Ресторант "Sea"

-Чесно да си призная не съм много добре.Гласна съм като вълк-изкиснах се тихо и направих тъжка,но смешна гримаса.
-Е как е храната?Тук винаги приготвят божества..надявам се-усмихнах се мило и се радвах,че мога да разчитам на нея.Тя винаги е била с ме нв тръдни моменти и винаги ще бъде-знам го.

- Ами яж. От кога не си слагала нищо в устата си? - Заплаших я с вилицата която размахвах срещу лицето й.
- Иначе храната тук е превъзходна!! - щом го казах сложих едно парче риба в устата си.

-Ще ме убиеш с вилица?-попитах и повдигнах едната си вежда.
-Ако "да" добре-усмихнах се..,но да видим колко ще убие един вампир с вилица.
-А и не съм слагала нещо с устата си от..преди няколко минути-и посочих почти празната си чия с гордост,че съм яла нещо ..защото наисина не бях яла от много време..какот каза Хера..Елинор.."Тревата не ме засища" .Мислих след като се наям да отида в тъмните улички.
-Ъ би ли дошла с мен в тъмните улички-пиптах я,но го казах тихо така,че смао тя да го чуе,но знаех,че отговора ще е "не ти луда ли си?след онова което се случи"..

Влязох в ресторанта.Атмосферата беше много приятна.Хората ядаха и си говореха м, а сервитьорките сервираха най-различни деликатеси.Огледах масите и зърнах Клеър и Наташа.Каква щастлива случайност.Точно сега исках да поговоря с някой.Отидох и седнах на масата им.
- Здравейте момичета - усмихнах им с 24 каратова усмивка.
Днес се очератваше наистина страхотен ден след като имам среща с него.Усмихнах се отново.
- Май се самопоканих - засмях се.
Те бяха леко учуденои от държанието ми.Да се усмихвам по този начи беше рядкост за мен.
- Как сте?

Повдигнах едната си вежда защото Анастасия се държеше страно.Подритнах Наташа под маса все едно и казвах "аз ще я разпитам"
-Как ли да съм-подметнах кисело
-Какво става с теб.Защо си се усмихнала така за кой е тази усивка..да не е замесено момче-казах и се усмихнах.
-Те са гадове-добавих накрая и се изкисках чакайки Анастасия да ми каже защо се е ухилила като великденско яйце.Дали да бръкна в главата и..за малко информация.

Оле.Май надуши нещо.Какво пък дори да знае за него.В момнета никой не можеше да помрачи щастието ми , дори конско на висшата жрица , затова , че имам връзка с ученик...Опа тя можеше да чете мисли.Пуф все забравям.Дано в момента не ги чете...
- Не говори така, не всичките са гадове.И може би си права има някой - усмихнах се отново и замечтано загледах към прозореца.Ех ще се видим съвсем скоро...

-И да прочетох смите ти-казха и погледнах ноктите си.
-Не си мисли,че съм го искала те сами си стигнаха до мен.Извинявай и не няма дати чета конско,че имаш връзка с ученик..не случайно аз се натисках в бара и в стаята с ученик-извъртях очи с досата,а Наташа ме погледна притеснено.
-И кой е щасливеца?-казах и повдигнах вежди.
-И междодругото да го разследвам ли..дали няма друга..и какви ли не още глупости-казах това защото се сетих какво ми беше казал..той...да го наричам "той" беше доста по-добре от колкото да споменавам името му.
-Е момичета аз ще тръгвам.Обичам ви-казах и си платих сметнакта.Станах от стола си и им помахах преди да излезна.

Изкикотих се.Супер нямаше нищо против да излизам с ученик.
- Ами не мисля , че е наложително да го разследваш.Нека видим как ще се развият нещата.Той е шестокурстник и е върколак.
- Има най-стархотните сини ои , които някога съм виждала - замечтах се.
Отърсих се и погледнах към Клеър.Явно си беше спомнила за Димка.

-Джейсън?-казах въпросително.
-Той ли е?Новия?Говорихме си..опитах да го сваля,но нали всички твърдяхме,че имам гадже-показах кавички когаот произнасях думата гадже.
-Мислех да му звъна да ме придружи до уличките,но май има планове с теб-усмихнах се мило.Ако беше той.начи са сладка двойка..ох ..трябваше ми някой за една вечер
-Да познавате ученик който ще се навие за една вечер-подвигнах вежда и казах тихо.

Изсмях се.
- Всеки би се навил да спи с красива блондинка като теб , но нали си висша жрица и това може да се окаже проблем.
Поръчах си скариди и чаша вино.След поръчката продължих:
- В града по-лесно ще намериш или по-точно в бара.

-Не..искам някой от училището..за да се получи нещо..или поне да стигнем до..секса,а не да е само натискане цяла нощ и после "Ай чао ня се видим поиче..в леглото ми"..или ще има секс или..нищо-подметнах тихо.
-Кой после иска да дойде с мен до тъмните улички-усмихнах се мило сякаш там нищо не е ставало.
-Пък и ако всеки искаше да спи с мен нямаше да съм необрзана..-нацупих се,но секса и връзката бяха..различно нещо.

Щом спомена тъмните улички се вцепених , а усмивката ми застина.Миналият път , когато бях там с Наташа едва не умряхме пък и въобще не помним нищо от станалото.Донесоха ми поръчката и започнах тихо да ям.
- Сигурна ли си ,ч е е добра идея да ходим до уличките Клеър?Имам предвид помниш какво се случи там.

-Много добре помня какво стана.А и се пак и аз ходих там.С Хера тоест Елинор убихме няколко човека-усмивката ми помръкна.
-Но аз съм вампир..трябва да се храня.Тревата не ме засища-намусих се.Защото неможех да карам само на такива неща.Кръвта си беше рядкос.Беше забранено изкошение.
-Ако искате и сама ще отиде,но ако имам нужда от помощ да ви пратя по някоя мисал-повдигнах вежда с надежда,че са ме разбрали.

Последното нещо , което каза , не го разбрах особено.Малко се притесних затова й предложих:
- Знаеш ли, аз ще дойда с теб.Ако се забъркаш в някоя каша да те измъкна.

-О не.Няма нужда да идваш.Повярвай не е хубава гледка каот се храня.Не е хубава гледка въобще като вампир се храни,а и ако вятъра смени посоката си и довее твойта миризма към мен..сещаш се.Ако съм под голяма жажда мога да те убия без да ми мигне окото-казах и опитах да се усмихна сякаш тукощо не съм говорила,че мога да убия някоя от тях..тоест Анастасия.

Тя си тръгна и аз останах сама с Наташа.Изядох остатъка от поръчаното без да продумам и думичка.Наташа също мълчеше.Защо ли?Хм..не исках да я оставя сама.Кой знаеше в каква каша щеше да се забърка.Ще рискувам да ме ухапе , но имам дарби и ням ада позволя това да се случи.Оставих парите за поръчката ми на масата и станах.
- Чао Наташа - казах и изляох от заведението.Насочих се към тъмните улички.

Или бяхме много гладни или ходехме много бързо или и двете...Дойдохме в някакъв ресторант.Беше хубав,до сега не бях идвала тук така че го огледах набързо.Маси столове...както в обикновен ресторант.Най много ми привлече вниманието това че имаше огромен прозорец с изглед към морето...Ъх,обожавах природата...
-Искаш ли да седнем,някъде там?-попитах и погледнах Ферис.Като посочих местата до прозореца.-Или?-добавих.

- Да,харесва ми там. - усмихнах се и дваматта се запътихме към масата. Седнахме един срещу друг и започнахме да разглеждаме минютата. Имаше толкова много неща,че чак човек можеше да се изгуби в менюто. Сервитьорката дойде и аз си поръщах някаква си риба на скара. Стори ми се добре.
- Ти какво си хареса? - любопитно погледнах Силвия.

Огледах менюто.Не беше нито обяд нито вечеря и нямах никаква представа какво да си взема.Когато отворих на страницата с салатите и открих из всичките един от любимите ми реших да си взема точно това.
-Салата с маслини,моля.-Казах и се усмихнах на сервитьорката.А след това с същата усмивка се обърнах към Ферис.

Усмихнах се.Нямаше какво да и кажа. Просто не се сещах.Отклоних поглед от нея и се загледах в изгледа от прозореца.Беше хубаво! Намирахме се малко нависоко и прозорецабеше голям така,че виждаш морето изцяло и все едно летиш и си над него. Това лично съм го правел и изживяването си е по добре когато го правиш наистина отколкото да седиш на стол и да гледаш морето.

Загледах се в прозореца.Не гледах нещо,по скоро се унесох в мисли отколкото гледах.Спомних си как когато бях малка тати се опита да ми даде да ям маслини.Само като ги бях опитала си казах че повече никога няма да ги ям.Бях голям противник на маслините.А ето че като пораснах ги обичам много,а салатите с тях са ми любимите.Засмях се.Как се променя животът...

Нещата ни дойдоха и аз започнах да си похапвам сладко. Отвреме навреме хвърлях по един поглед на Силвия.
- Искаш ли? - попитах и и бутнах рибата към нея. Все пак щеше да е много егоестично от моя страна да не предложа. И без това ми беше много така че ми трбваше малко помощ.

Щях да поклатя с глава като за "не" но се отказах.Усмихнах се и си взех парче от рибата.
-ммм-успях да кажа,беше много хубава.Усмихнах се и се заех с салатата.Първото нещо най отгоре което започнах да уцелвам с вилицата бяха естествено маслините,изядох няколко и след това разбърках салатата.
-Ами ти?-попитах и погледнах Ферис.Какво можеше да прави...еми ядеше.Пак се усмихнах.

- Какво аз? - повдигнах вежда и сложих още едно парче в устата си. Тук-таме са намираше по някоя малка костичка която да ме прободе,но все пак намирах начин да ги здъфча. Бях си поръщал една кола което седеше непокътната на масата. Взех я и отпих една глътка от нея. Беше толкова хубаво в ресторанта и най вече защото бях със Силвия.