Кафе "Оcean"

Засмях се наглас и всички ме погледнаха . Не ими обърнах вимание те не го заслужаваха.
- Дарба. Това не е дарба. Както вампирет трябва да пият кръв така и аз трябва да се храня с живот. Не е смешно, а трагично. Но ако искаш да пробваме добре.

- Нямам против. - Станах, облякох си якето и и подадох ръката си. Излязохме от кафето и тръгнахме към тях. Навън все още се сипеха нежните снежинки. - Нищо лично ако оживея след тази нощ. Засмях се.

- Не ми пука ако искаш оживей акои скаш умри все ми е едно - казах безразлично. Не ми пукаше за нищои никой. Пукаше ми само за братовчедка ми която е в училището. Но за сеге не съм я намерила. Дано е добре и да не и е нужно да и спасявам задника.
За нея ми пука повече и от майка ми.

Влязохме в топлото кафене. Още с влизането си ни заляха гласовете на хората и приятния мирис на кафе. Седнахме на една маса и аз се почуствах малко неудобно тъй като бях вър вода. Сервитьорката дойде със запленителна усмивка която се стопи още щом ни видя колко мокри бяхме.
- Едно кафе моля. - казах и се усмихнах сякаш в момента не съсипвам много скъпа тепицерия на заведението.

-Аз искам някое сокче,няма разлика какво е.-Казах и сервитьорката се отдалечи.Погледнах Ферис.Беше много мокър,сигурно и аз също.Е не ми пукаше.-Вечерта си е суперска- помислих.И наистина беше така,поне за мен.-Е сега вече сме на сухо и топло,но не мисля че бързо ще изсъхнем.-посочих неговите а след това своите дрехи и се усмихнах.Погледнах го и се опитах да прочета по очите му какво чуства и мисли в момента.Нямах дарбата да чета мислите или нещо подобно но понякога ми се отдаваше да разбера п очите какво си мислят некои хора и магически същества също.

- Оооо да ,но какво може да се направи. - засмях се и вдигнах рамене. Прекарах си наистина добре този ден макари и денят да не беше свършил. Сервитьорката донесе поръчката и ни изгледа странно. Аз се засмях и сложих захар в кафето си.

Погледнах прозореца.Все още валеше но имаше слънце,имаше и дъга .казах : -Виж дъга.-посочих я.Ферис я погледна и се усмихна.А аз се загледах в Ферис.Той се обърна и видя че го гледам.Аз се обърнах към прозореца и се правех че погледите ни се срещнаха случайно а аз през цялото време съм гледала дъгата.-Хубава дъга нали?Не се вижда често...-За да разсея мълчанието казах аз.Зех сокчето си и отпих от него.

- Мхм...- беше единственото което нещо което казах. Отпих малка глътка от кафето която мина през мен и стопли всичко по пътя си. Затворих очите си и се насладих на топлото кафе.

Гледах Ферис...-Ако не ти е приятно да си тук с мен аз ще си тръгна.-незнам защо го изръсих.Но беше късно.Дори незнам защо си го помислих.-Ъм...извинявай,незнам защо го казах.-Изчервих се и се загледах в сокчето...-Боже защо съм толкова глупава???-Запитах се.-Ти сигурно искаш да ти е тихо...-казах

- Не добре е. Стой. - усмихнах се и отпих още една глътка от топлото кафе.
- Защо си помисли че искам да ми е тихо. Ако исках такова нещо нямаше да вляза в това шумно кафене. - огледах се наоколо и се засмях. Как можеше да си помисли такова нещо.

П.С - пиши речта на героя на нов ред,защото така не мога да преценя какво казваш и какво си мислиш.

-Незнам,ръся какви ли не глупости.Не обръщай внимание.Можеби е заради такова гадно и в същото време хубаво време...-Прекрасно знаех че не е заради това,но все пак нямаше как да му го кажа.Отпих от сокчето,огледах кафенето.Имаше много хора които говориха за какво лине.Хората влизаха и влизаха тук...скоро сигурно няма да останат места,кадето да седнат.Някои от хората които токущо бях много-мокри.Ние с Ферис вече поизсъхнахме но
дрехите оставаха,малко но все пак влажни.

ОК.

- Знам и аз понякога дрънкам каквото ми дойде на ума. Даже понякога не е свързано с темата на разговор. - засмях се и отпих от кафето като я гледах как ще реагира или по скоро какво ще направ. Погледнах в прозореца и се зачудих с каква тема да разчупя това мълчание.

Усмихнах се ,като за благодарност че ме разбира,или не ме разбира...Погледнах го.Ферис беше толкова спокоен.Незнам какво толкова ми харесваше в него...всичко...въздъхнах.Проследих погледа му,той не гледаше нещо определено, просто гледаше...Ох,как исках някой да ме разбира,да имам нещо като ...ъм,сестра близначка...засмях се на ум.

- Разкажи ми товята история - погледнах я любопитно. В ръцете си държах чашата с кафето, която прехвърлях от ръка на ръка. Накрая отпих и продължих да я гледам в очакване на отговора и. Гледаше ми накяк си много...странно,но какво можех аз да кажа. Усмихнах се когато погледите ни се срещнаха и веднага отместих поглед

-Окакто се помня бях само с баща си.Дори незнам как изглежда майка ми-в последните думи имаше тъга,но аз я прогоних и продължих.
-Татко ми също беше...ъм...фея.На него това не му харесваше така че не обръщаше внимание,но на мен това че се отличавам от другите (хора) с нещо,на мен това много ми хареса,исках да се упражнявам в летенето,исках да откия дарбата си.Татко ми беше много мил и естественно ми помагаше но не можеше да ме научи на много,защото и той самия не знае много неща за магическите същества.Ходих в обикновенно училище за хора.През ваканциите се заравях в някоя библиотека и исках да науча нещо интересно за такива като мен.Учех се да летя и т.н.Имах много приятели,забавлявахме се.Но мисля че повечето време прекарвах по бибилиотеките и на някое просторно и усамотено място за да мога да се науча да летя.Научих се на много неща,но пак имам чуството че още нещо не ми е достатъчно,нямам нещо...Ъм,след училище,поисках да стана учител за да уча такива като мен...Да ги науча на това което знам-докато говорех гледах прозореца,а когато довърших "расказа си" въздъхнах погледнах Ферис и питах:
-А при теб?-Когато той ми се усмихна усетих нещо като,топлина,или радост,това чуство беше прекрасно...-Много си хубав когато се усмихваш-помислих си.Нямаше начин да му го кажа ...не и сега.

- Хм....аз не обичам да говоря много за живота там горе - посочих към тавана на заведението,но то всъщност се подразбираше,че нямам предвит тавана а небето. Там където се намират владенията на Никс. - но ще се постарая да ти го разкажа по накратко. - усмихнах се.
- Още от както се помня живея там. Не съм чувал нищо за родителите ми. Даже незнам какви са,но да ти кажа там не се интересувах много от тях. Помагах на Никс а тя ми даваше задачи, които трябваше да изпълня.За тази работа слизах на земята и изпълнявах задачата която ми беше възложена. И така и така докато....- спрях се посредата на разказа и млъкнах. Мразех да стигам до тук още повече пък да го разказвам.
- Да това е моята история. - казах леко тъжно и отпих от кафето. След това погледнах Силвия и се усмихнха сякаш до сега не съм се сетил за това как паднах.

-Ако не искаш,да разказваш нататък,недей.Няма никакъв проблем.-усмихнах се.Загледах се в хората които,влизаха и влизаха в кафето.Те не бяха толкова мокри,колкото аз и Ферис когато влезнахме тук.От което направих извод че дъжда не е толкова силен.
-Какво обичаш да правиш през свободното си време?-питах,за да премахна мълчанието...много тъп въпрос,но не се сетих нищо друго...

- Да чета. Понякога и да се разхождам макар,че не е едно от любимите ми занимания. - засмях се.Имах още куп занимания които обичах да правя,но не бях от хората които разкриваха всичко пред някого.Предпочитах да оставя една малка,може би за другите незначителна частичка за себе си отколкото да споделям всичко.
- Ти? - Убвих ръцете си около чашата и отпих една глътка. Погледнах вътре,за да видя колко кафе ми остава още. Оказа се че не е много,но ще се насладя на всяка последна глътка.

-Да слушам музика,ти се сещаш каква-засмях се.-Но най,много обичам да рисувам.-казах,отпих от сокчето и прокарах пръст по чашата.Погледнах прозореца.Беше тъмно,навънка вече нямаше много хора.Дъждът беше много лек.Денят мина толкова бързо и беше толкова хубав.
-Защо хубавите дни свършват толкова бързо?-питах себеси.Прииска ми се да спя.Не съм вампир,аз не съм нощно същество.Не беше чудно че бях ужстно уморена,все пак не съм спала миналата нощ.Което означава че ако и тази нощ щях да съм будна,вече нямаше да спя две денонощия.Но по скоро щях да заспя в кафенето отколкото да остана будна.
-Знаеш ли колко е часа?-питах Ферис,дали и той искаше да спи?

- Нямам си ни най малка представа. - казах и вдигнах ръмене. Изпих последната си глътка кафе и дръпнах чашата настрани от мен. В заведението вече бяха включили лампите.Това означаваше,че на вън е тъмно а ако на вън е тъмно....значи е късно.Ама и аз съм един филосов.

Испих сокчето си.Погледнах Ферис,не си личеше дали иска да спи или не.Е,аз исках и то много.Исках и не исках по същото време.Исках да спя,но не исках да си тръгвам от тук.Кой ли знае да ли пак ще го видя?Е трябваше да го видя,все пак сме учители в едно и също училище...Но дали щеше да има ден,като днеска?
-Искаш ли да спиш?-питах го,беше изпил чаша кафе така че би трябвало да неиска.Но все пак.

- Бих подремнял. - засмях се от странния въпрос. Викнах сервитьорката и поисках сметката. Платих сметката и станах от мястото си.
- Е, къде ти се ходи? Или предпочиташ да се прибираш? - Попитах я докато тръгвахме към изхода на заведението

-Неискам да се прибирам,незнам къде да отидем,но искам ужасно да спя.-засмях се.-Имали място в училището където можем да гледаме филм?или не?А и зависи,къде ти искаш да ходим...-надявах се да не каже нещо което е извън училището.Не обичах,да съм късно извън училището.Незнам защо но беше така.

- Ми има,но нали каза че ти се спи. - усмивката ми беше по скоро смях. - но пък ако ти се ходи на кино, можем да идем. - усмихнах се и тръгнахме на няъде по тъмите улици.