Сладкарницата на Ривър стриит

Кара не я удостои с нов поглед а погледна кафето си и после го хвана за дръжката и отпи малко от него
-"Значи не била човек" - помисли си тя без да поглежда в днешно време можеше да се видят какви ли не създания
-Каква съм аз ли,на каква ти приличам-попита я тя и погледна за миг
-А всъщност ти каква си-на свой ред попита я тя и след това отпи от кафето си

Кара я погледна и се усмихна леко без да поглежда момичето
-Добре тогава щом искаш да знаеш толкова много.Аз съм Морт-сит(морещица)-едва ли си чувала за такива като мен по проста причина че вече не съществуват вече.-отвърна тя и погледна момичето
-А като те гледам мога да разбера каква си .Леко бледа кожа и студена на пипане пиеш кръв познах ли -продължи тя като отпи от кафето си

Кара я погледна и се усмихна леко
-Не знам какво си чула и от кого,но инфото ти е доста грешно ние не сме убийци ние сме нещо повече от повечето създания.- отвърна тя без да поглежда момичето и отпи от кафето си
-Морд-сит са създадени да служат на господаря Рал.също така ние сме специалист в причиняването на болка която евентуално води но смърт.Но в отговор на въпроса ти не на никого не съм пазач.-отвърна тя
-Ами ти и твоя вид-продължи тя

Тя погледна момичето и пак се усмихна със същата усмивка на момичето
-Интересно но съм виждала къде по страшни създания от вампирите.Да попитам изпитвате ли болка все още може да сте мъртви но едва ли сте безчувствени-каза тя и също пи от кафето си и погледна Катрин със сините си очи които сякаш се прорязва в нея.
Наоколо хората минава покрай тях но кара не си направи труда да ги погледне дори за нея те бяха втора класа.
Някои от хората наоколо се смееха и си говореха за неща които не я интересуваха след това пак отпи от кафето си.

Кара не я погледна
-Първо никога не съм казала че сме неуязвими явно си си го втълпила сама-отвърна тя и отново погледна тъмната течност в чашата си
-Може и да има и добри но не съм виждала такива не го ли видиш или пипнеш не значи че е вярно а и добрите вампири с какво се хранят нали пак с кръв-отвърна и тя и отпи от кафето си без да поглежда момичето за да види реакцията и от тези нейни думи

Кара си пиеше кафето спокойно сякаш нищо на света не можеше да я издразни
-О, аз съм спокойна не че ми пука особено с какво се храниш може и дори с плъхове да е.Ти си знаеш.-отвърна тя без да я поглежда явно я бе ударила по болното място фигуративно казано
-Аз да имам проблем не е така а и ти ще разбере ако е така-каза тя и се усмихна на това кат оси представи картината.
Кара повика сервитьорката и си поръча един кроасан и още едно кафе.

-Щом казваш,мила-отвърна и тя и отпи от новото кафе което и донесе сервитьорката и отхапа малко от кроасана
Сега тя за първи път се огледа наоколо и пак се втренчи в чашата си незнайно защо
-Проблем защо си мислиш че имам проблем-попита я тя и я погледна пак
Хората наоколо сновяха напред назад и това започваше да дразни Кара малко

Кара погледна момичето как става и се запътва към бара и след това я посочва.Очевидно се бе ядосала Кара се усмихна леко може да се каже че вече бяха квит задето и разля кафето.След това момичето излезе от кафенето
Сега тя си седеше спокойно и си пийваше от кафето и хапваше кроасан и се наслаждаваше на гледката през прозореца доколкото може въпреки минаващите хора наблизо.Тя стана и остави една банкнота на масата и излезе след това реши да се поразходи из града.

Още с влизането в сладкарницата ме лъхна приятния топъл аромат на току що изпечени еклери, пасти, щрудели и всякакви такива вкусотии. Устата ми мигновено се напълни със слюнка, о колко обичах такива места. Лекс, пое към първото свободно сепаре, което беше почти в дъното, нямах нищо напротив разбира се, така щяхме да сме далеч от погледите на всички, а и щяхме да сме на топло. Почти веднага след като седнахме дойда сервитьорката и Ал си поръча, аз без да се бавя особено казах:
- За мен голяма чаша горещ шоколад с допълнително сметана и шоколадови пръчици и едно голямо парче шоколадова торта. А да и една ореховка - погледнах Алекс мило, дано само не си е помислил, че съм някоя лакомница или прекалено ненаситна, аз просто съм пристрастена към сладкото това е. Той някак свенливо и мило ме попита какво същество съм и ето че чак сега в умът ми прещрака, че не знам какво същество е той. Определено не беше вампир, тях успявах да ги надуша от километри, е да ги надуша, не е най-правилния термин, но по липса на друг и този става.
- Аз съм фея - казах и се усмихнах свенливо, повечето същества не приемаха феите на сериозно, особено като се има предвид как сме представени в книжките на обикновените хора. - Аз обаче, също не разбрах какво същество си? И ако не е прекалено нахално ще ми разкажеш ли нещо за себе си - след като го попитах съблякох палтото си и останах по зелена блуза с v-образно деколте и се облегнах на сепарето, като леко подухвах вкоченените си пръсти.

Наблюдавах лицето му докато разсъждаваше над факта, че съм фея. Определено беше учуден и леко стъписан, но после, може би като премисли го прие. Стана ми забавно, обичах да гледам стъписаните лица на създанията, които не са ме познали, всеки реагираше по свой си начин и беше откровено весело. Докато Алекс се опитваше да приеме факта че съм фея, сервитьорката донесе поръчката. Още не беше тръгнала, когато хванах чашата с горещия шоколад и леко отпих от него. Беше толкова врял, че леко ми опари езика и гърлото, но в името на сладкото го преживях. Усешането определено беше хубаво и шоколада веднага започна да ме стопля. И тогава Алекс каза, че е върколак... бях се срещала с такива същества и определено не ми вдъхваха доверие, но пък Алекс, той беше някак различен, определено беше така. И тогава, още преди да съм минала през този шок, той започна да разказва историята си, стана ми някак тъжно и жалко за него. Прииска ми се да го успокоя някак но сама не знаех как. Както се и очакваше той ме попита за мен... ето тук идваше трудната част, колко от нещата можех да му кажа, какво можех да му споделя? Хапнах още едно парченце от тортата и заговорих:
- Ами да видим... майка ми е фея, а баща ми и братята ми бяха хора, което май ме прави полуфея, но баба ми твърди, че съм изцяло, та не знам кое е най-правилното... Обикновено оставям хората сами да решат. - усмихнах се леко свенливо - Баща ми и братята ми загинаха в автомобилна катастрофа преди няколко години, и наистина ми липсват - нямам между другото "забравих" да спомена как бутнах по-големият с брат по стълбите, но аз така или иначе не поменех с точност. - Тогава с майка ми се преместихме в Италия, където срещнах едно момче, след като му казах, че съм фея, той ме помисли за откачалка и ме заряза - при този спомен сърцето ме заболя и отново премина сянка през лицето ми - след това постъпих в училище като това, само че там и се запознах с едно момиче, с което станахме близки, но в последствие заради един спор, тя ми счупи ръката. Иначе като цяло съм добричка, усмихната и не обичам да споря и да се карам. - въздъхнах, дори не знаех защо съм споделила всичко това с Алекс, обикновено казвах само най-основните неща, а сега едва ли не разказах цялата си история. Пресегнах се към масата и взех в ръце топлата чаша с шоколада, мирисът му ми подейства успокояващо и се усмихнах леко.