- Да,господине.
Сервитьорката изчезна в кухнята и се върна с нож и някаква купичка.Дей повдигна любопитно вежди.Не знаеше какво е наумила сервитьорката,но му беше интересно да разбере.
Тя се приближи към масата,усмихна се и изведнъж изля купата която беше с някаква червена течност която му миришеше на домати върху Алина.Буквално.Дей се засмя тихо и поклати глава.После пък сервитьорката сряза ръката си от която текна кръв.Дей леко се притесни да не би Алекса да скочи да похапне,но мислеше,че Озера първи ще се метне на жената.

Оооо това с обичам те беше добро. Браво на Рен. Явно е добра в това. И всички нейни отмятания на косата, усмивки, прехапвания на устни. Колко ли пъти го е правила?
Когато видя как водата изригна във лицето на Алекса. Малко детинско, но все пак подло сега цялата беше мокра. Обърна се към Алина.
- И аз те обичам - наведе се към нея. - Добра си в това - каза той и се наведе още малко шепнейки проговори. - Колко пъти си играла подобна роля малка Рен? - попита той и се усмихна подло. Изведнъж видя сервитьорката, която идваше насам с купа с доматен сос и нож. Какво щеше да прави? Изведнъж обърна купата върху Алина и така и Озера беше изцапан. Тя стана беше доста шокирана. Това вече беше детинско. Погледна сервитьорката в същият момент, в който тя прокара ножът по китката си. Вече беше късно да я спре... Въздухът се изпълни се приятния мирис и Кристиан замръзна на място. Алената течност бавно се плъзна по кожата на момичета, така съблазнително. Беше сигурен, че очите му са червени и диви. Ако мръднеше сигурно щеше да скочи на сервитьорката и да я източи тук пред всички. "Хайде Кристиан, опитай..." чу един зловещ глас в главата си. Мразеше този глас и собстевеникът му и господарката му. "Това е подарък Кристиан от Алекса. Хайде само една глътка..."
- Не - чу се да казва някак от далечи и през зъби. Стана и изчезна във тоалетната с вампирска бързина. Застана пред огледалото и почна да диша тежко. Гледаше човекът пред себе си и не можеше да го познае. Кой беше този подивелият с червените очи? А да беше той... и то заради Алекса.