Преди две години на Карибските острови ХД

Поредното задание.Сякаш някакво изпитание за новите.Оф!На такова хубаво място и за какво?За задание а не почивка.Ужас!
Както се разхождах по плажа изведнъж някой буквално ме връхлетя.Погледнах недоволно.Хората не гледаха ли къде ходят?!?Беше момиче, много познато момиче...
-Мариса?-попитах невярващо.Какво правеше тук?Данеби беше престигнала днес, защото преди не я бях виждал.Като се има в предвид че вече седмица съм тук.

Тя почна буквално да ме влачи към морето.
-Добре де, добре.-казах но тя не спря и продължи.Каза здрасти и ме пита как съм.Хъм странно.Първо ме връхлетя сега ме влечи и ме пита кък съм?Доста странна среща.
-Да здравей.Ами чуствам се настъпан и мокър..-засмях се.Вярно си беше първо ме настъпи а сега и мокър бях.
-Ти?

[i]Засмях се и скочих със засилка във водата.
-Уникално е...знаеш ли от колко години мечтая за това?-надали знаеше но все пак...Водата беше прекрасна.Погледнах Том и казах:
-Защо не си щастлив?Виж къде сме!!!-напълних шепите си с вода и ги плиснах в лицето му.Засмях се по детински и казах...
-Хайде.УСМИВКА!-направих една лигава усмивка и се завъртях около него

Къде сме?Вче от седмица съм тук, и нищо хубаво няма ако знаеш че тук си само за работа.Ако щеше да е за забавление щеше да е друго.Вместо да се усмихна се намръщих.Хей, ама така не беше чесно!Усмивка ли искаше?Оооо ще си има усмивка и повече!Скочих във водата и се богрежих да я опръскам цялата .Так че сега цялата беше мокра.Усмихнах се самодоволно, ето я и усмивката!
-Доволна?-попитах и повдигнах въпросително вежди.

Телепортирах се над-водата.Неисках да умирам.Не още.Още да поживея.Незнам как но щях да се боря за животъ си.
-Добре, игра игра.Но моляте не ме убивай.-замолих и се и направих кучешка муцунка.Наистина нямах намерението да умирам тези дни.А и не бях от онези които умират или се предават лесно.Така че, нямаше да и се получи лесно.Каквото и да иска да направи.Да ме убие, или да ме подразни.

Повдигнах едната си вежда.Тя май подлудя, водата никак не и влияеше добре.Опръсках я леко.
-Успокой се, хората за луда ще те помислят!- засмях се на казаното от мен.Сешното му беше това че го казах аз.Макар и...хм, незнам точно защо го казах.Огледах се.Сега какво да правя?Да излизам, но сигурно щеше да ме дръпне обратно.Или щях тъпо да кисна във водата?
Тръгнах с бавна крачка да илизам за да видя какво ще направи...