Стаята с елхите

~Effy~ написа:

Погледнах момчето , преди малко го бях видяла да влиза в залата .
-Аз съм Ефи !-казах и хванах ръката му.
Пийнах няколко глътки от коктейла си и се обърнах пак към момчето .
-Как е Кледният дух ?-попитах весело и си надянах една малка усмивка.

- Добре е, даже много добре. А при теб, Ефи? - Ник се зарадва на усмивката на Ефи. Самата тя беше красива, а с тази усмивка беше просто уникална. - И какво прави една толкова красива жена на Коледно парти, сама?! Никой ли не те е поканил? Ако е така значи всички, които не са те поканили, са изпуснали да са в компанията на една много красива жена. - Ник също се усмихна. Той не я сваляше, а просто казваше каквото мислеше и това проличаваше малко или много.

- Първо, не го казах за да ми върнеш комплимента - просто това мисля за теб. И второ, нека си говорим на ти. Окей? - Каза Никълъс и се усмихна. Взе една чаша с уиски.
- Наздраве, Ефи. - След това Ник жадно отпи от чашата си. Съвсем беше забравил за Катрин - сега беше потънал в очите на Ефи.

При нас дойде Вики отново,с някаква блондинка,която се представи за тяхната малка и изгубена сестричка,която по чудо е пораснала.Всички ли в това семейство бяха руси?!Няма да се о1удя ако сега се появи баща им и той е рус.
Клеър взе Бела,след като си отидоха и двете и я запрегръща.Бяха толкова красиви двете.
-Виж, по принцип мразя празниците и всичко останало,но ..искаш ли да украсим заедно едната елха?-попита Нейт като целуна Клеър и се усмихна.
Стария Нейт се беше попилял някъде и ако излезеше всичко щеше да е различно.До сега Натаниел никога не се беше държал така,толкова мило.На мен ми изглеждаше много "розов"-щастлив татко,който е с годеницата си.Смотано!
Дали сестра му беше дошла или не,беше я позарязал малко във вилата,но бързаше прекалено много.Можеше да я потърси по-късно.
-А след това можем да поразгледаме спалните на имението..или не само спалните-той й смигна и й пусна една ръка.

- Вегас! - Отговори Ник бързо и ясно. Взе си ново питие и отпи глътка. - Ами ти? Можеш да ме питаш каквото поискаш, но знай, че ще те питам същото, така че мисли какво ще ме питаш. - Ник се усмихна и отпи още една глътка от питието си. Ефи му се струваше много симпатична, но той още не я беше опознал.

- Вампир съм. На година и малко съм - вампир, а за човешките ми години сама се сети. Колко ми даваш? Аз няма да те питам за годините, защото е неприлично да се пита една дама на колко е години. Обаче ще те питам друго. Какво си ти? - Ник отпи от питието си и взе трето.

- Сбърка, но беше много близо. - Каза Ник и се засмя. - Човешките ми години са 21. Все пак наистина беше близо и все пак мерси, че ме подмлади. - Ник продължаваше да се смее. Този алкохол му действаше зле, но все пак го развеселяваше. По едно време той я целуна несъзнателно. Ник се отдръпна веднага щом се усети. - Извинявай, Ефи. - Той взе още една чашка и я изпи на екс.

- Мерси за комплимента. - Каза Ник и се приближи до нея, започна да я целува - този път не беше виновен алкохола, той го искаше. Прегърна я и спусна едната си ръка по гърба й. Тези устни бяха много, наистина много вкусни. Харесваха му тези устни, тези очи, тялото и характера на Ефи, доколкото я беше опознал, много му допадаха.

- Искаш ли да продължим? - Каза Ник между целувките на Ефи. Двамата явно се харесваха. Ник потъваше в очите на Ефи всеки път когато ги погледнеше, бяха толкова красиви. Той, подобно на Ефи, се отдръпна и изпи още една чаша уиски на екс. - Какво?! Трябваше да ти върна жеста. - Каза той и се засмя, след което я целуна. Щеше да е хубаво да си поговорят, когато не бяха пияни.

Ник я последва и щом излязоха, той я притисна до стената и я целуна. Това момиче му харесваше.
- Сега накъде? Аз не познавам имението. - Ник най-нахално взе едната бутилка водка и я отвори. Отпи от нея и подаде шишето на Ефи.

Взех бутилката и пийнах няколко глътки .
-Боулинк , фитнес , билярд , плуване или в някоя стайчка ? -попитах .
Аз лично предпочитах боулинк или плуване , но щях да оставя той да избере . Подадох му шишето от което досега пих .

П.п.Ако може пиши в една от тези зали .

Spoiler:

Засях се без причина.Подадох му Бела и ние отидохме до едната елха.Ник и едно друго момиче което не познавах с малко помощ от други хора бяха украсили едната елха.За нас присъстващите тук оставаше другата.Взех една синя топка от кашона и я сложих на елхата.Бела почна да се дърпа и протягаше ръце към кашона.Взех я и я приближих към по-голеия от нея кашон,а тя взе една червена топка и с помощ от мен я сложи на елхата.
Усмихнах се и сложих още няколко играчки.По-точно двете ги сложихме заедно.Не съм мислела,че точно аз ще имам дете и ще се държа по този начин,но...харесваше ми.А и Бела беше толкова красива,сладка и малка.Същински бонбон.
- На мама момичето... - тя се засмя.Седнах на земята,а тя почна да скача в мен.Не беше истина колко бързо растеше,но все пак беше вампирче. - Ще сложиш ли накрая звездата на елхата?
Тя се засмя още повече и след нея аз се засмях.Погледнах Нейт който ни гледаше и сякаш не вярваше на очите си. - Какво?Не е чак толкова странна гледка...

Нейт стоеше и гледаше Клеър и Бела.Бяха странна гледка,тоест не си беше представял блондинката в ролята на майка,но ето че това стана.Нито себе си като баща и още по-малко че ще знае как да хваща бебето или ще прай забележки на другите да й хванат главичката и още други.Странно!
Клеър повдигна малката красавица и тя сложи звездата на елхата.Тогава сякаш светлините се обърнаха към нея и Бела заблестя заедно със златната играчка.Беше красиво,тя беше красива,Клеър беше превъзходна.Натаниел се усмихна и се наведе да ги целуне.
-Остави Бела и ела..-каза той на Клеър и й се усмихна дяволито,след което тръгна към края на залата.Частта беше далеч от погледите на другите и леко закрита.Идеално.
От толкова време не беше бил с нея,че чак полудяваше.Можеше да й разкъса дрехите пред всички и да я вземе..но и тук ставаше,само трябваше да побърза.

Докато си оправях багажа разбрах,че цялото училище е в имението и украсяват някакви елхи.Реших и аз да отида там,да се позабавлявам,може би и Виктория щеше да е там..какви ги говоря разбира се ,че ще е там,цялото училище украсява.Оправих каквото можах и тръгнах към имението.По пътя размишлявах за какви ли не глупости.. или не бях..тези дни всичко ми идва в повече.Хм.. знаеше се защо съм тук,но след като свършим,каквото и да става ще остана тук..без това навсякъде е скучно,тук поне има доста такива като мен. Когато стигнах до Имението отворих една голяма врата ... нищо необичайно.. казах си аз.Имаше много стаи че чак и втори етаж, когато видях къде повечето ' хора ' влизат влязох и аз.. В тази огромна стая имаше две огромни елхи наредени до камината.. хм..странно .Всички скачаха и слагаха играчки на елхите.Чудя се как ли ще се украсят , нацяло. Вдигнах вежди,малко трудно,но... Гледах всяко русо момиче,което минаваше около мен или украсяваше елхата,но уви.. нямаше я.Реших да не се набивам на очи ,че търся някой , затова отидох и аз да поукрасявам елхите.Имаше доста хора в тази стая.. наистина всички от училището са много..как ли ще я намеря.Най-сетне стигнах до елхите с малко блъскане.Кафоните с играчки бяха наистина много и половините на двете елхи бяха почти запълнени с играчки.. а по нагоре много малко се виждаха..кой ли щеше да сложи звездата? директорката,може би... Избрах си кашонче и взех една играчка.Сожих я на едно празно място на елхата,беше скучно..масово всички бяха до елхите и украсяваха. - Е,май само на мен...-казах тихичко,за да не ме помислят за луд,тези дни станах такъв,но не ми се искаше да се разкрива..засмях се на себе си ... наистина нещо ми ставаше..Видях,че има дивани до елхите и реших да седна..седнах.. о,да .. бяха удобни.. огледах се.. нямаше я. Хей брато,отпусни се,стига си мислил за НЕЯ.. -Ох.. де да можех. - казах си на глас..беше шумно и около мен нямаше никой.. така че едва ли някой ме е чул.Обърнах се и видях едно момиче.О..да,няма никой до менНамръщих се.:- Здравей- казах и се усмихнах.

Беше ми мноогооо скучнооо. Седях на диванчето,съвсем сама.. което беше необичайно... и се кефих на скучното.. Гледах как Клеър и Бела украсяват елхата.. Бяха толкова сладички.Видях едно момче.. беше ново и ... секси..трябва да се запознаем.. станах и се запътих към неговото диванче.Той каза нещо и после се намръщи:
-Здравей- каза той..бързо смени изражението си и се усмихна.
- Здравей - казах и се усмихнах - Ако ти преча - посочих другото диванче - може да си вървя.

Това..това..това беше тя..тя.. НЕПОВТОРИМА,УНИКАЛНА,ПЕРФЕКТНА както винаги.. о боже..това беше ТЯ!Ококорих очи:
-Няма нужда..не ми пречиш.. скучно ми е тук..- направих нещо повече от усмивка..даже по страшно.Сигурно се е изплашила.Сигурно ли..тя се изплаши,глупако..Дали да й кажа..или е прекалено рано,а? Хм..май няма да й кажа.. да се опознаем,може би.. ами ако тя ме зареже, ако не ми обръща внимание... ЩЕ СЕ ПОГРИЖИШ ЗА ТОВА!!! А СЕГА КАЖИ НЕЩОООО.. Бях се забравил и седях я гледах като изтрещял:
- Джеси..Джеси МакКерсей - усмихнах се.Май прибързах,но нали всички от училището се знаеха,нямаше да пропусна да се започная ТОЧНО с НЕЯ..

Той беше странен..УАУ! :
-Еми..добре,ще остана тук да си поговорим? - това беше въпрос,но той едва ли щеше да го е забелязал, гледаше като ударен с мокър парцал.Махнах пред лицето му
- Хей,добре ли си? - засмях се. Оу.. той се казваше Джеси.. това име ми беше познато..присвих очи,за да си спомня от къде ,но .. нищо..
- Виктория..Виктория Моногомъри - усмихнах се с ОГРОМНА усмивка,незнайно защо.Беше странен човек,може би аз му влияех зле?Тц..какви ги дрънкам. Бях се унесла в размисли,но сега ще каже '' Ти не си ли сестра на директорката '' . затворих и бързо отворих очите си..надявам се той да не е забелязал.