Кафе "Оcean"

Когато ножа го поряза и алената течност почна да тече замръзнах на място. Веднага усетих сладкият и не устоимият аромат на кръв. Гледах как кръвта тече като препарирана и едниствената мисъл в главата ми беше че не трябваше да я оставям да се похаби. За бога трябвашеда се махна оттук... но без да опитам... Опитах се да стана , мускулите не ме слушат... Опитах и глава да извърна но и това не стана. Просто бях паралезирина. Когато той тръгна да избърсва кръвта... изведнъж ръката ми се стрелна и хвана неговата. Стисках толкова силно че можеше да му остане синина. Наведох се напред и облизах съвсем леко кръвта и раната... Госоподи беше божествено. Все едно съм опитала най-прекасното нещо на света... Когато се осъзнах че съм облизала раната и че той ме гледа като луда, станах толкова бързо че стола падна.
- Тря-я-ябва да тръгвам... - Заеквах, защото не знаех какво да правя... Излезнах много бързо и тръгнах на някъде. Ловните инстикти се събуждаха... трябваха ми кръв... плячка.

Това, което Алекса направи , ме остави с зяпнала уста.
- Алекса какво по дяволите правиш? - Гледах с ококорени очи. Не можех да възприема какво би накарало момиче на нейната възраст да оближе пръста с раната.Но като се замислех това обясняваше странното поведение от момента на порязването.Борила се е с порива да направи това нещо.Боже това момиче имаше нужда от разговор със специалист.Тя побягна и се почувствах длъжен да я последвам.Някой трябваше да й помогне.Извадих бързо портфейла си и оставих няколко банкноти за сметката.Излезнах с бяг от кафенето и я последвах.

Беше ми доста скучно и реших да изляза на някъде .. Беше си и студеничко . . Минавах покрай едно кафе и реших да вляза .. Влязох почти всичко беше заето .. Мернах си една празна масичка и седнах .. изчаках сервитьорката ..
- Какво ще искате? - попита тя ..
- Амм едно кафе! - казах и погледнах към прозореца и зачаках ..
- Заповядайте .. - каза сервитьорката и ми остави кафето на масата ..
- Мерси .. - казах и отпих от кафето ..



п.п - нещо нямам музаа .. ;х
п.п2 - сорри, че ва прекъсваме .. хД

Ник влезе в кафенето и мерна последната свободна масичка. Седна на нея и щом сервитьорката дойде, той си поръча едно капучино с шоколад. Огледа сервитьорката - не беше зле. Щеше да стане за обяд или вечеря. Ник огледа останалата част от заведението. Беше пълно с двойки, които се обичаха. Искаше му се да убие всички, но все пак, трябваше да се сдържа. Замисли се за Катрин. Какво ли правеше в момента?!
- Мерси. - Каза Ник на сервитьорката, която му донесе капучиното. Той отпи от капучиното - беше забравил този вкус.

Идеята за кафето беше страхотна. Усмихнах му се в отговор и двамата с Ник тръгнахме към заведението.Скоро не бях идвала тук и ми хареса отново да вляза през тези врати , да седна на някои от масите...Само дето този път бях с компания. Замислих се от колко време не бях излизала на нещо като среща, но се отказах да броя. Имаше ли значение?Точно сега никакво. С Ник се настанихме на една от масите към прозореца. Сервитьорката веднага дойде да вземе поръчките ни.
- За мен едно капучино - казах. След като жената се отдалечи се обърнах към Ник.
- Е какво обичаш да правиш в свободното си време? Имаш ли някакви занимания или нещо от сорта - усмихнах се.

Ник се замисли.
- По принцип обичам да се разхождам из света. Барселона, Лас Вегас, Токио, Хаваи и много други градове из целия свят. Това ми е като хоби, но напоследък предпочитам да си стоя тук и да изучавам градчето. - След пет минути сервитьорката дойде и донесе капучиното на Талия. - За мен един студен чай. - Ник погледна Талия. - Да, и зимата пия студен чай. Колкото и да е студено.

Засмях се при изказването за студеният чай.
- Няма лошо - казах с усмивка. Споменаването на различните градове ми припомни моето краткотрайно скитане. Бях срещнала толкова много хора, разгледала бях местата , които желаех или поне част от тях. За в бъдеще трябва пак да попътувам. Ще говоря с Клеър ,а после изчезвам за месец -два , може би три.Отпих от току що донесеното капучино.
- И аз съм обикаляла света - споделих. - докато учех или нещо от сорта. Знаеш тръгваш за едно ,а в последствие решавам нещо различно.
Гледайки го един започна да ме човърка отвътре.
- Ник , извинявай за въпроса, но имаш ли си приятелка? Не ми се ще разгневеното ти гадже да ми държи сметка защото съм излязла на кафе с теб - отпих от капучиното в очакване на отговора.

Ник отпи от чая си и после Талия зададе въпроса си.
- Не. Ако имах гадже нямаше да е такава, която да ми държи сметка. - Ник се усмихна и след като двамата си изпиха питиетата, той хвърли една банкнота на масата и хвана Лия за ръка. Двамата бързо излязоха от кафето и влязоха в колата на Ник. Той я включи и натисна газта на макс, но колата не помръдваше. Когато тръгна Ник бързо завъртя волана и натисна спирачката и газта едновременно и колата му започна да се върти в кръг. Накрая той пусна спирачката и потегли нанякъде с пълна газ. Той ускоряваше и ускоряваше докато по едно време не направи много остър обратен завой и започна да кара обратно към кафенето.
- Е, как ти се стори? Можеш ли да караш?

Всичко стана доста бързо. Бях зашеметена от обиколката с колата. Вкопчила се е седалката и гледаща с широко отворени очи. Не бях привърженик на високите скорости.Откровено казано ме беше страх.
- Аз.. нямам думи - отговорих.Разтърсих глава и го погледнах. - Всъщност Ник беше ме малко срах и.. не мога да карам. фен съм на ходенето пеша.
Повдигнах рамене. Надявах се да не съм го обидила или нещо от сорта. Сигурно изглеждам като някоя разглезена госпожица.Какъв срам.

- Жалко, щях да ти подаря тази кола. - Каза Ник и се усмихна. После двамата слязоха от колата и се върнаха в кафенето. Нека пийнем нещо. Извинявай, не съм искал да те стресирам. По едно време един човек мина покрай тях и Ник целуна Талия. Кратко и страстно. Той се отдръпна от нея. - Извинявай, неприятен човек мина покрай мен, не ми се говореше с него. Няма да се повтори.

Задавих се. Кола? Кола?? Умът ми не можеше да го побере, също и целувката. Направо останах без дъх.
- Аз... - не можех да кажа нещо друго. - няма...няма проблем.
Това беше възможно най-глупавата реплика , която можех да кажа след такава случка.Толкова е ..ужасно.
- Знаеш ли аз... - тръгнах да казвам нещо ,когато видях. Знаех ,че гледа, че ме следи. Чувствах го наред с изневиделица появилите се тръпки по гърба. Имах огромна нужда да избягам.
- Съжалявам Ник , трябва да тръгвам - казах набързо притесненно. - Не си ти причината , просто се налага.
Н е изчаках реакцията му. Просто побягнах надалеч.

Излезнах от стаята си където се бях събудила без спомен какво съм правила през изминалите няколко дни.Губеха ми се доста неща около няколко месеца....Реших да излезна не,че щях да намеря отговори на хилядите въпроси които ми се въртяха в главицата...Отправих се към един ресторант близо до морето.Влезнах и с влизането усетих позната миризма.Подсмихнах се и се отправих към една от масите.Мъжът ме видя,а аз го прегърнах.Ако беше прав едва ли не щях да му се метна на вратът.
- Ник!Какво правиш тук? - попитах го като го огледах.Изглеждаше различно...и имаше нещо различно в него.Бях го виждала последно преди две години...две години си бяха доста време. - И си се променил...

Ник огледа Бони и се усмихна.
- Ами мотая се в града. Виждам, че си станала по-красива от колкото те помня. Ти какво правиш тук? Едва ли учиш, нека не се лъжем... - Ник се усмихна и прегърна Бони. Имаше какво да си каже с това момиче. - Нещо ново покрай теб?! Едва ли просто си стоиш и си се превърнала в прилежната ученичка, която никога не си била. Ник извади една цигара и я запали. Дръпна си, въпреки че, в заведението бе забранено пушенето. След две минути дойдоха и направиха забележка да не пуши. Той си изгаси цигарата в челото на келнера. Подметна ключове и пари на Бони. - Хапни, пийни и като свършиш ела до черната кола ей там. - Каза Ник и посочи своята кола. - Искам да видя дали още можеш да караш както съм те учил.

Усмихнах се.Седнах на стола срещу неговия и се замислих какво можех да кажа за себе си...Въздъхнах и поклатих отчаяно глава.
- Ами...вярно е,че не се правя на примерна,но...не помня какво е ставало през изминалите месеци...трябва да си спомня Ник...,но как... - погледнах го жално.Чувствах,че част от мен я няма,но само това.Помнех само някои хора - с които не помнех да съм се запознавала - като съквартиранката ми Ванеса...една фея...една вампирка Саманта ако не се лъжа...и още няколко.О Никс!
- Ами ти?Не си ли вече учител в онова проклето училище..на оная проклета вещица..мен ме преместиха в това тук... - леко изпуфтях,а после се засмях.

- Вече съм учител в твоето училище, малката. - Ник се усмихна и стана от стола си.
- Оценките вече няма да се изкарват толкова лесно, малка Бони. - Той се запъти към вратата. - Хей, келнерчето... - Ник изчака келнера с фаса на челото да се обърне и му удари един в носа. - Следващия път не си права труда да ми правиш забележка, а на право се приготви да те ударя. Обещавам, ще се върна скоро. - Ник излезе и застана пред колата си да чака Бони. Тя беше хубав характер, но преди да стана мила и добра, трябваше да си заслужиш доверието й, а тя не се доверяваше на всеки.

Май Ник и келнера бяха имали някакво спречкване.Повдигнах вежда,а човека в черно и бяло само вдигна глава и се обърна.Погледнах към дружката си която вече беше излязла от кафенето и се обърнах към сервитьора.
- Извинете...ъм..едно кафе. - казах му.Той почна да ме разпитва какво,а аз почнах да мънкам тъй като нямах на идея какво точно ми се пие.Просто трябваше да е силно кафе...ама нямаше толкова силно кафе,че да ми върне спомените от последните....месеци...или година.
Получих кафето си и отпих глътка след което излезнах от кафенето и отидох до Ник който чакаше до колата си.Когато го приближих си придадох възможно най-ангелското изражение което можех да имам.
- И как по-скоро ще се изкарват оценките?А всъщност по какво си учител тук?И преди си бяха чисто заслужени!

- Вече няма да ти е толкова лесно, мъник. - Ник се усмихна. - Не е нещо, което е важно, но все пак щом аз съм ти учител ще очаквам доста от теб. Бойни изкуства, но не съм влизал в нито един час досега, нямам намерение и да го правя в скоро време. Бони, защо не покараш колата, да ми покажеш, колко помниш от това, което съм те учил. - Той имаше планове за Бони, но засега тя трябваше да му докаже, че още може да кара. Ник извади още един ключ за колата, освен този, който беше у Бони и влезе в колата. Шофьорското място беше нейно.

Подсмихнах се.В миналото ми училище си изкарвах доста лесно оценките,но..не винаги беше по онзи мой начин.И двата обаче си бяха чисто заслужени.Погледнах Ник и въздъхнах,а после седнах на мястото на шофьора.Запалих колата и го погледнах дяволито.
- А някой пистолет няма ли? - погледнах го като направих тъжна физиономия.Нямаше да откажа и такъв подарък - тъйкато преди като тренирах с Ник имах и кол за убиване и ножове и пистолет и още няколко неща - ,но той май не ми беше донесъл нищичко.
Излезнахме от паркинга на кафенето с нормална скорост която обаче не се задържа дълго.Отпраших към покрайнините където имаше доста пътища,но нямаше кой да следи скоростта.Това беше хубаво.Движихме се бързо и това ми харесваше.Колата на Ник беше страхотна.Винаги съм обичала това бебче...нямаше да е зле да ми подари подобна.По-нов модел разбира се...

Джеймс я погледна страшно и след миг се приближи до нея държейки я за челюстите. Неговия поглед я пронизваше.
- Никога не си играй с косата ми! - Каза той строго и след около две-три секунди се отдръпна и избухна в смях, оправил косата си без да я докосва. - Извинявай, красавице, но просто не се сдържах. - Двамата влязоха в кафенето, където той се държа като джентълмен, бутна й стола леко, седна си и след малко сервитьора дойде. - За мен едно уиски, а за дамата... - Щеше да я остави тя да си избере въпреки властната си натура.

- Да, забелязах го. Казах ти вече, че не мога да се контролирам много добре около красавици. И все пак беше забавно, признай. - Кафето и виното на Джеймс и Авери пристигнаха. Той отпи от кафето си и я погледна в очите. - Хайде сега да ми разкажеш историята си, а после, аз ще ти разкажа моята. Правя ти път, като на дама. - Джеймс веднага измисли оправдание, ако Авери се опиташе да мине с номера, че не й се говори или че иска той да говори пръв.

- Твоя воля, няма да те карам. Но няма да ти кажа нищо докато и ти не ми кажеш нещо. - Джеймс се усмихна и отпи още една глътка от кафето си. След момент телефонът му звънна и той отговори. - Да, добре. Имаш точно тридесет секунди. - След двадесет секунди телефонът му пак звънна. - Добре, доволен съм. Ако има нещо ново ми звънни. - Джеймс затвори телефона и извади десет долара. Сложи ги на масата и изчака Авери да изпие виното си. - Обичаш ли високите скорости, красавице?