Ресторант "Sea"

Ресторантът е луксозен, но беше нов и малко хора знаеха за него.

Хера ме заведе в нов луксозен ресторан в града близо до морето.Вътре наистина беше приятно.Настанихме се на една маса от която се чуваше и виждаше морето.Чуваха се плискащите вълни на морето,вятърът подухваше леко,а аз и Хера разглеждахме менюто.
-Хъм ти какво ще си поръчаш?-попитах аз загледана в менюто.

-Не съм сигурна, мисля да си поръчам скариди и вино... - Гледах менюто за нещо друго, но сега ми се ядяха скариди.- Хайде, това ми се яде, ще си го поръчам, ти измисли ли нещо ?

Скариди ли?Хъм...-Аз..ами не съм много гладна и аз мисля да си поръчам това-усмихнах се.Поъчахме си скариди със вино и след малко те бяха на масата ни.
-Е да ни е сладко-казах и се закисках.

-Да ни е сладко...-Започнах да се кискам също като Клеър. - След като се наядем къде ще отидем ? - Попитах я след като преглътнах.

-Определено не в училище!-казах с по-силен топ.-Въобще неискам да се връщам!-засмях се защото ми мина през ум да избягам-Не-казах на глас при което Хера ме изгледа и още веднъж се засмях-Нищо.Ти имаш ли иде?Ако държиш толкова да се върнеш в училище..кажи

-Не е нужно да е в училище ... - Едвам едвам казах тези думи, започнах да се смея, докато не се сетих за филма. - Забравихме филма, ще купиш ли пуканки и сок ? Аз ще се прибера за да изровя някой филм... Нали ще бъде в моя апартамент ? - Изгледах я с любопитство.

-Аз мислих да е в моя ако той-и млъкнах-Да естествено,че ще е в твоя апартамент-казах набързо за да замажа положението.-И да ще купя много пуканки и много сок,но мислих и малко кола.Како ще кажеш?

-Разбира се ! - Усмихнах се. - Разбираме се без алкохол нали ? В последно време много се напиваме... - Леко се засмях.

-Да така е!-казах с тъжна усмивка..неможех да се засмея или поне сега,но знам,че Хера ще се разсме с нещо.Твърде добре я познавах.Твърде добре за да знам,че се притеснява за мен.Тя ме гледаше със красивите си кафеви очи които гласаха притеснение.-Хей Хера добре ли си?-попитах аз за да прекъсна неловкото мълчание помеждуни.

-Да, защо питаш ? - Погледнах я притеснено...

-А нищо..просто ме гледаш доста страно...все едно всеки момент ще направя някоя глупост.Спокойно добре съм!-което си беше малка лъжа тъй като ми се искаше да се разрева и развикам като малко дете на което му се е счупило любимата играчка,а после ми се искаше като самоубиец да скоча от някъде...знаех,че Хера има способности да чете мисли затова предположих,че е прочела мойте защото ме гледаше още по-страно..дали да прочета нейните...НЕ...извиках на ум,а после отново се усмихнах на Хера като малко,сладко детенце искащо бонбонче.

Този път прекалих, отново "влязох в главата" на Клеър. Знам, че не е добре... - Клеър, не е нужно да ми се ровиш из главата ! - Засмях се като дете. - Само ме питай и ще ти отговоря, съмняваш ли се в мен ? - Погледнах я изпитателно.

-Смисал-погледнах я и повдигнах едната си вежда-Не се съмнявма в теб,но моляте и ти не чети мойте мисли.Знам,че се притесняваш за мен след случилото се с Дмитрий..междодругото колко хора знаят за това?

-Не знам... - След като Клеър повдигна въпроса ми стана любопитно. - Не знам... - Повторих пак.

-Добре щом казваш-казах и се усмихнах което беше чудно..никак не ми беше добре..в любовния живот..засмях се наум-Е имаш ли някакви идеи за филм-казах и изядох една скарида.

- "Убийствен пъзел" как ти се струва ? - Погледнах я любопитно.

-Убийствено-казах-"Предизвестена смърт" искаш ли?-погледнах я и се усмихнах

-Става ! Хайде отиваме за пуканки, сок и кола ... - Казах след като привършихме със скаридите. - Хайде, тръгваме ли ?

-Да тръгваме-казах и приключих със скаридите.Платихме сметката и излезнахме от ресторанта.

Леле колко бях гладна. Един хубав обят ще ми дойде много добре.
- Добър ден, една салата "Цезър" и една порция Скумрия.
- А за пиене желаете ли нещо? - попита очтиво сервитьорката държееки тефтерчето и химикалката готова да запише това което поръчам.
- Да, едно кафе, моля.- казах и се усмихна тя също ми се усмихна и си тръгна. Чаках дълго, докато обядът ми не дойде. Взех вилицата и започнах лакому да ям.

Отидох в ресторанта където с Хера тоест Елинор..все забравям,че си смени името зареди тъмните улички идвахме.Поръчах си кафе и скариди..отново.Много ми бяха харесали скаридите тук.Обръщайки се видях Наташа.
-Хей здравей-казах и се приближих към нея.
-Може ли да седна при теб-неизчаках и отговора и и седнах
-Мерси за вчера вечер-усмихна хсе мило.

Всичко беше много хубаво и аз се наслъждавах на всяка хапка която слагах в устата си.
- Ооо здрасти Клеър,седни няма проблем. - усмихнах и се а тя ми благодари за вчера вечерта когато бях единствения човек който можеше да я държи на крака.
- Нама проблем, ти си ми приятелка а когато имаш нужда от мен винаги ще съм там за теб. - усмихнах се приятелки а погледът ми беше загрижен. Това което го казвах не беше лъжа и няма да е само за нея.Ще е иза другите същества в това училище.

-Ти си много добър човек-казах и се усмихнах
-Как си?-казах налапвайки скарида.Ацки невъзпитано от моя страна,но..Усмихвах се мило и я гледах.

- Добре съм!- усмихнах и се насреща докато слагах една краставица в устата си.
- А ти? - погледнах я загрижено и приятелски. Исках просто да знае,че винаги ще съм до нея.