Сладкарницата на Ривър стриит

- На никой от двамата историята не е хубава, но погледни хубавата страна. А тя е че се срещнахме, което е нещо прекрасно.
Когато Алекс каза това, за малко да разлея топлия си шоколад. Сърцето ми биеше като лудо, не можех да повярвам, че той мисли срещата ни за нещо прекрасно. Аз от своя страна я намирах за вълнуваща и започвах да усещам неща, които скоро не бях усеща, но това че чух какво мисли той ми подейства опияняващо. Не знаех как да отговоря на това за това само го погледнах мило и му кимнах усмихвайки се... Боже, колко ли глупаво изглеждам така? Още преди да съм си отговорила на този въпрос Алекс ме попита каква музика слушам.
- Ох, това е един сложен въпрос - наистина беше така - ами слушам почти всичко, стига да е стойстно - усмихнах се и след това добавих - Но без чалга просто не я харесвам и разбирам тая музика - погледнах го мило - А ти каква музика слушаш и какво обичаш да правиш през свободното си време?

Алекс се забави много с отговорът си, притесних се, че съм го засегнала с нещо. Дали беше с това което казах... или с начина по който се държах, или начина по който се изразявах. Наистина бях започнала да се притеснявам. Определено бях започнала да харесвам Лекс и не ми харесваше идеята да съм го засегнала с нещо. Стиснах чашата си силно и се опитах да направя нещо което попринцип не правя. Опитах да доловя мислите на Алекс. Само че за да не ме усети, в случай че и той има тази дарба, свалих изцяло преградата, която си бях изградила. В един момента в главата ми започнаха да навлизат мислите и чувствата на всички около мен и не можех да определя кой са Лекс и кои не. Емпатията ми беше невероятно развита и така и не се научих да я контролирам. Главата ми щеше да се пръсне. Затворих очи и започнах бавно, малко по малко да градя отново преградата. Вдишах дълбоко и отворих очи тъкмо навреме, за да чуя Алекс, който ме попита от къде съм.
- Родена съм в Англия, но по-голямата част от живота си съм прекарала в Италия. Там наистина е чудесно, ако не си бил непременно трябва да отидеш - за момент ми се прииска да кажа да отидем, но се спрях навреме... Определено не беше точният момент за такива изказвания. - А ти от къде си? И ако не ти се стори твърде нахално от моя страна какви дарби притежаваш?

Оказа се че и Алес е от Англия, колко хубаво. Въпреки че Англия ми навяваше лоши спомени. Но какво пък, не бях виждала скоро сънародник, при това и сладък. Като си го помислих, леко се изчервих и се усмихнах. Май не се представях много добре в този разговор, а определено исках да е обратното определено това момче ми харесваше и ме бе заинтригувало. Не бях си и помислила, че един върколак може да ме привлече така, но явно всяко правило си има изключение. И точно като си го помислих Алекс каза, че може да чете мисли и отново за не знам кой път днес се изчервих. Знаех, че попринцип хора с такива дарби не четат мисли на поразия, но все пак, понякога някоя мисъл просто попада при теб, без да го очакваш... Надявах се да не е разбрал, защото иначе щях да се чувствам адски неловко.
Както можеше и да се очаквах, той ме попита за моите дарби.
- Ами притежавам емпатия, което според някои е хубаво, ама според мен е ужасно, добре че се научих да слагам стена и да не " чувам " мислите. Телекинеза, което е забавно, виденията обаче не са кой знае колко хубави, понякога даже ме плашат. И стигаме до любимата ми дарба вода. Обожам тази си дарба, както и всичко свързано с нея, като например през лятото обичам да плувам, действа ми успокояващо - опа, май както правех постоянно плямпах твърде много. За да спра Взех ореховката и я разделих на две - Искаш ли? - попитах подавайки едното парче.

Поне Алекс ме разбираше относно емпатията. Е той не притежаваше точно същата дарба като мен, но беше много по-близко до нея, отколкото повечето хора. Всеки ми казваше, че ми съчувства, но колко от тях наистина разбираха наистина за какво става дума?... Николко... Но ето го, пред мен седеше Алекс, върколак, с една година по-голям от мен, симпатичен и наистина ме разбира... Какво повече можех да искам? ... Какво си мислех изобщо? Неволно се усмихнах.
- Благодаря за подкрепата за дарбата, поне знам, че ти ме разбираш - това пък защо го бях казала? Ама сериозно какво ми ставаше? Не се бях държала така откакто... откакто се запознах с Кристиано. Нима се влюбвах? Нееее, това бе бе невъзможно, та ние се познавахме от толкова скоро, но пък за любовта няма значение от колко време се познаваме нали? Ох, трябваше да спра да мисля на тази тема, караше ме да се усмихвам, да се изчервявам и в очите ми се появяваха искри... Сигурно изглеждам нелепо. И точно когато си мислех, че изглеждам много зле Алекс протегна ръка, за да вземе половината ореховка и за миг ръцете ни се докоснаха. През цялото ми тяло премина топлина и ток, беше толкова неочаквано, а в корема ми започнаха да пърхат пеперудки. Нима наистина бе възможно да съм хлътнала чак толкова много? Видях, че и Алекс се изчерви, но може би беше заради това, че е изпуснал ореховката. Нямаше друга причина нали? Аз просто си въобразявах, няма наин и той да ме е харесал нали?
- Не се притеснявай за ореховката - казах усмихвайки се - Ако искаш вземи моята - погледнах го мило, стана ми гузно, че заради мен, той изпусна своята половина. Трябваше ми нещо за пиене, за да махна тези мисли от главата си и повиках сервитьорката.
- Да какво ще желаете? - попита ме тя
- Една кола с лед и лимон - имах нужда от нещо студено, за да мога да мисля отново трезво.

Въпреки че ореховката падна, той я изяде, дали беше защото не искаше да се лишавам от моето парче? Или защото ... и аз е знам защо. Беше сладък когато се изчервяваше и не знаеше какво да каже. Определено ми харесваше, определено бях хлътнала. Но не можех да му кажа, щях да изглеждам като малкото момиченце, хлътнало по големия батко. Е не че беше толкова по-голям от мен, ама все пак, за момчетата тези неща бяха важни. И все пак харесваше ме начина по който той ме кара да се чувствам и как ме кара да се чувствам разбрана и някак защитена. Добре че сервитьорката ми донесе колата, защото вече бях започнала да се чувствам като в сауна. Определено не беше толкова горещо в заведението, но въпреки това аз свалих жилетката си и останах по една тънка блузка. След което хванах чашата с колата и отпих една голяма глътка. И тогава осъзнах, че като глупачка мълча от много време насам... Ужас, сигурно ме е помислил за някое задръстено момиче. Трябваше да подхвана някакъв разговор, но какъв? Сякаш думите ми се бяха изпарили, не знаех какво да попитам или да кажа. За това изстрелях първият въпрос, който ми дойде на ум
- Какви филми харесваш? И кой ти е любимия филм? - сега като се замисля, този въпрос звучи ужасно тъп изречен на глас, но какво да се прави казала съм го и ще трябва да се надявам, че не изглеждам толкова глупаво, колкото се чувствам.

След като пих от колата ми стана малко по добре. Определено студеното питие малко поизбистри главата ми, а и вече не ми беше толкова топло. Сега се чувствах по-добре... Докато... докато той не заговори, тогава отново почувствах пеперудките в стомаха ми, за това отпих още една голяма глътка от колата си. Май не трябваше да поглеждам към Алекс, ако не исках отново са се изчервя. А той продължаваше да говори и тогава го чух да казва романтични комедии, при тези думи в главата ми започнаха да се появяват всевъзможни картини на нас двамата... О, ето пак започнах да се отнасям... Това хич не беше хубаво. На свой ред той ме попита как са филмите при мен. Това прозвуча сладко, сякаш аз ги режисирам, което ме връща на една стара мисъл, че искам да режисирам филм.
- Ами аз обичам драми, направо ги обожавам, много харесвам и фентъзита, харесвам също и комедии, романтични също - когато го казах картините пак се върнаха в съзнанието ми - но не харесам ужаси, и хоръри, направо ме плашат и после не мога да спя от тях. До ден днешен никой не е успявал да ме убеди да гледам ужас с него. Това е практически невъзможно. Ох, извинявай пак се разбъбрих, съжалявам обикновено правя така, когато... - когато какво, съм нервна или влюбена неее, това не можех да го кажа, определено не можех. Реших да не си довършвам изречението, а да мина на следващият въпрос - Да, обожавам сладолед, но ето нещо странно не обичам или по-скоро рядко ям шоколадов сладолед, а иначе съм пристрастена към шоколад. Ами ти обичаш ли сладолед? - при тази мисъл си представих нас двамата седнали пред една от онези малки сладки сладоледаджийници в Италия, през лятото, и ядем сладолед. Нооо разбира се това бяха фантазии, които надали щяха да се осъществят.

Усмихвах се докато говореше за сладоледа, явно и той като мен не обича шоколадов сладолед. Съвпадение? Или може би съдба? Осъзнай се Скай твърде много филми гледаш, това не е някой измислен филм, а реалността, не можеш да очакваш момчетата да си падат по теб, само защото ти си падаш по тях. За не може Алекс да види притеснената ми физиономия, аз се облегнах на зад, точно в момента в който той свали горнището си. И тогава, тогава стана наистина горещо. Не само, че беше хубав, ами беше и секси, имаше хубаво изваяно тяло. Ужас, не можех да си намеря място от топлина. И тогава като по чудо Алекс обяви, че ме черпи сладолед.
- Много ти благодаря, определено имах нужда от нещо такова. А и няма нищо странно в това да се яде сладолед през зимата, аз лично много обичам и ям при всеки удобен случай. - усмихнах се и взех малко от сладоледа, оставих го в устата си за кратко и усетих колко бързо започна да се разтапя, определено ми беше топло. Сладоледът беше идеално решение, сладко и успокояващо. Но аз предпочитах нещо друго сладко и успокояващо, имах чувството, че неговата целувка, ще ми подейства точно така, но ме беше страх да си я взема... Взех по-голямо парче сладолед и буквално усетих как мозъкат ми замръзва и направих физиономийка, но това определено беше по-добре от тези мисли които ми се въртяха в главата. Реших да върна темата на дарбите, защото ми изглеждаше безопасна - Искам да те попита, ако не е много нахално разбира се - усмихнах се възможно най-невинно - лесно ли се научи да се справяш с четенето на мисли? - ама наистина можех да спечеля приз по най-тъп задаван въпрос, на момчето което харесваш.

Слушах как ми разказваше как е усвоил дарбата си и колко трудно му е било. На мен също ми беше трудно, но аз си имах роднините, а той си е нямал никого, е вярно имал е създателката си, но не е същото. Прииска ми се да го гушна и сякаш тялото ми инстинктивно тръгна, за да се спра се обърнах рязко към масата и разлях малкото останал шоколадов шейк по масата. Стана ми ужасно неловко. Започнах да попивам със салфетки.
- Аз толкова съжалявам - казах, обръщайки се към него и чак сега осъзнах колко съм почервеняла след това. - след като почистих малко, а сервитьорката дойде и взе чашата и мръсните салфетки, се облегнах отново назад, с купата сладолед в ръце започнах да говоря за виденията си - Започнах да получавам видения от съвсем малка. Това беше първата ми дарба. Всичко започна една нощ точно преди мама да ме сложи да спя, видях самолетна катастрофа, но никой не ми повярва на сутринта имаше стотици ранени и толкова загинали. Бях само на 10, не разбирах, че вината не е моя и се чувствах ужасно. Майка ми никога не можа да се справи с тази ми дарба, а и аз не мога. Виденията просто се появяват, понякога са незначителни, но по-големите ми причиняват главоболие или както се случи последния път припадък - усмихнах се леко тъжно. Никога нямаше да си простя, че не можах да предвидя катастрофата, в която загинаха татко и двамата ми братя. Никога нямаше да си го простя. В очите ми се появиха сълзи, но аз с един замах на ръката успях да ги премахна. След това отново погледнах Алекс и настроението ми мигом се върна, усмихнах му се, този път мило и го попитах - Имаш ли си любима дарба, от твоите или пък най-омразна?

Слушах внимателно Алекс докато ми разказваше за дарбите си. Или поне си мислех, че го слушам, когато спря да говори за тях, осъзнах че съм пропуснала и половината неща които беше казал, помнех само, че харесва летенето и мрази вкаменяването, но май беше само това. В главата ми се въртяха други мисли и колкото и да исках да ги прогоня все не успявах. Просто все стигат до някой сладък момент между нас двамата, определено гледах твърде много романтични филми. Добре че се върнах в реалността, за да чуя въпроса на Алекс. Стана ми толкова приятно когато каза, че иска да отиде в Италия, там наистина беше красиво и аз обожавах тази страна.
- Ако искаш някой път може да ми дойдеш на гости в Италия - изстрелях го още преди да съм го обмислила, но тогава видях сладката усмивка на Алекс и направо се разтопих, изглеждаше толкова сладък и невинен... И ето че отново започвам да летя в облаците, това определено не беше полезно. - Ами има няколко места на които искам да отида. С удоволствие бих отишла във Франция, искам да отида в Египет привлича ме древната им история, пирамидите, все пак са единственото от 7те чудеса, което е оцеляло до днес. Искам също така да отида и до Корея и Япония, харесвам техните традиции и обичаи, а и ми е интересно, защото тяхната култура е много различна от нашата - усмихнах се непринудено, досега пред никого не бях разказвала толкова много за себе си. А с Алекс, толкова лесно се общуваше, толкова беше лесно да се води разговор с него, е когато не започвах да летя в облаците де. Усмихнах се отново и допих малкото ми останала кола - Само това ли са страните, които искаш да посетиш? - попитах на свой ред и пак се отпуснах на сепарето.

Явно и той като мен обичаше да пътува и да се среща с различните култури. За мен това беше вълнуващо и интересно и явно и за Алекс, което може би пак беше странно съвпадение на съдбата. Нима съдбата си играеше така лошо с мен? В любовта никога не съм имала кой знае какви успехи и ако съдбата си играеше така жестоко с мен щяхме да се караме... разбира се доколкото може човек да спори с нея. Усмихнах се при тази мисъл, определено щеше да ми е трудно. И тогава забелязах как Алекс се държи за главата. Преди обаче да успея да го попитам дали е добре, той извади един лист и химикалка и започна да си драска. Определено ми стана интересно, но ми изглеждаше невъзпитано да се надвеся и да погледна какво си драска. И тогава той ме попита дали имам хоби:
- Хоби, ами не знам до колко се брои, но обожавам да плувам, мога да изкарам във водата цяла вечност. Веднъж като бях малка, седях цял ден във водата, а когато мама каза, че става студено и трябва да се прибирам, а се тръшнах и тя ме остави във водата, след това 2 седмици бях болна и ми беше забранено плуването. Това бяха най-ужасните дни в моя живот. Виждах как братята ми плуват, а аз не можех да припаря до морето. Истински ад. Упс, аз май се отплеснах много от темата. Иначе свиря на пиано от 6 годишна и до скоро ходех на пеене. Не знам до колко се броят за хобита, но май са това. - усмихнах се, беше една невинно-сладка усмивка, за която повечето ми познати казваха, че прилича на ангелска. - А ти имаш ли хобита? И ако не е много нахално какво си драскаш? - полюбопитствах най-накрая аз.

Седях и гледах като ударена от гръм картината, която Алекс ми показваше. Не можех да повярвам та той беше нарисувал мен. Беше ми направил портрет. Много красив при това. Това беше толкова странно и хубаво, картината определено беше красива.
- Много е добра. Имаш невероятен талант. Може ли да я видя - Докато чаках отговорът му в главата ми започнаха да валят въпроси от типа на защо ме е нарисувал? Да не би и той да ме харесваше? Или просто му беше скучно с мен? Или пък обичаше да прави портрети на всички с които седи и пие кафе? Бях определено поласкана и май още повече хлътнала. Зачудих се дали да не му кажа? Така може би щеше да е по-добре, щеше да знае и да ме отреже веднага и евентуално да спрем да се виждаме или просто да станем добри приятели. Мдам определено това е най-добрият вариант, казваше дяволчето в главата ми, ами ако все пак го уплашиш, обаждаше се ангелчето. И все пак ще го направя. Някак не е нормално човек да казва такива неща на първа среща, но чувствах, че ако не го кажа, ще умра - Алекс.... ъм.... трябва да ти кажа нещо, но моля те не се стряскай много - ето моментът беше дошъл, сигурно бях почервеняла като домат и все пак връщане назад нямаше - Аз... оххххх, аз харесвам те - изстрелях набързо преди да съм се отказала и извърнах поглед към най-противоположната точно - Моля те, не ме мисли за странна, но ако не си бях признала щях да се чувствам адски неудобно... Да знам, че се познаваме от няколко часа, но все пак - чувствах се като на тръни и все още не го гледах, просто чаках моментът в който той ще ми каже, че ме харесва само като приятелка и ще затворим тази неловка тема.

Както гледах настойчиво настрани сигурно съм изглеждала още по-странна. Гледах в една точка в отсрещната страна и не знаех какво да очаквам. Чаках всеки момент той да ми се изсмее или да ми каже нещо. Но... Нищо, това мълчание ме убиваше. Той продължаваше да мълчи, минутите ми се сториха като цяла вечност. Имах чувството че съм на съд и чакам съдията да произнесе присъдата си. Чух как Алекс си взема от сладоледа няколко пъти, но все още никаква реакция. Започвах да се чувствам все по-неловко и по-неловко. Сигурно съм изглеждала като пълна загубенячка като седя така и нищо не правя.... О дано скоро кажеше нещо, че иначе щях да откача. И точно тогава той почна да говори. Леко помръднах в знак че го слушам, но все още гледах "интересната" стена. Той започна неуверено, но пък си призна, че ме харесва. Или поне така ми се струваше. И както си говореше запецна. Дали не знаеше какво да каже или пък се чудеше как да ми обесни привличането си? И малко след това той си призна, че ме харесва и то много. Не можех да повярвам та ние се познавахме от няколко часа, но ето че и той ме харесваше. Не можех да повярвам. Това мило и сладко момче ме харесваше. Като го чух цялата грейнах, една голяма усмивка се появи на лицето ми и с обърнах към него.
- Това е направо невероятно. Мислех, си че ще ме обявиш за луда, но вместо това... - дори не знаех какво да кажа, просто станах от мястото си и седнах до Алекс. Исках просто да се сгуша в него и да остана така цял ден, ако може цяла вечност. Вместо това обаче се обърнах към нещо, прегърнах го и го целунах. беше една от онези кратки и свенливи целувки. Толкова много исках да го направя, че не се сдържах. Беше толкова приятна и направо се разтопих, независимо че беше толкова кратка. Искаше ми се да го целуна продължително, но не смеех, да вярно беше ми казал, че ме харесва, но това не значеше да му се хвърля на врата нали? - Извинявай, ако си се почувствал неловко. Просто го направих без да мисля много. - Май изглеждах леко притеснена и нервна, а дори не знаех защо.