Имението на Galina

Graduates Брой мнения : 677

Имението на Галина,бе огромно и добре защитено,с множество помещения и езерце пред него.В него има също подземен затвор,(които не е никак приятен) и изба.
Непосредствено зад имението се простира голям и сложен лабиринт с цел пленник от него да не може да избяга.

Имението на Galina Fa089b3baa330b90

Graduates Брой мнения : 677

Пътувахме в мълчание.Изабела имаше нужда да си почине.Доста емоции й се събраха за кратко време.Аз се бях отпуснала в седалката и леко галех ръката й.Тя имаше нужда да усеща близостта ми.Това я караше да се чувства самоуверена и сигурна.Все още беше съвсем млада.Наближихме имението ми.То се простираше на няколко хектара площ извън града.Бях го харесала още преди години,но наскоро го купих и се преместих от Русия.
Двойните тежки врати се отвориха пред колата и тя се плъзна безшумно по отъпкания паваж.Бел се надигна до мен и се вгледа навън.Първите дрезгави отблясъци на зората се появиха на хоризонта.Погледнах към нея и се усмихнах.Надявах се да хареса новия си дом.Не знам защо,но бях сигурна,че тя ще иска да е постоянно край мен.
Спряхме пред входа.Шофьора отвори вратата и слязохме.Внушителните врати пред нас и сградата като цяло,накараха Бел да спре за момент.Май беше очарована или грешах?Хванах я под ръка и пристъпих напред.Вратите се отвориха пред нас и влязохме.Интериора вътре съчетаваше средновековна пищност с последния вик на техниката.Двамата пазачи-стригои се поклониха,докато минавахме.Срещу мен се зададе една от икономките на имението.Млада жена на име Мария.Тя спря на няколко крачки от нас и се поклони учтиво.
-Мария,-казах аз-това е Изабела.Изабела,Мария.Тя ще се погрижи за теб.
Мария пристъпи веднага към нас,за да отведе Изабела,но тя погледна към мен с лека изненада.Вдигнах ръка и икономката спря на място.
-Какво има,Бел?Притеснява ли те нещо?С мен ли искаш да останеш?
Тя продължаваше да се взира в мен...

Students Брой мнения : 905

Всъщност и аз не знаех какво точно исках. Няколко секунди се взирах в Галина и после поклатих отрицателно глава.
- Нека Мария ми покаже стаята ми и да си взема душ. Трябва ми време, за да осмисля случилото ми се днес. След това ще те потърся, става ли?
Галина ми кимна и Мария ме поведе към стаята ми. Тя беше млада жена с дълга кафява коса. Беше същата като мен, но някак си по-слаба. Не знаех защо, но се чувствах по-силна от останалите стригои, но по-слаба от Галина. Те я уважаваха. Все пак тя командваше парада и, ако не и се подчиняваха тя щеше да ги убие. Зачудих се дали, ако аз и се противопоставя ще ме убие? Едва ли.. с нея бяхме някак свързани една с друга. Не можех да опиша чувствата си, но я чувствах като сестра, макар че я познавах от един ден.
Мария ме поведе в една огромна стая. Беше много красива, цяла в син цвят. Имаше огромни прозорци, които разкриват гледката към двора.
- Харесва ми!
Възкликнах аз и се заглеждах. Мария ми е усмихна дружелюбно.
- Може да си вървиш, аз ще се оправя от тук нататък.
Седнах на крайчицата на леглото и сега осъзнах колко съм уморена. Потърках сънено очите си. Колко щеше да е гаден живота без да мога да се оглеждам в огледалото, нали? Не, че бях от момичетата, които си падат постоянно да се гледат в огледалото и да казват на всеки колко са умни и красиви, но все пак бях момиче. Искаше ми се да виждам, дали очите ми да изцъклени, дали косата ми е пригладена. В този момент си напомних, че съм вампир и винаги съм перфектна, дори да съм оцапана с кръв.
Съблякох дрехите си и си взех един душ. Определено тай ме разсъни. Когато излязох от банята, осъзнах, че няма какво да си облека. Почудих се малко и след това отворих големия гардероб, който заебаше цялата стена. В него имаше всякакви дрехи точно по май размер.
- Това е фантастично!
Казах си аз. Накрая избрах една риза и пола. Сложих си и една вратовръзка. Отново хванах косата си на опашка. Не знаех защо, но никога не съм се харесвала с пусната коса. В стаята естествено нямаше огледала, но аз знаех, ме съм прекрасна. Излязох от стаята си и се огледах. Коридора беше голям, а аз не знаех на къде да поема. Почувствах се като красавицата от филма " Красавицата и Звяра". Тя също се чуди на къде да поема, точно като мен или по-скоро аз като нея.
Поех смело надясно и след това изневиделица пред мен се появи Мария.
- О слава на боговете! Къде е Галина?
- В дневната. Очаква ви.
- Блогадаря ти, а би ли ме повела натам,моля.
Мария се усмихна и ме поведе. Явно познаваше това място много добре, аз се опитах да се ориентирам по някъкв начин, но не успях. Дали някога ще успея да науча това място като прислужницата? Да се надяваме, че и това ще стане.
Когато влязохме в голямата дневна Галина ме чакаше с топлата си усмивка. Тя също се беше преоблякла. Беше седнала на едно канапе и разглеждаше някаква книга. Щом ме забеляза веднага я остави на стъклената масичка.
- Галина, тук е просто прекрасно! Не мога да повярвам, че това е новият ми дом. Стаята ми е просто... дори не мога да намеря думи, с които да у опиша. Благодаря ти.
Отидох при нея и я прегърнах. Усетих аромата и, беше толоква приятен и успокояващ.

Graduates Брой мнения : 677

Чух забързани стъпки и се досетих кой може да е.Вратата на салона се отвори и Мария въведе Избела.Тя се спусна към мен благодари ми за стаята си и ме прегърна.Настаних я до мен като не пусках ръцете й.Бях избрала пищна рокля с дълбоко деколте,която чудесно подчертаваше фигурата ми до кръста.Обърнах се към Бел с думите:
-Радвам се,че новия ти дом,ти допада.Може да направиме промени в стаята или в гардероба ти,когато и каквито пойскаш.Виждала ли си най-голямата заблуда и пропаганда на човечеството?-запитах я аз и вдигнах книгата,която прелиствах.Беше Библията.-Това,мила моя е най-голямата глупост писана някога.По-точно систематизирана.
Изабела изхихика.Смеха й погали приятно слуха ми.Косата й беше вързана на опашка,а аз лично предпочитах да е разпусната по раменете й,за да подчертава красивото й лице.Все пак тя си имаше стил,а аз не исках да променям това.
-След като си почина,надявам се се чувстваш много по-добре-продължих аз.-Снощи започнах един въпрос,но не го довърших.Имам предвид семейството ти.При мен работят две алхимички.Те могат да се погрижат за вида ти,за да можеш да видиш близките си.Не искам да те откъсвам от тях.Но...,ще се наложи да измислиш някаква версия,че се местиш някъде,нещо такова.Ако искаш може да направиме и друго.Мога да те придружа,да ме представиш за твоя много близка приятелка и да уредиме останалото.Как мислиш?
Тя се вгледа в мен,преценявайки идеята.Не можех да я оставя сама в това.Знаех колко е мъчително.Не стига,че вече беше безсмъртна,а да я изоставех означаваше почти сигурна гибел по невнимание.
-Между другото-допълних аз,-можеш да ходиш където искаш из имението.Имаш и една много голяма привилегия.Никой друг освен теб не може да ме безпокой когато си пойска.Само на теб давам това право.В случай,че ти потрябвам,кажи на Мария.Тя ще бъде личната ти икономка.Искаш ли кафе или нещо друго?Извини ме,че не се сетих до сега.Можеш да започнеш с въпросите си сега.
Мария чакаше готова да изпълни каквото й кажех.Чаках желанията на Изабела.

Students Брой мнения : 905

Не можех да повярвам, че Галина прави всичко това за мен. Ако вампирите можеха да плачат със сигурност сега щях да го направя. Никога до сега през живота ми не се е държал толкова мило с мен. Освен родителти ми, разбира се. Те ми липсваха ужасно много, но ето, че си намерих ново семейство. Вече се чувствах определено като себе си. Винаги съм знаела, че признанието ми е да бъда вампир.
Не бях подозирала, че този свят е по-хубав отколкото си го бях представяла.
- Една кафе ще ми дойде добре.
Казах аз и Мария ми кимна и се затъпи към кухнята, предполагам. Не ми се искаше да я третирам като свой роб. Може и с нея да се сближа и да стана приятелка. Знаех какво е да те унижават цял живот, да се държат с теб като утрепка. Не исках Мария да се чувства нещо по-малко от мен.
- Блгодаря ти!
Прегърнах още веднъж Галина.
- Ще бъде чудесно да те запозная с моята малка сестричка. В момента тя е на шестнадесет години и рисува просто изумително. Леля ми също е прекрасен човек. Грижи се за мен, откакто родителите ми починаха.
Леко се натъжих, но вече бях свикнала, че те не са част от живота ми. И все пак не смятах, че вече след като не съм човек ще спра да ходя на гробовете им. Те винаги ще са част от мен, не исках да ги забравям. Не исках да забравям усмивката на мама и топлия шоколад, който баща ми ми правеше всяка вечер.
- А ти защо си толкова специална? Защо всички ти се подчиняват?
Тя просто ми беше споменала, че всички и служат, но защо се питах аз? Защо трябваше да и служат?

Graduates Брой мнения : 677

Без да иска,Бел докосна струна в мен.Добре помнех какво е да загубиш всичко,а нямаше смисъл тя да го губи.Мария излезе за кафето.Погледнах към Изабела и започнах да разказвам.
-Защо съм толкова специална...-подех аз.-Нека започна от далеч и може би ще разбереш.Аз съм родена в Русия.Едно време бях учителка.Но само привидно.Всъщност аз изучавах алхимия,ровех се в прашни книги,пътувах по света и четях забравени от Бога ръкописи.Предполагам се досещаш какви.За живот след смъртта,да.Натъкнах се на много интересен трактат за реката Ахерон.Знаеш,че се вярвало,че това е реката през която минават душите за отвъдното,самият портал към Отвъдното.След като попаднах на тази информация,започнах да издирвам и преписвам неща за паралелен свят.Свят,населяван от същества в които никой не вярваше.Вампири,духове,демони и какво ли още не.Самата аз се колебаех дали да вярвам или не.С течение на времето установих,че такъв свят съществува,и че той не е много по-различен от човешкия.Просто йерархията беше друга.Законите също.Най-странно ми се стори,че съществуваха няколко вида вампири.Мислех си,че са просто вампири.Стригоите се сочеха за най-свирепия и жесток вид.Едва ли не племе,освирепели кучета.И точно тогава се случи...Бях нападната от вампир.Не знаех как да се пазя,не знаех какво да правя.Можех само да се моля.Но това не помогна.Първо счупи ръцете ми,за да не мога да се съпротивлявам,след това пи от врата ми,разкъсвайки жестоко гърлото ми.Исках единствено да умра.Последното,което си спомням е как вампира разтвори гръния ми кош и впи зъби в сърцето ми...Тогава всичко стана мрак,но аз се събудих.Отворих очи,виждах,усещах.Помислих,че съм сънувала.И тогава го видях.Моят създател.Омразата ме връхлетя като торнадо.Скочих и го нападнах.Битката продължи кратко.Той умря в ужасна агония,която ще ти спестя.Установих,че различното при мен е,огромната ми сила,но най-вече мозъка ми.Той беше останал непокътнат и оттам се бяха развили магиите в мен.Това ме прави специална и с това извоювах всичко,честта да ме нарекат Кралица.
Замълчах,защото Мария влезе с кафето.Изабела ме гледаше като хипнотизирана.Разбирах я.След като Мария се оттегли,аз продължих.
-Сега се опитвам да приобщя всички от нашия вид,защото те не са диви и побеснели.Просто до момента не са имали един водач.Имали са отделни и са били точно като племена.По тази причина са и безмилостно преследвани и избивани.Не искам да водя войни,но може да се наложи,нищо не се знае.За момента целта ми е всеки един стригой да приеме,че аз съм една и да засвидетелства предаността си.Това е,Бел.Дано съм ти дала отговора,който търсеше.
Отпуснах се назад и запалих цигара.Изабела седеше и не помръдваше,все още държейки ръката ми.Не знаех какво си мисли,не знаех дали й бях дала точния отговор.Но бях доволна,че й казах истината,която се изопачаваше от векове.

Students Брой мнения : 905

Галина запали цигара и миризмата се удари много силно. Всичко в мен се беше изострило, виждах на киломтри от мен, беше толкова странно и ново за мен. Запазих самообладание, но бях сигурна, че Галина е забелязала киселата ми физиономия.
Бях изумена от историята и. Тя беше толкова величествена, възхищавах и се. Съчувствах и също, защото беше преминала пред толкова много болка, докато онзи подъл нещастник я беше убил.
- Ти си изумителна..
Казах аз се усмихнах. В този момент Мария донесе кафето ми и го остави на масичката пред мен. Аз и кимнах одобрително и тя си тръгна. Отпих малка глътка и наистина беше много хубаво.
Мирисът на от цигарата, още не дразнеше, все пак аз не бях пушачка. Бях облекчена, когато Галина загаси цигарата си.
- Значи ние сме много по-силни от обикновените вампири?
Галина ми кимна.
- Това е чудесно. А сеги би обясни, защо аз имам правото да се държа, не чак толкова почтително към теб? Искам да кажа, че не е нужно да ти се покланям и прочие..
Дали аз имах някакви суперсили? Това щеше да е прекрасно. Очите ми светнаха в очакване, а усмивка се закачи на лицето ми. Всичко беше толкова вълнуващо.

Graduates Брой мнения : 677

Очаквах този въпрос и не ме изненада.Логично беше да се досети.Нямах и намерение да крия.По-добре да научеше сега,отколкото някога.Имаше право да знае,това я касаеше пряко.
-Мила,Бел-казах аз.-От доста време те наблюдавам.Избора ми не е случаен,а това че ти самата го искаше,още повече ме убеди в правотата ми.Както казах може да се наложи да влеземе в конфликт с други видове вампири.Не се знае какво може да се случи.Аз съм много силна,почти неуязвима,но ако нещо се случи с мен,ти ще бъдеш моята приемница.Не мога да си позволя всичко да рухне,ако с мен се случи нещо.Знам,че това може да се окаже бреме за теб,но не мисли за това.Все още съм тук.
Усмихнах и се,и силно стиснах ръката й.Трябваше да разбере колко значима е сега.Щях да я науча на много неща,щях да й покажа много неща.Но все пак исках и тя да желае това,да не е против волята й.
-Не искам да те насилвам-продължих.-Ако не искаш да се нагърбваш с това,просто ми кажи,но ми кажи сега.Отделно при теб,както и при мен,няма поражения върху мозъка ти.Още сега усещам една твоя дарба,а тя е да контролираш чувствата на хората и други същества.На останалото мисля,че мога да те науча и сама.
Сега оставаше да се надявам,а надеждата е най-гадното нещо.

Students Брой мнения : 905

От мен зависеше толкова много. Аз се почувствах смазана.
- Аз.. трябва да помисля.
Казах аз и погледнах към сключените ни ръце. Кожата ми беше много по-бяла от нейната. Изглеждахме съвсем различно една от друга, сякаш бяхме два различни полюса, но не разбирах какво ни събира заедно? Защо аз, а не Мария, например?
- Но защо аз? Накаква кръвна връзка ли имаме или...?
Надявах се да не сме роднини. Беше ми писнало от странности около семейството.
Галина имаше една много красивна гривна на ръката си. Много приличаше на тази, коята Алекс ми беше подарил. Това беше преди две години, но все още го помнех като днес. С него толкова много си приличахме, но идиотката Виктоия, го беше убила. Гняв се надигна в мен. Мразех я повече от всичко останало. Тя беше просто един вампир. Вече знаех, кой ще бъде следващият вампир, който искам да убия. Но дали това щеше да доведе до война? Ако аз я убиех щяха ли всички да се надигнат срещу нас? Не исках да си помислям за това... Просто трябваше тази вечер да си легна в леглото и да помисля.
Погледа ми се върна на Галина. Беше облечена в една стилна рокля с голямо деколте.

Graduates Брой мнения : 677

Ето,че Изабела,започна да се чуди.Не че имаше голяма значение.Щеше да приеме по един или друг начин.Забелязах как погледа й се плъзга в деколтето на роклята ми и се замислих,дали тя обмисля това което й казах или пък мисли за съвсем друго нещо.Реших да отговоря на въпроса й.
-Избрах теб,защото те наблюдавах-обясних аз.-Имам нужда от силна личност,която може да задържи постигнатото.В противен случай ще стане като по-рано.Ще се обособят отделни групи с техни лидери,а теб ще те убият.Все пак може да не се притесняваш чак толкова,за да бъда убита трябва много.Лично аз не виждам кой може да го направи.Или какво.Така че,дишай спокойно.
Усмихнах се към нея,наведох се и леко я целунах по челото.Бел беше привършила с кафето си и се оглеждаше и салона.Не беше свикнала на такава пишност.Имаше време да го направи,пред нея беше вечността.
-Имаш ли нужда от още нещо?-попитах аз.-Бижута,рокли,кола...каквото и да е?
Можехме на път към роднините й да се отбием на пазар.Зависи какво щеше да реши тя.Не пречеше да я поглезя,а й имах възможност за това.Какво пък,ако се появеше с някое Ферари при леля си.Лелята нямаше да е никак изненадана,нали?

Students Брой мнения : 905

Когато Галина ме целуна по челото цялата потръпнах. Когато бях около нея се чувствах странно, не можех да го опиша с думи.
Попита ме дали искам нещо, но аз кимнах отрицателно. Никога не съм била алчна, не бях възпитана по този начин. Продължавах да оглеждах голямата дневна. Беше наистина много красива.
- Това, че ти си до мен ми стига.
Казах аз и се изправих на крака.
- Какво ще кажеш сега да ме разведеш из градината?
Тя ми се усмихна и ми кимна. Хвана ме за ръката и ме поведе към двора. Не след дълго се озовахме навън. Пред нас имаше един лабиринт.
Галина явно знаеше пътя. Преди малко тя ми каза, че имам уникалната способност да разчитам чувствата на тези около мен. Дали трябваше да се съсредоточа, за да го направя? В момента единствените чувстав, които исках да разчета са тези на Галина. Беше по лесно, отколкото предполагах. Тя също беше добре настроена към мен, имаше скрито желание в нея, но не можех да го преценя. Сякаш ме искаше само за себе си. Истината беше, че и аз я чувствах така. Исках цялото си време да прекарвам с нея.
- Използвах дарбата си.
Усмихнах и се аз, а тя ме погледна с учудване.
- Разчетох чувствата ти и ми хареса.
Закикотих се аз сякаш съм направила някакво велико откритие.

Graduates Брой мнения : 677

Спрях и се обърнах към Бел.Така значи,опитвала да рачете чувствата ми,харесало й...До къде ли щеше да стигне това?Може би донякъде,може би доникъде...Хванах ръцете й и я завъртях към мен.Ръцете ми се плъзнаха по кръста й,сплетох пръсти на гърба й.Усмивката ми,предизвикателна и загадъчна,не слизаше от устните ми.Наведох се към нея и дъха ми погали лицето й.Блокирах мислите си за нея и се наведох още по-близо.Устните ми почти докоснаха нейните.За сега това беше достатъчно.
-Значи четеш в мен,така ли Бел?-попитах аз.-И ти харесва,а?И какво прочете точно?-Дъха ми галеше устните й,а аз самата нарочно още малко притиснах тялото си в нейното-Сигурна ли си,че аз съм ти достатъчна?Това ли е което искаш?
Усещах топлината й,желанието й.Не знаех какво е нещото,което иска най-много.Май бяха много неща.Косата ми падна напред й обгърна лицето на Бел.Не откъсвахме очи една от друга.Въздуха около нас се наелектризира...

Students Брой мнения : 905

Това ли е, което искам? Да... исках я. Исках я с цялото си същество. Тя беше придърпала тялото ми толкова близко до нейното. Опитах се отново да прочета чувствата и, но тя ме беше блокирала, което ме влуди още повече.
Погалих лицето и прошепнах тихичко.
- Да, това е.
Не издържах и я целунах нежно по устните. Първата ми целувка с момиче, но можех да се закълна, че беше и най-хубавата и различна. Не беше страстна, сякаш само леко я погалинх по устните. След нея лицата ни продължаха да стоят на милиметри едно от друго. Прехапах устните си и я погледнах невинно.
- Хареса ли ти?
Папитах аз, можех да усетя прекрасният и мирис. А и деколтето и, което ме влудяваше. Сякаш превеше всичко възможно, за да ме дразни.
Но от кога харесвах момичета? Това ли бях аз? Това ли бях истинската аз или просто Галина беше изключение? Имах чувстовот, че тя е изключение. Имала съм хиляди приятелки, но никога не ме е карала да се чувствам по този специален начин. Дори само едно момче, ме е подлудявало така. Веднага отпратих мислите за Алекс надалеч. Наслаждаха се на този миг, защото той беше прекасен. Сега исках времето да спре.

Graduates Брой мнения : 677

Колкото и да се опитвах да предотвратя тази целувка,не се получи.А исках ли наистина?Поне разбрах доста точно какво иска Бел.Кожата ми настръхна,устата ми пресъхна.Ами,ако допусках грешка?Не мислех така,но все пак?Отхвърлих тази мисъл.
Без да кажа нито дума,(защото думите в случая бяха излишни),аз наклоних главата си под ъгъл и я целунах по устните.Леко и нежно.Повече като закачка,отколкото като нещо друго.И тогава се случи това,което не трябваше да се случва.Бел изстена тихичко.За моя слух,обаче изобщо не беше тихичко.За капак пъзна ръцете си по тялото ми.Не можех да отрека,че ми липсваха ласки.От години не си бях позволявала този лукс.Просто нямах време,за да укрепвам позицията си.Ето,че сега се случваше.Желанието на Бел,струеше от нея и ме заливаше като прилив.С тази разлика,че не усещах отлив.Притиснах се силно в Бел и езика ми близна устните й...
Ноща сякаш се взриви от напрежението събрало се между нас.Звездите ярко проблясваха,а луната осветяваше и двете ни в тази огнена обстановка,хвърляйки загадъчни сенки по лицата ни.

Students Брой мнения : 905

Обвих ръцете си около талията и. Тя плъзна езика си върху устните ми и това още повече накара желанието ми към нея да се усили. Едната ми ръка се плъзна към дупето... Мамка му, какво ми ставаше?! Откакто бях станала стригои сякаш всяко едно мое желание се беше изострило до ента степен и не можех да го спря. Беше ми ясно, че и Галина иска точно това, което и аз. Но бях ли готова?
Телата ни бяха плътно едно до друго и можех да усетя как пулсират.
- Искам те...
Прошепнах аз и я целунах по врата. Кожата и беше толкова мека. Косата и се падаше на раменете. Беше перфектна.
Зачудих се как ли изглеждаме острани. Определено един мъж би луднал при тази гледка, на две толкова разгорещили се момичета. И все пак не исках да си помислям, че някой друг може да погледне Галина по този начин. Щях да го унищожа на минутата.

Graduates Брой мнения : 677

Спрях да мисля.От много мислене няма смисъл,нали?Придърпах Бел към мен и силно я прегърнах.Отдалечих малко лицето си от нейното,но бях достатъчно близо.
-Бел,ако това между нас продължи,няма да позволя на никого да те докосне-казах аз.На ум обаче бях убедена,че ще го направя така или иначе.-Разбираш ли ме?
Вместо да ми отговори,тя наклони глава и я приближи към мен.Целунах устните й и леко захапах долната.След това много бавно плъзнах език по врата й.Погледнах я в очите.Цялата трепереше.
-Пак те питам,разбираш ли какво се скучва и до какво ще доведе това?-не исках да се откажа до последно.Не исках тя да съжалява.
-Да...-отвърна тя,по-скоро като стон,отколкото като дума.
-Добре-отговорих,-тогава няма да те спирам.
Усетих как устните й се прилепиха за мойте,как страстта изригна от нея и завладя и мен.Затворих очи и усетих езика й в устата си...

Students Брой мнения : 905

Въздбудата отново ме заля. Не знаех какво правя, единственото, което знаех е, че я искам само за себе си. Бях щастлива от факат, ме тя също ме иска само за себе си.
Усетих как тя ме повдига леко и докато си отворих очите вече се намирахме в една стая. Сигурно беше нейната спалня. Беше много просторна. Обичах вампирската скорост! Пристикнах я до близката стена и отново я целунах. Устните и бяха толкова меки, усещах черешовия вкус на гланца и. Преместих устните си на врата и. Роклята и толкова много ми пречеше, но не исках да прибързвам толкова много. Беше ме страх, че тя щеше да се откаже, че ще каже, че това е грешка, но не исках и да претупвам нещата. Всичко трябваше да е специално.
Усетих как зърната на гърдите ми са се втвърдили, както и туптене в долната част на тялото ми. Все още я бях приклещила до стената и я дарявах с ласки.

Graduates Брой мнения : 677

Наслаждавах се докато,Бел ме целуваше.Всяка фибра от тялото ми го желаеше.Извих врата си и изстенах.Свалих бързо ризката й и докоснах гърдите й.Едва се сдържах,за да запазя връзка с разсъдъка си.Отнесох я на леглото и започнах да я целувам.По устните,врата...Отначало леко,а след това все по-страстно.Тя се извиваше под мен и се налагаше да я притисна по-силно.Погалих бедрата й,след това корема.Имах чувството,че кожата й гори,а и моята не по-малко.Не можех да спра,а и не исках.Майната му на всичко,казах си.Ръцете ми не спираха да се движат по тялото й...

Students Брой мнения : 905

Тя ме отнесе са леглото си, като не спираше да ме целува. В началото се намипареш върху мен, но после се нагласих, така че аз да съм отгоре. Чувствах се по-властна, сякаш аз ръководех парада. Свалих роклята и и я запратих в ъгъла на стаята. Остана само по бельо. Тялото и беше толкова прекрасно, не носеше сутиен, което ме улесни още повече. Наведох се към нея и започнах да целувам врата и след това се спрях на гърдите и, захапах леко едното и зърно и тя изстена.
- Харесва ли ти?
Попитах и направих след това с плъзнах езика си по корема и. Беше толкова прекрасна. Всяка една извивка по тялото и крещеше, че това, което правя и харесва. Това е правеше много щастлива, тя на мен ви влияеше по същият начин. Отново се върнах на лицето и и я целунах страстно по устните, целувката ме задъха. Не мислех, че съм способна да целуна някого така. Езиците ни се бяха заиграли един с друг. Една тръпка разтърси тялото ми. Исках този момент да спре. Исках да съм с нея завинаги. Всяко едно нейно движение беше толкова добре изваяно.

Graduates Брой мнения : 677

Обезумях.Когато,Бел захапа зърното ми прималя.Засмуках езика й и разкъсах сутиена.Целувах гърдите й страстно и безспирно.Ближех зърната й.Ръцете ми се плъзнаха по тялото й и свалих гащичките й.Тя изстена и се притисна в мен.Галех с тялото си нейното,като не спирах за миг с целувките.Не бързах.Исках да я докарам до лудост.Тя се извиваше и стенеше.За мига я докоснах ТАМ,и Бел изкрещя.Май бях уцелила момента.Пръстите ми се навлажниха.Притиснах я пак към мен и захапах устните й.В главата ми не остана никаква мисъл,само желание.Претърколих се върху нея и заслизах с език по стомаха й,махнах мойте гащички с замах.Стана неописуемо...

Students Брой мнения : 905

Всичко беше перфектно. Галина беше идеална.

***********************************************
На сутринта отворих очите си и слънчевите лъчи навлизаха през прозореца. Изведнъж усмислих това, че съм преспала с Галина. Обърнах се на другата страна и се усмихнах, когато я видях на лежи спокойно и да се взира в мен. Приближих се до нея и я целунах леко по устнити.
- Добро утро, сълчице.
Казах аз и се усмихнах. За пръв път от много време бях наистина много щастлива. Сложих ръката си на рамото и.
- Снощи беше удивителна.
Направих и комплимент аз. Зачудих се дали сме вдигали много шум снощи? Това нямаше никакво значение, защото който смееше нещо да ни каже Галина просто щеше да го убие. За пръв път огледах стаята, вчера бях прекалено съсредоточена с Галина. От ума ми не излизаше голото и тяло, как ме дарява с ласки. Беше ме накарала да се почувствам толкова специална и истинска. Дали и на нея и беше харесало? Дали се бях представила подобаващо? Беше ме страх от отговора, искаше ми се и на нея да и е харесало толкова, колкото и на мен.

Graduates Брой мнения : 677

Бел още спеше,когато се събудих.Не че това беше проблем.Харесваше ми да я наблюдавам така.По едно време тя се размърда и отвори сънено очи.Усмихнах й се и я целунах.
-Добро утро-отвърнах на поздрава й.Прегърнах я на свой ред и я припърпах по-близо до мен,докато слушах красивия й глас как ми говори,че съм била удивителна.След това продължих с нежен глас.-Ти също беше страхотна,твоята неопитност допълнително ме накара да полудея.Толкова си нежна...
Докато казвах това разхождах нокътя си по ръката й.Нежната й,бледа кожа беше невероятна.Погалих косата й и пак я целунах.
На вратата се почука.Аз се извърнах рязко.
-Кой е?-извиках.
-Аз съм,Кралице.Мария.
-Добре,влез-казах аз и се обърнах към вратата.Мария влезе и застана пред мен.-Донеси ни закуска и нека е двойна.
Мария се поклони леко и бързо излезе.Докато чакахме закуската си се галехме и целувахме нежно.Все едно бяхме в пубертета.Но беше толкова хубаво.Скоро Мария се върна с два изящни позлатени бокала,пълни с кръв.Аз ги взех и я освободих.Подадох единия на Бел и я погледанх в очите.
-За теб,принцесо.

Students Брой мнения : 905

Мария се държеше толкова сдържано. Сякаш всеки ден виждаше две момичета, които се целуват и прегръщат, сякаш това беше нещо съвсем нормално. Може би в света, в който навлизах всичко беше нормално.
Донесе ни бокала с кръв и аз отпих малка глътка. Определено имах нужда от това. Синият цвят на очите ми се изгуби и те отново станаха червени.
- Не бива толкова много да ме глезиш.
Наведох се към нея и я целунах страстно.
- Днес какво ще правим? Искаш ли да те запозная със леля ми и сестра ми?
Попитах аз. Наистина трябваше да я запозная с тях. Единственото, което ме пристеняваше е как ще се сдържа да не ги разкъсам на парчета.
Тялото ми беше увито с белия чершав, на Галина също. Косата и падаше спокойно на раменете, а тя ми се усмихвше . Каква късметлийка бях само-да имам до себе си такова съкровище.
Погалих ръката и и отново отпих от бокала с кръв.

Graduates Брой мнения : 677

След като "закусихме",ако това можеше да се нарече закуска,станахме от леглото.Никак не ми се искаше,но нямаше начин.Беше крайно време да отидем до лелята на Бел и да я успокойм.Тя не се прибираше втори ден.Дадох й да облече стилна копринена рокля до коляното.Прибавих и чантичка от плюш.Разресах косата й,вдигнах я нагоре и я затъкнах с красива шнола.Междувременно тя нанесе малко грим по лицето си,за да не изглежда толкова бледа.Накрая й подадох лещи със същия цвят като очите й.Оставаше само още едно нещо.Разнесе се почукване откъм вратата.
-Да-казах аз,без да поглеждам натам.
В стаята влезе младо момиче и дойде при нас.Изгледа ме мълчаливо.
-Донесе ли това за което те помолих?-попитах аз.-Бел,това е Сандра,Сандра,това е Изабела.
-Да-отговори ми момичето и двете с Изабела се ръкуваха.-Всичко е приготвено,както разпоредихте.След поемането на отварата,тя ще има действие до 3 часа.
-Благодаря ти,Сандра-казах аз и взех стъкленицата,която ми подаде.-Свободна си за целия ден,може да правиш каквото ти се иска.
Сандра ми благодари,усмихна се и бързо се оттегли.Аз се обърнах към Бел.
-Бел,това е отвара.И аз не знам каква точно,но тя подтиска истинската ти същност.Както сама чу ще имаме около 2 часа и 30 минути,не искам да рискуваме.Най-вече за доброто на семейството ти или това което е останало от него.Ти прецени кога ще я изпиеш.Ако сме готови можем да тръгваме.
Изабела стана,прегърна ме пламенно и ме целуна.Аз й отвърнах.Предстоеше среща със семейството.

Students Брой мнения : 905

Галина беше толкова мила. Замислих се за взаимотношенията между двете ни. Дали бяхме просто приятелки с интимни отношения или бяхме нещо като двойка? Разтърсих главата си, сякаш не исках да мисля за това. Всъщност, ако имаше нещо повече от приятелство между двете ни тя щеше да ми каже... ако изпитва някакви чувства към мен. Аз не знаех какво изпитвам. Бях толкова объркана.
- Ще изпия отварата по пътя.
Казах аз и тя започна да се облича. Сложи си подобна рокля на моята и остави косата си безгрижно да пада на раменете и.
Хванах я за ръката и двете излязохме от замъка.
Леля ми се беше върнала за ваканцията от Финикс заедно със малката ми сестричка. Бяхме се видяли съвсем за кратко и аз бях отишла на гробището. Тогава се случи всичко това. Качихме се в една червена кола. Не разпознах марката, никога не са ме вълнували такива неща като коли и хубави телефони, това бяха просто преходни материални неща. Придвижвахме се с тази кола, а не голямата лимузина, защото щеше да е прекалено странно. Мислите ми препускаха, мъчех се да измисля някаква подобаваща история пред семейството си, но не се сещах за нищо.
- Галина, скъпа, сега какво ще кажа на семейството си?
Попитах и със сигурност тя усети тъжната нотка в гласа ми. Отвътре се раздирах. Не исках нещата да стават толкова сложни. Как щях да се сбогувам с тях? Толкова много ги обичах.
Когато приближихме към къщата аз отворих и изпих отварата. Имаше отратителен вкус, но го игнорирах. За няколко минути не знаех къде се намирам и усетих ръката на Галина върху рамото ми, но после се усвестих и не чувствах никакъв глад. Чувствах се като старото си "аз"

» Боулинг в имението
» Имението на Клеър
» Пред имението
» Имението на Дариас-принадлежащо на Мариса и Рейдж
» Имението Куимби, Дойл, Мартинез и Джейсън