Някъде из училището, преди близо година.

Когато усети как ръцете му стегнаха хватката си около крехкото й тяло, Елеонора затвори очи и се отдаде изцяло на удоволствието. Усещаше го така приятно отдолу и в същото време отгоре, че мой тя щеше да е тази, която ще се изложи и ще се предаде първа. Затова се и опита да не мисли колко беше секси момчето под нея, но хайде … това беше Джош, както да не мисли за него. Та той беше във фантазиите й, дори когато беше сама в стаята си и си играеше с някои играчки и части от тялото си. Беше просто невъзможно да го избие от главата си в момента, затова реши да прекъсне другото си удоволствие и се отдръпна бързо от него, като си пое силно въздух.
Усети как горещата му кръв, останала по устните й се стече надолу по брадичката, събирайки се на едно място и започна да капе. Затова и момичето я обърса с външната част на ръката си, като повече я размаза, отколкото да я махне, но все беше нещо. След това се облиза лакомо, като простена доволно и върна вниманието си върху красивото момче. Не знаеше дали това щеше да го отблъсне, но не изглежда и да й пукаше, защото бързо се притисна в него и го целуна страстно, като обагри и неговата брадичка със собствената му кръв.
Ели усети как кръвта плъзна по цялото й тяло и я изпълни с енергия и сили да издържи чак до сутринта, затова и ускори темпото си, но сякаш това не беше достатъчно. Прекъсна целувката им и сложи ръка на гърдите му, като с груба сила го накара да легне, но тя не го последва. Остана все така изправена, като се задвижи много по-лесно, тъй като сега имаше повече пространство за изява. Усети ръцете му, които шареха по тялото й и най-накрая се спряха на талията й, като се наслаждаваха на това как подскачаше върху него.
Елс обаче реши да промени още малко играта им и след като му хвърли онзи похотлив поглед, хвана едната му ръка и я придърпа между крачетата си. Джош веднага я разбра и сложи палеца си на най-чувствителната част от тялото й, като започна да прави нежни кръгови движения, които очевидно й доставяха огромно удоволствие. Русокосата застена още по-силно, като всеки звук се удвояваше от ехото на пещерата, в която се намираха. Гласа й отекваше, като красавеца можеше да чуе както и зачестилите й стенания, така и трудното й дишане.