Сладкарницата на Ривър стриит

Настанете се удобно и си похапнете нещо сладко.

Наистина ще се запитате защо бях дошъл на това...Място.Да..Наистина не беше типично за мен да идвам сам в сладкарница за двама.Ох..Много ми се насъбра.Не бях пил кръв от доста отдавна и ми се правеше секс.Но заради детето ми от Сара,нямаше да го правим в продължение на около 9 месеца?!Трябваше да си намеря любовница.Толкова бях отвеян,че забравих да си поръчам.Една секси сервитьорка дойде при мен и ми се усмихнах чаровно.
-Какво ще желаете ,господине?-проговори с тихичък и нежен глас като през това време дъвчеше дъвка.От нея лхаше мирис на свежи плодове.Обичах тази миризма.
-Ами..Освен една шоколадова торта,кола и десет скалички друго...Хм..Нещо забравям в плановете си.Ами..Да..Вас...
Тя се усмихна.Обърна се и аз я ударих по задника.Откога бях толкова перверзен не знам,но нещо ми ставаше.Все едно аз започнах да забременявам/;ддд/.Вратата се отвори и аз от любопитство погледнах натам.Влезе сладко момиче и се огледа.Навсякъде беше препълнено.Тя срещна погледа ми и аз и' се усмихнах чаровничко и сладко.
-Искаш ли да седнеш до мене?
Попитах я и издърпах един стол.

Влязох в сладкарницата и се огледах. Обожавах това място. Когато не бях в настроение или просто ми беше скучно,винаги идвах тук. Едно непознато момче ме попита дали искам да седна до него,огледах сладкарницата и когато видях,че няма други места му кимнах. Преди да седна си взех един поднос и казах на продавачката:
-Искаам..три кексчета,една торта тирамису,една шоколадова пастичка иии два карамелени бонбона.-извадих портмонето си и добавих:
-За малко да забравя,един ягодов сок. -Платих си и взех любимите ми лакомства с мен. Поставих подноса на масата и седнах. Усмихнах му се и му подадох единия от бонбоните.
-Здравей. Аз съм Али. Благодаря,че ми позволи да седна до теб. -Не свалях усмивката от лицето си. Обичах сладкото и бях сигурна,че като си изям това щях да отида за още.

-Здравей. Аз съм Али. Благодаря,че ми позволи да седна до теб-каза след като кимна и си поръча.Като седна срещу мене разбрах,че е азиатка.Беше мила и готина.Може би сладка.Но ако Сара ме беше чула какво си мисля сигурно щеше да направи аборт и убийство по едно и също време/;дд/Започнах да чопля с вилицата си шоколадовата си торта и отворих кенчето кола.Изпих половината и започнах да ям бавно.След дългото мълчание реших да го наруша.
-Ъм..Нали не се притесняваш от мен?-попитах и и' намигнах.След това я попитах още няколлкко въпроса.-Ами..Как се казваш и откъде си...Ако не е твърде лично за теб?!
Секси дойде отново на масата ни.Даде ми един лист хартия и аз записах моя номер.След това тя ми даде нейния и така изчезна зад бара поруменяла.Пф...Не беше мой тип..

Наслаждавах се на всичкото сладко в стаята. Бях заобиколена от хора като мен-сладкохолици. Той ми зададе няколко въпроса,усмихнах се и казах:
-Казах ти вече,казвам се Али. И съм от тук. Обичам сладкото и хобито ми е да ям сладко.-Отново се усмихнах. Не го бях излъгала за нищо. Първо започнах да нападам шоколадовата пастичка. Наслаждавах се на всяка една хапка. Направо си бях грейнала.
-Ами ти?-попитах и отпих от любимия ми ягодов сок.

Никълъс дойде тук. Застана пред витрината и се зачуди какво да си поръча. Толкова много сладки работи. Беше решил какво да си вземе.
- Една мока и един сок от вишна. - Продавачката му даде пастата и сока с широка усмивка. Ник искаше да се позабавлява, но не с продавачката, тя не беше негов тип.
Той си взе поръчката и седна на една от масите. Започна да яде и след като се наяде, върна таблата обратно на продавачката. Тя отново му се усмихна.

Ник изяде моката си и след като си изпи сока отново отиде на касата. Докато се чудеше какво да си поръча, Никълъс видя една много красива жена. Даа, тя наистина беше красива. Огледа я от глава до пети, имаше всичко, което той обичаше. Красиво лице, красиви очи и красиво тяло. Сега оставаше само и характера й да е сходен с неговия.
Никълъс си поръча още едно парче мока. Той обичаше този вкус. Взе си чинийката и седна на масата на красавицата.
- Добър ден! Аз съм Ник, а ти си....? - Ник беше много нахален, но ако чакаше, сигурно щеше да чака цяла вечност, а за вампир това е много време. - Лошо е една красавица да седи сама. - Той се усмихна все едо се познават от много време.

Сладура седна на масата й. Най - накрая някой, който да си струва, помисли Кейт. Усмихна се.
- Добър ден! Аз съм Ник, а ти си....? - попита - Лошо е една красавица да седи сама. - каза и се усмихна.
- Значи вече да съм по - спокойна? - усмихна се тя . - Аз съм Кейт. И какво прави сладур като теб в сладкарница...сам?? - не че беше нейна работа, но... Изяде още едно парче. Игнорираше убийствените погледи на продавачката. Май беше много депресирана от това, което става. Ки се усмихна.

- Същото като теб - ям сладкиши. - Никълъс се усмихна. Вече беше изял парчето си и върна чинийката на продавачката. Забеляза, че и Кейт е изяла своя сладкиш. "Тя няма да направи първата крачка! Затова пък ще го направя аз!" Мислеше си Никълъс. - Хей, Кейт изцапала си се ето тук. - Каза Ник и я целуна. Беше седнал до нея, когато я целуна. Продавачката явно не издържа, защото влезе в склада.

Тя се приближи максимално близо. " Мамка му, беше добър!" помисли си Кейт и се усмихна на собствените си мисли. След секунди се отдалечи от него. Усмихна му се палаво и леко захапа устни.
- Какво ще кажеш да отидем някъде... освен ако нещо не те задържа де... - каза и посочи с глава към щанда, но..знаеше, че поне за следващите няколко часа той щеше да е с нея.

- Добре. - Каза Ник и двамата станаха. Ник я хвана за ръка и двамата тръгнаха към неговия апартамент. По пътя двамата се спираха за момент и се целуваха. След време двамата стигнаха в неговия апартамент.

/Ще пиша там. /

Кара бе в Лондон повече от година и половина и може да се каже че бе свикнала с живота тук.От както бе пратена тук по случайност от магьосника Зедикуус,сега може да се каже че вече се бе оправила.Затова тя бе решила да се разходи из града за да си проясни главата.Както винаги тя бе облечена в тоста впити по нея дрехи и всеки мъж който минеше покрай нея се обръщаше да я проследи с поглед.Сега тя бе влязла в една сладкарница за да си купи нещо топло за пиене защото деня бе доста студен.Тъкмо си взе кафето и реши да излезе когато се спъна в някого и чу само едно"Извинявай".Тя се обърна и видя едно момиче да се усмихва срещу нея сякаш нищо не бе станало
-Редно е да съжаляваш-отвърна и тя и я погледна
-Също така няма нищо смешно в това да спъваш хората,ей така-продължи тя да говори на висок тон и другите се обърнаха да видят за какво става дума
-Най малкото което можеше да направиш е да си прибереш краката за да не се спъва друг и да ми купиш ново кафе-отвърна Кара и погледна момичето с един поглед който би накарал и най големия убиец да започне да се извинява като малко дете
-е какво чакаш-каза и тя и пак я погледна

Кара я погледна и леко се намръщи в миналото едва ли някой щеше да и говори по този начин не и ако искаше да си изпати.Затова тя си пое дъх преди да направи каквото и да е.
-Не е станало кой знае какво,ти сигурно се шегуваш не може просто така да си простираш краката където ти скимне не се намираш в обор,но дори там знаят къде да ги слагат.Ако някой се бе наранил сериозно и също така не е смешно да спъваш хората-продължи тя и погледна момичето
Боже много невъзпитани хора има в това време.
-А колкото до кафето ми ще го платиш естествено и следващия път не си простирай краката из цялото заведение сякаш е твое-отвърна тя и от някъде се чуха няколко хихикания,но не се знаеше точно от къде

Кара я погледна
-Драка никой не вика тук-отвърна тя
Тя се огледа наоколо където хората ги гледаха с интерес и искаха да видят какво ще се случи.Тя се издразни леко на това и ги погледна с такъв поглед че думите тук направо бяха излишни и всички бързичко се върнаха към това което правеха преди да стане тоз инцидент
-Никой не е казал че си малоумна-отвърна тя
"Макар че си го помислих"-каза си тя наум и пак погледна момичето.Характер на морт-сит какво да се прави.Пази се или ще те смачкам.Бе свикнала всички да ги е страх от нея и от това какво е ,но тук хората не бяха чували за такива като нея и трябваше да го покаже на двама трима когато изневиделица по средата на битка се озова в парка в Лондон.

Тя я погледна
-Така и така не успях да си изпия кафето и щом ти черпиш добре тогава-отвърна тя спокойно и погледна момичето и седна на масата и
Тогава сервитьорката дойде да взе поръчката на момичето и също така и на Кара и пак си поръча кафе,като се надяваше че този път ще успее да пие от него преди да е станал някакъв инцидент отново
Тя се огледа наоколо пак и всичко сякаш си бе както по рано сякаш нищо не е било

Кара си седеше спокойно на стола и имаше чувството че другото момиче я зяпа по някакъв начин.
-Какво-не се стърпя и каза тя с лек рязък тон и погледна момичето докато си чакаше кафето.
Кара стоеше най спокойно и чакаше отговора на момичето.Явно то искаше да я пита нещо това си бе съвсем очевидно.
След малко се появи и сервитьорката с поръчката им и Кара хвана с ръце още горещото кафе сякаш бе студено и се загледа в него.

Кара я погледна най-спокойно сякаш момичето не бе казало нищо
-Същество ли? - отвърна тя и пак погледна най спокойно
-Защо си мислиш че съм същество и да съм съм от най страшните.Явно ти не си човек за да мислиш че аз не съм-отвърна тя и я погледна със сините си очи
-Кара-отвърна тя кратко и отпи от чашата си и я остави на масата сякаш не бе кой знае какво и след това погледна момичето