Парк

Въздъхнах...
-Няма проблем.-усмихнах се.Макар и да имаше, малкъ.Сега трябваше да ходя чак до училището да се преобличам.Немога да отида в къщата и да си взема някоя от дрехите на Силвия нали.Не това щеше да е доста...гейско!И, не никога няма да се облека като жена!Изключено.А от малко кафе, какво нищо нямаше да ми стане.Не бях от лед нямаше да се стопя.А и в това имаше и моя доля вина, бързах...Да настигна Бела.Кучето толкова се бе разтичало че просто шанс да я нагониш няма.Е, взех си поуката следващият път ще внимавам.
-Сам съм си виновен...-казах по скоро на себеси отколкото на момичето.

Усмихнах се.
-Мерси.-взех кърпичката и започнах да търкам потъмнялото петно от разлятото кафе.Търках, тръках.Но не се изтърваше коко знае много.Виждаше се още.Ама пък какво ми пука?Момичето ми протегна ръка и се представи.И на това се усмихнах.Също протегнах ръка и се здрависахме.
-Том, приятно ми е.-казах и продължих да търкам петното.Бела дотича при мен, което беше доста странно.Не ме обичаше чак толкова много.Обичаше повече Силвия и я слешаше наистина много, беше дост умно куче.А ме ме слушаше като и падне.Макар и да имах някакви роднински връзки с кучетата но не и разбирах много.
-Ам, Еси.Какво правиш сама тук?Не те забелязвах преди в този парк.-казах докато галех кучето макар и да гледах момичето.Доста пъти се появявах тук, можеби и не за много но доста пъти.А и сама не бе много добре, тук имаше какви ли не.И бих казал че е малко опасно.Само малко...
-Или ти реши просто да направиш изклучение да излезнеш навън за да излееш върху някой кафето си за по разнообразен живот?-засмях се леко.Тази "смешка" не бе много удачна.Но какво пък, няй който има чуство за хумор ще я разбере.Надявах се да е от такива.И да не ми зашлеви някой шамар да се обръне и да си тръгне.Оставаше ми само да се надявам...

<font color="black"><i>Джесика наблюдаваше животното, което се моткаше покрай Том. тя не се сдържа и се наведе към него. Толкова много обичаше животните. Докато се коелбаеше дали да протегне ръка към кучето или не Еси се сети за Макс. Онова малко хъски се бе привързало към нея за по-малко от няколко часа.<br><br><b>-Няма как да си ме виждал... Рядко си идвам, а пък и от близо 4 години не съм идвала тук -</b> тя повдиган ръмене и се изправи. Беше наясно със странните типове, които имаха навика да обикалят из парковете. Пък и след като поживя известно време в град, граничещ с училище за какви ли не създания, може да се каже, че на Джесика не й пукаше особено за обитателите на парка. -<b> Освен това, опасностите ми допадат</b> -Еси сви ръмене и смачка пласмасовата чашка.<br><br>Идеята за предполагаемото изключение и се стори забавна, макар че имаше лошата орис да е толкова непохватна на моменти, че може да се каже че дори беше опасна. било то за себе си илиз а някого другиго.<br><br><b>-Може да се каже... С моята сръчност е цяло чудо, че се размина само с едно петно </b>- Джес се изчерви и кимна към кучето -<b> Как се казва?</b><br></i></font>

Кимнах значи не живееше тук.Значи нищо за чудене няма че не съм я виждал.Не че и аз живеех тук но се показвах тук доста често.Доста.
Засмях се леко.
-Ммм вместо петно можеше цяла картина да ми нарисуваш?-повдигнах веждите си и я погледнах.Щом не петно, значи картина.Странно сравнение, но на мен ми беше такава логиката.А и аз самият не бях колко се знае нестранен.Пак леко се засмях галейки кучето.Вдигнах се от това мое полустоящо положение.
-Както казах, няма проблем.На всеки се случва.-казах с усмивка имайки предвид кафето.Тя пита как се казва кучето.
-Бела.-усмихнах се.-Обичаш животни...-Казах сякаш го отбелязах за себеси а не го казах на нея.Усмихнах се отново.

Усмихнах се, хубава идея да седнем.
-Добре хайде.Там нали?-попитах поглеждайки с брадичка пейката която гледаше.Погалих пак Бела.
-Ние щке сме там, ти имаше цял парк!Но не ми бягай на далеч, добре?-предупредих Бела.Беше умно куче бях сигурен че разбира.Пуснах я.
-Хайде бягай.-пуснах я и тя побягна на някъде.Надявах се че ще се върне защото иначе трябваше да се превръщам в вълк и да я търся, а тук това не бе много подходящо.С Еси тръгнамекъм пейката.Огледах я не бе някакво създание.Беше обикновенна.Хм, дали знаеше че съществуват такива като мен?Не-подобре да не питам.Да не я исплаша случайно.Сигурноста на първо място.

Зачудих се какво да и раскажа сега?Да кажа на един човек че съм едно такова дето на пълнолуние се побърква и се превръща във вълк?Малко странно звучи.
Усмихнах и се.
-Ем, не обичам много да расказвам за себеси.-казаха което си бе напълно вярно и продължих.-Задавай ми въпроси а аз ще отговарям така ще е по лесно.Добре?-все още със тази глупава усивка на лисе я гледах.
Глупава усимвка, и се чуствах глупаво.Но не можех да кажа"Аз съм върколак мога да те убия ако поискам, имам различни дарби.Като например ти чета мислите"и да не продлжавам.Направо не ми се мисли какво ще се случи.

След като излезнах ме от кафенето тя ме целуна. малка и целомъдрена целувка, но ми хареса. Тръгнахме към парка държейки се за ръце. Почнахме да се разхождаме. из парка. Бешезима и всичко беше покрито с сняг и беше много хубаво. Като във каритна. Вървахме по асвалтираните пътечки, въпреки че сега не се виждаха дали са асфалтирани, заради снега. Но се познаваше по пеките от двете страни на пътя. Нямаше почти никой. А и беше нормалоно навън не беше много топло.
- Намен целувката ми хареса а на теб?
Все някога трябваше да разабера дали поне целувката й е харесала. Реших да го карам на право. Мразех да овъртам.

Парка в който решихме да се поразходим беше доста красив.И през зимата и през лятото.Сега навсякъде имаш сняг.Беше пусто защото температурите не бяха много подходящи за излизане.Беше студено и все пак...ние бяхме тук.Може би само ние бяхме в целия парк..
Димитирй каза,че целувката му е харесала и ме попита дали и на мен ми е харесала.То това искаше ли питане.Аз не исках да откъсвам устни от неговите...ако можех отново бих впила устните си в неговите...и просто не ми се искаше да се отделям от него.
- Да...хареса ми. - признах си като кимнах леко преди да кажа думите. - Ако можех бих те целувала вечно...целуваш се страхотно,а и след онзи прегръдка която ти дадох...миналия път просто...не мога да спра да мисля за теб Димка.
Да...и това си признах.След прегръдката обаче се бях изпарила доста бързо за да разбера каква е реакцията му...

Преметнах ръка през раменете й и я приближих още малко към мен. Харесваше ми да е близо до мен. Беше приятно и успокоявашо. А и беше приятно като каза, че не е спряла да мисли за мен. Усмихнах се и я погледнах. Но после усмивката изчезна от лицето ми.
- Ами тогава какво ще правим? Аз съм ти учител. Принципно няма проблем, защото ти си пълно летна, но ще има конфликт на интереси в училището. А аз не искам да си загубя работата.
Извърнах поглед от нея ипогледнах на пред. Беше почнело да вали лек снежец и за почнах да следа една по една снежинките.

Въздъхнах.Наистина какво щяхме да правиме?Аз...имах някакви чувства към него.Доста объркани чувства,но знаех,че искам да съм с него...близо до него.Да съм в прегръдките му или да усещам устните му върху свойте.Очаквах,че някой ден ще се случи нещо такова...да имам объркани чувства към някое момче,но точно към Димитрий.Той ми беше учител по литература...точно по неговия предмет не бях кой знае колко добра и...
- Винаги съм мислела,че ме мразиш. - казах тихо.В часовете му правех всичко - от А до Я - но почти никога не го слушах.Ако го слушах то беше рядкост.Или си играех на телефона или пишех есемести или си пращах бележки с някое момиче...Изведнъж телефона ми извъня.Извадих го и прочетох есемеса : Сменят ни класния.Ще си умреш кой е новия - Димитрий секси Валериус!
Ококорих очи на екрана и прочетох още няколко пъти есемеса.
Моля?
Погледнх Димитрий,а после телефона и после пак Димитрий.Той защо не ми беше казал?Той въобще знаеше ли?
- Знаеш ли,че ще си ми новия класен? - подадох му телефона.Колкото и това да беше променило темата още се чудех това за нас...как може да стане. - А онова за нас..може да го пазим в тайна...никой няма да знае освен нас...

Погреднах телефонът на лизи. Всъщност и за не знаех за това. леле тия деца бяха големи връзкари. Усмихнах се на обръщението "Димитрий секси Валериус". Типчно...
- Всъщност и аз не знаех за това. Леле твоя клас сте големи връзкари - върнах и телефонът с усмивка на лице. Сега по-важното е да изимслим какво да правим ние двамата с Лизи. Харесвах я, но и си исках работата.
- Не знам Лизи... Да наистина можем да го кприем някак си... Но трябвада се много внимателни. Чу ли?
Погледнах я със сериозен поглед.

Усмихнах му се,но после усмивката ми се скри.Наистина трябваше да сме доста внимателни ако не искахме някой да разбере за нас.Той можеше да изгуби работата си,а мен да ме изритат от даскало...то не,че според някой да мен ми пукаше за училището и все пак...трябваше да завърша...някак си.
- Разбрах. - казах тихо и седнах на една пейка.Не знам защо,но просто не исках да стоя далеч от него.Искаше ми се да го прегръщам винаги щом го видя,а като сега ми е класен това означава,че ще имам двойно повече часове при него....и ще го виждам още по-често и...не знаех как ще се сдържа.А всички които го сваляха...аз бях ревнива и щеше да ми е трудно да се сдържам. - Не знам дали ще издържа.
Признах си тихо.Молех се и той да не ме е чул,но надали молитвите ми щяха да бъдат чути.
- Когато постъпи на работа...аз си паднах по теб,но реших да прекратя чувствата си...така де.Да спра да си падам по теб...и уж успях,но както виждаш не съм.Целия клас - момичетата - си падат по теб.Има няколко влюбени и в теб и брат ти...,а аз съм ревнива и...не обичам да деля мъже.Никак няма да ми е приятно някоя лигла да ти се натиска.Ако я убия по случайност...не отговарям.
Засмях се иронично на последните думи.

Разсмях се на думите й седнах на пейката, като я придърпах към себе си и я целунах по челото. Бях поласкан че ревнува. Въпреки че много момичета ревнувах, нищо че нямат причина. Вгледах в прекрасното й лице. Имаше прекрасни очи. Меко и обло лице. Хубава руса коса. Погалих лицето и приближих устни до нейните. Те бяха меки и следки. Езикът ми се заигра с нейният и аз задълбочих целувката. Придърпах я към себе си. НЕ искап да я пускам не исках и целувката да свършва. Ръцете ми минаха под якето й почнах да мачкам гърбът й.

Най-нахално се наместих в скута му и се сгуших в него.Така ми беше доста по-топло.И доста ми харесваше.Колкото бях по-близо до Димитрий толкова по-добре се чувствах.Бях щаслива...Устните ми жадно търсеха неговите докато езикът ми си играеше с неговия.Ръцете му се разхождаха по тялото ми...по-скоро по гърбът ми.
- Искаш ли...да отидем у нас...тук е студено. - огледах се.Бяхме само ние в целия парк...то и у нас нямахме да сме само ние.Баща ми един Бог знаеше къде е,а и той си имаше отделно жилище...все още нямах съквартирантка или нещо такова.
Усмихнах му се и зачаках отговора му.

П.п:Не знаех какво др.да пиша ;х