(+18)Стаята на Клеър Монгомъри

Шокирах се от казаното.Но неможех да и създавам неприятности след това което се случи,така че:-Ъх,упляши ме.-засмях се.-Мислих че ще кажеш нещо по шокиращо.Ъм,може да го харесваш,но трябва да направиш избор!Клеър.Аз,те обичам,той сигурно също,досещам се че да избереш е сложно,но ти трябва да го направиш мила.-Докоснах лицето и с ръка.

Той го прие толкова спокойно.Ококорих очи.Очаквах да избухне или нещо подобно,но не.
-Той не ме обича нито аз него.Просто сме добри приятели!-протестирах.
-Искам да съм с теб!Така,че изборът ми си ти.-усмиханх му се.Опитах се да доловя мислите му.Да,да знам това е лично пространство,но..трябваше да разбера нещо.Но уви..нищо.Станах от леглото и отидох в съседната стая-кухнята.Взех две чаши и една бутилка водка.Ах добрата стара водка.
-Искаш ли?-попитах го и разклатих шишето.

-Водка?Ъм,все тая.Аре давай.-Усмихнах се.Клеър беше толкова хубава.Гледах я,гледах я,беше толкова хубава.-Клеър-докоснах ръката и.Дръпнах я към себеси,целунах я и се притиснах към ния.

Притиснах се към него.
-Сърдит ли си ми?За това...с Доминик?-попитах го.Когато отидох на поляната той дори неискаше да среща погледа ми и дори да ми говори.Лежахме мокри..главно той на леглото.Е нямах мъжки дрехи за да му дам за жалост.
-Май трябва да се отървеш от тези мокри дрехи.-казах му и му намигнах като прокарах пръст по гърдите му.

-Не не съм сърдит,а ако няма да говориш зо това.Ще забравя.-целунах я и си махнах потника.Махнах и нейното горище.Целунах я притиснах се към нея.Беше толкова хубава.-Обичам те -прошепнах на ухото й.

п.п.-Сори за закъснелият отговор,бият ме с възглавници и компа случайно се изключи.

-И аз теб.-целунах го. "Клеър,спешно е,сега ще дойда в стаята ти,ако не си там моляте побързай да се прибереш" чух нечий глас в главата ми.Отне ми по-малко от секунда за да разпозная,че е гласът на Силвия.
-Ъм..ъ..Силвия може да се появи всеки момент на вратата.-казах на Ерик.Той беше свалил блузата ми която бях облякла и бях останала само по сутиен и бикини.Плъзнах пръст по гърдите му.Пръсът ми се плъзгаше все по-надоло по тялото му.Устните ми срещнаха неговите.

-Защо,й е даидва тук?И от къде разбра че тя ще дойде?-погледнах я изумен.Докато се целувахме,а аз очаквах отговор,не че не ми беше приятно,напротив.Много ми харесваше!Замисллих се:-За какво да идва тук,да не би да е нещо важно?-но не ми пукаше,исках да се наслаждавам на всяка минута,прекарана с Клеър.

Дотичах до стаята,беше страно че невидях пак сянката.Това не ми хареса.Не че ми харесваше когато тя ме следеше.Тъ,така бях вече пред стаята на Клеър.Надявах се да е получила"писмото" ми.За да се уверя,почуках на вратата и зачаках докато някой ми отвори.Чух шум,обърнах се...нямаше никой.Дано Клеър отвори по-бързо.-Хайде,хайде-вече се притеснявах че не е в стаята си.

-Ами незнам.Каза ми,че е важно чрез телепатия.-повдигнах ръмене.Притиснах се по-близо към Ерик.Беше ми станало студено което беше страно за един вампир,но бях само по черен сутеин и черин бикини.Издърпах завивките и ни завих след което отпуснах глава на гърдите му.
-Благодаря ти..за всичко.-казах тихо.Бях се загледала в прозореца.Една светкавица ми помогна да различа някаква сянка навън.Погледнах по-добре,но там вече нямаше нищо.Въздъхнах.Чух,че на вратата се почука.Станах и излезнах от спалнята.Преоксих хола и отоврих вратата.
-Ето те и теб.Влизай.-казах и.Бях само по бельо което май я шокира,но може би щеше да се шокира повече ако види Ерик в леглото ми.

Клеър ми отвори.
-Ей,най на края.-видях че беше по бельо-Воу,поне не успя ли да се облечеш?-Влезнах в хола,потърсих с очи маса,извадих рисунката.-Така,извинявай че ти прекъсвам,ъм предполагам че си спала.Но това е много важно.-Разгърнах рисунката върху която беше изобразена сянката.-Ето това нещо ме следи.

-Ъъ чакай малко.Както каза?Че нещо те следи..-взех една от рисунките.Огледах я.
-Хъм..страно.Не го..-мярнах нещо с периферното си зрение.Беше онази жена-духът придрожен със сянката.
-Я виж ти..довела си си и другарче?!-заявих аз.Силвия ме изгледа малко страно.И я разбирах..да говориш на празното пространство си беше голяма лудост.
-Ерик!-извиках за да дойде и той при нас.Се пак с тези духове и призраци да го оставя сам..ха!Той каза,че ще ме пази,а по думите ми излиза,че аз ще го пазя,но както мога аз?Само няколко хватки на които Доминик ме научи в миналото и няколко дарби.Петте елемента..докато ги призова и сигорно духът ще е съдрал тялото ми.

Чух че Клеър ме извика.Сложих си потника и веднака дотичах при нея.Видях че пак да говори с пространството,е не беше така,знаех че не беше.Но така изглеждаше.-Здрасти Силвия.-Поздравих Силвия.Огледах се.След това се приближих към Клеър и я питах:-Какво,пак ли е тук?

-На кого говориш?-огледах се нямаше никой,освен...сянката тя беше до прозореца.-Ерик?!-изгледах я учудено.Но след малко размишления се досетих че сигурно и той е тук.-Клеър,и ти ли я видя?-погледнах я въпросително.О,боже значи не халюцинирам.

-Да.И зависи ти какво си видяла.Аз видях някаква ъм жена и мъж сянка.-незнаех как да се изразя.В скоро време сигорно ще поисках да ме затворят и в някоя лудница.Въздъхнах.Обърнах се към Ерик и го целунах.След което отидох до дивана при Силвяи и седнах.Все още държах рисунката.
-Добре си я нарисувала.Но кой е това?-повдигнах вежда.

-Нямам представа...аз го виждам като сянка.За,това и го нарисувах така.Но тук повече се вижда,че не е сянка а е нещо...ъм...не сянка,ами нещо като...незнам какво е ...просто се вижда че е сянка.-Разбирах че това не е сянка,а е нещо...ами живо.Но незнаех какво и как да го обясня така че го казах много объркано.

-Да,да не те разбирам.-завих и.Беше наистина объркващо.Духът и сянката които стояха в стаята изчезнаха сякаш се бяха отегчили от нас.
-Искаш ли нещо?-попитах я и отскочих до стаята за да облека блузата която си бях облякла.Косата ми беше суха и сигорно приличах на някакъв изрут или идот.
-Ерик?-казах преди да се усетя.Усмихнах му се.-Добре ли си?Смисал..с цялата тази лудория..ако искаш да си тръгнеш ..ще разбера.-не исках той да си тръгва,но това беше объркващо и аок бях аз сигорно щяхда искам да не се замествам,а да стоя на страна.

-Не,няма да си тръгвам.-усмихнах се.Отидох при Клеър и Силвиявзех рисунката от ръцете на Клеър и я погледнах.Разбрах какво имаше предвид Силвия.Погледнах я.-Да не би да искаш да кажеш,че това изглежда като сянка,но на картинката не изглежда така.Изглежда сякаш е истинсо,от плът?-предполагах,не бяп сигурен че догадгата ми е вярна,во поне се опитах.

Въздъхнах.Нямаше какво да кажа.Седнах на дивана и се отнесъх на някъде.Нямаше какво просто да се прави в онази скучная стая.Умът ми беше някъде и аз незнам къде.Сякакви картини минаваха през него.Духове,сенки..и какво ли още не.Станах от дивана и отидох до кухнята.Ввърнах се с бутилка кръв.
-Съжалвам..имах нужда от нещо свежо.Предпочитам направо от източника,но тук няма някой да си даде кръвта ей така,а да намадам феи..е ъм ..точно теб не.-казах и се облегнах на стената докато подмятах бутилката в ръцете си.

Погледнах уплашено Клеър,но след това ми стана по спокойно,усмихнах се загледах се в рисунката.
-И,какво сега?Какво ще правим?-погледнах Клеър.Трябваше да разберем какво става,аз не разбирах нищо...можеби,Клеър е по-наясно??

-Ако искаш свежа кръв...-не продължих нататък,отидох при Клеър.Взех шишето от ръцете й и го хвърлих някъде.Прошепнах до ухото на Клеър,така че да чуе само тя:-Искаш ли от моята?-питах,погледнах я и й намигнах.Усмихнах се и я целунах.

Дали исках от Ерик?Да исках.
-Осъзнаваш,че може да загубиш кръв,а и междо нас може да се получи обвързване.-казах,но се приближих към него и също го целунах.
-Пък и Силвия е тук,а да пия кръв пред фея..от източник е..не,че не искам..напротив много го искам.-почнах да бръщолевя сякакви глупости.Главата ме болеше от тез идухове..имах нужда от нещо..от кръв.И Ерик ми я предлагаше.

Засмях се-естестванно че осъзнавам.-Погледнах Силвия,тя гледаше рисунката.-Е,искаш ли или не?-Погледнах Клеър въпросително-Ако да,хайде.-Целунах я.-Ако не.-Обърнах се и започнах да се отдалечавам,за да потърся шишето което хвърлих някъде.

-Да,но не тук.-завих му.Отидох до него.
-Силве..ще ни извиниш ли за..ъм известно време?-попитах я,но не дочаках отговора и.Хванах Ерик за ръката и го задърпах към стаята ми.Затворих вратата с кркак.Почнах да го целувам след което свалих потника му.Той ме избута леко на леглото и легна върхо мен.След минути забих зъби във вратът му.Отначало той потръпна,но после сладкия екстаз го заля.Знаех какво е.И от мен бяха пили и чесно харесваше ми.
-Ако искаш..пий и ти от мен.-казах му преди да се усетя.Бях спряла да пия и бях облизала раната му за да не тече кръв,но още лежахме на леглото.

Ерик и Клеър отидоха някъде,нямях представа нито къде нито какво ще правят.Гледах рисунката и се опитвах да видя по-добре какво съм нарисувала върху нея.Беше много странно защото би трябвало аз да зная како е това но нямах представа,все пак бях я нарисувала преди да заспя...Чух шум,объпнах се и видях сянката.След малко,се появи нещо...ъм не можех точно да го опиша.Беше ччерно...или по точно беше облечено във черно и имаше ачулка върху главата си,така че лицето не се виждаше.Странното беше че то не стоеше а беше на няколко сантиметра повдигнато от пода.От това в което в което беше облечено не се подаваха крака или нещо подобно.От което направих извода че то лети,но не видях крила...тогава как летеше?То изсъска,аз отскочих по-далече от това нещо и се оказах до стена,бях зела и рисунката.То потърси нещо на чина,но сигурно не беше открил това което търси,защото подлетя към мен.Забелязах че се насочваше към лисчето което държах.Погледнах рисунката и видях че това нещо пред мен и това на рисунката си преличат,дори бяха ммного еднакви,едно и също!То искаше рисунката,нямах представа за какво му е,но определено нямаше да му я дам!

п.п.-Клеър,Ерик,не ме чувате...докато не изкрещя или още нещо...А и още нещо,ако излезна от прозореца на стаята ти(клеър).1.Колко е високо?2.Какъв е изгледа от прозореца,че ако излезна да знам къе се намирам.

Погледнах я и се усмихнах.Ухапах я нежно и започнах да пия.Изпих малко но за мен беше достатъчно.Обблизах раничката на врата на Клеър,кръвта беше спряла.-Сега,по добре ли се чустваш?-питах я.Доближих лицето си до нейното така че носовете ни да се докоснат.

ок