(+18)Стаята на Клеър Монгомъри

Спрях се пред вратата-знаех,че тук е стаята на висшата жрица.Да почукам ли или да не почукам.Поколебах се.Ами ако имаше някой при нея.Ох,какво да направя!Накрая събрах смелост и 2 пъти почуках по вратата "Дано да е вътре!"Помислих и и се надявах висшата жрица да е в стаята си!

С Ерик се гледахме мълчаливо,но почукване на вратата прекъсна "играта ни".Усетих,че на прага стои човек,а не магическо същество.Извъртях очи.Хората се скитаха така наоколо без сигорно дори да разбират,че наоколо има вампири ,върколаци,вещици и какво ли още не.Отделих се от стената и отидох до вратата.Отворих я и наклоних глава на едната страна.
- Да? - гласът ми беше мек,спкоен и мил.Опитах се да си придам невинно изражение.На прага стоеше момиче което изглеждаше леко притеснено.Мислех да я поканя да влезне,но тя беше човек.За нейно добро щеше да е да стои от вън.Ако Ерик и се нахвърли..няма да мога да я спася.Все пак татенцето е по-силен от мен.

П.п:Моля те пиши повече от 5 реда и хората попринцип не знаят за магическите същества,но има такива които знаят.Като видях от историята ти ти си в ново училище...случайно да не си тук..в магическото?Ако да...ще стане забавно Ау...много говоря

Висшата жрица отвори вратата и ме погледна плахо и мило.Изглеждаше някак величествена и много красива,но и леко стресната.Ама,разбира се,тя знаеше,че съм човек,и би трябвало да не съм тук.Поех си въздух и я поздравих.-Здравейте.Вие ли сте Висшата жрица?-гласът ми бе толкова плах,че чак се уплаших от себе си.Най-вероятно Жрицата щеше да ме изрита от тук,но трябваше да и кажа,че съм дошла да говоря с нея,дали има възможност да уча тук,защото всички в сиропиталището ме мислят за откачалка с тъпите ми видения,който понякога се оказваха прекалено правилни."Дали може да чете мисли?"-помисли си.

ПП:Аи чисто практически съм човек с видения,егати героинята дето си измислих.А не се тревожи!Обичам хора,които говорят много.

Момичето изглеждаше леко объркано.Зададе ми въпрос,но ако не бях вампир с доста добре развит и изострен слух нямаше да я чуя.Усмихнах се.
- Да.Аз съм Клеър.И да чета мисли. - кимнах и.Отместих се така,че да влезне в стаята.Обърнах се към Ерик с предопредителен поглед.Той си стоеше мирно и кротко,но както си е мил и кротък като котенце може да ти отхапе главата.Или поне да я счупи.Както ми счупи вратът преди четири години.Бях прочела само някои от мислите и ...бяха объркани..леко.Училище,видения и нещо подобно.Повдигнах вежда все още усмихната.
- Какво те води тук?

Тя ми отвори вратата и аз влязох в стаята.Ухаааа и аз искам такава готина стая.То не си е стая,а цял апартамент направо.О,мамка му,при нея имаше вампир.Леле сега я втасах.Видях,че жрицата го погледна предупредително и той си стоеше тих и кротък.Да ама,ако ми се нахвърлеше!Добре де,това не го бях видяла,видението се състоеше основно от това,че трябваше да дойда тук и да говоря с Жрицата.Поех си въздух и заговорих по силно.-Ами не знам от къде да започна...Ъм,може въпроса ми да ти се стори доста шантав,но...Възможно ли е човек да има видения,които са стряскащо верни?-погледнах Клеър леко объркано.

Отправих се към Ерик и пак се настаних в скута му.Загледах се в момичето което също ме гледаше.Усещах,че се притеснява и я е страх от Ерик.Не мисля,че щеше да и се нахвърли.Все пак бях в скута му,а и се беше нахранил по-рано..от мен.Повдигнах вежда,а на лицето ми имаше усмивка която по-скоро беше предизвикателна.Момичето избърбори набързо нещо...беше хем въпрос хем не.
- Чакай,чакай... - поклатих глава.Човек и видения?Това го чувах за първи път.Ерик също ми изглеждаше леко объркан,но това можех да разчетя само в очите му.Ерик Нортман....объркан?Това си е нещо ново.
- Ами това което казва го чувам за първи път,но да...ще може да останеш тук.Ако не ти е комфортно да делиш стая с някое магическо същество може да си сама,а ако искаш може да отседнеш в имението ми в града. - изрекох бавно за да възприеме думите ми.

Клеър седна в скута на вампира.Олеле защо се си пъхах носа там където не ми бе работа!Направо ми идеше да се изпаря от стаята.След като я попитах дали е възможно човек да има видения и двамата с вампира ме погледнаха учудено.Леле,изглежда наистина бях откачена.Супер,сега дори и Висшата жрица ме мислеше за шашава. - Наистина ли се налага да остана тук?!Все пак съм човек!Едва ли ще е хубаво другите да общуват с мен!-изглежда Клеър се заинтересува от мен.Предложи ми да остана или в училището или да остана в имението и в града.- Мисля да остана тук! Но искам да съм сама! Извинете,че ви прекъснах!- тръгнах към вратата.

Напуши ме смях.Явно момичето си мисли,че аз и Ерик сме нещо повече от...само приятени.Ако ние въобще бяхме приятели.Изправих се и пристъпих към нея.
- Добре.Ще бъдеш сама.Спкойно.Няма да те изядът...Как се казваш? - направих още една крачка към нея.Не исках да я уплаша или нещо подобно.Все пак да си човек и да си в една стая с двама вампири си е...ами...не много приятно.Все пак обаче трябваше да знам името и.А да се ровя в главата и за него...просто не си заслужава,а и Ерик ме изцеди...после аз него.Защо въобще дойде тук.Не,че не го исках..оо точно обратното.Радвах се да видя своето татенце след като преди четири години ме направи вампири.

- Не ме е страх,че ще ме изядат Клеър, просто понякога виденията ми стигат до писъци!- погледнах леко виновно Клеър.Тя наистина бе супер готина и супер красива и супер добра.А аз бях шантав човек с видения,а Клеър ме гледаше съвсем нормално.-Ъм,казвам се Каталина Питърсън.- усмихнах се.-Викай ми Каталина,не обичам кратките имена.-засмях се.Как ли щеше да и се стори на Клеър това,че понякога съ държах като золбна откачалка.

Милото момиче.Дарбата и наистина не е от най-хубавите въпреки,че понякога може да е доста полезна.Замислих се на мен с какво може да ми е полезна Клара...или още казано моя "подарък" от Луцифер.И аа..да..трябваше да открия с какво се различаваме .Пфф.
- Добре Каталина.Ако има нещо което те притеснява винаги може да ме попиташ. - кимнах и.Понякога и аз получавах видения.Като онова с Кристиан.Беше ужасно...не стига,че трябваше да "сънувам" смъртта му,а после и да присъсвам на нея.Въздъхнах и насочих вниманието си пак към Каталина.

-Благодаря Клеър!Наистина ти благодаря,че обръщаш внимание на човек като мен!-усмихнах се на Клеър.- В сиропиталището всички ме мислеха за откачена,защото винаги им казвах какво ще се случи,те не вярваха и после това нещо се случваше!-въздъхнах.При всички положения не бих искала да се връщам на онова място,дори ако трябва да умра нямаше да се върна в тъпото сиропиталище.

Усмихнах се.Може да беше човек,но в нея имаше нещо.А и имаше дарба.Тук сигорно щеше да и хареса.Ако не искаше да дели стая с вампир можееше с фея или зооморжф или нещи друго,но тя ще си реши.Повидгнах рамене.
- Няма проблем.Заслужаваш го. - усмивката ми стана още по-голяма и топла.И мен ме мислеха за откачена доста често.Особено като се появи Клара.Тогава самата аз се мислех за луда.Но и на практика съм...страхотно.Гледах да пропъдя тези мисли.
- Значи...в сградата отсреща се намират общежитията на момичетата.Първи етаж са трети курс които са на шестнайсет, четвърти са на седемнайсет,пети на осемайсет и шести на деветнайсет. - не знаем дали ме беше разбрала защото си беше малко объркано.

-Аха.Значи аз попадам в трети курс!-разбрах.Леле супер.Човек и малка,направо истинска стръв за вампирите и върколаци.Ще го преживея!Клеър ми се усмихна толкова топло,че направо ми идеше да заплача.Какво ли не бих направила да махна тъпата дарба и да живея нормално.Клеър ме гледаше така сякаш бях напълно нормална.И същевременно различна.Тя наистина бе страхотна Висша жрица. - Благодаря ти,че ме приемаш Клеър!-усмихнах се.Може би тук щях да намеря мястото ми сред обществото.

- Няма защо да ми благодариш миличка! - овърнах на свой ред.Това си беше самата истина.Надявах се другите вампири и върколаци да не точат лиги по нея.В смисал за храна.Най - много мисля,че трябваше да внимава със Сам.Още от първата ми среща с това момиче не станахме добри приятелки.Горкия парк.Какво ли не правихме там.
- Трябва да внимаваш със Саманта Такър. - предопредих я.Не знаех за кой друг да я предопредя.Червени си живееха кротко в туналите.Дмитрий...той най-много да вдигне бунт с Роуз,но дори не го знам къде е и не,че ми пука.Ерик Найт..или още нареченото мое гадже...той е мил.Рей,Софи,Бони,Ванеса Олтър и адашката и Ванеса Паркър също бяха мили.Ммм може би с Бони и с Ванеса О. трябваше също да се внимава.Еее..те се запиляха на някъде.Такаче...да...само за Саманта трябваше да я предопредя и го направих.

-Не наистина съм ти благодарна!Както вече знаеш малко хора гледат на мен нормално!-засмях се.-Че какво и е на тази Саманта?-погледнах объркано Клеър.Леле тука всички са напълно различни.Бунтове,гаджета...Направо се бях намърдала на правилното място.- Толкова ли са страшни другите?!Бунтове,леле направо ще бъда насред война. - погледнах леко стреснато Клеър.

Засмях се.Май я бях изплашила
- Спокойно.Просто Саманта налита на всичко живо.И в двата смисъла.И на кръв и на секс.Дмитрий не знам къде се е запилял,но той винаги е против нас.На няколко пъти се опитва да бяга от тук и...като гледам вече е успял.Тук ще ти хареса...имаме си от всичко по-много. - отново се засмях.Погледнах отново към Ерик който изглеждаше май леко раздразнен.Въздъхнах и извъртях очи.Както бях казала си имаме от всичко.Включително 3000 годишен вампир.И да не забравям Годрик..на 6000 години.

-Лелеее,тези сигурно са преживяли всичко в историята!-ококорих се.Направо бях попаднала на бойното поле!Е дано да намеря място тук!Поне така се надявам!Имах нужда от промяна.Като изключим виденията си живеех нормално,тоест харенх се с човешка храна и живеех живот като всеки нормален тийнейджър.-Дано да намеря мястото си тук и да не ме отхвърлят!Ами,ако не ме харесат?Ако ме помислят за окачена с моите видения?-погледнах разтревожено Клеър.Направо я затормозвах с моите въпроси.

- Повярвай ми.Тук иам доста по-страни неща.Например аз.На пръв поглед ме гледаш ,че съм нормална - въпреки,че и това не е вярно - а от вътре съм...луда.Имам раздвоние на личноста,видения за които не знаех.Говоря с животните...какво виждаш...тук си имаме от всичко.Знаем един който може на лети.Други могат да връщат хора от прагана смъртта.Трети с мисълта си получават каквото поискат. - обесних и набързо част от дарбите на магическите същества.Богинята решаваше на кой каква дарба да даде.

-Но аз съм човек Клеър!Обикновенно 16-годишно момиче.Не съм магическо същество!Защо богинята ми е дала видения?!- погледнах я неразбиращо.Тя бе Висша жрица,бе свързана с богинята по-много начини и се надявах да даде отговор на въпроса ми!Трябваше да разбера защо получавам виденията!Имах нужда да знам!Трябваше да знам!

ПП:Сори,че е кратко но забих!!

- Не знам! - признах си.Не можех да знам всичко.Бях само на двадесет по дяволите!Дори не знам какво правя като директор на това училище.Имам раздвоение на личноста,един куп дарби докарващи ме до лудост.Създател който ме чукаше до припадът в буквалния смисл.Гаджето което едва издържа всяка моя изневяра,а благодарение на моето друго аз - Клара се чукам с всеки срещнах.Мамка му!Е естествено не казах това на глас.Не си позволявах да говоря толкова и такива неща пред никого.На Ан и Наташа както и на Дестани бих си изляла душата,но това момиче беше достатъчно объркано ,че са го заливам с мойте проблеми.

-Благодаря ти за всичко Клеър!Ще се помъча да издържа!-усмихнах се и излязох.

ПП7Знам,е е кратко но тръгвам!

Мълчах докато момичето говореше клеър. И се очудих много на това че е човек. Идеше ми да по пия малко кръв и да я превърна, но най-много Клеър да ме изгони. Говореха предимно за това че, момичето има дарба да вижда в бъдещето. СТоя до прозореца с гръб към тях. И слушах. Това беше интересно. След като си тръгна се обърнах към Клеър.
- Имаш ли кръв тукс някъде. Едва се сдържах да не убия това момиче тук.
казах със съвсем спокоен глас. Все едно казавах че ми се еяде пица.

Изръмжах.Това,че искаше да пие от нея ме издрази.
- Ще пиеш единствено и само от мен! - повиших глас.Можеше да се каже,че ревнувам.Преместих погледа си към стената,а после отидох в кухнята.Не мога да повявам,че му бях казала тези думи. "Ще пиеш единствено и само от мен!" Боже!Звучах като ревнива кучка.Взех бутилка с кръв и се върнах при него.
- Ето.. - подадох му я.Гледах да избягвам погледа му.

Само се усмихнах когато каза че ще пия само от нея. Ревнува май. Взех бутилката и отпих една глътка кръвта беше вече "мъртва". По-старите вампири казва ме на застоялата кръв "мъртва". Седнах на дивана в хола и потупах мястото до мен пуснах телевизора на някакъв канал. Беше нещо като фон не ми пукаше много кво дават. Потупах мястото до мен.
- Седни. - На лицето ми стоеше малка усмивка.

Той отпи от кръвта,но май не му хареса.Повдигнха рамене и го погледнах.Ерик се настани на дивана и потупа мястото до себе си.Седнах до него.Загледах се в лицето му.Беше красив..и секси.
- Сладък си... - признах му.Сладък,красив,секси..се тая.Той е всичко.Включително гигант.Най-нахално се наместих още по-близо до него.Ох мамка му..защо създателя ми трябваше да е такъв красавец?Не,че не ми харесваше...,но ми беше създател.