Стаята с елхите

Погледнах го отново,а след тов въздъхнах.Отправих се към сестрите си и насабралата се около тях групичка.Естествено,че около тях щеше да има хора.То кога е нямало?
Доста от присъстващите бяха затаили дъх сякаш чакаха нещо.Погледнах Виктория.Голямата ми малка кака..въпреки,че сега бях с една година по-малка.
- Какво е станало? - попитах я тъхичко докато държах ръката на Харпър.Не знаех дали тя ще ме познае или дали въобще някоя от двете ми сестри ще ме познае.Онази нощ когато Талия ме съживи с Клеър се видяхме,но тя само ме погледна и нищо...просто ме попита дали съм добре,но тогава не можех да кажа "Хей аз съм малката ти сестря която умря,а сега съм жива".Абсурд!Сега не можех пък да го кажа и да добавя,че също така с магия съм и на осемнадесет...Защо мамка му не можеха даго забележат сами?

Ник се държа сякаш нищо не се е случило, сякаш целувката не се е случила.
- Ние украсихме едната елха, другата е за вас.- Каза той въпреки че едва ли някой го слушаше. После двамата с Катрин излязоха от залата. Двамата отидоха в една от другите стаи. Ник седна на дивана и си пусна телевизора.

/Кат, пиши направо там. /

-Нейт..-изрече тя и спря за миг,след което продължи-да..
Натаниел не можеше да разбере какво му казва тя.Да не би току-що да се беше съгласила да се омъжи за него,а той да й беше предложил?!Явно,да.
Той я придърпа към себе си и я целуна отново страстно и продължително,след което се отдръпна с голяма усмивка на лицето си и й сложи пръстена на ръката.Диаманта си го биваше.Всички погледи бяха вперени в тях,е почти всички.
-Много си секси тази вечер..-каза Нейт и й смигна- Бела не е спряла да реве и пищи ...Уплаших бебето..
Той се засмя леко глуповато и видя съвсем на близо Вики,която преди малко им се натресе и изнесе също толкова бързо,когато видя пръстена.След няколко секунди дойде до тях и засия като коледна звезда.

Харпър се отдалечи,а аз само го погледнах и за миг останах в тази тяхна приказна картинка.Отдалечих се и отидох пак да досаждам на Дейл.
- Какво ти е? - попитах го.Настаних се в скута му и обвих ръце около вратът му.Погледнах пак към събралата се групичка при елхите и погледнах пак Харпър. - Ако има нещо което да направя за да се почувстваш по-добре...кажи.
Усмихнах му се и го целунах по бузата.Като се огледах всичко ми изглеждаше толкова странно.Всички - почти - бяха с грейнали лица.Това почваше да се превръща в някаква приказка.Нощта преди Коледа.Пфф!

Това да поговоря със сестрите ми малко не ми хареса.Какво можех да им кажа?
Здравейте аз съм малката ви сестричка.Умрях,но вещица ме вънна от отвъдното и ми направи медальон на който си пожелах да порасна.
Тръснах леко глава и му се усмихнах.
- Щом съм толкова секси нека да отидем в някоя от другите стаи... - казах с надежда веднаг да ме хване и да изчезнем от тук,но не..ние продължихме да вървим към мойте сестри.Застанах до едната елха където беше Виктория.Тя държеше бебето което бях видля по рано.Малко не бях наясно със случващото се и не знаех чие е това дете.
- Здравей. - поздраивх я аз малко несигурно и погледнах русото бебев ръцете и.Стиснах силно ръката на Харпър.Притеснявах се защото не знаех какво да им кажа просто не е лесно всичко това за съобщаване особено с родители като нашите.

Виктория не ме позна,а просто ме поздрави и продължи да се занимава с малкото дете което се оказа на Клеър.Харпър пък изтреля името ми заедно с фамилията и аз го стиснах силно и го изгледах остро.Сега трябваше да се впусна в обеснения защото надали имаше толкова съвпадения - името на малката им сестра и то придружено с фамилията Монгомъри.
- Ъъъ... - измънках.Просто какво можех да кажа?Той беше казал това което мислех да кажа,а всичко друго...ако почна да го обеснявам и... - Вики колкото и странно да ти звучи...аз съм малката ви сестричка.Онова малко детенце което изоставихте когато станахте вампири.Историята е доста...странна.Нашите никакво внимание не ми обръщаха,а след време аз се разболях и ъъ умрях.После дойдох тук и благодарение на една вещица пак се върнах към живот.След което и поисках едно медальонче и тя ми го направи.То ми изпълни желанието да порасна..и ето ме сега тук.
Изрекох всичко толкова бързо,че не знам дали дори е разбрала нещо.

Виктория ме задърпа към Клеър и остави бебето на Харпър.Малката почна да реве,а той гледаше доста странно.Изгубих го от поглед когато се озовахме до Клеър която говорише с някакъв мъж.Вики я издърпа и тя пак ме погледна странно.
- Клеър...колкото и странно да ти звучи аз съм Маги.Вашата малка сестричка.Умрях от болест после Талия ме съживи.Аз бях онова малко момиченце което видя на гробищата.После Талия ми направи едно медальонче и аз си пожелах да порасна и ето ме сега тук на осемнадесет. - обясних на един дъх.Тя ме гледаше доста странно,а аз забелязах,че Харпър не е там където беше до преди малко. - Аз...трябва да тръгвам.После ще поговорим.
Не отгооврих на въпроса на Вики за мен и Харпър защото нямаше време,а и се чудех къде е отишал Дейл.Нямаше го никъде в стаята и затова реших да го търся в останалите стаи,но имението беше толкова голямо....огледах само няколко стаи в които го нямаше и накрая реших да изляза в градината където го видях.Беше си доста студено и обвих тялото си с ръце.
- К-какво правиш тук? - попитах го докато треперех зареди студа.

Останах на саме с Нейт и двмата почнахме да си говориме.Нито аз нито той повдигна темата за бара когато го видях с Исабел.Говорихме си най-различни нормални неща докато Виктория не дойде и не ме издърп настрани.
- Вики какво по... - думите ми бяха прекъснати от разказа на една русокоска до Виктория.Момичето каза,че е нашата сестричка Маги.Каза какво се е случило,а след това бързо изчезна.Стоях и се взирах в мястото където беше стояла тя.
Маги?Маги Монгомъри?Сестра ни?
Гледах Виктория като ударена с мокър парцал.Момиченцето което бях видяла на гробището с Талия е била Маги..моята малка сестричка.Но може ли да ме вини човек?Това дете го бях виждала за последен път преди четири,пет години.Тя беше още бебе.Дори не знаех,че е умряла...Още нещо което нашите велики мама и татко не са казали.
И това ако не са родители мечта...
Само кимнах на Вики и отидох до Джес като взех Бела и и благодарих,че я е държала.
- Хей миличка здравей. - малката се усмихна широко и почна да пляска с ръчички.Не я бях виждала от толкова отдавна.Толкова беше пораснала.Беше прекрасна...беше моята Бела.Върнах се при Нейт и му се усмухнах.Бебенцето се ухили още повече когато видя Нейт.Тов дете знаеше какво иска явно.Не беше като нас... - Нашата Бела,Нейт.Нашето момиченце.Колко е красива...
Целунах го по бузата и продължих да държа бебчето.

Ник и Катрин влязоха в стаята с елхите. Видяха Клеър, Нейт и тяхното бебе. То беше много сладко. Имаше и още хора, но Нейт и Клеър бяха заели "централното място". Двамата започнаха да вървят из стаята незнайно накъде, но просто нямаше какво да правят.
- Това ли ти беше желанието от Барселона, Кат? - Прошепна Ник в ухото на Катрин.

Разхождах се из стаята. Вече беше претъпкано , всички се смееха и разговаряха . Видях една двойка да влиза и аз както подобава хубаво огледах момчето . Беше висок , мусколесто с пясъчно руса коса и морско сини очи .
След огледа изпих набързо чашата с алкохол в ръката ми и отидох отново на бара . Поръчах си най-силното им питие . Макар и на Бъдни вечер исках да се напи я ..

- Не знам, в началото си мислех, че ще поискаш да ти купя някой остров, кола, яхта или нещо такова. Не си и помислях, че ще искаш нещо такова. - Каза Ник и се усмихна, целуна я. - Свършили са ни напитките, ще ида да взема още. - След това той стана от масата и отиде до масата където имаше много и най-различни напитки. Малко трудно му беше да се размине с многото хора, събрали се да празнуват Коледа с приятели, но накрая успя - той стигна до масата и видя едно наистина красиво момиче с черна коса и сини очи.
- Здравей, аз съм Ник. - Представи се той на момичето и протегна ръка.

пп: сори, ако има грешка в описанието

Погледнах момчето , преди малко го бях видяла да влиза в залата .
-Аз съм Ефи !-казах и хванах ръката му.
Пийнах няколко глътки от коктейла си и се обърнах пак към момчето .
-Как е Кледният дух ?-попитах весело и си надянах една малка усмивка.