Парк

Лизи се намести в скута ми. Стана ми по-топло и приятно. А аз си преместих ръцете от гърбът и към задната часта на бедрата й. Тя предложида отидем у тях. Това ме стресна малко. Да бях съгласен да бяхме заедно... Ама все пак тя беше и по-малка. Не искам някой ден на вратата ми да се появи разбеснял се баща. До колкото знаех тя живееше сама. Е да може и да не се стигне до секс.
- Ами добре... - Казах предпазливо. И станах. Прегърнах я през кърста и я притиснах към мен, като я оставих даме води към тях.

Стигнах бързо до парка и дори не се изпотих или изморих. Това му беше хубавото да си вампир. Почнах да тичам като нормалните хора, защото просто така... Бях си пуснала музиката и просто тичах за удоволствие. Хубаво беше че не изморявах както като бяха човек. След 8 км бях на нищо. Накрая реших че не ми се тича. И седнах на една пейка...
Изведнъж усетих нещо познато около мен... "Алекссса" каза ужасяващият глас в главата ми. "Какво искаш в пак?" кзах изнервено. "Дължиш ми нещо, не сссе прави че не знаешш". Мамка му наистина...
- Аууу - Изпищях като усетих зъби в мен. Хич не беше приятно беше болезнено. Усетих кръвта ми да се стича и да цапа блузата. Сянката не пи много за щастие. След малко изчезна и аз останах с изцапана от кръв блуза и гадно ухапване,което не щеше да зарастне. Винаги тези ухапвания не ми зарастваха.

Трябваше да разходя Макс...след хубавата вечер с Алекса отидох в парка.Пуснах Макс който почна да тича наоколо и запалих цигара.Изведнъж до ноздрите ми достигна мириса на кръв..на позната кръв.
Алекса!
Бързо тръгнах на там от където идваше мириса.Алекса седеше на една пейка ,а от вратът и течеше кръв.Макс тръгна след мен и спря малко по-далеч от пейката наклонил глава на една страна.
- Али?Добре ли си? - О Никс..държах се сякаш сме деца в детската градина и тя се е ударила с нещо,а не сякаш ми е гадже и от вратът и тече кръв...

Госопди сега какво да правя? Когато Деймън дойде ще се побърка и ще настоява да знае какво е станало? Изведнъж чух лай на куче. Кой си извежда кучето толкова късно? Пред мен се появи едно познато хъски и почти веднага чух гласа на Деймън
- Али?Добре ли си? - мамка му!
- Нищо ми няма добре съм - казах. Кучето ми привлече вниманието, като излая един път. - Ей сладур - казах и клекнах пред кучето и го погалих.

- Алекса!Не ме лъжи! - заявих.Не ми трябваше дарба за да разбера,че ме лъже.Личеше си,а и тази кръв която течеше от вратът и. -Алекса! Тя направо се правеше,че не ме слуша и галеше Макс.Изръмжах.Приближих се към нея и повдигнах вежда. - Ще ми кажеш ли?Явно не... - Макс изпая доволно и почна да се гали на Алекса,а аз извъртях очи.

Опитвах се да се правя, че не чувам Деймън ама това май не се получаваше. Кучето му обаче май ме харесваше. Което не ми помагаше де , ама беше хубаво.
- Деймън добре съм. Нищо не станало. Повяръвай ми! - той само извълтя очи и се обърна.
- Айде Макс - каза и тръгна.
- Чакай! - казах и се озовах пред него. - Искаш истината ето ти истината - ядосано казах. - Баба ми е владеела една ужасяващо гадна Сянка или нещо подобно не знам и тя авно се дава по наследство през поколение , той като сега е при мен. И понякога ми спасява живота. Тя накара Кейлъб едва да не си изпровръща червата. А когато искам отделни услуги от това да ме спасява тя си иска цена. И кръвта ми е цената. Сега доволен ли си ?
Той ме изгледа косо и не вярващо.
- Еми хубаво не вярвай. Аз ти казвам истината ти прави каквото искаш. - казах и минах покрай него. -Ти никога за нищо не ми вярваш - казах тихо. Поне вече не течеше кръв. Отидох до влизката чешма и я пуснах. Измих си първо ръката и после си измх вратът които още ми болеше, а и не зарастваше тъй като бях пила кръв вчера, а и не беше много.
Нещо се оголи в краката ми и видах Макс.
- Здристи слъдък - казах и си избърсах ръцете в тениската и погалих кучето. Защо и Деймън не беше като кучето си.

Извъртях очи.Все аз и бях виновен...да,
- Макс! - той беше отишъл пак при Али и се галеше в кракът и.Въздъхнах.Отидох при тях и я погледнах. - Сигурна ли си,че си добре?Имаш ли нужда от кръв?
Това дето каза,че никога не и вярвах не беше вярно.Вярвах и за много неща,но и за други не и вярвах.Например преди ми изневери с Оззера ме заряза..как да вярвам?
- Защо тази..сянка е при теб,а не сестра ти? - това ми беше чудно.Щеше да е по-лесно и сигурно хубаво ако онова нещо беше при Алина.Колкото и егоистично да звучеше.

-Добре съм - казах без да го поглеждам докато галех Макс. Ирония, че кучето му се казваше като малкият ми брат. После попита да ли скима кръв или после и защо сянката не в Алина...
- За кръв ще трябва да отида до уличките - казах и го погледнах и той сякаш се обиди. Оф все за най-малкото се обижда. - С удоволствие бих пила от теб. Но за да се оправя и за да се наситя, ще трябва да те убия, а аз предполгам ,че искаш да живееш.
После се замислих за въпроса с Алина...
- Нямам и ни най-малко представа, защо Сянката е при мен, не при нея, но честно не ми пука.

Ъхъ.
Макс тръгна на някъде и донесе една пръска като ми я даде.Метнах му я и той пак тръгна след нея.После обаче даде пръчката на Алекса.
- Али?Сърдиш ли ми се за нещо по дяволите? - сигурен съм,че имаше нещо за което да ми се сърди.Вярно е,че бях задник понякога...даже доста често,но какво можех да направя?Това бях аз.А и тя нямаше да ме убие защото нямаше да издържи без мен,а и как щеше да лиши света от чара на Деймън Салваторе?
- Али..ако има нещо..ако нещо не е наред можеш да ми кажеш.Знаеш го нали? - приближих се към нея.Очите ми срещнаха нейните. - Обичам те Алекса Рен.
Почувствах се като в филм в който съм си забравил думите които са "Ще се омъжиш ли за мен".Просто иначе изречението ми беше недовършено,но все още не бях решил да се жена..все още не.