Преди две седмици.Когато заваля за първи път.

Graduates Брой мнения : 1594

Въпреки,че валеше не ме свърташе в домът ми,исках да изляза и да правя нещо.Бях гладен и не само.Нямах настроение напоследък...какво да правя?Нямаше какво скука!ОГРОМНА.Сложих си якето и излетях от домът си преди да съм се осъзнал вече бях на някаква поляна.Седнах до едно дърво,там където земята бе все още суха и се загледах в капките дъжд.Усещах чуждо познато присъствие:
-Излез няма да те изям!-поне не още!

Students Брой мнения : 263

Бях излязла рано сутринта и бях прекарала целият ден навън, не бях усетила кога беше започнало да се стъмва, времето просто летеше. Излязох от кафенето и се огледах из града, не ми се стоеше тук. Тръгнах към гората, преди да се осъзная вече се бях озовала на някаква поляна , беше започнало да вали и дрехите ми бяха мокри, но това не ми пречеше. Видях Харпър да стой седнал под едно дърво, явно скуката бе налегнала и него .
- Но аз може да те изям... - отвърнах аз и се приближих до него.

Graduates Брой мнения : 1594

Засмях се и поклатих глава:
-Хубаво е,че си вярваш!-засмях се отново и се обърнах към Мелиса:
-Как си Мел?Защо се криеш сред дърветата?-беше ми любопитно защо не си е у тях на топло...А да тя не си падаше много домошарка.Усмихнах се и се облегнах на дървото,вдигайки глава към короната на дървото,няколко капки капнаха на лицето ми...

Students Брой мнения : 263

Засмях се.
- Тогава ме ухапи. - усмихнах се предизвикателно. Въпреки, че едва ли щеше да го направи на мен ми харесваше да го предизвиквам, всъщност аз исках да ме ухапе. Всеки път, когато се срещах с Харпър се карахме, бяхме като малки деца, които просто не могат да се разберат.
- Добре съм и не се крия, просто се разхождам... - усмихнах се. - А ти как си?

Graduates Брой мнения : 1594

Ухилих се и бързо станах,озовах се зад гърба й и отместих косата й,оголих зъби и вместо да я ухапя я целунах:
-Добре съм,само където всичко на всичко пак ми е скучно.Вечният живот не е за мен.-засмях се и се дръпнах от нея.Отново се приближих до дървото загледа в бързо капещите капки...

Students Брой мнения : 263

Тъкмо си помислих, че ще ме ухапе и той ме целуна. Подяволите, правеше го само за да ме дразни.
- Според мен вечният живот е прекрасен... - усмихнах се. Е, аз бях вампир само от две години и не знаех какво е да живееш вечно, но винаги съм искала това .
- От колко време си такъв ? - попитах аз и погледнах разсеяно към него.

Graduates Брой мнения : 1594

Свих вежди и се хванах за главата,като я поклатих:
-От много одавна..може би съм един от първите хуибриди...преди да ме създадат имаше три момичета....Две от тях...починаха,а създателката ми е тя създаде още като мен,но...Повечето също умряха.Не сме останали много.Сега се създават някакви страни смесици,но...Те не са истински...-млъкнах и я погледнах.Беше млада все още вярваше в тези неща,но...как да го обясня.Все още не разбираше...

Students Брой мнения : 263

Вече съжалявах, че попитах. Историята му беше толкова объркана, не разбрах нищо. Не знаех какво да кажа затова просто седнах до него и се загледах в дъжда. Би било страхотно ако вместо дъжд валеше сняг. Обичах зимата, винаги е била любимият ми сезон .
- Беше ли влюбен в създателката си? - попитах аз и се усмихнах разсеяно.

Graduates Брой мнения : 1594

Подсмихнах се спомняйки си за Мария,за смеха й,за устните й.За нея изобщо.Винаги когато изпълнявах каквото искаше ме възнаграждаваше бях като малко влюбено пале тичащо след нея.Мразех всички останали хибриди около нея...
-Да...Да обичах я....И сигурно още я обичам въпреки всичко....Просто съм подвалстен на нейните думи на всичко,което направи.Сигурно да ме убие пак ще я обичам.-Обърнах се към нея:
-Ами ти..кога те създадоха,обичаш ли го?Щастлива ли си?-винаги това е ббил единственият ми въпрос "Щастлив/а ли си? защото този живот..той бе проклятие не щастие.Но много късно се осъзнаваш и накрая искаш да умреш въпреки,че знаеш че няма как да загинеш...Няма как да умреш.

Students Брой мнения : 263

Първият въпрос на Харпър не ме изненада, но вторият ме накара да се замисля. Мразех да водя този разговор, мразех всеки спомен от миналото си, но не можех просто да забравя всичко, което съм преживяла за добро или за лошо това винаги щеше да остане моето слабо място.
- Да, обичах го и все още го обичам... - съществата често се влюбваха в създателите си, не съжалявам, че се влюбих в него, съжалявам че бях прекалено слаба и не можах да го забравя. Въздъхнах и погледнах към момчето.
- Без любов няма щастие Харпър! - лека нотка на тъга се появи в погледа ми, но побързах да я скрия и се усмихнах.
- Ухапи ме!

Graduates Брой мнения : 1594

Засмях се и поклатих глава:
-Няма проблем захарче...Кръвта ти доста ми допада и без това-изправих се и я погледнах.Не ми се искаше да я хапя.И да бях гладен знаех,че я боли,а и го правеше за да смени темата,какво подяволите ставаше..Не исках да пия кръв?Аз?Олеле...поклатих глава и седнах отново:
-Не ти ме ухапи...

Students Брой мнения : 263

Тъкмо щеше да ме ухапе и отново се отказа, сякаш наистина не искаше да ме нарани. Какво му ставаше? Нима се страхуваше да го направи? Извъртях недоволно очи и погледнах предизвикателно към него.
- Хайде Харпър! - държах се като капризно малко момиченце, но с него винаги се чувствах по този начин, като дете. - И преди си го правил...

Graduates Брой мнения : 1594

Стиснах зъби погледнах я и я хванах грубо за раменете преди да се е осъзнала я бутнах на земята и застанах над нея,грубо и бързо отместих бедрата й с коляно,притиснах се в нея и я погледнах:
-Щом го желаеш!-оголих зъби,очите ми се промениха и я захапах,тялото й леко тръпна под моето,а аз изпитах неописуема възбуда.Притиснах се към нея отново и впих зъби още по-дълбоко във плътта й.

Students Брой мнения : 263

Той наистина го направи, ухапа ме. Отпуснах се в ръцете му и го оставих да пие от кръвта ми, знаех че няма да ме нарани . Болеше ме заради ухапването, но аз знаех, че ще е така, когато му казах да ме ухапе .
- Харпър...спри за малко! - гласът ми беше толкова тих, че сигурно не ме беше чул, всъщност щеше да е по-добре ако не ме е чул. Едва ли му харесваше да го разигравам. Първо го карам да ме ухапе , а сега, когато най-после го направи му казвам да спре, държах се като дете.

Graduates Брой мнения : 1594

Изправих се и избърсах устата си:
-Знаеш ли още не съм приключил с теб!-засмях се дяволито и я целунах,заплетох пръсти в косата й усетих как става по студено...дъждът се бе превърнал в сняг.Спуснах ръце по тялото й и задълбочих целувката.Не след дълго спрях:
-Кръвта ти е вкуссссна!-усмихнах се и се изправих.

Students Брой мнения : 263

Отвърнах на целувката му, усещах вкуса на кръвта си, когато той ме целуна .
- Хммм,.. - изправих се и погледнах към снега. Вече се беше натрупало по земята , въпреки че беше малко скоро сигурно щеше да се натрупа още. Усмихнах се на Харпър и вдигнах ръцете си във въздуха, завъртях се няколко пъти в кръг и отново се усмихнах на момчето.
- Прекрасно е!

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и кимнах.
-Да...хубаво е!-Седнах отново на земята и се огледах снегът почваше да натрупва,тук със сигурност щеше да натрупа бързо,но за града не бях съвсем сигурен.Загледах се в Мелиса тя се радваше,че вали сняг.Е да сигурно и аз щях да се радвам..преди да ме превърнат харесвах празниците макар,че тогава май имахме много по точна представа какво представаляват те,а не като сега.Повечето деца,дори и възрастни я харесваха заради подаръците,да в това има голям чар.но не е само това смисъла...а сега като се замисля....Какъв беше наистина той?Човечността ми започваше бавно да се изпарява.Е..когато нямаш с кой да празнуваш...

Students Брой мнения : 263

Докато се въртях в кръг, като малко дете забелязах нещо странно в погледа на Харпър. Какво ставаше пък сега? Отидох при него и седна на земята.
- Хей всичко наред ли е? - попитах аз и му се усмихнах. Защо беше така умислен точно сега? Нима наистина не забелязваше колко прекрасно беше всичко. Направих една снежна топка и го уцелих с нея.
- Отпусни се!

Graduates Брой мнения : 1594

Усмихнах се и се отпуснах.Опитах се поне.Загледах се в кафявите й очи...Бях топли и някак си гостоприемни,но явно само когато тя е в настроение иначе бяха смъртоносни и
опасни
-Имаш красиви очи,но само ако си в добро настроение....-засмях се...последният път,когато я видях бях решил,че са сини защото си беше доста жестока...

» Преди 2 седмици
» Преди две седмици....
» Мола преди 3 седмици
» Училището и градът преди две седмици
» Преди няколко седмици на Карибските острови ..