В гората преди година

Students Брой мнения : 99

Бе топъл есенен ден. Слънцето весело се бе изтегнало на небето и мързелуваше, а облаците се влачеха лениво нанякъде. Нападалите от дърветата листа образуваха пъстри шумящи килими. По един от тях вървеше младо момиче - на не повече от петнайсет. Това бе Азалия. Тя не бе обикновен човек - бе вещица. Е, не бе овладяла дарбите си, но и това щеше да стане. В момента обаче момичето въобще не мислеше за магическите си дарби или нещо друго магическо. Очите му бяха насълзени, а лицето - бледо. Днес бе петнадесетата годишнина от смъртта на майка й и петнадесетия рожден ден на Азалия, наричана от всички просто Лия. Както винаги - никакви подаръци, никакъв смях, никакво веселие. А Лия толкова искаше истински рожден ден и смяташе, че и майка й би желала това за детето си. А откакто брат й бе влязъл в затвора, живота й бе станал направо непоносим. Баща й й забраняваше почти всичко, но не се интересуваше дали спазва забраните му или не. Той сякаш въобще не присъстваше в живота на дъщеря си. Още бе обсебен от мисълта за починалата й майка и сякаш смяташе, че детето му е виновно за смъртта на жена му. Като малка, Лия се измъчваше да го гледа такъв и смяташе, че е прав дори да не й честити рождения ден. Но колкото повече порастваше, толкова повече жадуваше да бъде като останалите, да има нормален баща и да празнува, да се весели. Потънала в мисли за баща си и за починалата си майка, която никога не бе виждала, Лия неусетно навлезе в гората. Седна на земята, облягайки се до едно от дърветата. Нещо прошумоля и я стресна.

Helpers Брой мнения : 1175

Нямаше какво да правя и реших да се поодбия някъде, да се поразходя.Сама, без никой.Не да се мотая по магазини и кафенета а просто да се разходя.Да остана със природата.Незнам защо отидох в гората.Можеби защото точно тук беше истинската природа?А и това ме успокояваше.Шумоленето на лисатата и полъха на вятъра.Бяха някак си много интересни.Разхождах се из гората чувайки пеенето на птиците чуствайки полъхът на вятъра.Който сякаш ме зовеше...ето това бе моят дом, дом на една фея...Както си вървях по едвам различимата пътечка забелязах едно момиче да седи до едно дърво.С няколко години по-малка от мен.Като я видях се почуствах някак си странно.Незнам защо, но чуствах че нещо не беше наред.Приближих се към нея и положих една от ръцете си на рамото и.
-Хей, добре ли си?-попитах навеждайки се към нея.

Students Брой мнения : 99

- О, да, добре съм - лъчезарна усмивка се появи на лицето на Лия.
Момичето се бе научило да се усмихва и в най-трудните моменти и да крие сълзите си. Малцина бяха тези, пред които тя можеше да се разкрие и с които да сподели какво й тежи. А тази непозната жена определено не бе от тях. Азалия погледна жената право в очите.
- Не се тревожете, просто си почивах. А вас какво Ви води насам?
имаше нещо странно в непознатата, но Лия не можеше да установи какво е. А може би нямаше значение.

Helpers Брой мнения : 1175

Усмихнах се леко и се изправих.
-Ами, харесва ми природата...-казах и се огледах.Колко беше хубаво.Каквото и да беше времето все си беше хубаво, имаше си и плюсове и минуси.Нямаше разлика каква е винаги си беше прекрасна.
-Не е ли прекрасно?-зададох въпроса по-скоро на себеси отколкото на момичето.ледайки няколко лъчи прозиращи от листата на дърветата.
-Междодругото аз съм Силвия.-представих се и и подадох ръката си.

Students Брой мнения : 99

- Приятно ми е! Аз съм Лия. Всъщност, името ми е Азалия, но предпочитам да ми викат Лия.
Усмивката й поомекна малко и пое ръката на Силвия. След като пусна ръката на жената срещу себе си, Лия наведе глава, пое дълбоко дъх, но колкото си може по - тихо, за да се успокой, и вдигна едно листо от земята. Положи листото на дланта си.
- Да, наистина е красиво.
"Не си човек, нали?" помисли си Лия и погледна любопитно жената срещу себе си.
- Е, защо не седнете? - предложи на момичето.

Helpers Брой мнения : 1175

-Добре ще ти викам Лия.-усмихнах се и вдишах свежият въздух.Надигнах си главата нагоре и чух шумоленето на листа, загледах се на горе и изведнъж от някъде дочух "Не си човек, нали?" май го бе помислила Азалия защото друг кой нямаше.Тази дарба Телепатия наистина бе много странна.Понякога ми допраща мислите понякога не.Незнам ак ставаше и защо."Не не съм..."отговорих и като и го изпротих чрез телепатия.
-Ем, може...-казах и седнах под дървото до нея.Усмихнах се и погледнах напред.

Students Брой мнения : 99

"Не не съм..." - тези думи, тоест мисли, се промъкнаха в главата на Азалия, която извърна бързо глава към новата си позната. Как го беше чула. Жената се настани до нея. Не беше човек, но какво бе тогава.
- Как го чу това, та аз само си го помислих? - попита весело Лия, опитвайки се да скрие учудването си. - До колкото знам аз не владея телепатия, значи си ти. И какво си щом не си човек?
"Дано не ме помисли за твърде любопитна." помисли си момичето и спря да говори, надявайки се, че ще получи отговор на въпросите си.

Helpers Брой мнения : 1175

Кимнах.
-Да владея телепатия.Но, не само с тлепатия могат да се прочетат мислите ти има и други дарби.Внимавай, ако не искаш да станеш жертва на някой не дружелюбно настроен...-усмихнах се леко.Беше малка още и реших че би трябвало да е добре да и го кажа.
-Какво съм ами...-станах и зад мен се появиха бели криле размахах малко с тях след които ги прибрах и си седнах обратно.Нямах проблеми в това че можеше да мине човек от тук, крилата не се виждаха...
-Ами ти?Какво си?

Students Брой мнения : 99

- Аз? Аз съм просто една вещица - усмихна се тъжно Лия. - Предпочитам да бях обикновен човек. би било по - лесно.
Много време измина от онзи ден, когато магическите способности на Лия се появиха. Това се случи на най-неподходящото място-училището. Тогава, подгонена от училищните хулигани, тя някакси успя да им се изплъзне, премествайки един от автомобилите на паркинга точно пред тях. Учудването им й даде време да избяга. Възрастните подминаха скептично разказът на малките хулигани, но бащата на Лия реши, че ще е по - добре да я премести в друго училище. Там тя много внимаваше да сдържа гнева си, понеже не знаеше какво би могла да стори. Понякога наистина искаше да е обикновен човек, правеше всичко, което правеха и хората, но тя никога не успя да се впише напълно.

Helpers Брой мнения : 1175

Кминах леко, разбирах я.
-И аз така понякога си мисля.Но трябва да преодоляваме трудностите.-усмихнах се.-А и трябва да се гордееш с това че не си като другите, по-различна си.Макар и да ти е по-сложно.Всичко си има плюсове и минуси.Вярвай в хубавото и всичко ще бъде добре...-побутнах я леко за да я развеселя малко.Миждах че нещо небеше наред...

Students Брой мнения : 99

- Е, може би - усмихна се Лия.
Жената до нея явно усещаше, че нещо не е наред, но момичето й бе благодарно, че не попита нищо. Точно сега не й бе до разговори за мъртвата й майка и баща й, който май бе на път да полудее. Е, какво пък. Тогава щеше да е свободна да прави каквото си поиска. Не, че сега не беше. Баща й не обръщаше внимание нито кога излиза, нито кога се прибира. Не усещаше дори, когато не си спеше вкъщи понякога. Момичето си мислеше, че дори и да изчезне, баща й няма да забележи. Той бе като говорещо зомби. Не можеше да понесе да се скара с него и да го гледа как й крещи, но погледът му е някак отнесен, сякаш дори не е тук. Азалия облегна глава на коленете си и затвори очи. А може би трябваше да поговори с някой...

Helpers Брой мнения : 1175

Погледнах към момичето и сложих ръката си на рамото и.
-Сигурна ли си че си добре?-попитах загрижено навеждайки главата си за да я погледна.Усещах че нещо не и е наред.Да не пречих...Необичах да преча.При това и много добре знам ча понякога всички имаха нужда от усамотяване.Да остнаеш с мислите си.Тъкмо да намериш място където можеш да останеш с мислите си и изведнъж някой ти нахлува на главата и започва да те питат добре ли си, ама какво ти има и подобни...

Students Брой мнения : 99

- Е, може би не съвсем. Днес е годишнината от смъртта на майка ми, а баща е на път да се побърка. Но всъщност това няма значение. Това са просто мои си глупости. Не виждам смисъл да занимавам други с моите проблеми.
Момичето замълча. Облегна се назад и затвори очи, а когато ги отвори в тях нямаше и следа от сълзи. Усмихна се и показа равните си бели зъби. При обикновени обстоятелства тази усмивка би привлякла всяко момче, но сега бе пълна с тъга.

Helpers Брой мнения : 1175

-Понякога е по добре да се изскажеш отколкото да мълчиш...-казах и леко се усмихнах.-Разбирам те...донякъде.Но при мен не е така...Малко по различно...-казах и си облегнах главата на дървото.Аз поне си имах нормален баща.Който можеби и не ми обръаше много внимание, но по-някога успяваше.
-Запни, не се отчайвай...трябва да вярваш че ще се справиш...От личен опит.-казах с лека усмивка.

Students Брой мнения : 99

- По принцип не съм такава. Не се оплаквам, но просто днес нещо ми стана. Ве знам, но това не е обичайното ми състояние - усмихна се Лия.
Колкото и да й бе трудно, тя отново се усмихваше, а от сълзи в очите й нямаше и следа. Бе се научила, дори когато иска да заплаче да се усмихва и никога да не показва сълзите си пред други хора. Плачеше единствено, когато бе сама и то много рядко. Бе силна и самостоятелна. От малка се бе научила да прави всичко сама, единствено брат й й помагаше и то не винаги - и той си имаше своите проблеми. Сега бе един от моментите, в които прилагаше наученото. Сълзи напираха в очите й, но тя се усмихваше. Усмихваше се на един свят, пълен с болка и страдание. На един свят, който бе несправедлив и пълен с отчаяние. На един свят, който й поднасяше предимно болка, но въпреки всичко тя му даряваше своята усмивка.

Helpers Брой мнения : 1175

-Няма нищо..Хубаво е да се искажеш отколкото да мълчиш.-усмихнах се леко.Наистина беше добре да се искажеш вместо да държи всичкото в себеси, помагаше.И аз необичап да споделям проблемите си с другите, необичах да забърквам другите в моите проблеми.Справях се сама, някак си но успявах.От малка си бях самостоятелна, бях прочела доста книги но не бях някое зубърче не!Учех в училище за хора, а времето за учене отделях за четене на книги за такива като мен и други мистични сещества.Странно беше но само в това можех да намеря нещо интересно.А и като няма никой...Но има и още много неща които незнам дори и след толкова прочетени книги...

Students Брой мнения : 99

Беше преди три години. Една мрачна октомврийска вечер. Първата нощ, в която Лия не се прибра. Баща й се бе разкрещял на нея и на брат й. Бе изгонил батко й и тя избяга, за да го последва. УМираше за по - големия си брат, а и той би дал всичко за нея. Не бяха типични брат и сестра, които постоянно се бият. Батко й я влачеше постоянно след себе си и тя оформи много връзки сред големите, които с радост я приемаха в компаниите си. Брат й я защитаваше. Двамата си споделяха всичко. Тя бе до него, когато се опитваше да откаже наркотиците и кризите го влудяваха. Държеше ръцете му, докато се гърчеше от болки. Онази вечер баща й отново се бе скарал с брат й. Момчето можеше да понася живота в къщата още по - малко от сестра си. Баща и син си наговориха много обидни думи. Брат й обвини баща й, че още живее в миналото и не обръща внимание на децата си. Думите попаднаха точно в целта. Господин Робъртс показа вратата на сина си, който излезе с гордост, а Азалия го последва. Вратата стоя цяла нощ отворена, но децата не се прибраха. Спаха при приятели. На другия ден всичко потече по старому, но никой никога не забрави тази вечер, освен може би баща й - така си мислеха децата. Не знаеха, че възрастният мъж цяла вечер седя на прозореца и горчиво плака. Но нямаше сили да се промени и продължи да живее в миналото, в един измислен от него свят, в който бе в безопастност.
Лия се унасяше, потъваше в спомени - нещо, което не си позволяваше в компания. Облегна се назад и затвори очи. Понякога искаше просто да се отпусне и да не мисли за нищо. Отвори очи и се подпря настрани. Погледна жената до себе си и предложи:
- А ти защо не ми разкажеш нещо за себе си?

Helpers Брой мнения : 1175

Замислих се...
-Еми, какво да ти раскажа?Моят живот е скучен.Нямам...или по-скоро незнам коя е къде е майка ми.Живея само с баща ми.Ходя в обикновенно училище за хора.-като натъртих на думата "хора".Да си в училище със хора беше скучно така си се учех като останалите.А не както трябва за мен...-еми незнам...питай нещо ако искаш.Така ще ми е по-лесно да ти отговарям...-усмихнах се леко и я погледнах.

Students Брой мнения : 99

Поне ходеше на училище. А Лия дори и това не правеше. Баща й беше против момиче като нея с магически способности да ходи в обикновено училище. Момичето искаше, но баща й бе непреклонен. Налагаше се да измислят оправдание защо не ходи на училище. Казваха, че е болна, затова не ходи на училище. Ако не беше брат й, Лия щеше да се превърне в пълна аутсайдерка, но той я въведе в неговата компания и неговите връстници, опознали веднъж Азалия, с радост я приемаха в компанията си.
- Е, какво да те питам. Нямаш ли брат или сестра?

Helpers Брой мнения : 1175

Поклатих с глава.
-Не нямам...само аз съм и почти необръщащият вниманието ми баща.Това сме...-въздъхнах.Намирах утешение на това необръщение на внимание като се упражнявах в силите си или рисувах.Или четох...само това.Ако и ми обръщаше внимание беше много рядко и за кратко.Защото беше много зает както твърдеше той.
-Ами ти?-погледнах момичето.

Students Брой мнения : 99

- Имам брат. Той е две години по - голям от мен и... - момичето замълча.
Не й бе особено приятно да говори за брат си, който бе в затвора вече няколко месеца. Имаше да излежи още доста, а единственият начин да поддържат кореспонденция бе чрез писма. По принцип той не бе по писането, но Лия получаваше по едно - две писма месечно и им отговаряше. Баща й също получаваше писма от брат й, но никога не отговаряше. Всъщност, дори не ги четеше, а и на съдебния процес не бе отишъл. Полицаите бяха на мнение, че той е допринесъл чрез безразличието си за това момчето да се превърне в наркоман.
- Е, моят баща дори не ми излиза с оправданието, че е зает - усмихна се Робъртс.

Helpers Брой мнения : 1175

Въздъхнах.
-Бащи...-измърморих.Взех една пръчица и започнах да рисувам зветенца по земята.
-Хм, какви дарби имаш?-сата ми интересно да разбера.Вдигнах си главата и се усмихнах на момичето.-Така де, ако не искаш не казвай...-добавих.Някои не обичаха да расказват за себеси....

Students Брой мнения : 99

- Телекинеза, метаморфия и некросила, но не са особено развити - отговори Ли. - По принцип се опитвам и сама да се развивам, но не дава особено големи резултати. А твоите какви са?
Веднъж се бе опитала да изпоолзва некросилата, за да говори с мъртвата си майка, но не успя. До тогава бе опитвала да развие най-вече некросилата, но след неуспешния опит се отказа. А кой знае, може би се боеше и от резултатите. Може би се боеше да говори с майката, която никога не бе виждала, но обичаше толкова, колкото можеш да обичаш човек, когото никога не си виждал.

» В гората с прекрасния водопад..преди 1 година хД
» Гората,преди два месеца.
» Гората преди 8 месеца
» Гората до езерото ( преди три месеца)
» Гората..преди няколко месеца..