3 дена по рано

Тежка въздишка се изтръгна от гърдите ми.Погледнах Ашли.
- Добре. - казах само.Тя ме погледна сякаш съм я ударил с мокър парцал през лицето.Човек наистина не знаеше на какво казвам аз "добре" ,но просто не обичах да гледам сестра си тъжна.Тя сега ми се мазнише.Искаше да ме накара да я превърна в една от нас...Тя ми беше слабост.Още от раждането си.От всички трима братя тя най-много приличаше на мен.Но колкото бяхме еднакви толкова бяхме и различни....Ние наистина приличахме на брат и сестра.И по характер и по външен вид....
- Малчо...помниш ли....когато станахме по-големи аз винаги се цупех,че леля ти обръща най-много внимание... - подсмихнах се тъжно.

Погледнах към брат си само кимнах,а след това му се метнах на вртатът и му казах
- Обичам те,обичам те,обичам те Кис - след това го целунах по блузата,найстина обичах адски много брат си и не можех без него.
- Да ,но леля те спаси от мама и татко. Тя ни обичаше всички по равно и знаеше как да глези всеки един от нас,как да ни препази от всичко.
- А и ми обръщаше внимание защото бях момиче - отговорих отново и отново го целунах по блузата
- Обичам те бате ,мерси мерси - казах му аз знаех,че обичаше като му викам бате и за това го направих

Усмихнах се и прегърнах Ашли.Малко не ми харесваше това,че ще се налага да я убия за да я направя като мен...,но какво е това?Просто щях да убия сестра си.Нищо повече.
- И аз те обичам малчо. - казах и.Наистина обичах сестра си и бих направил всичко за нея...дори това колкото и да не исках.
Взех една бутилка и я отворих след което изпих половината.След като се бях съгласил на нещо такова ми трябваше много,много алкохол.И с малко късмет няма да го помня до утре...
Да ама не!
Въздъхнах и си дръпнах от цигарата като издишах димът.
- Значи..първо ще пиеш от мен.После аз след теб и накрая ще ти прекърша вратът.Ще те чакам да се сабудиш и тогава ще ти дам от кръвта си...тогава може дори да не ме познаеш кой съм,но...ще видим. - това,че може сестра ми да не ме помни никак не ми харесваше.

Погледнах към Кис,леко уплашена,но аз знаех нямаше да забравя брат си,можех да забравя всичко друго но не и него,ще пазя спомена за братчето си до последно. Знаеше какво трябваше да направи,свали талисманчето си от вратът,беше една балеринка ,която Кис и беше подарил още като беше бебе никога не го бе сваляла
- Добре ,хайде да го направим каза му тя. - а след това дръпна ръката му към себе си и сложи колието си в нея,
- Това ти ми бе го подарил и знаеш цял живот не съм го сваляла за миг. Но ако и за мин не си спомня за теб,ще ми дадеш това Кис,тогава съм сигорна ,че ще позная братчето си.Въпреки ,че се съмнявам да те забравя но за всеки случай... - казах му аз и го целунах по блузата
- Обичам те Кис -каза муу

Въздъхнах.Взех колието и го погледнах.Навяваше ми толкова много спомени.Беше с едн малка балеринка.Когато и я бях подарил бяхме още мали.С леля я бяхме избрали,а Ашли много я хареса.
- Добре малчо. - казах.Истината беше,че и се страхувах.Не бях превръщал до сега някой по този начин и не бях чувал някой да го превръщат по този начин...
Ами ако нещо се обърка?
Изпуших цигарата си и погледнах сестра си която беше доста щаслива.
- Кога искаш да те...превърна?

- Ако си тръгнал да питаш мен,аз мога да скоча и да ти кажа още сега - казах му аз и го прегърнах. Имаше нещо ,което го тревожеше и не беше само това ,че трябва да ме убие имаше и нещо друго
- Кис,какво друго те тревожи ,така де освен това нали ,че .... трябва ти да го направиш... има още нещо ,което те тревожии .. какво е ? - попитах го аз преметнала ръка през врататът му ,да беше ми доста трудно ,защо ли ми ,само защото аз бях само 1 и 60 ,а той хъмм..

Колко добре ме познаваш Ашли...
Понякога не ми харесваше това,че тя ме познава толкова добре...като сега.Защото наистина не беше само това,че ще трябва да я убия...
- Ами...ако нещо се обърка?Не съм го правил преди,а и не съм чувал някой червен да го е правил... - поклатих глава.Ако после тя не се събудише нямаше да си го простя...никога!А и надали тогава и тя щеше да ми прости...духът и сигурно щеше да ме преследва вечно с думите "Зареди теб съм мъртва" или нещо от сорта...и дори когато остарее - не,че дух има ак да остарее - ще ме бие с бастун.Ирония.

- Точно за това исках ти да го направиш Кис,защото съм сигорна ,че ти можеш и вярвам в теб. А и не си мисли ,че толкова лесно ще се отървеш от мен ,само с едно не събуждане ..да бе да ... ти такова инато същество като мене мислиш ли ,че няма да се събуди - казах му аз и се усмихнах до ушите
- Знам ,че ти можеш Кис,и съм сигорна ,че ще успееш да го направиш - сложих ръка на лицето му и му се усмихнах отново.
- Ти си силен и съм сигорна в теб Крис..

Де и аз да си имах такова доверие...
Въздъхнах.Видях една сервитьорка и я повиках.Поръчах още водка тъйкато в момента имах нужда точно от много - мега - много алкохол защото ми идеше да се гръмна зареди това което се бях съгласил да направя.Затворих очи за миг и в съзнанието ми почнаха да се прехвърлят картини.Още като бях малък и когато видях Ашли.Тя беше едно толкова сладко бебе....После когто бяхме по-големи....и чак до сега.
- Сестричке...надявам се ако нещо се обърка..и някак си ако остарееш..да не ме биеш с чанта и бастун. - опитах се да се пошегувам,но думите прозвучаха тъпо и само поклатих глава...всъшност не исках наистина да ме бие с бастун и чанта...като днешните стари дами.

- О брат ми да знаеш ,ако някак си остарея и нещо се обърка . Ще те убивам с бастуна,после ще те съживявам и така обратно - казах му аз и го целунах по блузата. Знаех колко много се притеснява,и решх да се опитам да го успокоя...
- Хей имай си малко доверие,виж аз колко голямо доверие имам в теб,сигорна съм че ще се справиш... Просто си мисли за хубави неща и си мисли,че аз не съм ти сестра - казах му аз и се засмях лекичко,знаех че той няма да може да си представи такова нещо ,но просто нямаше какво друго да стори.Само седеше и се наливаше
- Хей стига си се наливал ,чак толкова после ,като се събудя пян брат ли ще гледам - попитах го аз опитвайки се да се пошегувам леко с него

Въздъхнах....О колко ми се искаше да си имам доверие,но точно на себе си не можех да имам доверие.На всеки другиго - как ли пък не - ,но точно на себе си не можех!Сервитьорката донесе водката и аз я отворих като отпих голяма глътка.Ашли каза нещо за пиян брат,но не я чух много....Май алкохола беше тръгнал да ме хваща колкото и откачено да звучи.
Избутах бутилката и забелязах,че някакви мъже оглеждаш Ашли.Изръмжах и се изправих.Тръгнах към тях.Избутах единия толкова силно,че излетя към стената.В този бар не веднъж бяха ставали глетка на нещо подобно.Когато стане "Нощ на вампирите" е още по-страшно....за хорат.Имаше една вампирка - по-точно все още новачка - Саманта Такър...една от първите с които проведох нещо като свестен разговор тук и ми е нещо като враг,но е секси....Та тя беше изпила кръвта на не един барман.С едно момиче едва не се изкучаха пред целия бар...
Избутах другия мъж и ударих третия.Те ме изгледаха злобно и след още няколко удара решиха,че трябва да си тръгнат.Върнах се при Ашли определено леко...пиян.Глупости!Усмихнах и се - май - или по-скоро това заприлича на някаква плашеща физиономия.
- Ще тръгваме ли?

- Да никак не си пиян,само защо някой ме е огледал ти реши да го пребиеш - казах му аз и врътнах с глава после ще ме пита за любовен живот е как ще имам като пребива всеки който ме огледаше...
- Добре да тръгваме ,колкото по - бързо приключим с това толкова по добре и за двама ни,все пак искам да покажа на батко си ,че може да си има доверие и ,че може да се справи с всичко-казах му аз и станах застанала отстрани на масата,усмихнах му се нежно и го зачаках да стане и да тръгнем...

Извъртях очи.Аз не бях пиян - ни най-малко - и тя не можеше да спори с мен...Когато се съгласи да тръгнем постоях още малко така и станах.Преди да се отдалеча от масата и да излезна с Ашли грабнах водката и изпих останалото.Оставих празната бутилка и се запътихме към вратата.Леко залитнах,но Ашли ме хвана.
Не съм пиян!
Когато излезнахме нощния въздух ни обгърна.Усетих го чак до костите си....Пиян съм уж,усещм студа..уау!Какво?Човек ли ставам?Хаха!
Дори не можех да мисля трезво,но и много не исках.Тръгнах леко залитайки по улиците - но аз принципно си вървях в крива линия - и оставаше само да почна да пея.Тогава просто...щях да съм класически пияница.След малко всичко почна да ми се прояснява в главицата и всичко да си идва на мястото му.
- Ооо! - изрекох изведнъж и се обърнах към сестра си. - Кога ще те преобразявам?
Попитах това толкова спокойно,а вътрешно - в съзнанието ми - едно анимирано геройче си набута пистолет в устата и се самоуби след което ангелчето му излетя в рая докато не го изритаха брутално в Ада..където го чакаха много жени.

Погледнах към брат си,от кога стана толкова спокоен с моето преобразяване,поклатих леко глава,той никак не беше трезвен,да определено щом говореше така спокойно..
- Ми мислех си ,че решихме да се напиеш ,защото иначе няма да можеш да го направиш..За това колкото по скоро го направим толкова по -добре и за двама ни - казах му аз и му се усмихнах леко и го погледнах в очите ,хващайки лицето му с две ръце и му казах.
- Хайде да го направим сега ?! - а след това му се усмихнах ,да беше доста по висок от мен,аз си бях мъничка от мъничка,но пак стигаш лицето му нищо че трябваше едва ли не да се надигна на пръсти за да го направя и за да го погледна в очите

Ето пак!
Отдръпнах се и се намусих като пет годишно като скръстих ръце пред гърдите си сякаш в отбранителна позиция срещо сестра ми.
- Не съм пиян! - изрекох намусено.Тя ме погледна с поглед който обаче ме разсмя.Смехът ми отекна в уличките и кимнах. - Не наистина не съм пиян.Просто...ти ми имаш такова доверие.Защо и аз да си нямам малко?Много...малко.
Беше ми трудно да имам доверие на себе си,но щях да опитам.Тя искаше да почнем сега...Е добре.Седнах на една порутена пейка и въздъхнах.
- Ела. - подканих я.Исках да седне в мен за да ми е удобно да я захапя и после тя да пие от мен...и да и счупя вратът.
Това ще боли.
В този случей не знаех кой ще го боли повече.Нея или мен.

Тръгнах към брат си ,бавно ,леко тялото ми настръхваше ,но аз знаех как да не показвам ,че ме обземаше малко страх..Нямаше начин да го покажа..След малко стигнах до него и му се усмихнах окуражаващо и казах
- Аз ти имам доверие ,имай си и ти - казах му аз и се наведох и го целунах по блузата.А след това седнах в него и взех ластика си от ръката и вързвайки си косата на конска опашка
- Е хайде да го направим и да приключваме и висичко да е нарес след това - казах му аз като го погледнах и се усмихнах нежно

Въздъхнах и след малко я завъртях леко към себе си.Оголих зъби и ги забих във вратът и.Почнах да пия жадно.Кръвта и беше...ами нормална.Не ми доставяше много голямо удоволствие сигурно защото тя ми беше сестра,а и бяхме от една фамилия...И в главата ми беше мисълта,че нещо ще се обърка.
След като спрях да пия захапах китката си и я поднесох към устата и като и наредих да пие.Тя го направи.Почна да пие от кръвта ми...Когато реших,че изпитата кръв е достатъчно се изправих и я погледнах.
- Обичам те сестричке. - след което и прекърших вратът.Тялото и падна на земята,а аз седнах на пейката и се загледах в неподвижното тяло чакайки да се сабуди.
Хайде,хайде.
Стиснах балеринката - нейното талисманче - и затворих за миг очи след което като ги отворих пак се вгледах в тялото.

Не знам колко време беше минало....Може би секунди,минути,часове...Надали години или век...за това просто нямаше какво да мисля.Въздъхнах и тогава нечий познат глас привлече вниманието ми.Ашли се беше сабудила.
- Ашли! - прегърнах я. - Ти си добре!
По думите и разбрах обаче,че е объркана...явно не помнише нищо.
О мила ми Ашли!
Седнах на пейката,а тя седна до мен.Добре...мен ме помнише,а се надявах и азбуката да помнише защото ако не...тогава не знам как щях да и припомням точно нея...
- Ти искаше да те направя червена като мен...и аз го направих. - изрекох тихо и забих поглед в земята.

Прегърнах ,го не исках да е тъжен беше ми много мъчно да го гледам така измъчен..
- Кис ,ето добре съм нищо ми няма..Жива съм,чувствам се перфектно..Не се чуствай така ..много ми е мъчно като се самоизмъчваш. Обичам те Кис - казах му аз и го прегърнах,единстеното което ме притесняваше беше горящата болка в гърлото ми,бях сигорна какво беше това,беше жаждата за нормална кръв..Болеше ме от това горене
- Кис,гори ми гърлото - казах му аз и го целунах по блузата