Преди две години в града

Вървях по тъмната улица и само една лампа осветяваше пътя ми.Беше добре, все пак състоянието в което бях не бе от най красивите.От носа ми се стичаше кръв и вече засъхваше по кожата ми, а в ръката си държех високите си обувки.Винаги съм знаела че не бяха подходящи ако виждах Том, но все пак исках да изглеждам добре..е да, сега съм просто перфектно, но...все тая.
За момент спрях да се обуя, краката ме боляха, но нямаше да ходя боса.Седнах на тротоара и след като се обух погледа ми бе привлечен от някакъв шум на около метър.Мъжки силует се приближаваше към мен или може би просто си вървеше по улицата.На няколко метре от мен се спря.Погледнах го и след като се опитах да изтрия кръвта от лицето си се усмихнах закачливо и станах от бордюра за да видя кой бе обекта на таз вечершната ми забава.
беше симппатично и доста секси момче и като се замисля първата идея минала през главата ми бе секс", но мисля че това с Том ми стигаше...или не съвсем?!Не знам...все тая, сега може би имах нужда от кръв и това бе преоритета ми сега.
-Здрасти!Аз съм Сам.-представих се бързо аз и подадох ръка за да разбера повече за просто "силуета" който мисля че не би си продължил по пътя...не и пред красавица като мен, разбира се...О да, особено сега, с кръъв по лицето, синини по ръцете и краката...бях миска.


П.П.Съжалявам че чак сега, но имах малко работа

Представи се като Харпър, а малко по късно попита дали съм убила някого.Ха, искаше ми се да го бях убила, но явно нямах толкова смелост.Усмихнах се иронично и пренебрегнах въпроса.
Но като се замисля той май бе прав, Том наистина започна пръв.Жалко че и свърши последен.Зависи за какво говорим де...та както и да е, отплеснах се, сега трябваше да мисля за съществото пред себе си.Не бе вампир...нито върколак, но усещах аромата и на двете.Какъв коктейл само си забърках...
-Не мислиш ли че е малко късно да се разхождаш сам?-подхвърлих подигравателно и се засмях тихо, колкото да ме чуе, но не и звука да отекне наоколо.Харесваше ми да си придава по голяма важност отколкото всъшщност имах...но той не ме познаваше, можех да го накарам да мисли каквото си поискам.
-Навън е опасно, Харпър, туку виж някой вампир те срещнал и...-не довърших изречението си, а бързо се подместих зад него...почти на момента...ръцете ми бяха на раменете му, а устните шептяха последните думи от изречението ми в ухото му.Е, не ухото бе целта ми, а по скоро врата му, но сега можех да се задоволя с това...или пък не?!
Носа ми се плъзна по врата му и се дръпнах назад смееща се на себе си по скоро.Не трябваше да губя шанса си да го захапя, но изведнъж не бях толкова гладна.
-Имаш приятен аромат.-отбелязах и пак се изхилих.Харесваше ми да се надсмивам над себе си докато го прикривах с някоя друга шега.не че инае не бяха смешни, но...

Погледнах я и поклатих глава.Бързо се озова с опрян у стената гръб:
-Скъпа...Преживял съм две войни,убивал съм новородени хибриди и вампири!Вярвай ми...Колкото и да ме нарани някой,никога няма да е достатъчно!-прокарах устни като шепот по вратът й инежно помирисах кожата й:
-Изкусителен арома...жалко,че не мога да пия от теб...Много жалко!-подмсихнах се и прокарах ръце по тялото й,като палците ми леко докоснаха външната извивка на гърдите й.Дръпнах се рязко от нея.Погледнах я и наведох глава,емоцийте и бяха странни,като самата нея.Искаше да пие от мен,но се въздържаше...Защо?Беше интересна личност.Искаше,но не искаше.Беше слаба,но силна.Да..може би щях да пропусна танците на хърбавите девойчета в клуба....Имах нещо на което да се насладя,а после да оставя като едното нищо.Отново се озовах пред нея и я притиснах към стената....

действията му не ме изненадаха особено.Не бе първия път в който заплашват да ме убият а в същото време ме опипват.Да си призная не бе от най омразните ми прижевявания, дори може би не се накланяше към тази графа.Поредната вечер с непознат насред улицата...а сега дори опряла гръб в стената...започваше да ми харесва.
-Наистина жалко...-усмихнах се арогантно и приближих лицето си до негоовото.Спомена че аромата ми бил изкусителен...не вярвам че знае колко изкусителна мога да бъда.И все пак сега не ми се играеше на "Дай ми-няма да ти дам" достатъчно ми бе това с Том, сега исках просто да се отпусна и да играя своята игра.А тя ми бе позната до болка...идвам и взимам това което поискам, а след себе си оставям всичко ненужно...
-Мисля че ръцете ти не знаят къде им е мястото...-започнах като забележка, но след като ръката ми бутна неговата към гърдите ми се усмихнах сякаш му казвах че разрешавам и с леко движение езика ми направи малка влажно пътечка по врата му, след което устните ми засмукаха кожата му, като все още държах зъбите си настрана.Не исках да ги вкарвам в играта...не и сега, бе им рано.Нали знаеш, първо трябва да хвърлиш 6, после да влезеш в играта.Все още не им бе ред, но и те щяха да си получат своето...а сега бе ред на нещо друго.

Думите му ме разсмяха.Не успях да се спра и скоро се хилех достатъчно силно че да осъзная какво правех.Сложих ръката си на устните и продължавах да се смея, когато накрая успях да му отвърна нещо.
-Дядка, играч може да си бил преди 4 века, но сега не си.Хубаво е момичето да се смее, но ако се смее на теб не чак толкова.Щом искаш да командваш намери си някоя на която да платиш за това...защото при мен номерата ти не минават.
Не знам за какъв се имаше, но май и аз малко прекалих...с умаловажаването му и възвеличаването ми...но какво да направя, заслужи си всяка една дума.Бил играч...Ха, не знае какво е да си играч!Това със заплахите може да подейства при дру вампир, но не и при мен.Смъртта ми бе най малкия проблем.Толкова пъти съм била в ситуации в които да моля за нея...сега той ме плашеше със смърт...смешно, нали?Е, на вас не знам колко ви е смешно, но аз си умирах от смях..дори май и той го виждаше.Не спирах да се хиля..може би не толкова защото намирах нешо забавно, а защото харесвах да се самоиронизирам.Хубаво нещо, особено ако няма как иначе да се похилиш тъпо на нещо лошо което ти се случва.Е моя живот е пълен с такива неща, така че смях колктоо искаш.
-И като заговорихме за пари, може да измислим нещо.-засмях се отново аз и без да усетя направих крачка към него.Може би идеята не бе лоша, до сега не ми бяха плащали за нищо, но никога не може да кажеш "никога", така че...И все пак идеята бе забавна, не мислиш ли..?

Леле милъчък, къца ти извинението и то доста!Но дори да правех впечатление на такова момиче, което ме съмняваше, хич не ми пукаше дали ме мисли за курва, кучка или невинно малко момиченце.Бях това което съм, а то май бе по малко и от трите.Така че с каквото и да имах работа в момента нямаше да оцеля правилната страна с която да се разберем.Но може би сега не бе момента да се карам с него.Пък и в момента не бях в най доброто си състояние.Страх ме беше да се погледна в огледалото преди един ледено студен душ и няколко чаши.
-Вярно, не започнахме добре.Може би няма да е зла да почнем от начало.Искам питие...-казах аз и тръгнах към близкия бар, само на няколко метра, а аз вече мислех как да стигна, тъй като обувките вече ме убиваха.И все пак, след няколко минутки в дамската тоалетна всичко щеше да е поносимо...щях да махна кръвта...да оправя дрехите косата си...но не и преди да изпия нещо силно.
-Идваш ли?Аз черпя, ако това ти е проблема-подхвърлих леко подигравателно, но се стремях да спазвам добрия тон.

Той смени държанието почти моментално и дори ме носи на ръце до тоалетната.Влезнах и след няколко минутки вече бях готова да изляза.Косата бе добре, вече нямах кръв по лицето, но пък забелязах че устната ми бе сцепена..майната му на Том!Следващия път няма да ми докосне лицето!Мразех да ме докосва, но още повече мразех да ми посяга..и най лошото бе че не правех нищо за да се защитя.Можех да му сритам шибания задник, но никога не събирах достатъчно смелост и се разминавах с леки наранявания.
излезнах от тоалетната и се насочих към бара където бе седнал той.В момента бях доста объркана от смяната на настроенията му, но мислех че скоро отново ще дойде онзи Харпър, който видях в началото.
Седнах до него и бармана се приближи като почти моментално изпълни поръчката ми и ми донесе чисто уиски.Двойно...така ми харесваше, колкото повече, толкова повече, нали така?
-Е, някоя мацка да се е навъртала наоколо?Току виж ми излязъл късмета.-подметнах с насмешка аз и отпих от чашата си.

Ха, точно!Нещо не си познал миличък!Тайната която никой не знаеше, а аз щях да я споделя с непознат...Не си го бях представяла така, но...като се замисля може би точно защото бе непознат..Не, не!Няма начин, не ми трябва ничие съжаление или още по малко помощ!Можех и сама...да, за това бях на този хал, но...все пак!Въобще не му трябваше да засяга тази тема.
-Не, грешиш.Сега изглеждаш като пълен кретен, така или иначе няма да ти кажа.-усмихнах се арогантно и за миг през главата ми минаха толкова спомени от преди миг с Том.На лицето ми се изписа отвращението което изпитвах всеки път когато спомените нахлуваха в главата ми, а аз не бях готова за тях.Може би и лека нотка на страх и всичко се разля по лицето ми, като скоро изчезна.Отново се усмихнах и погледа ми се насочи към "готината блондинка".Да наистина си я биваше, навярно й е трябвало поне час да се наконти така.Ха, а на мен ми трябваха само няколко минутки за да й изпия всяка капка кръв стичаща се по вените й.
-Блондинката е секси, ако имаш някакви намерения с нея действай, защото възнамерявам да пия от нея.Ако искаш ще си я поделим, но...и сама мога, не се притеснявай.-захилих се аз и след секунди допих течността в чашата си и станах от мястото си.Чаках отговора му за да отида до нея.Вече усещах как сърчицето й изтласкваще кръвта й по цялото тялото и това ме изправяше на нокти.

Той май не искаше да се забавлява с мен, но нищо.Знаех как да го правя и сама.Приближих се към момичето и след няколко секунди взиране в очите й без дори една думичка тя ме последва към тоалетните.Не че много ми пукаше че някой ще ни види, но тя не бе сама и може би с повече от един нямаше да се справя...е или поне не толкова бързо.А сега не ми бе до това, макар че скоро щях да направя и нещо такова.
Тя тръгна с мен и след като се отдалечихме достатъчно че приятелите й да не я мислеха, но все пак да имам пълен изглед към бара, спряхме и аз я притиснах към стената.Не бе под хипноза, но не издаде нито звук докато не забих зъбите си в плътта й.Топлата кръв се понесе на талази в гърлото ми, а ръцете ми се спуснаха по тялото й.Наистина бе красива...и секси...но не толкова жива, колкото ми се искаше.Друг път щях да се забавлявам, сега имах нужда от кръвта й.Мразех да пият от мен, а когато точно Том го правеше, не щадеше и капка.Така че сега имах нужда от малко енергия...добре че поне си намирах толкова лесно.
След като се нахраних пуснах тялото й на земята и то се свлече безпомощно на земята.Избърсах брадичката си от кръвта и отново тръгнах към бара, сега исках питие.А по късно може би и малко танци.Но музиката не бе от най живите...така че питиетата трябваше да са повечко.
Видях как бармана се бе стреснал от нещо как Харпър бе придърпал към себе си бутилката.Ха, той май имаше проблем.Поне имаше с кой да си удави мъките.Седнах до него и го погледнах, а след това и бутилката.
-Ти черпиш, а...?-попитах аз и бутнах чашата си за да ми налее и на мен.

Той мислеше повече отколкото се налагаше.Дори някой да разбереше че аз я бях убила, не мисля че щеше да има чак такива последствия.Никога не съм се съобразявала с това кой убивам, защо и къде.Хич не ми пукаше кой ще разбере или как ще си изпатя след това.Навярно на следващия ден нямаше и да помня...
-Първо, да, кръвта й бе вкусна, но не си падам по блондинки.-намигнах му закачливо и се усмихнах надменно.Блондинки, брюнетки, червенокоси, нямаше голямо значение, но той май имаше някакви симпатии и реших че ще е забавно да го подразня.
-Второ и трето, нямат голямо значение.Тя така или иначе щеше да свърши мъртва някъде.Просто й спестих мъките.-погледа ми се спря на бармана на чието изражение се четеше страх.Май са имали малък разговор..Или може би нещо по интересно.Какво ли имаше Харпър с бармана?
-Е, какво направи на момчето ми?Виж го колко е наплашен!-изсмях се аз и отново започнах да наблюдавам бармана, който сякаш бе видял призрак и се опитваше да се свести.Нямаше да стане лесно, особено когато на мен ми харесваше да го виждам така.

Да си прикривам следите ли?!Ха, точно до това ми е.Аз не убивах защото имах нужда от кръвта й, можех и без нея.Убивах защото ми харесваше!Тръпката от това да изсмуча всяка капка живот от нея не може да се сравни с нито една друга нужда.Дано той не бе от онези вампири, които не спират да мрънкат за това колко зле съм постъпила като я осттавям там, или дори самият факт че съм я убила.Не само че това ми лазеше по нервите, но и ме караше да съжалявам тези вампири.Щом можеш да убиеш някой, защо го криеш, нали го правиш точно за това, да докажеш нещо...А къде иначе ти е доказателството?!
-Милъчик и какво точно ще стане като приятелите й ме видят тук на бара?!Аз съм вапир!Каквото и да правят, са просто жалки опити.Ако искат да се приберат цели по добре да си затварят устите и да си траят.-за момент май изгубих контрол над думите си и казах повече отколкото трябваше.Да наистина ми харесваше да си придавам важности, но не бе добре да прекалявам...е тук не прекалявах, все пак те бяха просто хора, но...понякога просто трябваше да млъкна!
За момент помълчах, когато отново погледнах към бармана и питиетата наредени недалеч от нас.
-Прав си, понякога е адски нужно да се напиеш...-казах накрая със сравнително посърнал тон, но успях да се съвзема и да не се вайкам около всички неща случващи ми се.Отново се усмихнах и отпих от чашата си.

Той май изглеждаше гладен.Колко смешно нали, преди момент му предлагах секси блондинката...Усмихнах се сякаш му казвах "Казах ли ти?!" и погледа ми се плъзна по тълпата.Не че виждах нещо интересно, но мислех да му помогна с плячката за вечеря.Не вярвам да стореше на човека това което щях аз, така че може би се нуждаеше от помощ...не, не той, по скоро човека.Щом си ухапан или трябва да те превърнат или убият.Просто е, нали...никакви амнезии или подобни глупости.Никога не съм им била фен.
Скоро погледа ми се спря на младо момче стоящо на няколко метра от нас само на бара.усмихнах се като разбрах че не му бе първата чашка.Бармана май се бе разкарвал достатъчно до него...бе време да спре да поръчва.
-Виж момчето на бара.-посочих с поглед аз и продължих.
-Той е сам, няма приятели...като гледам има проблеми и изглежда отчаян...ще му дадеш смисъл за живот...-"докато не го убия де" довърших на ум и се усмихнах одобрително.

Усмихнах се доволно като го гледах как пие от момичетата.Не че имах някакви заслуги, но ми харесваше че ги уби..все пак не можеше да ги остави жив...е поне според мен.След като се върна на бара си поръча уиски.Поисках едно и за мен.Май щяхме да празнуваме..?
-Е, браво на теб, две за една вечер.-смигнах му аз и поех чашата от бармана.Отпих солидна глътка, все едно можех по малко де.Понякога имах чувството че пълнех бездънна яма и самия факт ми харесваше.
-И сега ако ми кажеш че след питието отиваш да скриеш телата...-разсмях се аз и отново отпих от чашата си.Не че нещо, но в бара имаше вече три трупа, не мисля че можехме да останем още много.Е вярвам че от негова страна нямаше да има повече трупове..а колкото до мен...аз май също май бях до тук тази вечер.Оставаше да си намеря с кой да преспя и вечерта ми мина, а?
Допих чашата си и се огледах наоколо, погледа ми попадна на група момчета които пиеха в едно сепаре не далеч от нас.След секунда пък гледах как три момичета танцуваха една с друга.Обзалагам се че нито една нямаше смелостта да се натиска така на момиче, но след няколко чашки и ритъма на музиката всяка една изглеждаше сякаш цял живот го е правела..Ха, позьори!

Действията му ме накараха да се изсмея.Може би не толкова на целувката, а по скоро на думите ми.Старият вампир ще последва примера ми?!Каква чест само, а?
Отново седнах на мястото си и го погледнах в очите.Какво точно искаше да направи с тази целувка?Защото ако целуваше точно мен, не мисля че щеше да получи различно от една нощ заедно.Е, една нощ стигаше да покаже всичко което знае, всичко което може и един два експеримента...а после имаше цял живот да си спи.
Усмихнах му се предизвикателно и плъзнах ръката си по бедрото му.Пръстите ми започнаха да правят кръгообразни движения и погледа ми се застоя за момент на тях, като след момент се плъзнаха по шевовете на панталона..отново се усмихнах одобрително и дръпнах ръката си.
-Е, не мислиш ли че не е правилно да постъпваш като млад и наивен вампир като мен?-още един предизвикателен поглед и очите отново зашариха по тялото му.Не че бях толкова млад и наивен вампир, но често постъпвах така, дори да знаех че не е правилно.Е, какво да се прави, адреналина и удоволствието преди всичко!