Из гората

Докато вървях без посока накрая се озовах в гората. Беше осамотено, нямаше никой, точно това което ми трябваше в момента. Седнах под едно дърво, въпреки че не беше особено за седене тук. Поне не се виждаше ужасното слънце което така силно мразех. Изведнъж чух шум не много далеч от мястото на което седях но след това реших че просто ми се е сторило тъй като не видях никой а и щеше да е абсурдно да се разхожда някой в тази част на гората. От тук трудно можеше да излезе човек но не напразно живеех вече пета година тук, някак щях да изляза като ми омръзне. След около половин час отново чух шум или по-точно стъпки. Станах от мястото си и се огледах отново. Не, нямаше никой.
- Какво е това? Да не би да полудявам? - казах си. След още няколко минути чух пак стъпките само че зад мен. Не, определено не си въобразявах. Някой беше тук. Не след дълго някъде от храстите излезе едно момче, изглеждаше познат. След това се сетих че преди две седмици в бара беше дошъл и беше започнал да сваля Клеър. Седнах отново на предишното си място без да казвам нищо, просто реших да си замълча.

Нейт излезе да се разходи понеже му беше скучно и,невероятно,но факт,не му се сваляха мацки и не му се наливаше.Това направо си беше рядкост за него.Случваше се един път на милион.
Той реши да се разходи из гората,предполагаше,че там няма да има никой и ще остане сам из природата.
Вървеше бавно като внимаваше да не се препъне в някой израстък на дърво.Блееше из небето и беше в странно настроение.Сякаш частта му от преди един час беше изчезнала и той беше друг човек.
След малко чу някакви стъпки,а и глас след това.
- Какво е това? Да не би да полудявам? -каза някакъв глас,момичешки глас.Нейт излезе от храстите и се озова пред едно момиче.Хм,изглеждаше му позната,а вярно беше с Клеър преди две седмици,когато той ги почерпи в бара.Клеър,трябваше да я потърси и да я види отново,може би.
-Здрасти-каза той и седна на пода като се подпря на едно дърво.-Какво те води тук?

Поздрави ме и преди да успея да кажа нещо ме попита какво ме води тук. Чудех се дали да бъда груба или мила с него.
- А теб какво те води тук? - погледнах го. В края на краищата, не бях длъжна да отговарям на въпросите му. Не ми беше майка, на майка ми отдавна не й пукаше за мен. Е, това не беше толкова зле, сега не казвах на никого къде отивам, какво правя и подобни. В този момент над нас мина един черен гарван. Не ми направи особено впечатление, тук беше пълно с най различни такива птици и диви животни.
- Ти не си ли от пети курс? - това исках да го попитам още тогава в бара и ако не го направех сега направо щях да се пръсна. Дали изобщо беше от училището или на мен така ми се струваше?

П.П Сори за тъпия пост ама съвсем забих

Тя не отговори на въпроса му,но пък зададе друг.
-А теб какво те води тук?-пита и го погледна.Днес Нейт наистина изглеждаше странно различен.Ако не го познавахте така добре бихте помислили,че не е същия човек.Е,явно го беше прихванало нещо.Дано скоро да го пуснеше,че изглеждаше плашещо нормален и мил.
-Скуката и исках да остана сам...да не повярва човек-отговори той и остана загледан в небето,където профуча един гарван.
-Ти не си ли от пети курс?-отново зададе въпрос.
-Да,ти също.-не беше въпрос,но прозвуча като такъв.
-Така де,не отговори какво те води тук...-сега беше негов ред да попита нещо.
Ох,определено скуката го беше заляла,а и нещо в настроението му.До сега по принцип да е започнал да сваля всяка жена и вече да си е намерил компания,а сега си стоеше седнал на пода и си говореше най-нормално с момиче,което да си признаем беше доста секси.Наистина му имаше нещо...

п.п.И аз забих...Сори,че се забавих ;х

- И мен същите причини - въздъхнах. Оказа се че тук е доста скучно, въпреки че отстрани не изглежда така. Тук си в компанията на зооморфи, феи, вампири и какво ли още не.
- Вие с Клеър сега.. Такова.. Гаджета ли сте? - попитах го. Е, не че много ме интересуваше но за да поддържам разговора. И то един въпрос.. Защо по дяволите никога ама никога не си държах устата затворена?! Но това вече бе.. Какво да кажа. По тъп въпрос не съм задавала в живота си. Сигурно щеше да се обиди, развика или нещо подобно и то с правото си. Но сега, когато ми беше скучно задавах още по-тъпи въпроси.
- Тук е хубаво, нали? - казах първото нещо което ми хрумна за да оправя нещата някак. Не че щях де но това е друг въпрос.

П.П Кратко е, ама друго не измислих.

Реших да се поразходя малко вв горичката .. тръгнах от вкъщи..беше тъпооо,никогаа не съм прекарвала толкова много скучни дни..Чувах гласове,познати.Продължих , за да видя кой.Ии както казах продължих , не вървях много и видях Нейт и Кат :
- Хей , как сте ? - попитах аз с усмивка - нали не ви прекъсвам или притеснявам - попитах.

Тейлър гледаше момичето и се чудеше какви мисли минаваха през главата й. Трябваше да направи нещо,за да не стане и да не си отиде. Тя беше малко странна,което го караше малко да се плаши,дори и да беше преподавател,той имаше чувството,че тя всеки момент ще го нападне. Колко нелепо звучеше,да те нападне момиче.
- В интерес на истината,трябва да тръгвам,имам малко работа в училището. - каза той. - Надявам се да се видим пак. - усмихна се чаровно,а след това изчезна от погледа й. Нещо в нея много го плашеше,а той трудон се плашеше от нещо.

Разхождах се из гората ,отново както всяка сутрин след като станах или по-скоро и по- вярно всяка вечер.. Беше толкова тихо и спокойно,нямаше почти никой,тук таме от някаде се обаждаше някой друг бухал , а аз се усмихвах като ги чуех,природате и мириса и ме успокояваха и ми позволяваха да не мисля,да освободя съзнанието си от всички проблеми и глупости ,който се въртяха там. Нямаше нещо ,което да ми е по любимо от разходката в гората,е може би брат ми ,но от няколко дена не го бях виждала..той и той си имаше свойте проблеми,спрях се и седнах до едно дърво отдавайки се мириса на гората да ме залее..

Бях се усамотила от доста време насам.Наблюдавах как луната светеше.Мислите ми се въртяха безразборно в главата.Исках да ги хвана,като малките мушички около мен и да ги подредя.Нямаше да успея тази вечер.Зарязах мислите си и се отпуснах до едно дърво.Меката и благоуханна трева нежно се плъзна по кожата ми.Усмихнах се.Харесваше ми това докосване на природата.Затворих очи и се отдадох на чувството.И тогава изостреният ми слух долови шум.Стъпки.Някой приближаваше към мен.Бързо се изправих и застанах в сянката на дървото.Не знаех какво приближаваше,а не исках да рискувам.Видях младо момиче да се приближава към дървото в чиято сянка дебнех.Тя седна на тревата и въздъхна.Затвори очи и пое дълбоко въздух...

Осетих нещо,и се размърдах незмаех какво е или кой,за това се огледах,на луната светлина се отразяваше в земята нечия сянка,май беше на момиче но не бях много сигорна. Реших просто да попитам като нормален ,човек до колкото можех да се нарека така
- Хей ,кой е там? - попитах аз и зачаках някой да ми отговори,а в същото време просто не помръдвах,не исках излишни разправий,защото сигорно след това брат ми щеше да се разправя с глупостите ми както винаги

Не исках да я плаша.Пристъпих към светлината.
-Здравей-казах аз.-Не исках да те стресна.
Тя примигна срещу мен изненадано.Не знам какво очакваше,може би някакво друго същество или Бог знае.Бях виждала момичето из училището,но до сега не й бях обръщала внимание.Застанах срещу нея и светлината най-после падна на лицето ми.Надявах се по този начин да се успокои напълно.
-Нощни разходки в гората-отбелязах аз.-Обичаш контакта с природата.Харесва ли ти тук?

Усмихнах и се и спрях да се паникьосвам,погледнах момичето
- Съжалявам ,на последък съм доста плашлива ,някакви кошмари ме мъчат - засмях се ,а след това отново се облегнах на дървото
- Да обичам да идвам тук,особенно когато искам да избистря съзнанието си ..И да не мисля за нищо.А и също така обожавам природата - обесних и ,и я погледнах
- Аз съм Клари - представих се на момичето

На свой ред и аз се усмихнах.
-Аз съм Лиса,приятно ми е да се запознаем.Сред природата е много хубаво.Спокойно е и усещаш цялата сила около теб.Аз също се усамотявам често.
Вгледах се малко по-внимателно в нея.От къде ми се струваше така позната?И изведнъж се сетих.Прозрението ме връхлетя като ураган и едва не ме повали.Чертите й..Озера.Прехапах устни.Запитах се какво знае за мен,дали изобщо знае нещо.След раздялата с брат й дали бяха говорили?Каква ли ме беше изкарал?Въпросите напираха в мен един след друг.Не забелязвах по лицето й да ме е познала,а и аз мислех,че я срещам за пръв път.Много скоро щях да получа отговори на въпросите си или поне на част от тях.

Погледнах към момичето и леко се сепнах когато чух името й..
Брат ми я беше споменал онзи ден ,когато ми разправяше за личния си живот ,но не ми бе казал много за нея
- О.. - казах аз и се обърнах към нея ,а след това продължих - Ти си бивша на брат ми,нали? - попитах я аз а след това поклатих глава,беше ли възможно някаде в това проклето училище да има някое момиче ,което да не си е изпатило от брат ми
- Добре ,напоследак ,явно все момичета които са били с брат ми ще срещам..Няма ли едно момиче ,което не си е изпатило от него - зачудих се ,вече споделяйки мислите си на глас..
- Обичам го ,но той е задник...

Онемях.Направо не можех да повярвам.От една страна се зарадвах,че не съм "нарисувана" по определен начин,но от друга се запитах дали е само това.Може би това беше...
-Ами,не знам какво да кажа.-Погледнах към нея с усмивка.-Брат ти беше част от живота ми,така е.Не изпитвам омраза към него,но просто ми стана безразличен.Не искам да те обидя по този начин,казвам само как стоят нещата в момента.Ако не ти е приятно с мен и се чувстваш неловоко...
Не довърших.Не ми се искаше Кристиан Озера да повлияе и на това запознанство.Достатъчно ми беше миналото.Тя беше достатъчно голяма,за да взима самостоятелни решения и да се справя сама.Или поне така исках да бъде...

- Не ,в никакъв случай не съм казала,че не ми е приятно с теб,просто се питам в кой момент от живота ми ще среща някой,и той няма да познава брат ми или пък ще е бивше или сегашно или спи с брат ми...Понякога имам чувството,че всичко и всички се въртят около него - казах и аз и поклатих глава
- Хей ,но както и да е ,в смисъл няма ли да е по-добре да минем без обсъжадане на брат ми.. - казах и аз и се засмях ,все пак не исках да я връщам и да я разпитвам какво се е случило между тях ,въпреки ,че ми беше интересно...

Тя успя да ме разсмее.Не можех да се сдържа.Прикрих устата си с ръка,но продължавах да се смея неудържимо.Ако скоро не престанех щеше да реши,че се смея на нея.Наложих си да се поуспокоя.
-Клари,всъщност,брат ти се върти около другите и си мисли,че света се върти около него.-Смехът отново започна да напира в мен,но го спрях доколкото можех.-Както сама каза да не го обсъждаме.Радвам се,че нямаш заложбите-"ти не си ми приятна сега,аз ще се сърдя".
Тя видимо се отпусна.Дървото над нас тихичко прошумоля сякаш усещаше положителния заряд между нас.
-От кога си тук?По какво специализираш?- гледах я с любопитство.Да общувам с нея се оказваше далеч по-приятно,отколкото очаквах.

Погледнах я и се засмях когато каза нещата за брат ми ,а след това се огледнах наоколо,заложби ...да не бях най-самовлюбеното същество като него,и не подпалвах хората излишно и безпичинно,само за да се гавря с тях..Лиса беше много приятна,вече се чудех какво не е харесал брат ми в нея,че я е зарязал..Щях да го скастря по-късно..
- Може да не съм като него,но колкото и да сме различни,толкова и си приличаме...Някой казват ,че съм му одрала кожата...но както и да е - усмихнах се отново ,а след това отговорих на въпроса й..
- За съжаление,направих глупавата грешка да накарам някой хора да ме направят червен новак,и се не специализирам нищо...Просто по цял ден кисна в тунелите и се чудя какво да правя,а нощно време е както виждаш ..все едно и също.

Ето каква била значи работата.Вгледах се в нея,за да установя дали толкова приличаше на брат си,колкото твърдеше.Имаше прилика,но според мен съвсем минимална.Косата й не беше разрошена постоянно,нямаше кисел вид и неизменната крива усмивка.Това беше добре.Чудех се защо й е трябвало да кара някого да я прави червен новак.
-Значи не специализираш-казах аз.-Сигурно по цял ден скучаеш,а и вероятно си пренебрегвана или поне аз така си мисля.По цяла нощ се разхождаш в гората,така ли?Нямаш ли приятели?Или те ползват само като кошче за душевни отпадъци?
Изкривя ми.Ако бях права в предположението си,то Клари беше много самотна.Нямаше по-страшна болест на света от самотата.В добавка към това и скуката...,а скуката поражда глупост.Нямаше как да й задам тези въпроси,защото не бях нетактична,но предположих,че тя сама ще си каже.Напоследък не ми вървеше особено в контактите,да не говориме за любовта.Но сега това не беше от значение.Интереса ми към Клари беше голям и не исках да я изпусна.