Имението на Galina

Graduates Брой мнения : 677

След дългия ден,най-сетне се прибрахме.Мария ни посрещна на входа и пое багажа на Бел.Ние двете се отправихме към спалнята ми.Реших,че тази вечер няма да спи в стаята си.Май първата от много такива...
Влязохме в стаята и почти веднага се нахвърлихме една на друга.Изненада ме страстта,която кипеше в Бел.А,уж беше уморена....Селувахме се и се докосвахме дълго.Да усещам устните и езика й,бе невероятно.Бавно съблякох роклята й,докато тя направи същото с моята.Останахме само по гащички.
-Искаш ли да си лягаме?-попитах я аз,докато клекнах пред нея и свалих гащичките й със зъби.
-Да-отвърна ми тя задъхано.-Искам незабавно да си легнеме.
Докато изричаше това не пропусна да ми върне жеста,като плъзна ръце по дупето ми и свали мойте гащички.Телата ни отново се вкопчиха едно в друго,устните ни също.Дори имах чувството,че сърцата ни бият в един ритъм.Вдигнах я на ръце и я отнесох в леглото.Легнах до нея и погалих косата й.Телата ни се притискаха едно в друго.
-Бел,прекрасна си!-възкликнах аз.-Няма да позволя на никой и нищо да застане между нас.Ти означаваш много за мен.
Света започна да губи очертанията си,докато се взирах в прекрасните очи на Изабела.

Students Брой мнения : 905

Приближих лицето и до своето и я целунах нежно и бавно, страста кипеше от мен, но исках удоволствието да е пълно.
Погалих я по лицето.
- Обичам те!
Казах и аз и забелязах как тя се взира в мен, сякаш бях целия и свят. Плъзнах бавно ръката си към клитора и и го погаделиичках с ръката си. Заглуших въздишката и с целувка и проникнах с двата от пръстите си в нея. Едната си ръка прокарах под дупето и.
- Обичам те... обичам те.... до край на вечноста и след това ще е така.
Казах аз и отново я целунах страстно. Тя беше моя, само моя. Не можех да го повярвам. Тялото и беше горещо, както и моето. Исках всяка една вечер да е такава. Да бъда с нея, да бъда само и единствено нейна.
Устните ми се плъзнаха по врата и, а след това към гърдите и. Погалих ги нежно, честно казано това най-много ме възбуждше, нейните гърди. А когато сложи, някое голямо деколте просто не се сдържам. Плъзнах езика си по тях а след това към корема и, като забързвах темпото на пръстите си.
Никога не съм си представяла, че секса с момиче ще ме удоволетворява много повече, отколкото с момче. Може би, защото с Галина не правех просто секс, с нея беше нещо много по-важно за мен.

Graduates Брой мнения : 677

Това което каза,Бел ме зашемети.Тъкмо щях да й отговоря,когато усетих ръката й между краката ми и устните й върху мойте.Нямаше как да говоря в момента.Усетих пръстите й по клитора си,след това в мен.Изстенах.Нима имах друг избор?Обърнах се леко надолу към слабините й.Тя продължаваше да докосва гърдите ми и да ме гали вътре.Чувството беше неописуемо.Плъзнах език по клитора на Бел и започнах да галя дупето й.Правих бързи,кръгови движения.Стенанията й се усилиха.Мойте също.Скоро се превърнаха в кресчендо.Един общ вик на наслада,страст,желание и копнеж...
Примъкнах се нагоре към нея,целувайки гърдите й,врата й,лицето й.
-И аз те обичам,Бел-промълвих едва-едва,но бях сигурна,че тя ме чу.Изморени,двете заспахме усмихнати.

Students Брой мнения : 905

Сутринта се събудих преди Галина. Облякох си една черна рокличка с тънки презрамки и излязох тихо от стаята.
Огледах се объркано.
- С какво мога да ти помогна, Изабела?
Дочух гласа на Мария. Стеснах се и се обърнах.
- О Мария, изненада ме. Какво ще кажеш да ме заведеш до кухнята. Искам да приготвя закуска на Галина.
- Колко мило от ваша страна. Разбира се, че ще ви заведа.
Двете тръгнахме по големия коридор и не след дълго стигнахме до кухнята. Беше едно огромно помещение, в което се размотаваха много хора. Всеки беше залисан в работата си, но когато усетиха присъствието ми се обърнаха и леко ми се усмихнаха.
- С мен няма нужда да се държите така. Аз съм ваша приятелка.
Казах им и се заех да правя омлет. Не умеех да готвя, но все пак старанието беше най-важно. Не знаех нищо къде стои и прислужниците винаги ми помагаха.
Най-после бях готова и с Мария се забързахме към стаята. По пътя аз я попитах:
- Какво мислиш за връзката ми с Галина?
Тя се облещи на среща ми и помисли малко, след това ми отвърна:
- Каквото пожелаето това ще мисля.
- Мария, искам да си откровена с мен. Аз не се различавам от теб, като изключим, че съм малко по-силна и имам повече задължения. Аз не съм Галина, не се страхувай от мен.
Лицето на Мария омекна и тя ми се усмихна.
- Радва се за вас, госпожа Галина от много дълго време не е имала никой до себе си. Изглежда ми щастлива.
- Радвам се, че е така.
Отвърнах и застанахме пред вратата на стаята. Мария ми отвори и аз влязох вътре сама.
Галина се събуждаше и аз оставих таблата на шкафчето до нея. Тя ме забеляза и се ококори.
- Направих ти закуска.
Казах аз и я целунах нежно по устните.

Graduates Брой мнения : 677

Събудих се и веднага усетих,че съм сама в стаята.Инстинктите ми се задействаха на секундата и усетих,че Бел е в кухнята.Бях се надигнала в леглото,но сега отново се отпуснах назад.Какво ли правеше тя там?Обикновенно там работеха хора.Затворих очи и се замислих за отминалите няколко дни.По-точно за периода от как тя беше станала стригой.Не можех да крия от себе си,че изобщо не ми е безразлична.Може някога да е била,докато не знаех коя е,но сега...Нямаше от какво да се страхувам поне за сега.Не виждах какво може да ни застрашава.И все пак в душата ми се прокрадваше леко безспокойство.Не знаех точно за какво или защо,но го имаше.Реших да не обръщам внимание.Внезапно чух стъпки пред вратата.Бяха Мария и Изабела.Можех да ги подуша,а и ги чувах идеално,все едно бяха до мен.Бел се притесняваше за менението на околните за връзката ни?Още по-добре.Така щеше да е още по-страстна.За момент в главата ми се промъкна спомена за снощи.Тръпка премина през тялото ми и устата ми пресъхна.В същия момент,Бел влезе в стаята с табла в ръце.Остави я на шкафчето до леглото,отпусна се до мен и ме целуна.
-Добро утро,слънце-казах аз,след като отвърнах на целувката й.-Как си днес?Добре ли спа?

Students Брой мнения : 905

Седнах на ръба на леглото и се загледах в нея. Не можех да повярвам за колко кратко време се бях привързала с толкова много за нея.
- Добре съм, спах много добре.
Отвърнах и прехапах устните си. Загледах се през прозореца. Градинаря или поне един от такивата, подкастряше храстите. Градината беше повече от красива. Купщата рози, меката трева. Бих се радвала да снимам тук. Бих се радвала и да правя куп снимки на Галина, но едво ли щеше да се получи. Бях взела апарата от вкъщи, но вампирите не излизаха на снимки, доколкото знаех.
Отново се върнах в стаята и посочих към храната.
- Предполагам, че не е по вкуса ти, но все пак...
Повдигнах вежди и хванах ръката и. Погалих я нежно и и се усмихнах.
- Какво искаш да правим днес?
Попитах аз като не спирах да и се наслаждава. Зачудих се отколко време ли е будна? Може би, беше чула разговора ми с Мария, но това нямаше никакво значение, нямах никакви тайни от нея.

Graduates Брой мнения : 677

Загледах се в Бел и се сетих какво да предложа с днес.Усещах,че започва да скучае,а това можеше да се окаже неблагоприятно.
-Искаш ли да отидем и да ти купим един хубав фотоапарат?След това можеш да направиш няколко фотосесии,каквито поискаш.Дори може да си избереш модел.
Очите й светнаха.Май бях уцелила и този път.Все пак си зададох въпроса до кога щах да налучкавам.Ами,ако й омръзнех?Ако ме намразеше?Един Бог знае какво щеше да стане тогава.Беше ме страх да мисля.Макър,че знаех отговора.Щях да загубя Бел...

Students Брой мнения : 905

Галина сякаш прочете мислите ми. Усмихнах се и станах от леглото. Изкарах от розовия си сак апарата си.
- Няма нужда да ми купуваш нов. Харесвам стария си.
Казах аз и го вдигнах към погледа си. Снимах Галина, която ми се усмихваше на среща. Снимката беше толкова хубава.
- Хайде, ставай.
Подканих я аз.
- Облечи се и днес цял ден ще ми позираш. Първо искам да идем в градината. Толкова съм развалнувана!
Казах аз и се приближих до нея. Целунах я съвсем лекичко по устните, но усетих че това не и е достатъчно и все пак не се предадох на собственото си желание, исках малко да я поздразня.
Докато разглеждах стари снимки в апарата си Галина се обличаше. Попаднах на снимките на Саманта и сбърчих вежди. Това беше вампирката, която ме беше просветлила за този свят. До някъде и бях благодарна, но до някъде я ненавиждах.

Graduates Брой мнения : 677

Докато се обличах,а Изабела гледаше снимки в апарата си.Тъкмо оправях презрамката на потничето си,когато забелязах как тя се намръщи.Какво ли беше забелязала в старите снимки?Семейни снимки,нещо друго?Не смятах да остана в неведение.Присъпих към нея.Леко се надвесих над нея и я попитах:
-Какво криеш там?Какво е това?
Тя придъпра апарата към гърдите си.Май това не беше предназначено за мойте очи.Интереса ми нарастна повече.Тя продължаваше да ме гледа.Обърнах се и прекосих стаята.Отворих гардероба си и сложих няколко тоалета в една чанта.Предполагах,че иска да съм в различни облекла.През това време,Бел беше събрала свойте неща.
-Готови ли сме да започваме?-питах аз и отворих вратата към коридора.

Students Брой мнения : 905

Не исках да показвам на Галина снимките, на които беше Саманта. Може би, щеше да изревнува, а аз не исках това. Въпреки, че кой не искаше да усети, че някой не иска да го изгуби.
Двете излязохме и се отварихме към градината.
Когато излязохме навън вдишах чистия въздух и се усмихнах широко. Апарата беше в ръцете ми, бях сложила на главата си преди да излезем едни слънчеви очила. Времето беше толкова хубаво нито много студено, нито много топло.
- Хайде, застани до онова дърво.
Галина ме послуша и застана, където и показах. Получи се една много красива снимка. Докато тя приближаваше към мен и направих още няколко. Като малка исках единствено да стана фотограф, но от тогава много неща се бяха променили. Сега единственото, което исках е да съм с Галина, да опознавам света и да снимам.. просто да снимам.
- Винаги излизаш толкова хубаво.
Казах аз и я хванах за ръката. Двете продължавахме да се разхождаме и изведнъж ми хрумна идея.
- Защо не се обадиш на някоя от слугите ти и да си направим пикник, искаш ли?
Попитах аз и я погледнах с очакване.

Graduates Брой мнения : 677

Направихме няколко снимки и ми се наложи да се преоблека само един път.Слънцето ме уморяваше и се налагаше да избираме по-сенчести места.Озовахме се до голямо дърво,хвърлящо дебела сянка.Аз се отпуснах до дънера и поех въздух.Бях омоламощена.Идеята за пикник ми допадна.Извадих телефона и се обадих на Мария.
-Бел,какво да кажа да приготвят?-запитах аз.
Тя ми каза набързо и аз го продиктувах.
Не знам защо избрах точно Мария.Но след малко се досетих.Те се разбираха добре с Бел,а и Мария знаеше за нас,така че нямаше да я притеснявам.Бел се отпусна до мен.Беше забелязала отпадането ми.Погали ме леко по раното и ме пита добре ли съм.Казах,че съм добре,но не се чувствах точно така.Не виждах много добре,беше ми задушно.Хванах деколтето на роклята с която бях и с рязко движение го разкъсах.Имах нужда от въздух.Ако не беше това дърво,не знам какво щях да правя.Погледнах Бел и забелязах притеснението й.Не исках да се получава така,но не зависиеше от мен.Видях в далечината как Мария се приближаваше към нас.

Students Брой мнения : 905

Бях притеснена за Галина. Явно жаркото слънце не и виляеше добре.
- Скъпа, ако искаш може да отидем в стаята ти или в моята? Искаш ли?
Тя поглати глава отрицателно и в този момент Мария дойде. Усмихна ни се мило, огледа странно Галина и това, че деколтето и беше разкъсано, но нищо не каза.
- Блягодаря ти.
Казах аз и поех кошницата. Тя се поклони лекичко и тръгна обратно по пътя си. Галина се беше облегнала на дървото, а аз разперих одеялото. Тя седна до мен, като разголените и гърди постоянно ме разсейваха. Изкарах храната, вместо кока-кола имаше кръв, което се хареса на Галина. Явно се нуждаеше от това.
Погалих я по бузата и отново взех апарата си. Никой нямаше да види тези снимки, така че можех да я снимам както си поискам. Докато отпиваше жадно от кръвта я снимах. Усмихнах се и и показах снимката. Тя кимна одобрително. Хванах ръката и и започнах да правя невидими сърчица с ръката си, тя имаше няколко пръстена, които бяха много впечатляващи.
- Искам още веднъж да ти благодаря за снощи.
Казах аз и вдигнах поглед си към нея. Изглеждаше сравнително много по-добре. Погледа ми се спря да гърдите и. Не се стърпях и я целунах.

Graduates Брой мнения : 677

Наистина бях по-добре.Особено и след целувката.Дръпнах Бел към мен и се постарах да усети и езика ми.След това се усмихнах.
-Как искаш да продължиме фотосесията си?-запитах аз.
Взех едно зърно едро грозде и го захапах.Само го спуках и сока потече по страните ми.Засмуках зърното и го извадих бавно от устата си.Облизах го бавно.
-Това как ти се струва,мила?Харесва ли ти?
Разкъсах роклята още малко и изстисках целия грозд върху гърдите си.Сока се стече и намокри и роклята.От страни сигурно изглеждаше много еротично.Бел беше застинала с апарата в ръце.Изпънах се към нея и леко я близнах по устните.
-Хей,красавице събуди се-казах нежно и погалих бузата й.
Това сякаш й подейства и тя примигна срещу мен.Отново усетих емоциите,които я заливат.Бях доста добра провокаторка,макър че просто исках да и дам идея за снимките.Сега вече не се знаеше какво може да последва.

Students Брой мнения : 905

Днес трябваше да съм сдържана... Много сдържана. "Бела, няма да се поддадеш на желанията си" виках на ум.
След като ме повика грабнах апарата си и направих една снимка... още една. Мамка му! Защо го правеше? Предполагах искаше да ме подлуди.
- Много си красива.
Казах аз като не вдигах поглед от апарата си. Ако я погледнех сигурно щях да и се нахвърля. Вдигнах апарата пред лицето си и направих още една снимка. Захвърлих апарата настрани и я целунах страстно. Засмуках езика и прокарах ръката си през гърдите и.
- Трябва да се спрем.
Казах и аз като не можех да отделя поглед от сексапилното и тяло. Исках я, но не беше редно да го правим тук. Някой от градинарите можеше да мине и да ни види, а ние пазехме връзката си в тайна.
- Някой може да ни види.
Споделих притесненията си аз. В този момент се съсредоточих и се опитах да разчета чувствата и. Явно беше махнала преградата си, защото можех да усетя желанието и към мен. Това ме зарадва.

Graduates Брой мнения : 677

Определено бях свалила преградите си.Трудно устоявах на Бел,нямаше спор.Но я бах и провокирала доста с гроздето.Пристиснах я към мен и облизах врата й.Леко го докоснах със кучешките си зъби,колкото са се закача.После лекичко се отдръпнах назад.Дишах тежко,както винаги когато тя се притискаше в мен.
-Да,Бел,права си-казах аз.-По-добре да не рискуваме.Хубаво ни е днес,нека не убивам никого.
Тя се усмихна и ме целуна леко.Изправих се и се обърнах с гръб към нея.
-Ще ми помогнеш ли с ципа?-попитах.
Бел свали ципа на роклята и тя се свлече в краката ми.Не можех да ходя с разкъсана рокля.А и ако охраната ме видеше така щеше да се налага да обяснявам.Нямаше нужда.Бавно облякох новата рокля и се обърнах към Бел.
-Така вече е по-добре-прегърнах я.-Ще оставим другото за по-късно.А сега накъде?

Students Брой мнения : 905

Галина си облече една тъмно синя прилепнала рокля. Желанието в мен не беше спряло, но се опитвах да се сдържам. Все пак не бях някакво животно, което не може да се контролира. Въздъхнах лекичко и се изправих.
- Нещата тук ли ще си ги оставим?
Попитах аз , а Галина ми кимна. Огледах се. Намирахме се в някаква много хубава алея. Чух наблизо река.
- От тук минава река?
- Да... - Отговори ми кратко Галина и аз я хванах за ръката. Затичах се по звука и не след дълго пред мен се разксри изумителна гледка. Имаше едно малко мостче и рекичка.
- Няма да е зле да ти направя малко покри снимки, а?
Повдигнах веждите си и се усмихнах широко.
Малко се притеснявах да видя Галина мокра с прилепнала по нея рокля, но одеве се сдържах, значи сега пак щях да го направя.
Не спирах да се усмихвам и я подканях с поглед. Тя подопи краката си, водята явно беше студена, защото тя настръхна.

Graduates Брой мнения : 677

Определено водата беше студена.Но реших да поема риска...
Потопих косата си във водата и с рязко движение я отметнах назад.Хиляди пръски се разлетяха във въздуха.Водата се стече по тялото ми и зърната на гърдите ми станаха твърди.Платта се изпъна.Плъзнах ръце по гърдите си.Бел продължаваше да снима.Обърнах се с гръб към нея и се приведох.Прашката ми се очерта.Бел като,че позагуби фокус,но пак вдигна апарата.Наблюдавах я покрай бедрото си и й се радвах.Изглеждаше удовлетворена и щастлива.Толкова щастлива.Това беше важно за мен.Пак се обърнах с лице към нея.Разтворих леко крака,набрах роклята на кръста.Тя се приготви да снима.В последния момент дръпнах прашката си в страни.
-Така добре ли е?-попитах аз.

Students Брой мнения : 905

Дъхът ми секна.
- Д-да, перфектно е.
Заекнах аз и се усмихнах неловко. Започнах да снимам и Галина ми направи знак да отида при нея. Взех апарата със себе си и влязох във водата, която наистина беше студена, въпреки хубавото време. Отидох до нея и я продърпах към себе си. Целунах я и вдигнах апарата нагоре, направих няколко снимки и след това се отскубнах от нея.Вече и аз бях мокра, но не се притеснявах, щях да облека една от Галинените рокли, носехме един размер. Свалих ръката си долу и я погледнах в очите.
- Може би, това ще са най-сполучливите снимки.
Усмихнах се и я целунах още веднъж. Усетих как зърната и са се втвърдили и преди да направя нещо глупаво и обърнах гръб. Отправих се към брега и седнах на тревата. Направих и още няколко снимки и тя се приближи към мен.
- Галина... аз искам да те питам нещо.
Тя ме погледна изненадано.
- От вчера се чудя.... ние какви сме точно? Приятелки? Нещо повече от това?...
Зададох въпроса, който ме мъчеше от известно време. Толкова много се притеснявах от отговора, за момент съжалих, че съм я попитала.

Graduates Брой мнения : 677

Продължихме със снимките още известно време.Когато Бел,прецени че е направила достатъчно,аз излязох от водата.Подсуших се,доколкото можех и двете седнахме на тревата.Тя ми беше задала въпрос,на който трябваше да отговоря.Искаше отговори.
-Мила,Бел-казах аз.-Мисля,че сме нещо по средата.Хем сме приятелки,хем сме и нещо повече.Това прави нещата по средата.
Усмихнах се и я целунах по устните.Не знам дали беше очаквала точно този отговор,но е по добър от никакъв,нали?Самата аз наистина мислех така.Надявах се да не съм я разочаровала.Тя прибра апарата,а аз останалите неща,които бяхаме извадили за снимките.
-Ако сме готови,можем да тръгваме.Искаш ли да отидеме и на друго място?-гледах Бел с любопитство.

Students Брой мнения : 905

Зачудих се къде исках да отида? Никъде.. в момента исках да се прибера в имението, което все още не можех да нарека мой дом. Понякога не се чувствах на мястото си. Единствените хора, с който разговарях бяха Галина и Мария. Мария винаги говореше сдъжано с мен, сякаш бях нейна господарка. Момент, аз наистина бях нейна господарка. Усмихнах се при тази мисъл и се изправих на крака.
- Нека отидем да обядваме с останалите стригои. От както съм тук не сме се хранили заедно.
Казах аз и тръгнах напред. Зачудих се какво ли е правела преди Галина, смисъл преди аз да се поява? Следяла ме е през повечето време. Дали е предполагала, че така ще се развият нещата. Двете тръгнахме към към имението под ръка. Усещах как слънцето гали кожата ми, но за моя изненада не се чувствах много изтощена.
- Какво правеше по цял ден преди да се поява в живота ти?
Попитах аз и я погледнах. Явно на ней слънцето и се отразяваше много по-зле, отколкото на мен.

Graduates Брой мнения : 677

Двете вървяхме възможно най-бързо.Слънцето вече доста ми влияеше.Чувствах,че ми се повдига.
-Какво ли правех..,ами губех си времето-обърнах се към Бел.-Понякога да си безсмъртен е отегчително.Поне съществуват такива периоди.За щастие не са чести.Все пак аз се местих.Разглеждах имоти,купувах.Подготвях живота си тук.След това ми казаха за теб и започнах да те наблюдавам.
Хванах Бел подръка,защото усещах как сили те ми се топят с всяка секунда.Вече наближавахме имението.Чувствах се като прегорял вестник.Най-после влязохме в мрачното и прохладно антре.Аз се отпуснах на стената и уморено се усмихнах.
-Моля те,отиди и дай разпореждния за обяд.Нека се сервира в големия салон.И да дойдат всички без постовете,разбира се.
Бел се отдалечи,а аз се стараех да не се свлека на земята от изтощение.

Students Брой мнения : 905

Защо ли Галина беше толкова изтощена? Започнах да гриза ноктите си, докато търсех Мария.
- Проклет навик!
Казах си аз и не след дълго се натъкнах на жената, която уж ми беше нещо като мениджър пред семейството ми.
- Здравей. Галина каза да се сервира обяда в най-големия салон. Нека всички дойдат, освен тези на постовете.
- Да, разбира се.
Зачудих се защо те не? Трябваше да ни пазят? До голяма степен се чувствах защитена в това имение, още повече когато бях с Галина. Имах чувството, че когато тя е с мен сякаш е по-слаба, например днес. Прогоних мислите и. Когато сме заедно сме по-силни, така ми беше казала тя.
Въздъхнах леко и се върнах обратно в салона при Галина.
- Искаш ли да си починеш преди обяда? Аз искам да си взема бърз душ..
Посочих към коридора и зачаках отговора и.

Graduates Брой мнения : 677

Облегнах се на Бел и поехме към спалнята ми.Не ми се беше налагало да престоявам толкова време на слънце никога.Изразходвах почти цялата си сила.Сега и дете можеше да ме набие.Каква ирония.Горчиво се усмихнах.Влязохме в прохладната,затъмнена спалня и аз се отпуснах на леглото.Притворих очи и усетих как дрямката започва да ме обгръща.Побързах да отворя очите си.Бел седеше до мен.Наведе се и леко ме целуна.
-Не се безпокой,-казах аз.-Скоро ще съм наред.
Тя,като че ли се поуспокои малко.Надигнах се леко и отидох към гардероба.Съблякох се без свян и сложих друга рокля.Бях готова.В същия момент,Мария се появи в спалнята,съобщавайки,че всички са в салона.

Students Брой мнения : 905

- Прекрасно
Изчуруликах аз и се усмихна широко. Аз също се бях преоблякла, бях с една карирана синьо с бяло рокличка, а косата ми се спускаше на раменете. Хванах Галина за ръката и я погледнах още веднъж разтревожено, но тя ми направи знак, че е добре.
Двете тръгнахме към сало, а Мария ми се усмихна лъчезарно и ни поведе. Явно бях спечелила доверието и и това ми харесваше. Исках с нея да бъда приятелка. Много добре знаех, че с Галина не можем да съчетаем връзка и приятелство. Това просто не беше възможно. Ами, ако например се скарам с нея на кой ми трябвало да споделя? На най-добрата си приятелка, естествено. Ох.. вообще не ми се мислеше за това.
Влязохме в голямата зала и всички стояха на столовете, храната беше пренесена, но никой не се хранеше. Пуснах ръката инстинктивно на Галина и в този момент всички се обърнаха към нас и ни зяпнаха. Това беше изключително грубо, но явно в този свят си беше нещо съвсем нормално.
Галина се придвижи с грациозна стъпка към мастото си. Аз се настаних от едната и страна. Всички я гледаха с обожание. Да, ясно беше специална, но не беше Бог. Е, за тях може би беше така.

Graduates Брой мнения : 677

Огледах множеството около мен.Моята империя.Или поне една част,която се помещаваше тук.При влизането ни,всички се изправиха.Аз кимнах към тях,за да седнат.Нямаше нужда от етикеция.Така или иначе не я бях въвеждала.И това беше достатъчно.Седнах на мястото си начело на масата,а Бел настаних от дясната ми страна.Всички се хранеха без особен апатит,но това беше нормално.Все пак основната ни храна беше кръвта.Когато попривършихме с храната,разнесоха и кръвта.Вярно,че беше консервирана,но по-добре от нищо.Сега вече насладата беше много по-голяма.Оставих чашата си на масата и се обърнах към множеството,наброяващо около 60 стригоя.
-Това е Изабела,-започнах аз,посочвайки към нея.-Искам да знаете,че в случай,че нещо се случи с мен,тя ще остане начело.Бих ви била благодарна,ако се отнасяте към нея както подобава.
За миг настъпи тишина.И веднага след това салона избухна.Започнаха разправийте,както й очаквах.До сега не бях оповестявала публично решението си.Имаше доста "за",но и много против.Главата ми започна да пулсира от крясъците им.Рязко станах и тръшнах ръцете си на масата.
-Казах нещо!-извиках.-На когото не му изнася,спокойно може да дойде и да ми каже лично!
Обърнах се и закрачих към изхода,без да се обръщам.Бел ме последва.

» Боулинг в имението
» Имението на Клеър
» Пред имението
» Имението на Дариас-принадлежащо на Мариса и Рейдж
» Имението Куимби, Дойл, Мартинез и Джейсън