Порутената къща

Къщата
Вътре

Под къщата:
Всекидневна
Кухня
Спалня(На Алекса)
Спалня (Гостна)
-Баня към стаятя на Али
Баня към стаята зя гости

Да ни телепортирам ли?Аз да не бях някоя врата тука от място на място?Пък и точно на този адрес...да не бях джипиес?Намусих се,но въздъхнах.След малко бяхме на адреса който Алекса беше поискала.Огледах се.Наоколо имаше само една стара порутена къща.Ококорих очи.Толкова енергия за да ни доведа тук?
- Моля?Какво е това? - попитах Али и леко се намусих.Бях изтощен и се надявах на чудо защото тази къща и покрив нямаше като хората.

Усмихнах му се мило и ги поведох към къщата. Отидох до вратата и я бутнах да се отвори, но тя падна и видгна много прахоляк. Почнах да кашлям и да се смея едновремнно. Като погледнаха към тях те ме гледаха все едно съм откачила.
- Айде - помаха им с ръка да дойдат. - Не е това което изглежда честно!
Те бавно започнаха да се предвиждат и влезнаха в къщата с неуверена крачка. Поведох ги наватре като изритвах боклуците от пътя. Когато стигнамхе вратата за мазето я отворих внимателно. Светнах слабото осветление и тръгнах надолу. Направих няколко крачки и се обърнах. Те просто стояха там. Извъртях очи и изръмжах.
- Ако не тръгната веднага ще ви ритам надолу по стълбите - казах сериозно. Те май се стреснаха защото веднага почнаха да слизат. Изражението веднага ми се промени от зло момиче на мило момиче. Стигнахме подножите на стълбите където имаше една врата. Извадих един ключ и я отключих и я отворих влязох на вътре и включих осветленито. Пред нас се разкри една хубава всеки дневна с камина. Обърнах се към тях а те гледаха като паднали от марс.
- Айде влизайте и оставете Лин на дивана.

Ние влязохме в къщата или по-скоро в това което е останало от нея.Външната врата дори падна,но това не ме учуди.Имах чувство,че цялата сграда щеше да падне всеки момент.Алекса тръгна към мазето и след това ни подкани и нас.
К'во?
Дали беше бясна и решила да ни убие в мазето си?Сигурно там имаше най-различни уреди за измъчване...за бавна смърт докато човека умира в ужасяваща агония.Направих физиономия,а тя ни заплаши,че ще ни рита до долу.Ауч!Тръгнах по стълбите,а другите тръгнаха след мен.Влязохме в голяма стая която беше обзаведена доста добре.Беше всекидневна...и си имаше всичко.
- Уау! - изрекох и се приближих към Али. - Очаквах стая с уреди за мъчения,а не това...
Засмях се и се огледах.

Не знаех,че Алекса има къща...ако това въобще можеше да се нарече къща.Беше някаква съборетина...и изглеждаше ужасно.Направих физиономия,а вратата на къщата падка.
- Али..май ти падна вратата...,но нищо чудно и да ти хлопа дъската. - казах.Ние влезнахме по-навътре в къщата и Алекса ни накара да слезнем по някакви стълби.
След като тя отключи вратата в дъното пред нас се разкри огромна стая...хубава стая.Адам ме остави на дивана и аз простенах.Сякаш чувах гласа на Алина "Така ти се пада"
- Под другата ни къща също ли е имало такова?

Свих рамене и отидох до кухнята да взема аптечката. Качих се на плота за да стигна шкафа. Взех аптечката и слязох. Върнах се в стаята и всички вече бяха вътре, а Адам беше сложил Лин на дивана. Тя птиа дали под другата къща.
- Не знам. Може би. Но така е по-безопосно не мислиш ли? Кой би помислил че ще живея в онова горе. По-скоро бих умряла.
Извъртях очи и оставих аптечката до Алина. Махнах якето с нейна помощ и някол простенвания. Скъсах потника с който беше от долу.
- Ей! - запротестра тя.
- Ще си купиш нова и без тва не го харесвах - раната зарставше почти толкова бавно като на човек. - Боже Алина, кога за последно пи кръв. Знам че в училище не струва, ама чак гладна стачка да правиш - поне усмихнах се и поклатих глава докато отивах до барчето. - Поне ходи и убии някой, като нещеш да пиеш онази крав. - Свих рамене и взе едно шише водка. И тодихме при нея. - Аз така правя.
Отворих шишето и Алина ококори очи срещу мен. Махна колана си й го дадох тя го взе и го захапа. Добро момиче. Усмихнах се и изсипах една часто от шишето върху раната... Такъв рисък никога не бях чувала, а и предполагам , че и никога няма ше да чуя, но трябваше да причистим ранат и тя го знаеше. Сложих една марля върху раната и взех един бинт и почнах да г убвивам около раната ят взе шишето и почна да пие. Обърнах се към Демън да му кажа да донесе кръв и алкохол, но той зяпаше сестра ми, която беше по сутиен. Изръмжах и той се обърна и ме погледна с невинен поглед.
- Донеси кръв и водка. Веднага! - гладах да държа гласа си спокоен, но не ми се получи. Той веднага се обърна и тръгна към кухнята. Обърнах се да до превържа сестра си която се хилеше. Натиснах ранат и тя изръмжа. Усмихнах се престорено мило и казах:
- Сори без да искам - и продължих да до привързвам.

Сестрата на Ал изпищя толкова силно,че тъпанчетата му се спукаха.Направих физиономия и после се усмихнах като видях Алина по сутиен.Определено беше секси и сладка...и не беше за изпускане.
Алекса явно забеляза това защото веднага ми нареди да донеса кръв и водка.Отидох в кухнята и се огледах.
Къде по дяволите тая жена държеше нещата?
Е реших да проверя там където по принцип трябваше да стоят.Така и направих като естествено стоплих кръвта и се върнах в хола.
- На! - намусих се.Не беше честно...значи тя можеше да се чука с оная кучка Озера,а аз не можех да позяпам полуголата и сестра...никак не беше честно!

"На!"... гадняр. Изгледах го гадно и взех кръвта и водката. Дадох полуизпразненото шише на Алина и кръвта . ВЗех пълонто шише и го отворих. Съблякох моето яке с едно простенване. отдолу бях по тениска. Ох... още едно скъсасна дреха. Разкъсах тъканта да разкрия раната, която беше почнала да зараства. Е аз се хранех. Изсипах част от шишето върха раната и стиснах зъби.
- По дяволите! - изръмжах имах чувстовот че ме изгарят. Отпих от шишето голяма глътка. За бога как болеше!Погледнах Деймън, които се правеше на непукист и не гледаше насам.
- А мен не ме и погеждаш нали? - измъморих под нос. Сигурно всички ме чуха и се борънах към мен, но аз се нправих на ударена и отидох до спалнята. Отворих един шкаф и взех една тениска и се върнах в хола и я метнах на дивана до Алина. Седнах на диван до нея и включих телевизора.

Извъртях очи.
О Никс!
Алекса метна тениска на Алина и аз се намусих.Скриваше ми гледката...Не беше честно,но както и да е.Просто се проснах на дивана до сестра и,а Алекса ме изгледа злобно.
Жени...
Погледнах Алекса която беше видимо ядосана.Какво бях направил?Просто погледнах сестра и.
Нали не съм я опипал?
Пратих мисли на Алекса и повдигнах вежда.Мисля,че моето момиче трябваше да знае,че си харесвам само нея..и,че ще съм с нея независимо,че заглеждам други...добре де това изречение куцаше,но...
- Али?Може ли да поговорим?

Изглеждаше раздразнен. Значи нямах право да се ядосвам, че той заглежда сестра ми? Това че се чуках с Озера не му давеше право и той да го прави..., нали? Отпих още от шишето. Доядеми се шоколад тъкмо щях да стана да отида да си взема и Дей посика да поговорим. Свих рамене и му кимнах към кухнята и тръгнах натам, а той след мен.
Влезнва в кухнята и пак се качих на плота. Боже ама аз защо си държах нещата толкова високо.
- Нека позная - почнах да говоря докато вземах течния шоколад и една лъжица. - Искаш тройка с мен и сестра ми - той се намръщи не сруща ми и тръгна да отговаря, но аз го изпреварих . - Добре хубаво, но не мисля че Адам ще и съглесен. Нали така се казваше гаджето й?
Отворих шоколада и отгребах с лъжицата и я сложих в уста и я задържах докато шоколада не се стопи в усатат ми.

Тройка ли?
Всъщност въобще не бях помислял за това,но щеше да е хубаво...чак сега си задавах въпроса "Какво е да си с две прекрасни близначки в леглото?". Сигурно беше хубаво...,но нямаше да съм от късметлиите които са изпитали това...дори и след милион години...е добре де какъв е смисъла да живееш вечно като не можеш да опиташ всичко?
- Хм...може и това да направим... - изрекох и се усмихнах леко. - но просто знай,че няма за какво да ревнуваш от сестра си Али!Не ме питай защо и не казвай "да бе"...просто ми повярвай.Ти си ми влезнала под кожата малка ми госпожичке!Обичам те.
Оу!
Не знам как думите въобще излезнах от устата ми.Въобще не мислех,че съм способен да чувствам любов,но виж ти ЧУДО!Страх ме беше от реакцията на Алекса обаче...какво ли щеше да каже?Да направи?
Сигурно ще ти се изсмее в лицето,глупако!
Заяви ми вътрешния глас,а аз погледнах вампирката в очите.

Замръзнах на място и когато чух думата с "О" с главно "О" никога не съм я харесвала тази дума. Носела ми е само болка или болка на другите около мен. Погледнах го бавно и той ме гледаше. Най-лошото е че не лъжеше, но пак ми се драйфаше. Стояхме так и само се гледахме. Не беше от онзи тип гледания "Айде да играем на вълчи погледи" ами просто... не знам. Въздахнах и поклатих глава. Отгребах още една лъжица от шоколада и я пхнах в устата си и бях забила поглед в земята.
Чак сега то толкова много време на сам се замислих какво чувствам. Харесвах Дей. Той беше мил и добър с мен и с нищо и никога не ме бешеу наранил или не ми беше давал повод да си смнявам в него. Но дали го обичах? Държах много на него и не искам нещо да му се случи. А по край мен това скоро врме щеше да се случи. Днес едва не се беше случило нали? А не можех да съм до него непрекъснато...
Да обичах го. И това го правеше моя слабост. Лошо е да си моя слабост в моя свят. Но като се замисля той беше единственият заради които живеех. Иначе какво бих правила?
- И аз - казах тихо накрая. Нямаше защо да го крия. - Повече от колко би трябвало...
Отгребах още една лъжица шоколад и я сложих в уста и пак забих поглед в земята.

Известно време се гледахме,а после тя отби поглед и продължи
да си яде шоколад.Облегнах се на един от шкафовете и скръстих ръце пред
гърдите си.И тогава чух гласът и...тя ми каза,че ме обича...някой ме
обичаше.Обичаше задник като мен.
Доживях и този ден...
Усмихнах
се леко и се приближих към нея.Хванах брадичката и и я вдигнах,очите и
пак срещнаха моите.Устните ми се озоваха върху нейните.Езикът ми
проникна в устата и като се заигра с нейния.Тази целувка съдържаше
толкова много чувства....
Повече от колко би трябвало...
Думите и се завъртяха в главата ми.Зачудих се какво точно има предвид...аз не заслужавах любовта и,но дали говореше за мен?
- Какво имаше предвид с думите си,че ме обичаш повече от колкото трябва?

О!
Не можах да кажа нищо тъй като нейния милост Алекса Рен само ме прекъсваше преди да кажа каквото и да е било.Това ,че бях нейна слабост не означаваше ,че съм безпомощен.Аз не бях някоя играчка все пак...обикновено всички други бяха мои играчки...
Усмихнах се когато тя се притисна в мен и зарови ръце в косата ми,а очите и,прекрасните и кафяви очи ,срещнаха моите.Обвих ръце около талията и като я притиснах към себе си.
- Моя малък ангел,моят малък сладък ангел. - прошепнах в ухото и. - Или по-скоро вампир.
Целунах я по бузата,а после по устните и после по вратът.Целувките ми бяха нежни...като никога до сега.Вярно бе това,че винаги се отнасях мило с Алекса,както с никое друго момиче,но не бях влагал чак такава нежност в движенията си...,а сега...сега се държах така сякаш някой ми е промил мозъка.Ония задник Деймън го нямаше,а на негово място беше нежния Деймън.
Да бе...как ли пък не.Вярвай си.
Но донякъде това си беше вярно...беше нежния Деймън защото беше с Алекса...Задника Деймън щеше да е тук ако беше с всяка друга,дори с модел на Виктория Сикрет.Еее добре де за последното можеше да се поспори защото имаше няколко доста готини и сексапилни моделки...ммм.
- Ще се връщаме ли при другите? - попитах Али не отделяйки поглед от нея,от очите и.Беше красива,неземно красива,незаконно красива....поне за мен,а навярно и за другите.
- И ще може ли да правим аз,ти и сестра ти тройка?И ако Адам е навит - четворка? - ухилих се като идиот.Имах чувство,че бях длъжен да кажа това макар и да се шегувах.Естествено,че не бих спал със сестра и - зависи - и с гаджето на сестра и.Харесвах и обичах Али и това беше факт.Тя беше моята слабост.
Тя е моята слабост.

Той почна даме обсипва с целувки име нарече свой ангел или по-скоро вампир. Усмихнах се, а той почне да ме обсипва с нежни целувки, на които аз отвръщах. Никога не го бях виждала по нежен. Харесвах го така. Беше много сладък. Накрая попита дали ще се връщаме при другите, аз кимнах и слезнах от браплота. После попита з тройката или четворката ако включим Адам. Сръгах го с лакът в ребрата и се усмихнах.
- Не, не може тройка или четворка.
Хванах го за ръка и го поведох към всекидневната.

Не може ли?!
- О! - каза тъжно и недоволно. - Току-що разби мечтите ми!
Погледнах с тъжен поглед който не успях да задържа дълго тъй като се разсмях.Алекса ме сръга отново ,а после ние влезнахме във всекидневната при другите чудовища насядали там.
- Дрън,дрън,дрън.. - изрекох макар и да не знаех защо.Уж не бях пил нищо,а мрънках като пияница. - Какво ще правим?
Да...сега щях да се държа като малко дете на което не са му угодили..,но на практика не ми позволиха тройка с близначки така че бях нещастен.
Ха!

Разбила съм му мечтите... Засмях се тихо и поклатих глава.Целунах го по бузете и влезнахтме при останалите. Където Адам беше седнал до Алина. Деймън попита какво ще правим.
- Може да гледаме нещо.
Отидох до рафта с дискове и почнах да преглеждам. Повтарях си "Не" на глас когато някои филм не ми допадеше.
- Аха! - казах и извадих един филм на ужастие отворих го и вътре имаше диск на "Красивата и звяра" - ММмм не.
Въздахнах и го оставих пак. Извадих друг филм на ужасите "Седем под нулата". Отворих го и вътре си беше оригиналният диск. Извидх го и го сложих в ДВД-то.
- Какво ще гледаме? - попита някой.
- Седем под нулата тоговорих докато пусках филма. Обърнах се и всички ме гледаха странно.
- Ужаси... - Всички кимнаха и аз седнах до Дей и се гушнах в него. И филма почна...

Седем под нулата....Интересно.
Тоя филм нито го бях гледал,нито го бях чувал.Нямах си и на идея за какво ставаше вътре,но...сега щях да разбера.Обичах филмите на ужасите,а и явно Алекса ги обичаше..на рафта и с дискове имаше доста от този жанр.
- За какво се разказва? - попита,а Алекса ми изшътка тъй като филма почна.Всъщност филма се оказа доста...интересен.Група хора са принудени да се прикрият от буря в някаква изоставена къща в гората.Но тая къща се оказва не чак толкова изоставена...къщата е прокълната и преди стотина години в нея се извършват най-различни жестокости и в тази къща не съществува понятието "време" и там просто си бродят призраци на убити мъчително хора...интересен филм.Гушнах Алекса малко по-силно и я притеглих към себе си...боже...от страни изглеждах сигурно като някое пет годишно което го е страх и си е гушнало плюшеното мече което сякаш ще го предпази от зомбита ядящи мозъци...пфф.
- Страх ли те е? - прошепнах на Али.Сестра и Алина и нейното гадже Адам пък бяха като обсебени от филма.Едва ли не щяха да влезнах в екрана и в онази къща...ако можеха.

Филма беше много як. Отдавна исках да го гледам и сега имах възможност. Туко виж Алина изпищяла на при вида на някои призрак. Въпреки че е малко старнно вампир да се палши от такива неща.
По едно време Деймън ме прегърна и ме пристина до себе си.
- Страх ли те е? - попита той. Аз го погледнъх и се усмихнах дяволито.
- А теб? - надигнах се леко и прощепнах в ухото му. - Надявам се да не сънуваш кошмари тази нощ.

Повдигнах вежда и я погледнах.
- Сериозно ли?Моето розово одеалце и розовото ми мече Бъбълс ще ме пазят... - изрекох величествено сякаш светът е мой и се засмях.Алина и Адам изшъткаха ,а аз извъртях очи.Ама като не им изнасяше да хващат пътя и да ходят при Морчанд.Те бяха същите... - Нали знаеш онази къща в гората...на семейство Морчанд..когато тези двамата се зомбират достатъчно може да отидем..макар и духовете там да не се кефят особено на гости...
Всъщност това не беше много добра идея..,но..моите идеи кога въобще са били добри?

Хвърлих един поглед на Алина и Адам. Трябваше даги заведа на 3D филма. Направо щяха да са като хипнотизирани. И тогава на ум ми дойде една идея.
- Ей сега идвам - казах и смихнах на Дей. Отидох бързо в кухнята и направих още пуканки за да убия времето. Излезнах и бавно търгнах към Лин и Адам от към гръб. Дори не смеех да дишам за да не ме чуят приближих се, наведох се и...
- БУ! - Алина така подскочи че едва на изтървах пуканките. Веднага почнах да се хиля и Деймън се присъедини.

- Ти нормална ли си по дяволите! - бяха първите думи на Алина след писъка и.С Алекса се заливахме от смях,а Адам прегърна гаджето си.
- Е успокой се де...мислиш ли,че някой призрак ще дойде...ще застане зад теб с купа пуканки и ще каже "Бу"?! - попитах Алина с усмивка на лице.Тя ми показа среден пръст и се сгуши в Адам на дивана.Погледнах Алекса и пак се засмях.
- Айде по-тихо! - намуси се Алина.Боже...тези двете близначки...тия двете сладурани..направо не завиждах на родителите и братята им.Сигурно е било Ад да се живее с тях.

Усмихнах се и хванах Деймън за ръка.
- Ела остави зомбитата да си гледат филма. - Той се усмихна и тръгна.
Преди да влезнат в стаята извърнах глава и му се усмихнах отворих вратата на стая и влезнах вътре, а той след мен. Вътре беше тъмно, за това затворих вратат и веднага светнах. Всъщносто светлината не беше силна, доста слъба колкото да се ориентираш така ми харесваше.
Стаята ми беше доста интересна. Все едно беше излезнала от средновековието. Обърнах се и той разглеждаше стаята. Събух ботушите си.
- Цялата съм в кръв ще се изкъпя - казах и съблякох якето си и после панталоните. - Можеш да се присъединиш - казах докато отивах към банята и свалях корсета. Влезнах и оставих врата леко открехната събух си гащичките. Отидох до душа и пуснах водата.

Подсмихнах се.Деймън Салваторе не отказваше на секси мацки които го канят в стаята си,а още по-малко в банята си.Алекса влезна вътре и остави вратата леко отворена.Чух пускането на водата и свалих якето си като го метнах на леглото което не знайно защо имах чувство,че ще се разпадне.След туй свалих тениската и събух дънките си.Останах само по боксерки и тръгнах към банята.Влезнах вътре и се подсмихнах на червената новачка под душа.
- Секси... - изрекох и подсвирнах.След малко свалих боксерките си и се присъединих към нея под душа.