Кафе "Оcean"

след този дълъг ден имах нужда от малко почивка!и се отбих в кафенето седнах така че да веждам най добре морето и на повече слънце. поръчах си едно кафе и заапочнах да гледам морето...успокояваше ме.беше прекрасно !

Влязох в кафенето и седнах на една маса.
- Канелени бисквитки с чаша мляко, моля ! - Поръчах си закуска и се загледах през прозореца. В очите ми още имаше червенина, но много бавно изчезваше, което беше проблем. Хората можеха да разберат, че съм различна... След няколко минути ми донесоха поръчката.
- Благодаря ! - Усмихнах се на сервитьорката и отпих от млякото.

Бях си ранобудна от малка пък.Отидох в кафенето.Имах нужда от кафе.Бях нова в това училище единствения човек , който познавах беше менторката ми.Още с влизането си я видях да седи на едн аот масите.
- Оо менторке - възкликнах с лека усмивка и седнах срещу нея.Личеше си че нещо не е наред.Очите й бяха червени.
- Едно чисто кафе моля - казах на сервитьорката и след миг то беше на масата.
- Е как я караш?

Сандра седна на масата до мен и ме попита как я карам...
- Зле... - Спомних си случилото се и въздъхнах.
- По-добре да не знаеш, ще искаш някой друг да ти е ментор... - Изражението ми остана безчувствено, още от както слязох от дървото. Преметнах косата си назад, след което си взех бисквитка и отхапах от нея. Беше вкусна, но не толкова, колкото с мляко, затова отпих и й се насладих...
- При теб как е ? - Усмихнах й се...

- Е , не бъди толкова черногледа.Няма да се откажа толкова лесно то теб - засмях се , макар на нея да не й бешемного до смях.Странно.Да не би да се дължеше на снощните върколашко войове.Както и да е щях да намеря причината и без това.Беше просто въпрос на време.
- Ами супер върви.Малко ми е странно като погледна през прозореца да виждам море , но както и да е - повдигнах рамена и отпих от кафето си.

- Ще свикнеш... - Изядох другата половина от бисквитката и отново отпих от млякото.
- Забавлявахте ли се с другите върколаци ? - Усмихнах се и отново погледнах към морето, след което я погледнах отново. Бях се успокоила, нямах червенина в очите, усещах го.

Засмях се.
- Другите върколаци.Ами те бях азаети да си отмащават на всеки срещнат и ми беш етъпо с тях.Скитах сама - отпих отноиво от кафето.Обожавах да усещам горвивия му вкус.
- Е сега кажи какво точно става с теб.Може да ми кажеш пък и дори да не го кажеш пак ще разбера какво става.Всичко е въпрос на врмее.Тъй че избирай - облегнах се на стола и зачаках отговора й.

Засмях се.
- Че ще се разбере, ще се разбере... Излезе, че Озери е мъжка к*рва... Има си приятелка, натиска се с сестричката си... После с мен, първо не искаше, а после ме целуна... Вбесих се и избих поне 20 къщи със семейства... - Толкова бързо говорех, но се надявах, че е чула всичко, защото не ми се повтаряше... Като си припомних случилото се пак се ядосах. Очите ми пламнаха, но отклоних поглед, погледнах към морето.
- Аз съм чудовище !?! - Намръщих се.

Слушах я много внимателно и накрая възкликанах:
- Леле този Озера - засмях се.
- А относно семействата - ти не си добре - възкликанах изненадано.Леле на каква менторка съм попаднла.Е , разбира се , нямаше да я сменя , но все пак.Беше си голяма изненада.

Засмях се и отметнах косата си назад.
- Как знаех, че така ще реагираш... - Довърших си закуската, слънцето вече беше изгряло.
- Ъх, какво ти се прави ? - Усмихнах се...

Засмях се и аз на свой ред.Доизпих си кафето и се замислих.
- Ами някъде в гората - засмях се. - Трябва да опозная терена все пак след 2 дни има пълнолуние.

- Няма много за опознаване... Трябва да се запознаеш с другите върколаци, те ще ти помогнат... - Усмихнах се и станах, готова да тръгна, когато осъзнах, че съм боса.
- О, боже... - Завъртях очи и продължих.
- Преди да те разведа наоколо, трябва да дойдеш с мен... за обувки...

- Не се нуждая от помощ върколак съм от 3 години - малко се издразних.
Погледнах към краката й и видях , че е боса.Засмях се на реакцията й.
- Добре идвам с теб - оставих парите закафето на масата и двете тръгнахме.

Доминик седна тук и си поръча едно кафе. Въпреки че беше вечер (незнайно как), той щеше да пие кафе.

Тя бе нова тук и реши да обиколи града. Влезна в едно кафене и се огледа.
Всички мъже бяха с жени. Уфф. Разбира се можеше да има когото иска, но не искаше скандали сега.
Видя един мъж сам който пиеше кафе реши да отиде при него.
- Здравей. Може ли да седна? - каза тя с мил глас.
Той я измери с поглед. Тя бе облечена с къса пола тип клош индигов цвят. Черна риза, а в ръка носеше черно кожено яке. Беше със сандали високи до коленете й.

- Естествено, че може. - Казах аз. - Аз съм Доминик Торето. А твоето име е... - Този път нямаше да се напивам или да прибързвам. Щях да изчакам и да видя как ще се развият нещата. Загледах се в момичето. Наистина бе красиво. Къса пола и кожено яке?! Добър стил.

Седнах. И сервитьорката дойде.
- Едно капучино - казах тя почна да оглежда доминик. - Ей - викнах и аз и почнах да я хипнотизирам. Беше лесно всепак беше човек. - Ня ам да го заглеждаш повече и няма да плащаме ясно - казах с заповезнически тон, като правех когато хипнотизирах някой.
- Да - каза тя. Аз щракнах с пръсти и яоставих да ми донесе капучиното след минута то беше при мен.
- Казвам се Ериса - казах на Доминик.

- Какво си ти? Хипнотизираш, така че... - Погледнах я с една вдигната вежда. Свалих си якето и останах по потника си. Въпреки, че беше дъждовен ден, на мен ми беше топло. Преди сервитьорката да се отдалечи, аз си поръчах едно капучино с шоколад.

-Аз ли какво съм. Е еми нещо скоето един мъж не е хубаво да са захваща. Ако иска да живее.
Погледнах го и пуснах дяволита усмивка. На вън валеше. Уф щях да са измокря. Но от една страна обичах дъжда. Измиваше някой неща който и най-добрия дезинфектант не можеше.

- Кажи де! Какво толкова може да стане? - Сервитьорката дойде и ни донесе кафетата. Отпих от моето и погледнах Ериса в очите. Наистина беше много красива.

- Знаеш ли какво е сукуба? - попитах аз. Не изчаках отговор.
- Жена демон. Разбира се много кпасива. И прилича на изваяна от дявола. И се така де. Та тази жена изпива живота на мъжете след секс. Тоест след това вие искате сами да се самоубивате. Което е достазабавно.Е за мъжете които са магични създадния не винаги е така те са с по-силно воля. Но човешките индивиди е .... те са лесни.

- Не съм срещал сукуба досега. Всъщност не съм срещал много неща в този магичен свят. - Отпих и последната глътка от кафето си. Смрачи се и нежните капки дъжд се превърнаха в леки снежинки. Навън захладня. - Та искаш ли да пробваме тази дарба на сукубите върху мен?