Имението на Клеър

Нейт и Клеър тръгнаха от кафенето,наядени.Блондито попита какво е станало с момичетата,наистина ли искаше да знае,е добре.
-Ами,лежат полу-мъртви в тоалетната!-каза с лекота Нейт.Все едно беше дневната клюка или нещо съвсем незначително,а не почти отнемане на 2 живота.
Те се качиха в натоварената като каруца кола,нямаше да се разберат вампирът си искаше колата,а не да се превръща в огромна количка за покупки.
Минаха през МакДоналдс и Клеър си взе голямо меню,което излапа на една хапка-от къде идваше този глад?Направо като прахосмукачка обираше всичко за секунди.
След това стигнаха имението и разтовари бързо нещата.Нейт влезе в кухнята и извади още една банка кръв,беше много гладен.Вярно,че няколко дни не беше пил кръв,но след двете момичета още ли беше жаден,гладен..?!
-Клеър,искаш ли кръв?-попита той,докато тя си лежеше на спалнята като някоя принцеса.Беше много сладка.На варата се звънна и Натаниел префуча да отвори.
-Здрасти?!-каза той на блондинката насреща му.

Запътих се към имението на Клеър. Така и така нямаше какво да правя реших да намина да видя бъдещата майка.Надявах се да не я притеснявам.Позвъних на вратата в този момент ми отвори Нейт Нортфилд:
- Здрасти - каза Нейт леко учудено.
- Здравей - отвърнах му. - Амм...аз се разхождах наблизко, и реших да намина да видя бъдещата майка.Нали не ви притеснявам?

След като си тръгнахме от кафенето минахме през МакДоналдс.Взех си какво ли не и бъзо го ометох.Сега ядях за двама,но слава Бого не ми личеше.Нейт отпраши към имението ми в града където разтовари всичко което бяхме купили,а то не беше никак малко.
Качих се в спалнята и легнах на леглото.Пуснах телевизора и се загледах в някакъв филм.Чух,че някой позвъни и се надигнах.Мислех и без туй да слизам на долния етаж.
Когато слезнах Нейт беше отворил вратата,а на прага стоеше една от ученичките ми.Усмихнах се и отидох до тях.
- Здравей.Заповядай. - поканих я вътре.Нейт изглеждаше малко объркан и леко го отместих от пътя за да мине момичето и се засмях.Беше толкова сладък...
Погледнх Анахи.До колкото помнех така и беше името. - Как си?Какво те води насам?Радвам се да те видя...поне някой се е сетил за мен...
Засмях се.

П.п:Глупости пиша ;х

В този момент на врата се появи Клеър.
- Здравей.Заповядай. - каза тя и ме подкани да вляза.
Аз се подчиних и огледах имението отвътре.Наистина беше хубаво ...
- Как си?Какво те води насам?Радвам се да те видя...поне някой се е сетил за мен... - рече Клеър и се засмя.
- Ами ... добре съм, дойдох да ви видя. - казах малко срамежливо. - Вие как сте? Ти в кой месец си вече? - залюбопитствах аз и седнах на ръба на дивана.

П.П - пълни тъпотии пиша ;хх

Момичето май се притесняваше.Това не ми харесваше.Все пак не ядях хора...добре де ядях,но учениците си не ядях.Усмихнах и се.
- Спкойно.Настанявай се удобно.Искаш ли нещо за пиене или за ядене?Иначе ние сме добре.В четвъртия месец съм. - избъбих и докоснах корема си.Четири месеца се бяха изнизали толкова бързо...Даже и аз не бях забелязала кода,но коремчето го доказваше.Погледнах момичето чакайки отговор за това дали иска нещо.С децата от училището винаги се държах мило...така де.Те бяха като мои деца.Поне трябваше да е така и затова гледах да съм мила като майка.Ама не винаги ми се отдаваше.Слава Бого на тях не трябваше да им сменям папмерсите.
- Шести курс си нали?Анахи..Познаваш ли Анабел? - засипах я с още няколко въпроса.С малката си сестричка не се бях чувала от сумати време...трябваше д се видим.Все пак щеше да става леля.

П.п:И аз пиша глупости ;хх

- Спкойно.Настанявай се удобно.Искаш ли нещо за пиене или за ядене?Иначе ние сме добре.В четвъртия месец съм. - рече Клеър.
Наистина се държеше много мило.
- В четвъртия? Сериозно? Дните минават толкова бързо ... А за пиене ами една кола, ако може - казах не бях гладна, а и не исках да нахалствам.
- Шести курс си нали?Анахи..Познаваш ли Анабел? - засипа ме с въпроси Клеър.
- Шести съм иии да познавам Анабел ... и то много добре.Като деца бяхме най - добри приятелки, докато не се случи нещото със сестра ми и ние с родителите ми не се преместихме. - отвърнах аз. - Между другото ти си и сестра, нали?

Отидох до кухнята и взех една бутилка малка кола.Дадох я на момичето.
- Ако не ти стигне кажи.Има още. - усмихнах се.Тя спомена,че с Анабел като малки са били доста добри приятелки.Леле!Проспала съм детството на сестра си която е едн година по-малка от мен - беше единствената ми мисъл.Не помнех Анабел да е имала приятелка с името Анахи.Еее толкова съм се и интересувала.
- Между другото ти си и сестра, нали? - попита момичето.Кимнах.
- Да...по-голямата и сестра... - усмихнах се.Погледнах към Нейт.През последните месеци ми беше като някоя прислужница.Наблюдаваше ни внимателно и аз отново отместих погледа си върхо Анахи като включих телевизора на филма който гледах и горе.
- Еее как е училището? - не знаех каква тема да повдигна.Ама не очаквах и тя да хареса темата "училище".И на мен не ми харесваше много...

- Ако не ти стигне кажи.Има още. - усмихнах се Клеър и ми подаде една малка кола.
- Няма проблем - казах аз.
Клеър погледна към Нейт после към мен.
- Еее как е училището? -попита Клеър.
- Ами ... върви долу горе ... но сега не ми се говори за това - рекох аз и подхванах нова тема. - Как ще кръстите бебенцето? То ще е момичнце нали? Между дрогото забварих да ви честитя.Да ви е живо и здравичко малкото неродено детенце и да расте охолно и щастливо!

Засмях се и кимнах.
- Да момиченце ще е.И за име не сме мислили...аз мислех за Бела...Изабела.И мерси много. - отново се усмихнах.Щях накрая да я уплаша с тези усмивки.Не помня да съм се усмихвала толкова много през живота си.Изправих се и отидох до кухната.Сипах си един сок...тъйкато сега докато бях бременна не можех да пия и ям всичко.Не бях близвала и алкохол от четири месеца насам.Цяло постижение.Върнах се при Анахи и пак се настаних на дивана.
- Еее нещо ново и интересно край теб?Някое гадже? - усмивката ми стана дяволите.Еее на нея можеше да не и се говори за момчета с директорката.Тц.Много се нервех когато ме приемаха като директорка като учител и нещо такова.Понякога аз бях просто приятел...на мен можеше да се разчита.Понякога...

- Да момиченце ще е.И за име не сме мислили...аз мислех за Бела...Изабела.И мерси много. - отвърна Клеър.
- Изабела ... хубаво име - казах.
Клеър отиде до кухнята, наля си чаша сок и се върна при мен.
- Еее нещо ново и интересно край теб?Някое гадже? - усмихна ми се дяволито тя.
- Хмм ... не . Приятели да , но гадже за сега няма. - казах малко тъжно. - Ти сега си с Нейт , нали?

Нейт стоеше и ги зяпаше как си клюкарстват,по-скоро се беше загледал в телевизора и не обръщаше голямо внимание.Жените са си жени..
Чу само една реплика на Анахи и се обърка като чу в нея и името си.А Клеър преиграваше с тези усмивки 24 карата,които раздаваше.Накрая щеше да я заболи устата и да остане в тази позиция.
- Ти сега си с Нейт , нали?-попита момичето и Натаниел се обърна.Заедно ли бяха,тоест последните месеци бяха нон стоп заедно,спяха заедно,целуваха се,но не се бяха замисляли по принцип.А и бебето като се родеше пак щяха да са заедно,а и той я харесваше доста.Както бях споменал май се влюбваше.И така де въпроса беше към Клеър и на него му беше интересно какво ще отговори.

Въпроса и малко ме изненада.Нейт който се беше загледал в телевизора веднага се обърна,но после пак се загледа в телевизора.
- Ами...да..най-вероятно. - казах тихо и метнах поглед на Найт.Щеше да си го получи за това,че не беше помогнах да овъртим отговора на нещо неразбираемо.Мисля,че това което казах си беше донякъде точно.Все пак ние постояно бяхме заедно и дори се целувахме,а аз доса го харесвах...през последните месеци доста неща се бяха случили.Отпих от сока си и погледнах към екрана на телевизора."Ще видиш ти!" - заканих се телепатично на "прислужницата" си.

- Ами...да..най-вероятно.-каза тихо Клеър и метна поглед на Нейт,яно искаше той да й помогне с отговора,но.Анахи беше нейна ученичка не на нашия герой,макар че и той я беше виждал в училището доста пъти.Беше по-голяма от него само с една година.
"Ще видиш ти!"-чужди мидли му бяха влезли в главата,познайте на кого -Клеър!
-Анахи,какво ново из училището?При тебе?-попита Нейт като отлепи поглед от телевизора.-Аз не съм стипвал там от..месеци!Не че преди това съм влизал в часове,но-той се засмя и профуча до кухнята като се върна държеше чаша пълна с уиски.Знаеше,че Клеър не може да пие и за това не предложи.

-Анахи,какво ново из училището?При тебе?-попита Нейт като отлепи поглед от телевизора. - Аз не съм стъпвал там от..месеци!Не че преди това съм влизал в часове,но-той се засмя и профуча до кухнята ,като се върна държеше чаша пълна с уиски.
- При мен ли ? Хмм ами нищо ново честно казано.А , в училище ами ... и там така. - отвърнах аз. - Ами нещо ново при вас , като изключим бебето?Ам ... Нейт ти кой курс си всъщност?

- При мен ли ? Хмм ами нищо ново честно казано.А , в училище ами ... и там така. Ами нещо ново при вас , като изключим бебето?Ам ... Нейт ти кой курс си всъщност?
-При нас,не сме живели толкова мирно и спокойно никога!Почти цял ден сме вкъщи и така...Аз ли,а аз съм пети курс.
Нехт стоеше и пиеше питието си и мяташе по някой поглед към телевизора,където даваха баскетболен мач.
Изведнъж на Клеър й стана нещо й се преви на две и започна да шурти кръв от носа й.Натаниел стана мигновено и отиде до нея като я хвана да не падне.
-Клеър,Клеър,добре ли си?-попита той,беше нормално за вампирската бременност да протича по-различно,но..

-При нас,не сме живели толкова мирно и спокойно никога!Почти цял ден сме вкъщи и така...Аз ли,а аз съм пети курс. - отвърна Нейт.
- Аз шести ... - казах.
Загледах се в телевизора там даваха баскетболен мач.Изведжъж Клеър се преви на две.От носа и шурна кръв.Нейт веднага изтича при нея и я хвана за да не падне.
Клеър,Клеър,добре ли си?- попита Нейт.
Аз също изтичах при тях:
- Клеър , добре ли си ? Какво стана?

Изведнъж усетих болка.От носът ми потече кръв.От носът?Принципно повръщах кръв..през устата,а не "плюех" през носа.Нейт и Анахи се струпаха от мен като почнаха да задават хипер много въпроси..добре де по-точно питаха как съм.
- Добре съм... - казах.Избутах Нейт малко грубо и отидох до банята.Кръвта от носа беше спряла бързо,но ми се догади.Почнах да повръщам кръв...Тоалетната се напълни с червената течност.Когато помислих,че ми е по-добре се изправих и пуснах водата.Имаше един ластик до мивката и вързах косата си.Измих се и се върнах в хола като легнах на дивана.
- Така става понякога...бременноста не е лесна.... - казах на Анахи.,

П.п:Любов ти сериозно ли?От носа?

- Добре съм... - каза Клеър, избута малко грубо Нейт и отиде до банята.
Аз седнах на дивана и изчаках да се върне.След малко дойде и легна на леглото, косата и беше небрежно вързана.
- Така става понякога...бременноста не е лесна.... - каза ми тя.
- Аха ... - кимнах. - Още едно нещо , което ме кара да не забременявам...

П.п - глупости пиша хД

Клеър избута Нейт и отиде в банята,а като се върна изглеждаше бледа и легна на дивана.Това,че винаги казваше,че е добре не значеше че наистина е.
Нашия герой стана и й донеса от фризера една чаша пълна с кръв и й я подаде.Предполагаше какво е правила в банята,а това значеше,че й трябва да пие кръв за да се оправи.
-По-добре ли ти е?-попита Нортфилд и я погали по лицето.-Боли ли те нещо...тя как е?
Натаниел наистина беше станал много грижовен бе,чак да не повярва човек.

пп Аз съм обиден! цтцт какво против имате кръвта от носа,а?!?!!

Нейт беше доста загрижен.Усмиханх се и взех чашата с кръв като я погълнах изпих течноста на един дъх.
- Благодаря Нейт...страхотне си! - придърпах го към себе си и го целунах сладко страстно и продължително по устните.Усетих се,че Анахи е при нас и се отдръпнах като прехапах устните си. - Съжалявам Анахи...Свикнала съм да сме сами през последните месеци...
Засмях се и направих една мила физиномия.Хванах дистанцеонот и смених канала от баскетболния мач на някакъв филм.

П.п:Кратко е ама имам и работа по форумите ;х

Нейт се отправи към кухня и донесе пълна чаша с кръв на Клеър.
- Благодаря Нейт...страхотен си! - каза Клеър.
Тя взе чашата и я пресуши.След малко с Нейт се целунаха.Явно бяха забравили, че съм там ...
- Съжалявам Анахи ... Свикнала съм да сме сами през последните месеци. - рече Клеър.
- Няма проблем - успокоих я. - Обичайте се !
Понякога ми ставаше кофти когато видя някоя влюбена двойка, понеже аз още си нямах никого ...

П.п - сори, че е мн кратко ама ... друго не ми хрумна

Клър целуна Нейт и явно бяха забравили за присъствието на Анахи,която ги гледаше от дивана.
- Съжалявам Анахи ... Свикнала съм да сме сами през последните месеци.-каза Клеър
- Няма проблем - успокои я. - Обичайте се !
Тези последните думи малко объркаха Нейт,обичай те си..Те дали се обичаха или просто бяха свикнали вече един с друг.От начало ги събра само бебето,а не нещо друго,но сега.
-Аъъ..ние..Искаш ли още една кола-смотолеви Натаниел накрая.

пп и мойто кратко ;хх

- Няма проблем.Обичайте се ! - каза Анахи.С Нейт си разменихме погледи.
- Аъъ..ние..Искаш ли още една кола? - смотолеви Нейт.Аз пък какво можех да кажа?Захапах долната си устна.
- Ние наистина такова...ъм ще ми донесеш ли сок? - попитах Нейт.И двамата гледахме да избегнем тази тема и Анахи сигорно щеше да го забележи.Все пак...,но по дяволите ние обичахме ли се?Последните месеци бяхме прекарали доста време заедно и аз лично доста го харесвах,но дали го...обичах?Не беше толкова лесно да се влюбиш в някой.
Надигнах се до седнало положение и се усмихнах.

- Аъъ..ние..Искаш ли още една кола? - смотолеви Нейт .
- Ами ... може - отвърнах.
Клеър и Нейт си размениха погледи.
- Ние наистина такова...ъм ще ми донесеш ли сок? - обърна се Клеър към Нейт.
Изглеждаха нервни.Дали казах нещо глешно ... ? Клъер ми се усмихна, аз също се усмихнах :
- Как е Анабел? Не съм я виждала от тооолкова време ... - попитах я.