Преди няколко дена в двора - до вековния дъб.

Students Брой мнения : 259

Взех това което беше направил и на лицето ми се изписа доволна и очарована усмивка.
- Прекрасно е! - Възкликнах възхитено. Беше доста, интересно и оригинално. - Ако го сложа в хладилник ще се запази ли за по дълго? - повдигнах вежда оглеждайки творението му. Изглеждаше като пламъче затворено в ледчето. Като някоя мечта която неможе да се осъществи.. Доста беше красиво, лошо беше това че нямаше да издържи дълго, а би ми се искало. Е, признавам в магиите доста го биваше. Можеше да грабне положително внимание, само че не се възползваше от това. С външоста и знанията си определено можеше да спечели не малък брой поклоннички. Понякога пък просто тишината доставяше голямо удоволствие, никой не пречи. Всъщност, всичко си зависи до човека.

Students Брой мнения : 47

Засмях се тихо на въпроса й. Това беше магия, нямаше да издържи където и да я сложи. Въпреки това, не исках да и разбивам мечтите, но за съжаление ми се налагаше.
- Съжалявам... Само ден. Това е срока на магията, пък и не забравяй че вътре има огън! Колкото и да е студен все някога ще разтопи леда или той ще замръзне...
Може би трябваше да пробвам с някоя по трайна, но другите не бяха толкова красиви. Тази винаги ми е харесвала. Да правиш сняг от огън, а от огъня лед. Как да не ти хареса?
- Може утре да ти направя друга? - Да сега какво, на среща ли я канех? Стига де аз си бях загубеняк... Момичетата не харесваха такива момчета. Е понякога се случваше, но защо да излиза с мен, щях да си наруша имиджа на абсолютен аутсайдер сменяйки го само на аутсайдер... Не, бях жалък!

Students Брой мнения : 259

Какво каза, не повярвах на ушите си..
- Сериозно? - Усмихнах се като пет годишно детенце на което му дадоха от любимите му бонбони. Радвах се по дяволите! Незнам защо, можеби защото щях да се видя с него пак или защото отново щеше да прави магии? Във всеки случай и двете водеха към едно. Ако някой би ми го казал преди поне два дена щях да му се изсмея и заявя че не е с всичкия си. Но сега, когато го осъзнавах аз. Беше доста странно, наистина странно. Погледнах огънчето в леда, беше като живо. Макар че нямаше да живее дълго го държех като най скъпата вещ на земята, внимавах да не направя нещо неправилно, като да го изпусна или случайно да го надраскам, всичко което може да му повреди. Дори и да бе магия. Погледнах към Адам с все още детинската си усмивка.
- Мерси..

Students Брой мнения : 47

Усмихнах се отново. Колко лесно било да го правиш, а през всичките тези години, не знаех, че хората могат да бъдат и добри. Да, попадах и на такива, като едновремешния директор, но те бяха малко.
- Да, сериозен съм... Всъщност, аз почти винаги съм сериозен, не общувам с много хора, както разбра. - Тя не ме разпитваше за миналото и се зачудих, дали беше защото аз не се интересувах от нейното. Всъщност интересувах се, но ако беше като мен и не обичаше да говори за това? Нямаше да разпитвам, щях да си държа езика зад зъбите и да бъда себе си. Срамежлив и потаен.
- Интересното е, че до сега не съм те виждал, а по принцип познавам доста хора. - Това беше тъпо, затова реших да се изясня във въпроса. - Аз ги познавам де, другите не знаят, че съществувам или ако знаят се страхуват от мен и не ме поглеждат...
Това не отговаряше на въпроса ми точно. Най - много да изплаша и нея накрая с толкова признания. Не ми се искаше, особено като имам предвид, че беше толкова смела да ме заговори.

Students Брой мнения : 259

- Ам, извинявай на исках да те обидя, ако го направих. - Какви ги говорих? Сериозно скоро ще си фрасна главата в дървото. Гледах някъде на страни. Да не си сменим ролите случайно? Аз да съм срамежливото а той да говори, нямах против..
- Не си ме виждал. - Подсмихнах се, макар че изражението на лицето ми стана малко по-унило. Нормално беше да не ме е виждал, това доказваше колко добре се крия. Мен от цялото училище ме познаваха двама трима човека, ако има повече сигурно са ме забравили. - Където и да отида, все казват че съм различна или безчуствена основно заради дарбите ми, за това предпочитам да оставам в сянка. Какъв е смисъла от чуждото мнение когато е едно и също? - Направих опит за усмивка поглеждайки към Адам. Повдигнах рамене.
- Мен не ме е страх от теб. - Лицето му беше грейнало за разлика от когато почвахме да говорим. - Кой започна да се усмихва повече, а? - засмях се. Наистина таки изглеждаше доста по добре от колкото преди. Е, на кой ли не му отиваше да се усмихва.

Students Брой мнения : 47

Не ме беше обидила, даже се държеше твърде мило с мен. Нещо, което не бях свикнал, май не трябваше да говоря много, защото по този начин я карах да се чувства странно и да си мисли неща, като това, че ме е обидила. Щях да се постарая да не оставям грешно впечатление в нея отново.
- Не мисля, че си безчувствена. Ако беше така, най малкото нямаше да видиш нещо красива в замразения огън. - Да, вярно е, че това беше неодушевен предмет като камъка с форма на китара, който ми беше дала. - Различна може би, но в това няма нищо лошо. Може да си различен по много начини...
От кога се разприказвах толкова? Та аз не бях говорил с някого последните седем години или по - точно, това е разговор, в който бях изговорил повече думи, отколкото през последните седем години... Тогава тя каза това, че не я е страх от мен, карайки ме да се усмихна още повече.
- А може би трябва, самият аз се страхувам от себе си и от това какво мога. - Не ми се искаше да я нараня или плаша но това беше истината и ако наистина се радваше, за това че утре ще се видим за да и подаря още един пламтящ лед, трябваше да го знае. - Важното е, че може би ще успееш да се защитиш от мен, това ме успокоява...
Усмивката ми с отиде също толкова бързо колкото се беше появила. Не исках тя да е следващата, след пламналия ми нападател или момчетата в кома...

Students Брой мнения : 259

- За теб може и да не съм, но за другите. Да, прав си. Може да си различен по много начини, но мен ме възприемат от този по-лошия. Е, аз свикнах. - усмихнах се и аз.
- Може би, но не и аз. И не защото ще мога да се защитя. А защото ти едва ли би наранил някого който не се отнася лошо с теб. А аз причини за такава реакция нямам. - повдигнах рамене. - Не си от хората които ги е кеф от това че пребиват някого до смърт. Или греша? - Гледах го знаейки какъв ще е отговора. Не, съвсем не преличаше на такъв, не е възможно тихо момченце докато никой не вижда да пребиваа цялото училище. Макар че, мен и от това нямаше да ме е страх. Можех да отговоря ако някой ме нападне, макар и да няма смисъл. Не ме беше страх някой да ме пребие, нямах какво да губя в този живот. Всичко което имах ми отнеха още като бях бебе. Та, да се върна на Адам. Беше достатъчно силен, не се и съмнявам. Но определено не го показваше за да се отличи, защото ще го мислят за готин. Е, такива не бяха много. Да разполагаш с силите за власт и да не го исползваш.

Students Брой мнения : 47

Не можех да разбера, защо им трябваше да я винят за нещо или по - скоро да я обвиняват в нещо. Беше глупаво като не познаваха човека да правят такова нещо, но като се замисля с мен правеха същото. Аз поне има бях дал причина.. Ако онези момчета не ме бяха нападна вероятно нямаше и да съм тук, но това е нещо за което нямаше да говоря с нея. Макар да твърдеше че не я е страх от мен, аз бях изплашен, че може би ще ме сметне за откачалка.
- Искаш ли да сменим темата на разговор? - Отбягнах въпросите й и се опитах да прикрия чувствата в мен с усмивка.
- Какво мислиш за Брад Пит? - Всички момичета го харесваха нали? Той беше легенда в киното, а аз гледах всеки филм който излезе от нямане какво да правя сам. Може би, не беше от тези които гледаха филми, но всички знаеха кой е Брад Пит нали? Или само така си мислех аз и въпроса ми беше напълно безсмислен...

Students Брой мнения : 259

Засмях се, да сеним темата добре. Но на такава. Доста беше.. странно. И какво мисля за Брад Пит?
- Пич е, ама вече дъртичък. Има хубави актьори които са по млади. Иначе е наистина доста добър, обожавам Синбад макар че Пит само го е озвучвал. - Усмихнах се. Преминахме на доста забавна тема. Аз бях като малките деца, обожавах детските филмчета. Особенно ако се говори за животни, като Мадагаскар, Ледена епоха та дори и онова за пандата на скоро имаше и някакво за птици. Наистина им бях огромен фен. А пък ако ме и питаше коя ми е любимата принцеса, това сто процента щеше да е Синбад. Е не е ли принцеса, мъжка принцеса. Която обича да пътшества.
- Какво е порадило такова странно любопитство? - попитах Адам, въпросът наистина беше неочквано странен. - Ами ти какво мислиш.. за Адриана Лима например.. - Момчетата нали я харесваха или поне повечето.

Students Брой мнения : 47

Като заговорихме за анимации, аз харесвах много Ариел, тя беше идеала ми за жена или поне о някое време. Докато не разбера, че това е само рисунка и всъщност не може да излезе от телевизора ми. Кой да знае, че някой правеше така, че картинките да се движат и да стане филмче.
- Ами, Адриана Лима? - Ако не ме лъжеше паметта, тя беше модел на бански или бельо, не бях сигурен, но маи имаше кестенява коса... Ами май се сещах коя е ж крайна сметка. - Мисля, че щеше да е идеална, ако не можех да и преброя ребрата.
Казах накрая леко смръщвайки се. Не можех да разбера момичета и тяхната мания за отслабване. Срещах по коридорите какви ли не. Такива, на които бедрото им беше колкото бицепса ми и говореха за диети. А аз не бях никак мускулест.
- Симбад ли ти е любимата анимация? - Зададох следващия си въпрос, така и така се бяхме заговорили за филми

Students Брой мнения : 259

Подсимхнах се, да някои прекаляваха с това отслабване. Но моделите всички трябваха да са с точно тегло и неможеха да направят нищо, както и балерините. Ако ли не съотвестват на килограмите които трябва няма шанс за работа.
- Може да се каже да, една от любимите ми е. - Усмихнах се. Намерих аз с кого и за какво да поговоря. Още по страно беше пък че говорих толкова много днес, той като че ли беше единственният който ме разбираше и можех да си говоря с него за каквото и да било. Е, не беше ли подходящ момента да се въсползвам за да се поотпусна и като се раделим пак да потъна във мрака не говорейки с никой? Да, така и щеше да стане.
- Ами на тебкоя ти е любимата? - Щом щяхме да си говорим за това, и аз трябваше да го питам нали.

Students Брой мнения : 47

Позамислях се за момент. Аз имах много любими. Не можех да си избера само една и да кажа "ТЯ Е!"
- Най - вече "Ариел" - Засмях се, защото беше смешно, ама наистина много смешно момче да се заплесне по подобна анимация, а не нещо от сорта на "Херкулес" или "Тарзан"
- От тези по новите, наистина много харесвам "Кунг фу панда" и "Рапунцел" - И ето го пак анимационното филмче за момичета, но Рапунцел беше толкова мила и невинна... Дори разбойника Флин беше добър, макар да се опитваше да не бъде такъв. Токова много поуки можеше да си извадиш от една анимация...
- Гледала ли си ги тях? - Попитах любопитно. Понякога започвах да ставам досаден, но се случваше като не си говорил с някой друг от известно време, а по такива теми може би веднъж годишно преди събеседника ти да избяга.

Students Брой мнения : 259

-Как да не съм? - засмях се. - Конят от "Рапунцел" го обожавам. - То като няма какво да правиш и започваш да изглеждаш, филмче след филмче. Макар и да бяха като за малки деца. Едва ли някой който има чуство за хумор поне малко би го отрякъл това. В тях има някакъв поучителен край и задължително някой смешен момен. Като се сещах ужасно много цитати от къде ли не. Наистина си ги биваше- Никога не си и помислях че ще има с кой да поговоря пък при това и на такава забавна и до някъде странна тема.
- А пък пингвините от "Мадагаскар" са невероятни. - от лицето ми не слизаше усмивка. Сетих се за няколко кадъра от Мадагаскар, когато маймуните и пингвините се правеха на някакъв пич в едно казино. А пък как бягаха след това.. Просто си умираш от смях на тях.

Students Брой мнения : 47

Закимах енергично докато говореше. Бях съгласен с всяко нещо което изричаше.
- Особено Ковалски. Той ми е идол! - Засмях се заедно с нея. Никога не се бях смял с глас, заедно с някого, да не говорим, че се смеехме на нещо което бяхме споделили. - Ами Алекс... "Алекс лъва..." - Започнах да го имитира. Жалко, че нямах грива като неговата. Получаваше ми се доста сполучливо...
-Не, не Марти е един от най забавните. В последната серия нали беше кон.... - Стих се и за онзи тигър.. Бях му забравил името. Беше сърдит и ядеше борш. Много се смях когато ги мъмреше.
- Но.. - Станах сериозен за момент, колкото да настане напрежение, едвам сдържайки смеха си. - Най - смешния и забавен анимационен герой на всички времена си остава...
Оставих пауза за драматизъм.
- Сид Ленивеца! - Не знаех дали тук сме на едно мнение, но лично аз го обожавах. Както него, така и Скрат!

Students Брой мнения : 259

Смеех се от кога не съмсе смяла така хубавичко..Виждаше се че Адам се е поотпуснал.
- А в началото беше по притеснителен, виж че не хапя.. - намигнах му през смеха, който не можех да спра. То се видяло и аз станах по-разговорчива с него. Като за пръв път да не съжелявам че някой ме е забелязал. Добре тук по скоро аз му попречих малко и всичко заради моята безотговорност. Все още се смеех при спомена за това как Адам имитираше Лъва Алекс. Ох, имах чуството че ще се пукна от смях. Изстенах опитвайки се да спра напиращият смях.
- Умираам.. - Изохках и излягайки се на тревата се обърнах по корем след като малко се поуспокоих се обърнах така че да гледам Адам.
- Ако умра ми намерете жена и и кажете че я обичам!

Students Брой мнения : 47

Смеех се заедно с нея. Пък и как беше възможно да не се смееш. Не беше само заради репликите или нещо такова, самия и смях беше весел и подканваше да се присъединиш. Момичето беше сладко и когато говореше за анимации още повече прилича на дете. Обичах децата, те бяха невинни и се смееха по същия невинен начин.
- Моля ти се, познавам си плодовете. - Издекламирах като подадох ръката си като за "дай пет" напред, но със събрани устни и вирнат нос и брадичка даже извърнах погледа си. Сякаш бях изключително обиден. След това се обърнах към нея и се засмях отново.
Седнах на тревата и се облегнах на дървото скръствайки крака в глезените си.
- Ако говорим за сериозни герой, най - големия ми фаворит е Диего. Винаги е толкова сериозен, а във същия момент усети ли забавлението не можеш да го спреш. - Тогава в главата ми се завъртя друго филмче и се засмях отново - Един танц госпожице... Кити Лапичката?

Students Брой мнения : 259

- Оо да, Диего е великолепен. - усмихнах се опитвайки се да не смея толкова. - Ммм, котаракът в чизми? - станах и се поклоних като в старите времена когато си сваляха шапките мъжете.
- Ако някой ни види ще си помисли че сме луди - огледах се, добре че на около нямаше никой. Смеехме се вече от доста време кой знае колко нормално това изглеждаше от страни. Не, ние определено не бяхме наред смеехме се на детски филмчета. Засмях се, на кой му пука нали беше забавно.
- Ох, даа има доста хубави филмчета. - казах малко замислено. Наистина бяха доста от тези анимации с животни, макар и да бяха все със животни и все сешни всяка с нещо се отделяше от другите.

Students Брой мнения : 47

Смеехме се и се забавлявахме.. Нещо което не бях правел никога преди с някой човек. Всъщност с нищо. Нямаше на какво да се радвам, заради самотата ми, но ето че си намерих другар в това.
Времето се нижеше и даже не разбрах кога беше започнало да се здрачава.
- Знаеш ли, че имах следобедни часове... - Казах замивайки се отново. Бях изключил напълно за това, всъщност знаех, но до сега не бях обърнал вниманието на времето. Стигаше ми, че съм си намерил компания, някой с който да говоря и да се смея и това ми беше много по - важно от часовете. Пък и едва ли някой беше забелязал липсата ми, не ме забелязваха, когато съм там.
- Благодаря ти, че прекара следобеда си с мен... - Сега отново се притесних и даже се изчервих защото щях да я попитам нещо от което да ме беше срам. - Би ли вечеряла на една маса с мен?
Ето казах го, не беше чак толкова трудно, но още беше неловко...

Students Брой мнения : 259

- В училището ли? - попитах малко недоразбрало. Нямах особенно гольма представа какво имаше в предвид под следобедни часове. Ако се говореше за училище, да. Е там никой не ми обръщаше внимание,или по-скоро просто не ме виждаха и учителите някак си май бяха свикнали с това че ме няма все пак така или иначе си изкарвах всичките контролни и каквото и да било. Адам ми благодари за това че прекарах следобеда си с него и аз боквално застинах на едно място опитвайки се да не го зяпна учудено. Никой не ми беше благодарил за това че прекрвам време с него, ъм странно беше. Следващото което Адам каза беше вече наистина доста неочаквано. Това, това като покана за среща ли беше? Забелязах руменинката по бузите му и се съвзех.
- Ами.. - наклоних глава на долу, сега го разбирах защо се беше изчервил. - За нищо а и то е само удоволствие да се говори с теб - усмихнах се за да му покажа че наистина е така. Може би дори не той а аз трябваше да му благодаря. - И, мисля че да. Бих вечеряла с теб. - Опитвах се да говоря уверено но кой знае колко ми сеполучи, усещах някаква трепереща нотка в гласа ми. И сега какво? Нито знаех как да продължа разговора нито нищо.. Тръгнах да се доближавам до Адам водена от някакъв инстинкт да направя нещо. И тогава неочаквано дори за мен долепих устни до бузата му. Щом осъзнах какво правя се отдръпнах. Чуствах се ужасно странно но не заради мен, по скоро заради него. Съвсем не исках да го притеснявам и да развалям хобавите май приятелски отношения между нас. Макар и че само го целунах по бузата, незнам. Беше странно.
- Адам, ъъъ.. Извинявай, ако те накарах да се чустваш неудобно .. - погледът ми пак падна към земята.

Students Брой мнения : 47

Аз бях затворена личност и много трудно си намирах приятели, затова и за мен беше изненада, че тя се беше съгласила да говори с мен. Чувствах се странно, а и имахме доста общи теми. Дори можех да се запиша в отбора по стрелба с лък. Така щях да я виждам по често. Като се има предвид, че не я бях виждал до сега. Не исках пак да изчезне.
Не знам дали можех да нарека приятел, някого, когото познавах от няколко часа, но я чувствах много близка. Може би заради това, че беше единствения човек с който разговарях от кога? Не помня. Освен с учителите, които също се страхуваха от мен... Аз бях самотник.
Когато се съгласи да вечеря с мен, макар да не беше точно вечеря в изискан ресторант и аз да плащам сметката. Ами почувствах се щастлив. Нищо не й пречеше да ми откаже и да ме прати на някое много далечно място само защото съм се осмелил да направя такова нещо като покана за вечеря... Напротив, тя се приближи и целуна бузата ми. Нещо което ме накрая да се притесня още повече и да се изчервя като домат. Може би защото никой до сега не ме е целувал. Приех го като някакъв знак може би, макар тя да започна да ми се извинява.
- Недей, не го прави... Това ще означава, че е грешка а аз не искам да е такава... - Усмихнах се виновно и пристъпих една крачка към нея. Повдигнах лицето и за да мога да гледам в очите и, и макар да изглеждах като някой които е изгорял от слънцето на лицето се усмихнах и се наведох леко към устните й, но не ги целунах, оставих разстояние колкото за един дъх. Толкова ми стигаше смелостта. Вятъра около нас задуха и разроши косата й. Въпроса не беше, че духа, защото това не беше толкова обикновен вятър, той беше предизвикан от обърканите ми смесени чувства и страха от това да не ме отблъсне, които се таяха дълбоко в тялото ми.

Students Брой мнения : 259

Мислите ми с объркаха, кое не трябваше да правя,кое беше грешка? Това че го целунах или това че се извиних? Кое не искаше да е такова? Опитах се да си подредя мислите, но следващите действия на Адам ме накараха да забравя вобще какво се беше случило. Той повдигна главата ми която бях пуснала на долу. Макар и да го гледах в очите видях с крайчета на очите си че се бе усмихнал. Той се приведе към устните ми а аз буквално стоях като статуя може би защото бях шокирана от това че намери смелост да го направи или защото не бях способна да помръдна заради предвкушението от допира на устните му? Май полудявах. Сърцето ми се заби доста по учестено от обикновенното, а аз спрях да дишам. Или го правех но много, много леко и предпазливо. Адам спря на няколко сантиметри от устните ми. Почуствах как вятър взел се от никъде разпиля косата ми и това ми беше достатъчно за да се върна в реалноста. Протегнах ръка и погалих Адам по бузата, може би за да не го е страх толкова. След няколко секунди преодолях сантиметрите които ни разделяха и бавно допрях устни до неговите. Той наистина беше силен щом намери кураж да се приближи толкова близо до мен..

Students Брой мнения : 47

Притесних се, даже доста, защото не знаех как ще реагира, но след като целувката беше факт исках да се усмихна, но не и да разваля момента, затова и се сдържах, макар отвътре всичко в мен да гореше. Малкото човече в ума ми подскачаше весело и бе по - щастливо от мен дори.
Разтворих леко устни и обгърнах с тях нейната долна преди да се отдръпна и да отворя очите си. Ръцете ми нежно бяха обхванали лицето й държащо го в шепи, а погледа ми се местеше от устните й към очите и обратно. Изучавах лицето й за да определя реакцията която би последвала. Бях много неук по тази част, всичко което знаех беше това което съм гледал във филмите. Това ме правеше по не по неук, но се бях постарал. Надявах се само да не беше размислила за вечерята сега.
- Това имаш предвид, не го смятам за грешка, затова и не искам да ми се извиняваш... - Усмихнах се леко и се заставих да не се изчервявам.

Students Брой мнения : 259

Усмихнах се. Ето какво било, значи не е искал просто да се извинявам.
- Ще се опитам да не го правя - кимнах гледайки Адам или по скоро проследявайки очертанията на лицето му. Наистина беше много смел, като се има в предвид колко тихичък беше когато го видях да свири на китара под това огромно дърво.. Докоснах долната му устна и леко я погалих с пръст.
- Знаеш ли, целуваш се прекрасно. - прошепнах когато пред мен сякаш отново изникна онзи преди малко минал момент. Този толкова нежен допир, както и допира на ръцете му които държаха лицето ми. Потърках бузата си в ръката му и издишах шумно не откъсвайки очи от неговите.

Students Брой мнения : 47

Добре, без повече извинения, това се бяхме разбрали. Само се надявах, че целувката наистина и е харесала... Грешни мисли, караха ме отново да порозовявам, не беше на добре, но очите и... Те бяха толкова сини и ме кара да губя цялото си дар слово, не, че имах кой знае какво пред хората де... Това го правеше още по - трудно.
Не знаех какво да и кажа и се притесних отново. Може би всичко идваше от тям, че след като до сега не бях целувал момиче, нямах на идея какъв ще е разговора ни след това. Тя сама ме беше похвалила, не си го бях изпросил, оставаше само да я попитам дали иска още, щеше да е нагло, глупаво и надуто, пък и като си представих как ще звучи отстрани... Ужас...
Добре, просто щях да я целуна отново, моя инициатива, която щях да довърша. Просто и естествено...

Students Брой мнения : 259

Адам отново тръгна да сенавежда към мен. Останах да си стоя на мястото оставяйки го да действа сам, бях сигурна че щеше да се справи сам ако пък нещо му попречеше щях да му помогна да го преодолее. Исках да се чуства добре бяз да се притеснява. А това че се изчервяваше беше сладко. Почуствах устните му да доказват моите и потръпнах. Наистина беше нещо странно и невероятно. Обвих ръце около вратът му и се притиснах към тялото му. Исках да усетя допира му, надявах се че нямаше да го оплаша така. Наклоних главата си на една страна и просто мълчаливо се загледах в лицето на Адам. Тези които са го избягвали си нямат представа колко хубав е. Почуствах нещо хладно да се стича по бузата ми и погледнах на горе към небето където се бяха събрали облаци.
- Мисля че ако постоим тук още няма да остане сухо място по нас. - казах когато започна да вали.

» Ню Йорк,САЩ преди няколко дена
» Стаята по Психология. Преди няколко дена.
» Многоизвестният бар "Night" преди няколко дена
» Една гореща вечер преди няколко дена
» Преди 2 дена