Някъде из училището, преди близо година.

Беше ранна вечер и часовете тепърва бяха започнали, когато Елеонора отвори очите си и се протегна. Завъртя се бавно на другата страна, решила да подремне още малко, когато всички в женското общежитие й се видя прекалено тихо. Момичето отвори широко очите си, като подскочи и се обърна бързо към будилника, а щом видя четирите нули, веднага й стана ясно, че тока беше спирал и тази глупост свързана с контакта се беше рестартирала. Май грозните часовници с батерия не бяха чак толкова скапани, най-вече когато нямаше съквартирантка, която да я буди в случай на успиване.
Ели скочи от леглото си и се изстреля към душа, като няколко минути след това излезе от там, оставяйки мокри следи по пода. Хм … ето ти и една хубава причина да нямаш съквартирантка. Да не говорим, че момичето не бе от най-подредените и допълнителното легло в стаята бе използвано, за да си хвърля дрехите и учебниците на него.
След като се облече по най-бързия начин и мина през малката кухня на общежитието, от което измъкна просто един кроасан, излезе на двора и остана още по-изненадана от времето. Беше бързала толкова много, че дори не обърна внимание на шумния дъжд, който най-вероятно я беше събудил. Но сега нямаше време да прави предположения, затова започна да тича по тясната алея към самото училище, като най-накрая се оказа о-мокра, отколкото когато излезе от банята.
По коридорите имаше някои други деца, но повечето бяха в час и все пак, тези успяваха да вдигнат шум като за много повече. Елеонора обаче не им обърна особено внимание. Тя се отправи към кабинета по актьорско майсторство, надявайки се да не предизвика смях и подигравки с вида си, но май нямаше друг избор. Просто влезе в стаята, уж внимавайки да бъде тиха, но когато чу оглушителния трясък от вратата и пълната тишина, осъзна че не беше закъсняла само за първия час.
Обърна се към катедрата, търсейки преподавателя с поглед, но вместо това се натъкна на много по-приятна гледка. Очите й отново щяха да изскочат, макар че отстрани май изглеждаше повече като втрещена, но не след дълго на лицето й се настани съвсем лека усмивка, въпреки опитите й да я сдържи. Усети как в устата й се насъбра слюнка, която нямаше нищо общо с това, че беше гладна. И все пак успя да преглътне … доста шумно, въпреки заседналата буца в гърлото й, която до сега не й позволяваше да говори.
- Много добре – каза накрая сърдито блондинката и скръсти недоволно ръце пред гърдите си – не стига ли, че дъжда ме направи като мокра бездомна котка, че сега и ти да ме караш да се потя.
Веднага след тези думи, усмивката й стана някак по-широка и ведра, като определено беше и много по-спокойна. Да, все още я обливаха горещи вълни, гледайки един от по-големите си съученици без блуза, но не можеше да седи и да се черви. Бяха обядвали не веднъж в столовата и какво ли не, тъй като малката Ели обичаше да се вре в компаниите на големите, а ако не искаше да й бият шута, трябваше да се държи като хората. Макар че като се замисли, което и момиче да беше видяло Джош така, вече щеше да се обърнала и да е избягала от срам и вълнение.

Всички мислеха Елеонора за малка сладка и невинна и точно заради това никой си нямаше и на идея какви похотливи мисли й минаваха в момента през главата. Гледаше съблечения Джош и си мислеше какво ли не, но гледаше да не го прави чак толкова явно. Коментара му обаче я накара да осъзнае, че го беше зяпнала доста очевидно, затова се усмихна леко виновно и погледна надолу. Замисли се за момент, а когато отново погледна към прекрасното му тяло, получи покана да се приближи.
- Няма как да се стигне до сексуално насилие! Ти сам ще се предадеш – каза закачливо Елс докато се приближаваше, като надигна игриво вежди.
Щом стигна до катедрата, махна чантата си, която бе прекарала през рамо и я пусна на земята. После свали и тънкото си пролетно яке, от където се видя, че прилепналата по тялото й тяниска бе доста мокра на места и прозираше. Добре че не си сложи сутиена на котенцата, както си мислеше да направи, че сега би се почувствала още по-неловко. Вместо това реши да отиде на училище с онзи черния, който създаваше илюзията, че гърдите й са два пъти по-големи, отколкото всъщност бяха.
Дънките си нямаше как да свали, макар и да бяха прилепнали към тялото й заради всичката тази вода. Но пък и не искаше да си сменят местата … току виж той започнеше да я гледа така, както тя него и щеше да стане някоя беля. Всеки бе наясно, че Елеонора никога не спря да гледа на него като на перфектното гадже, дори и самия той. Да, в началото си беше малко неудобно, но после просто спря да й пука … какво толкова, това си беше самата истина.
След като най-накрая се настани до него, го сръчка с лакът и му се усмихна закачливо. Май наистина щеше да има малко сексуален тормоз, но преди да го е смутила, реши да се оплаче. Затова и се отпусна назад, като се радваше, че катедрата бе достатъчно голяма, че главата й стигаше чак до края й, но все пак й беше удобно.
- Успах се и даже не знам какъв час имам … и вместо да разбера, седя мокра с по-голо момче в един от кабинетите, където всеки може да влезе. Днес май ми едновременно прекрасен и ужасен ден – заключи весело тя и се засмя тихичко.

Държанието му успя да я изненада, тъй като тя беше тази, която се разтапяше в началото и то само при неговата усмивка. От тогава обаче бе минало достатъчно време и сега двамата си говореха, сякаш се познаваха от години, но след като се замисли Елеонора осъзна, че не бяха оставали насаме. Малко се притесни, но това бързо отмина, а тя продължи да си лежи на катедрата, докато той се чудеше къде да я погледне. Разбира се, момичето забеляза това доста късно, а накрая се засмя, като се надигна на лакти и го погледна сериозно.
- Първо, да с цел съм тук! Първия ми час беше в този кабинет, а аз нямам никаква представа колко точно съм закъсняла. Второ, якето ми е мокро! Ще настина и както знаеш, ще те обвинявам цял седмица за това. И трето – каза тя накрая с малко по-разнежен глас, като го огледа внимателно, преди да върне погледа си на очите му – Не мислиш ли, че ти трябва да се облечеш, преди да ми казваш подобни неща.
След като най-накрая се изказа, сложи ръката си на рамото му и го дръпна назад, така че краката им стърчаха от катедрата, но и двамата бяха легнали. Е … на него му бе доста по-неудобно, тъй като Елс си бе сравнително дребничко момиченце, но пък това беше правил, когато тя го прекъсна. Искаше й се да не се притеснява в нейната компания, защото щеше да стане отново неловко, както когато се разбра, че тя си го беше харесала. За щастие беше отдавна и вече никой не се сещаше.
- И бъди спокоен. Ще изчакам звънеца да бие, за да намеря някой от моя курс. Няма да те притеснявам толкова дълго.
Думите й уж трябваше да му подействат успокоително, но поради някаква причина той все още беше под напрежение. Тя на свой ред извъртя лицето си към него, като се отпусна напълно върху плоската повърхност, която не беше чак толкова удобна. Усмихна му се мило, като чак тогава усети ръката му до своята и погледна отново към тавана. Сърцето й забърза за пореден път днес, но тя запази самообладание и дори затвори очи.

Джош й се виждаше някак отнесен, твърде дълбоко замислен за … за там каквото си мислеха момчетата на неговата възраст. Но Ели реши да не го прекъсва и изчака сам да й отговори, като наистина остана изненадана. Усети, че се бе почувствал самотен или поне така предположи, тъй като не очакваше просто така да е решил, че иска да прекара вечерта с него. Е … дано да му беше ясно, че ако наистина не отидеше в часовете, щеше да му се наложи да я забавлява през цялото време, а тъй като навън се бе стъмнило, определено имаше какво да правят … е като изключим гадния дъжд.
Но не това беше първото нещо, за което момичето се замисли. Все още си повтаряше на ум „сладка Ели” и всеки следващ път й се струваше още по-хубаво. Да не говорим за тениската му, с която или се бе направил на грижовен или просто бе прикрил нещо, което нямаше желание да вижда. Беше момиче, нормално да параноясва като всички останали, които не бяха чак толкова наясно с чувствата си. Важното беше, че поне знаеше, че ги има.
- Ако ми предложиш нещо по-малко скучно от часовете, съм твоя цяла вечер – каза тя решително и побърза да добави още едно условие – Но трябва да се прибера преди изгрев слънце, в случай че някой се зачуди къде съм. Ще се направя на болна, защото и без това не съм си написала домашното.
Това определено си беше зелена светлина за него и все пак беше желателно да се махнат от там, преди някой от учителите да влезеше или по коридорите да плъзнеха ученици. Ако възнамеряваха да си лежат още, можеше да отидат на някое по-удобно място, но Елс не бързаше да става. Харесваше й тази близост и това, че не бе чак толкова неловка, колкото очакваше. Държаха се съвсем нормално, което я караше да се чувства така, сякаш бяха истински приятели, а не само за пред хората.

Елеонора остана безкрайно изненадана от рязката промяна в настроението му, но не можеше да отрече, че й харесваше да го вижда така жизнен. Без да се замисли, пое предложената му ръка и стъпи на земята, а след това дори му позволи да я облече. Чувстваше се малко глупаво, но не каза нищо, а само му се усмихна мило и усети как я задърпа към вратата. Момичето го спря през смях и се отскубна от захвата му, като се върна за чантата и якето си, което преметна през нея. Нямаше да го облече, но не можеше да го остави тук, нито пък да го сложи при учебниците си, съсипвайки ги напълно.
- Ами ти … така ли ще тръгнеш? – попита тя леко смутена, но след като разбра, че отговора беше „Да”, се усмихна до ушички и го последва.
Не вървяха много, но силния дъжд направи пътя им до там наистина неприятен. Ели се беше притиснала в Джош и двамата държаха якето й като тента над главите си, но не след дълго и то започна да пропуска. За щастие вече бяха близо, а и като че ли дъжда започваше да намалява. С малко късмет щеше да спре докато стане време да си тръгнат. Но сякаш не им стигаше това, ами и той бе решил да ги поизмокри още малко. Така и изяде един от недоволните й погледи, който обаче не се задържа дълго на лицето й.

Spoiler:

Елс се загледа в прелестния водопад, като на красавеца му трябваше малко време да я убеди да влезе вътре. И все пак една негова усмивка беше достатъчна, за да я накара да направи почти всичко. Да не говорим, че там вътре щеше да е сухо. Тези две неща просто й бяха достатъчни и след две минутки допълнително мъчение, Елеонора стискаше мократа си оставяйки следи по напълно сухата земя.
- Дори не знам как се навих – каза тя накрая и го погледна, като тръсна глава подобно на кученце – Следващия път аз ще избирам!
Не искаше да му се кара, а по-скоро да се прави на интересна. Обичаше да привлича вниманието му, макар че нямаше никакво желание да избира каквото и да е. Най-добрата й идея беше филм в стаята й, но като изключим топлия въздух и евентуалното гушкане, не беше нищо особено. Макар че и тук имаше своите минуси, като това че кожата на малката настръгна от студ и тя разтри нервно голите си ръце.

Елеонора се усмихна и само кимна одобрително, като след няколко секунди остана сам самичка. Мястото все още й се струваше студено и негостоприемно, а когато и него го нямаше, съвсем не й харесваше. Но все пак реши да не бърза с мусенето и затова го изчака търпеливо, настанявайки се на земята. Метна на една страна чантата и мокрото си яке, като кръстоса крачетата си пред тялото. Започна да се разтрива от раменете та чак до пръстите, като от време на време правеше и същото с бедрата си.
Компанията й най-накрая се върна, като носеше куп мокри съчки, с които тя не бе наясно какво щеше да прави. Личеше си, че от това нещо огън нямаше да излезе, но очевидно ръцете на това момче наистина бяха златни и подпалваха всичко, което докоснеха, както казваха момичетата, които го бяха пробвали. Ели все пак реши да му спести този коментар и просто отпусна глава на рамото му, когато усети как той я притисна и я придърпа. Думите му веднага предизвикаха мисли, които не бяха свързани с огъня … поне не и с този пред тях, а тя надигна поглед към него, като изчака и той да я погледне, преди да заговори.
- Тогава защо трябваше да си губиш времето със събирането на пръчки? – попита съвсем тихо тя, правейки му очевиден намек, че прегръдката му бе достатъчна, за да я накара да се почувства по-уютно.
Елс продължи да го гледа в прекрасните светли очи, като му се усмихваше миличко и осъзнаваше, че разстоянието между лицата им бе не повече от два пръста. Тя обаче реши да не прави глупости, не само защото я беше страх от отхвърлянето, в което бе почти сигурна, но и защото живееше за тази сладка тръпка, която й носеше неизвестното. Предпочиташе цял живот да се чуди какво ли е усещането да го целуне, отколкото да задоволи любопитството си за няколко секунди и след това да не може да го погледне отново в очите.
За разлика от повечето момичета, Елеонора не обръщаше особено голямо значение на закачките му, дори когато й правеше комплименти. Знаеше, че не се притеснява от думите си и говореше на всеки така, затова реши да не се побърква и да търси всеки път скрития смисъл. Беше й достатъчно, че я харесваше като човек и щеше да се опита да се задоволи с това, така че реши да не го смущава повече и просто зарови лице във врата му, закачайки го леко със студеното си носленце. Устните й се залепиха за меката му кожа, като той можеше да усети горещия въздух, който бавно излизаше от тях и плъзваше във всички посоки на врата му.

Думите му за романтика я изненадаха, като дори ги прие за намек, но реши да не прави нищо. Все пак бе момиче и се страхуваше ужасно много да не сбърка в разпознаването на сигналите, затова щеше да го остави като истински мъж, да действа сам. Бе сигурна, че е голямо момче и може да се справи, но щом зарови лицето си в косата й, тя въобще нямаше да го чака. Бе решила, че ще остане дълго там, но и очевидно бе сбъркала, защото той се отдръпна бързо от нея, карайки я по този начин да обърне вниманието си към него.
Очите й започнаха да трептях и сърцето й отново забърза, като осъзна, че не можеше да остане така хладнокръвна, както й се искаше. Пръста му върху меките й устни я накара да изтръпне, чакайки да последва нещо по-голямо и за неин късмет, този път не беше сгрешила. Само няколко секунди след това устните му бяха върху нейните, като целувките му ставаха все по-настойчиви и бурни, но тя нямаше нищо против. Отвръщаше с все същата страст, като се бе подпряла на едната си ръка, но другата вече бе на врата му и го притискаше силно към нея.
Трябваше им малко време, за да се успокоят и да се отделят един от друг, въпреки че никой нямаше желание да го прави. И все пак, бе започнало да става доста по-горещо, а огъня пред тях нямаше чак такъв принос. Ако продължаваха в същия дух, още малко и щяха да свалят дрехите си. Разбира се, само за да ги изсушат … или поне това щяха да се лъжат един друг, докато сваляха всичко от другия. Но въпреки горещите вълни, които бяха облели момичето, тя мислеше за нещо съвсем различно, което я накара дори да се засмее.
- Не можа ли като нормален човек да ме заведеш в стаята си и да ме награбиш там?
Разбира се, въпроса й беше реторичен. Усещането бе толкова приятно, че тя щеше да му позволи да я награби където желае, дори и да беше почнал още от катедрата в класната стая. Оу това звучеше невероятно забавно, но май имаше право … тук лъхаше на романтика, която рано или късно щеше да я накара да се разтопи в ръцете му. Не че той не й беше достатъчен, така просто надминаваше всичките й фантазии свързани с него … а те не бяха никак малко.
Този път тя беше тази, която не се сдържа. Дори не дочака отговора му, а направо го целуна, като реши да направи нещата по-удобни – прехвърли едното си краче от другата страна на тялото му и след малко беше в скута му. Не изглеждаше толкова добре отстрани … уж тя бе по-съвестната, но тук ставаше въпрос за Джош. Ако й се отдадеше възможност, щеше да го схруска като карамелено бонбонче, както не веднъж се бе заканвала.

Ели усети, че нещо не бе наред, но въпреки това не спря. Елемента дух й помагаше да усеща чуждите емоции, но тя се бе съсредоточила във страстта, която се бе пробудила в него и не се интересуваше от нещо друго. Остави го да обходи тялото й с ръце, като си личеше какво удоволствие й доставяше това на самата нея. Едва ли някой би предположил, но „сладката Ели” обичаше да се чувства като сексуален обект. Нямаше нищо по-хубаво от това да си желан, а когато Джош те желае, значи си стигнал до върха.
Малката най-накрая си позволи да се възползва от това, че той бе без тениска и опипа внимателно тялото му. Спря се на стегнатите му гърди, докато другата й ръка се заравяше в косата му и най-накрая я сви на юмрук и го дръпна силно назад, скубейки го. Това накара момчето да извие врат и само секунда след това блондинката спусна устните си по врата му. Усети наболите косъмчета по брадата му, които й напомняха, че не беше с някакво си момченце.
Започна с нежни целувки, които станаха малко по-страстни, след като засмука меката му кожа, а накрая си позволи дори да го драсне със зъбки. Но не само та й се искаше … изгаряше от желание да пробие меката му плът и да пие от него, докато го правят. Добре, това звучеше ужасно, но Елеонора бе чела не един любовен роман за вампири. Когато вникнеш в книгата и й се отдадеш изцяло, започваш да се обсебваш от написано, представяйки се как си на мястото на някой от героите. Е … тя знаеше точно на чие място искаше да бъде и тази мисъл успяваше да я възбуди допълнително.
За сега успя да сдържи желанието си и продължи надолу, като започна да целува врата му в най-ниската част, където се сливаше с рамото. Така обаче не й бе удобно да разхожда ръцете си отпред, затова ги премести на гърба му, като бързо усети гръбнака му, който определено не бе на място. Отдръпна се рязко от него и го погледна уплашено. Не се страхуваше чак толкова за себе си, колкото за това дали не бе изпитал болка, но когато видя потъмнелите му от възбуда очи, просто заби нокти в едното му рамо и впи жадно устните си в неговите.
Другата й ръка продължи да опипва любопитно гърба му, като се наслаждаваше на всяка извика, докато устните й се притискаха в неговите. Дръпна закачливо долната му, като я задържа между зъбките си и най-накрая я захапа, но не прекалено силно. Искаше й се да пусне малко кръв, но нямаше никакво желание да го наранява, а и не знаеше как щеше да реагира. Затова започна бавно и предпазливо, като рано или късно щеше да събере смелост и да вземе това, което така силно искаше от него.

Джош последва примера й и също премести устните си на врата й в първия удобен момент, но очевидно той имаше други намерения. Той се отърва от собствената си тениска, която бе на нейното тялото и я повали на земята, отнемайки й доминацията. Елеонора дори не обърна внимание колко студена и твърда бе повърхността под тялото й, да не говорим за неудобна. Бе прекалено възбудена, за да обръща внимание на подобно неща, затова щом красавеца се намести между краката й, тя просто ги уви около него, като стисна силно и го притисна силно към себе си.
Тялото й започна да се извива под него, подканвайки го да я освободи от абсолютно всички дрехи, които само я ограничаваха. Знаеше, че е нередно по куп причини и най-вероятно щеше да я помисли за невероятно лесна, но за него беше точно такава. Можеше да я покори само с усмивка, карайки я да прави каквото си пожелае. Как да успее да се сдържи, след като самата тя бе фантазирала за това много вечери след като си легне и не винаги успяваше да държи ръцете си от кръста нагоре.
Елс реши да вземе нещата в свой контрол и спусна ръцете си надолу, като не след дълго разкопча колана му, а после и дънките. Видя как издутите му боксерки се подадоха през отвора, като очевидно имаше само един начин да и върне вътре – трябваше да успокои малкия му приятел, а съдейки по действията й, май точно това щеше да прави. Затова и премести ръцете си на кръста му, като дръпна мокрите дънки надолу и стегнатото дупе на момчето се подаде изпод тях.
Ели побърза да го стисне, макар и да не бе доволна от факта, че й се налагаше да го опипва през боксерките. Но повечето момчета се дразнеха, когато усетеха женска ръка там, а дори не осъзнаваха колко секси им се виждаше на момичетата това. Ето да вземем за пример русокосата – тя не веднъж се беше заглеждала в стегнатия задник на Джош и дълго го следеше с поглед, прехапала долната си устна. Често го попляскваше … уж така приятелски, но просто си търсеше причина да стисне това стегнато дупе.

Елеонора бързо се оказа гола колко и Джош, но въобще не възрази. Остави го да обходи нежното й тяло с целувки, докато тя се опитваше да се отпусне, но ужасната повърхност под нея не й позволяваше. Имаше малки ситни камъчета, които я дразнеха ужасно много, затова и скоро щеше да прехвърли щафетата на приятеля си. И без това обичаше да доминира над мъжете, макар и не винаги да й бе позволено. Важното беше да опита, въпреки че не бе сигурна в успеха си, най-вече като се замисли с кого беше.
Остави го да стигне чак до долу и щом усети как разкопча дънките й, претръпна от удоволствие. Надигна се леко, като се подпря на лакти и се загледа с интерес в движенията му. Беше приятно да го усеща как я целува около пъпчето и малко по-надолу, но още по-хубаво беше да го гледа. И щом той вдигна погледа си към нея, без да откъсва устни от бялата й кожа, тя се почувства така, сякаш я беше ударил ток. Тези светли очи накараха крачетата й да омекнат и така му беше още по-лесно, когато най-накрая свали всичките й мокри дрехи, оставяйки я само по бикини.
Русокосата прехапа долната си устна, като го огледа за пореден път и се спря на издутината, показваща се от разкопчаните му дънки. Имаше чувството, че бе станала още по-голяма, но всъщност я интересуваше големината без всички тези дрехи, затова се изправи до седнало положение и целувайки го страстно, го обърна настойчиво. Отново бяха в началото, но този път Ели не се забави и сама го повали, карайки го да легне. Наведе се, като го притисна силно към земята и започна да го целува жадно, усещайки как ръцете му се разхождаха по цялото й тяло.
Не след дълго тя се изправи и тъй като нямаше намерение да разваля пътешествието си с устни по тялото му, прекъсвайки го щом стигне долу, свали дънките му още сега. Щом отново се намести в скута му, се почувства някак различно. Бяха голи, останали само с по една парченце плат на тялото си и щяха да го направят. Това малко я поизплаши, тъй като не веднъж си бе представяла този момент. Ами ако не се справеше и на него не му хареса?

Джош не издържа дълго на земята, но и да се притискаше в нея със сигурност бе далеч по-приятно. Ако продължаваха така, още малко щяха да свършат работата през дрехите. А и това, което усещаше Елеонора върху нежното си цвете я възбуждаше толкова много, че тя самата нямаше да се изненада, ако след малко й дойдеше края. Но сякаш той прочете мислите й и я спря, като й каза нещо тихо, което тя не успя да осмисли, докато не разкъса бельото й. Момичето се стресна, но и възбуди в същото време, а щом усети пръстите му там долу, изпусна един тих стон и отвърна страстно на целувката му.
Започна да трепти, усещайки как пръстите му шареха палаво по венереното й хълмче и не знаеше колко още щеше да издържи така. Надяваше се само той да не свършва толкова бързо като нея или поне да правеше по няколко рунда, защото нямаше да му се насити скоро. И все пак, нямаше желание да го остави така, докато той й носеше такова сладко удоволствие. Най-накрая пъхна ръката си в боксерките му и очите й станаха като ябълки. Не очакваше това, но определено изненадата беше хубава … и голяма.
Не се сдържа и просто отдели устните си от него, като се загледа между тях и дръпна бельото му малко надолу. Прехапа долната си устна и без да я пуска се усмихна, като гледаше малкия Джош и какво правеше там с нея. Беше като малко дете на панаир, но щом погледна отново в очите му, приличаше на голяма жена на съвсем различно място. Колкото и да не й се искаше, просто се дръпна леко от него, като така прекъсна удоволствието си, но не за дълго. Слезе бавно на долу, подобно на него преди малко, но вместо с целувки, просто прокара езика си по цялата дължина на тялото му, а после и на атрибута му.
Ели започна да го дразни с език, като само го въртеше около върха му и от време на време поглеждаше към лицето на момчето, за да види дали успяваше да му достави удоволствие. Очевидно се справеше добре, тъй като той я гледаше като хипнотизиран и от време на време оглеждаше напълно голото й телце, което бе застанало във всеизвестната кучешка поза. Но докато гледаше стегнатото й дупе, изведнъж нещо го откъсна от мислите му за него и го накара да върне погледа си към лицето й. Усети как няколко пъти подред навлезе дълбоко в нея, след което тя се надигна леко и се опита да си поеме бързо. Но за негов късмет, бързо се върна към заниманието си.

Така се бе отдала на работата там долу, че въобще бе забравила да се качи. Харесваше й да го прави, но най-много й харесваше да му хвърля по някой поглед и да вижда колко точно му харесваше това. Изглеждаше възбуден до полуда, готов да изпълни всяко нейно желание, а думите и действията му само потвърдиха мислите й. Искаше я сега, а тя беше готова да се предаде, оставяйки се изцяло в неговите ръце. Затова и щом усети как започна да прониква бавно в нея, тя отпусна главата си назад, гледайки към тавана и простенваше съвсем тихо и леко при всеки допълнителен сантиметър.
Действията на момичето показваха доста опит и увереност, а и имаше такива, но ги преди натрупала преди да влезе в училището. Откакто беше тук, вече около половин година, ако не и повече, Елеонора не се бе отдавала на подобни прегрешения и в момента се чувстваше като бясно куче, което току що са го отвързали. Но въпреки това продължи да се държи като добро момиченце и се обърна към положителната страна от всичко това – бе станала така тясна, че като нищо щеше да „подлуди” още малко Джош.
Най-накрая се оказа притисната в скута му, което беше сигурен знак, че бяха стигнали края … но не този, за който и двамата жадуваха. Затова русокосата се притисна в него и след като му даде още една от омайващите си целувки, се задвижи бавно върху него. Трябваше й малко време, за да свикне, а и не искаше всичко да свърши, преди да са се развихрили както си трябва. Бе си наумила нещо и сега нямаше да се успокои, докато не станеше както тя го иска.
Приведе се надолу, като започна да целува врата му и се съсредоточи в онази най-ниска точка, където се сливаше с рамото му. Това сякаш й беше любимото място, затова му отдели малко повече време, докато ускоряваше темпото в скута му. И най-накрая се реши – заби рязко зъбите си в меката му плът и усти как кръвта започна да извира от тялото му. Не беше много, тъй като Ели се опита да не прекалява с дълбочината на раната, но все пак беше достатъчно, за да го ядоса, ако желанието й не му допадаше. И все пак момичето прибра зъбките си, като впи устни в обагрената рана и усети как горещата течност започна да се стича по езика й, та чак в гърлото. Щеше да е наистина хубаво, ако Джош не възразеше, защото точно в момента тя не знаеше къде се намира от удоволствие, но все пак би спряла, ако на него не му харесваше. Да, звучеше супер глупаво, най-вече за едно момиченце, но тя просто изгаряше от желание да го задоволи по всякакъв начин и не искаше да прави нещо, което щеше да развали нещата.