Стаята с елхите

Коледните празници наближаваха с пълна сила и трябваше отново да цъфна в Лондон.Във Вегас се бяха случили толкова много неща,но каквото се случи във Вегас си остава там...
Слезнах на летището и минах през имението си.Беше пусто което ме учуди,но и донякъде ми хареса.Чудно ми беше кой въобще се свърташе в тази голяма къща?
Облякох се за Коледното парти и излезнах от имението качвайки се в колата си.Отправих се към мястото на събитието - имението намиращо се извън града.
Вече бях доста объркана тъйкато градчето в което се нмираше училището беше толкова близо до Лондон,че според мен направо си беше част от Лондон.Аз лично доста чесно си го причислявах към Лондон.Името на това гадче беше неясно за повечето живущи,но то така или иначе беше някакво сложно....
Бях потънала в тези мисли,но телефона ми извъня и ме изтръгна от всичко и ме върна в реалността.Цяло чудо беше,че не съм се блъснала някъде докато съм размишлявала над глупости като името на града.
Прочетох СМС-а който бях получила.Беше от операторите коит ми честитяваха праниците.Извъртях очи и продължих да карам докато не стигнах имението.
Слезнах от черната кола загърнала се със черно дълго палто,но когато влезнах вътре свалих палтото и го оставих на закачалката.
Тъйкато беше препоръчително да изглеждаме по-коледно аз избрах нещо различаващо се от "помощничка на Дядо Коледа".Бях еленче.Имах диадема с рогца и ушички.Къса рокля с два цвята кафяво - тъмно и светло.Една зелена панделка вързана на крака и обувки на висок ток които бяха в тон с роклята.
Идеше ми да се засмея.Това беше малко необичаен костюм,но не знам...харесваше ми.
Отидох към стаята където първо щяхме да се съберем всички.Когато влезнах вътре нямаше никой освен две елхи и няколко кашона в които сигурно бяха играчки,герляндите и всичко останало за елхите.
Щях да изчакам да се появи още някой за да почна с украсяването.Нямаше само аз да украсявам я!

Тръгнах към имението и бързо стигнах до там.Не бях се обличал като за велик празник.Все пак какво като дядо коледа ли да се облека?Не,нямаше да се правя на клоун.Сложих си една червено бяла коледна шапка и така излезнах.Като някакъв ненормален.Да се разхождаам из улиците.Е...нищо.
Както казах бързо стигнах до имението.Надникнах в една произволна стая.Тя беше пуста...Или не.Забелязах някой много познат.Но...хмм...Влезнах в стаята с чуството че подраних.Но подраних е по-добре от колкото закъснях нали?...
-Дядо коледа дойде...-засмях се.Неможех да не кажа нищо.Не че преличах много на дядо коледа.Но все пак...

Ник видя, че е Коледа и се сети, че беше видял обява за Коледно парти. Той си облече една тъмно-червена тениска и дънки. Нямаше да се облича кой знае как. Все пак само група непознати, които ще се напият. Той излезе от хотела и влезе в лимузината. Стигна до имението и влезе вътре. Видя трима души. Клеър Монгомъри - тази жена той видя най-напред. Винаги щеше да я помни - та тя го трансформира. Ник отиде при нея.
- Здрасти, Клеър. Как си?

Джеси Уелш



Чух глас зад мен.Следващият човек който дойде.Третият.Или всички спаха или незнам...
-Здравей.-усмихнах и се на момичето.
-Аз съм Том...-казах и протегнах ръка към нея за да се здрависаме.
За това че хората спаха или нещо подобно.Не се оказах прав защото след малко влезнаха още няколко същества гледайки двете елхи.Които си бяха високи и големи.Погледнах към едната елха.Колко бързо минаваше времето.Преди малко май беше лято.А вече е зима.Коледа, Нова година...Наистина нова година много странно беше.Защо времето минаваше тлкова бързо?...ВъздъхнахВлизаха все повече и повече същества.Скоро тук няма да има място да се мръднеш.Както беше и на хелоуина.Дано пък сега не се появят някои коледни духчета и не се наложи такова екстремно скачане през прозореца...дано...

Стаята почна да се пълни с хора.Първи влезе един мъж който ми беше познат от миналото - Том Милс.Усмихнах се и го прегърнах като го поздравих.Малко след това влезна едно момиче което ми беше доста познатно.Не можеше да е никой друг освен Джеси Уелш.Бях я превърнала преди около десетина месеца.Тя доста харесваше вампирите и искаше да е като тях.И благодарение на мен вече е вампир.
Усмихнах се и на нея.Прегърнах я.Радвах се да я видя.Доста често я наблюдавах без тя да знае.Прибегнах до този метод малко след като превърнах и Ник,а и реших да го използвам повече след като разбрах,че и Ерик е правил същото с мен...,но за разлика от Ерик ако те бяха в наистина голяма беда - някой от тях двамата - щях да им помогна,а не да гледам отстрани.Може да чакам последния момент,а те могат да си помислят,че това е края им,но...По дяволите защо Ерик никога не беше правил нещо такова за мен?
Друг познат глас на мъж напиращ се зад Джес ме повика.Прословутоот ми първо протеже - Никълъс О'Браян.Супер.Каква мила семейна среща...и то на Коледа.Няма що!
И като казахме семейство...моето ми липсваше.Не говоря за родителите ми.Говоря за сестрите ми,дъщеря ми...Нейт.
- Как сте?Джеси това са Том,той ти се представи, и Ник,който ти е нещо като..ъ...брат тъйкато и него превърнах преди време...знам ли.Момчета това е Джеси. - казах набързо.Забелязах,че стаята почна да се пълни с все повече хора.
Дали той ще дойде?Дали ще доведе малката?

Днес беше украсяването на елхите в имението намиращо се извън града.Това го чувах всеки ден и накрая просто реших,че ще отида.Така или иначе не бях на работа днес нито утре нито някоя скоро.Слава на Бого тъйкато това си беше изтощаващо и изморяващо особено ако си с Бейли като надзирател или Карев наоколо.
Влезнах в голямото имение.Бях облякла нещо стандартно за партито.Отначало мислех дори да дойда с нормални дрехи,но....
Когато влезнах в една от стаите имаше една блондинка облечена като еленче,друго момиче с палто с пухчета.Един мъж с коледна шапка и друг обикновенно облечен и още най-различни.

- Ами добре. - Каза Ник и се запозна с 'брат си'. - Е, Клеър, да имаме някой нов брат или сестра?! - Не, не искаше да се заяжда. - Разкажи нещо ново, някоя история през последните няколко месеца. Едва ли нищо не ти се е случило. - Дали щеше да се види със Сара или пък с Кат. Преди месец беше видял Сара за последно, а Кат преди около година. Със сигурност щеше да има за какво да си говори и с двете. Но сега трябваше да се съсредоточи върху 'семейството' си. - Аз съм Ник. Приятно ми е. - Каза той на всички в залата. Усмихна се ведро. - Искате ли да започнем с украсата на елхите? Нямам против и да почакаме малко, както искате.

Облякох си един къс коледен костюм , който се състоеше от къса без презрамки рокля , дълги черни ботуши и една шапчица .Сложих си малко червени сенки , червило и руж .Реших да оставя косата си да се спуска по раменете , затова само я среших .След около 2 часа подготовка бях вече готова да тръгвам за партито.Грабнах лючовете от колата ми и излязох през вратата във весело настроение.
Стигнах пред имението скоро .Отвън беше окрасено страхотно.Червени герлянди който контрастираха с снежната пелена. Влязох в залата и свалих палтото си като останах само по рокличка .
Не намерих познати лица затова , потърсих нещо за пиене и видях че в другата част на стаята имаше барче отидох и си взех нещо за пиене ...

Нейт крачеше из стаята,докато сестра му се занимаваше с бебето.Слезе долу и изпи полин шише водка на екс,след което взе една кутийка от камината и се качи горе.
-Аз отивам до имението..ще те чакам там ако искаш..мерси,Ани!-каза той и взе Бела от ръцете й,залепи една целувка по бузата на сестра си и затича надолу по стълбите.
До сега не беше ходил на подобни събирания,мразеше празниците и ги прекарваше в пропиване в някой бара,докато в скута му танцуваха куп полуголи жени.Това беше повече от перфектно за него.Не обичаше всички тези празници,украсяване,подаръци,елхи,събирания със семеството,което той нямаше.Хората тичаха по магазините и пазаруваха и всичко в червено и зелено.Пфуу това само го дразнеше.Както и елхите,но сега искаше просто да открие Клеър.
Бела лежеше на седалката до него и забележете-той караше БАВНО..Нещо ново за него,което го караше още повече да полудява.Но все пак вече беше баща и се грижеше за Бела.
Най-накрая стигна до училището и слезе от колата скоростно,след което взе детето,което приличаше на 3 месечно вече сигурно.Задвижи се в сенките бързо и скоро стигна до имението към което прииждаха много вампири и всякакви съществеа,за да украсяват елхите.
Той влезе и тръгна по единия коридор.Познаваше повечето хора и ги поздравяваше,а те го гледаха като пиле,което гледа хорър филм с печени кокошки.Сякаш не можеха да повярват,че има бебе.Еми да имаше и кво,това не беше тяхна работа.
Накрая влезе в голяма зала,която приличаше на Английския дворец и имаше отново много хора и кашони с играчки и гирлянди,страхотно.Тогава той я видя-русите й коси се виждаха от далече.Говореше с две момчета..може би си е намерила нов и вече не й пукаше за него и детето,но как той щеше да се справи с това..и още някакво момиче.
Нейт тръгна към тях,като всички погледи се събраха в тях.Не му пукаше,даже да викнеше на всички,че това не ги засяга.
Приближи се и тя го погледна смаяно.
-Вземи!-каза той на едното момиче,брюнетка,до Клеър и й подаде Бела.Хвана ръката на блондинката и я дъпна на страни.
-Виж,аз съм кретен и идиот..не трябваше да го правя!Обичам те Клеър!-каза той и я целуна като я придърпа към себе си.Тя беше студена към него.Нейт бръкна в джоба си и извади една пурпурна кутийка,която блестеше от светлините.Отвори я и отвътре засия един пръстен с диамант посредата.
-За теб е,Клеър..Ще приемаш ли да станеш..ъъъ..моя съпруга...?-той я погледна,след което добави-Обещавам винаги да съм до теб и да не те наранявам повече..само с теб съм такъв какъвто съм сега..обичам те!

Докато си говореше с Клеър и Джес и другите, Ник дочу един много познат глас. Катрин Евънс. Не я беше виждал от около година. Много се зарадва, че я вижда. Непредсказуемата Евънс. Всъщност не очакваше да я види точно тук, но какво пък. Той се обърна с лице към нея.
- И какво прави Снежанка тук? Не очаквах да дойдеш. - Днес беше в много весело настроение и постоянно се усмихваше.

- Ами това са Клеър, Джес, Том и хора, които още не познавам. И защо изобщо трябва да те запознавам, можеш и сама?! - Тук Ник се пошегува с нея. - Та реши ли вече какво ти е желанието?! - Любопитно му беше дали е решила какво иска от него и ако да, какво ще иска. Той погледна към Клеър и видя Нейт, който явно й предлагаше да се оженят. Няма лошо по Коледа да стават такива неща. След това отново се съсредоточи върху Катрин. Огледа я от глава до пети. - Добре си се издокарала. - Усмихна се.

Катрин Евънс написа:

Дам, не беше много досетлив май, но това е без значение.
- Ъм, не съм решила, но може да измислим нещо... - прошепнах, плъзгайки пръста си по бузата му. - Оу, май чувам звън на сватбени камбани. - обърнах се към приятелите му, които май спомена, че се казват Клеър и Нейт.
Толкова мил жест беше от негова страна да й предложи брак навръх Коледа. Колко сладко, влюбени, празници...
- Оу, нищо особено... - погледнах небрежно облеклото си. - Ти също не изглеждаш зле...

- Мерси. - Ник се досети какво може би е решила Кат, но искаше тя да го каже. Той не се беше издокарал толкова много, но все пак бе склонен да вярва на Катрин. Двамата започнаха да украсяват една от елхите, защото едва ли другите имаха намерение да го правят - Клеър и Нейт се гледаха един друг, а другите, те не правеха нищо. Двамата с Катрин слагаха някакви играчки и гирлянди по елхата по-точно Ник слагаше, а Кат ги оправяше да изглеждат добре, защото Ник не можеше да прави нещата да изглеждат красиво.

Усетих мирисът му преди още да се е приближил.Беше довел и Бела.Преди да направя каквото и да е Нейт даде детето на Джес и ме притегли към себе си като ме целуна.Отвърнах на целувката му въпреки,че само това да съм в една стая с него ме изкарваше извън кожата ми.Той се отдръпна и последвалите думи и действия ме накараха да замръзна на място.Това което последва...дори не го очаквах...особено след всичко случило се.
- Нейт... - изрекох,но името му увисна във въздуха.Не знам дали някой - дали той - ме е чул тъйкато думите бяха изречени толкова тихо,че повече нямаше на къде.
Преди да кажа или направя каквото и да е се появи Олив.Не можех да и отговоря на въпроса тъйкато бях изгубила и ума и дума.Намирах се на накякво друго място където бяхме само аз и той и този пръстен намиращ се в кутийката в ръцете му.
Усетих Клара да се противи в мен.Да иска да излезне...
Гласът на сестра ми ме върна в реалноста.Вики се дръпна настрани веднага щом видя пръстена.Погледнах я умолително чакайки знак да ми помогне с тази ситуация особено щом Клара вдигаше протести вътре в мен.
След малко се появи и Флетчър.Олив отиде при него и двамата се прегърнаха.Сега поне имаше един въпрос по-малко,но най-важния все още чакаше отговор....
Клеър!Той се подигра с теб!Подигра се с чувствата ти!
Не и сега Клара!Не и сега!Този път няма да ти се отвори парашута!
- Да... - казах най-накрая.Доста от погледите се впериха в мен.
Дали въобще думите бяха излезли от устата ми?

С Харпър решихме да отидем на паритот в имението.Когато влезнахме той тръгна на някъде,а аз тръгнах след него.Бях облечена в нещо бяло.Така и не бях решила какво точнода съм та накрая избрах това.
След малко се озовахме в една голяма стая с две елхи и доста хора.Погледнах го,а после огледах всичко.Повечето присъстващи се бяха разбили на групички.Забелязах двете си сестри,някакво друго момиче,две деца и едно бебе и друга двойка която беше малко по в страни.
- При тях ли ще отидем? - попитах го.Сестрите ми все още не знаеха,че съм вече на осемнадесет.Е те не знаеха,че съм била и мъртва.