Кино залата

Тази седмица филмът е...





Не се и съмнявам ако половината от вас са го гледали,но за тези оито не са...приятно гледане.
Ето и трейлъра.

Тази седмица филмът е....




Трейлър




Приятно гледане и не забравяйте да пишете !!!

Избрахме филмът '' Отново на 17'' , защото филмът , който искахме не беше тази седмица .. Влязохме в залата след като си купихме билетите , започнахме да гледаме филма .. :
- Интересен е нали .. ? - попитах аз и се усмихнах на Меган . И той наистина беше интересен , аз гледах , ядях пуканки и пиех шейк и така докато не свърши филма ..
- Какво ще кажеш някой ден пак да излезем , но този път до МОЛА .. ? - попитах аз Меган любопитно

Беше ми доста тъпо вкъщи и реших да изляза.Чудех се с кой и се сетих за едно момиче Ефи. Станах от белия ми кожен диван и отидох да взема телефона.Набрах номера й и тя вдигна. След като и предложих се съгласи и аз започнах да се оправям.Сложих си най-обикновени дрехи.Срещнахме се пред входа на училището и решихме да отидем на кино.Купихме си билети за филма,който беше тази седмица и влязохме в залата.След около 30 минута казах :
- Интересен е нали?

-Да!-казах и хапнах няколко пуканки .
Филма найстина беше доста интересен , изглежда , че всички мислеха така защото залата беше пълна , а не се чуваха гласовете на тийнейджърите нито звънене на телефони .
В залата не беше задушно , отнякъде лъхна студен бриз който ме накара да потрепна , защото нямах много време за избиране на дрехи и сложих един топ , къса пола, токчета и любимото ми кожено яке ...Загледах се в екрана специалните ефекти не струваха ,но актюрския подбор беше страхотен .
-Вики как са семейните проблеми?

-Хм..знам само,че не са особено добре,но не искам да се меся в тяхните работи.Не нося особен късмет,а и не искам да се разделят.Имат дете за Бога,толкова са безмозъчни.-казах и се усмихнах.Може би и аз щях да направя тази грешка и не биваше да говоря така,но..те наистина са си безмозъчни и сега и Ис се намеси..просто ужас.След като отговорих на въпроса й се загледах в големия екран,всъщност аз не гледах,а си мислех за разни шантави неща.Като хелоуин-а,който изкарахме тази година.Беше наистина зловещо. И си мислих,защо няма свестни момчета на този свят..е,не че ние бяхме цвете за мирисане,но.. ми се струваше,че те са виновни за.. нас.Подсмихнах се и попитах Ефи:
- Ти..ам вярно ли е,че сте гаджета с Тони?

Изчервих се .
-Може и да сме били незнам , но каквито и да бяхме всичко е свършило между нас .-казах на един дъх .-И да си призная аз не го познавах , изобщо !Колкото и странно да звучи !
Не се бях замисляла по този въпрос , след като не оспяхме да си побъбрим на блажа . Тони беше сладък и с това свършва описанието и историята му , аз незнам нищо за него , абсолютно нищо.
-Чух , че си станала приятелка с Вълчото Дейл , е как ти се струва ?-замислих се за негодника .-Доста е сладък нали ?- засмях се .

- Ами да.. сладък е и още как.. първоначално за малко да се влюбя.- засмях се.Беше много шумно нещо във филма ставаше,но не ми правеше впечатление.Мислех пак за какви ли не глупости..не познавала Тони, да определено е странно..:
- Какво е станало между вас,тоест.. защо говориш така за него? - казах го защото усетих някаква по различна нотка в гласа й като задаваше въпроса за сладкото у него.Докато чаках отговора й се вгледах във филма.. е , не беше много страшен,човек като мен е преживявал и по-лошо..ха-ха много смешно..

Добре , можех да съм брюнетка , ама от вътре съм си блонди . Въобще не знаех за кого точно говорим !А и как така не съм го познавала ?!Просто се видяхме на плажа с него и си побъбрихме към 5 минути.Това е.
-Просто е , ами като бяхме на плажа си бъбрихме 5 минути .Само това .-казах и се загледах в големия екран.

-Добре!-казах
Замислих се над въпроса и .
-Може би ..-отговорих на последния и въпрос .-А , говря така за него защото двамата не се понасяме ! Когато сме в една стая или аз или той се опитва да убие другия и винаги хората около нас умират.

-Незнам ти кажи !
Замислих се над въпроса и .
-С Дейл не се понасяме повечето пъти защото ,ами... честно да ти кажа не знам защо ! Може да звучи шантаво , но видим ли се веднага започвяаме с кавгите .
Взех сока и отпих няколко глътки .
- И така как е Бела ?

Е, след като награби няколко пакета пуканки от различни видове, както и бутилки с газирани напитки, младият чужденец с нетърпение се запъти към кино залата, където най-сетне щеше да може да изгледа прожекцията на един от своите любими филми, а именно Трансформърс, чиято премиера беше предизвикала истинска истерия и не беше никак чудно, че когато влезе вътре в огромното помещение, всичко бе толкова претъпкано и се чуваха различни възбудени гласове, все едно папата щеше да излезе и да говори на присъстващите.
-След малко шоуто, ще започне -усмихна се Александер и тежко въздъхна, тъй като някак трябваше да се справи с опашката от хора, който задръстваха пътя пред него.
-Извинете, мога ли да мина?- попита учтиво една госпожа, която веднага прояви разбиране и веднага се отмести и в същото време се скара на двете си деца, който всеки момент можеха да избухнат от вълнение.
Младежът се настани на едно от най-предните места, където нямаше чак толкова много хора и като остави пуканките в скута си, а напитките на едно от съседните места, нетърпеливо разтри пръстите на ръцете си и зачака огромния екран да светне и филма да започне.

Веднага след като започна филмът, всички наоколо най-сетне се успокоиха тази суматоха наоколо се превърна в мъртва тишина. Местните хора явно се оказаха доста шумни и обичаха да вдигат врява наоколо и да се забавляват, но изведнъж целият киносалон замръзна и всички се вторачиха в големия екран.
Чакането напълно си заслужаваше, защото този филм беше един от най-яките, който бяха излизали на екран и сега за щастие имаше шанса да гледа и неговото продължение.
Не беше фен на очилата за тризмерно hd качество, тъй като получаваше главоболие от тях, затова се постара да не се взира прекалено много в екрана, че нищо чудно да му стане лошо.
Изминаха няколко минути от филма и с неприкрит интерес,младежъ следеше напрегнатите събития на екрана, всичко бе толкова реалистично направено, че всеки момент можеше някой от геройте да скочи от екрана и да ги заговори.
Като цяло атмосферата наоклоко напълно се успокои, като изклюим факта, че някой от зрителите се опитваше да се прави на интересен и започна да хвърля пуканки.
По принцип не беше от хората, който се ядосваха за щяло и нещяло, само че в момента много му се гледаше филма и не искаше нищо да го разсейва.
-Хей, приятел, ако обичаш престани с този дъжд от пуканки- любезно се обърна младия испанец към лицето, което по този начин се забавляваше, но за беда при ставането си, непохватно се спъна в крака на симпатична жена от афро-американски вид и напитката, която държеше в ръката си , изля се върху нейната глава.
На свой ред, докато гледеше нервно младежа, отговорен за пуканките, той загуби равновесие и със все сила се претърколи от мястото си и удари главата си в главата на един възрастен господин.


П.П.Хубав пост, много ми хареса, явно ти се отдават РП историйте 

Цялото положение беше толкова комично и същевременно толкова неловка, че момчето не знаеше къде да се дени от срам.В същото време беше толкова раздразнен от поведението на непознатия, отъкде накъде си мислеше, че целенето с пуканки беше някакъв вид забава.
Нямаше много време да мисли, тъй като жената която пострада го изгледа студено и без да дочака извиненията му, врътна проклетия си задник и си излезе от салона.
-Съжалявам, господине, не исках да ви ударя- побърза да се извини младият човек към другия пострадал, който разтриваше с ръка челото си и се виждаше, че адски много го боли.
Мъжът го погледна с леко раздразнение, после лицето му се смекчи и отвърна:
-Няма нищо, на всеки може да се случи, пък и не си го направил нарочно, нали така-отвърна добродушно той и извади нещо подобно намехлем, за да си намаже удареното място.
Тъкмо се зарадва, че всичко е наред, когато наглия пич с пуканките го уцели съвсем преднамерено с пуканка по лицето, явно това му доставяше удоволствие.
На всичкото отгоре му обърна гръб и насочи вниманието си към филма, а Алекс стоеше като някой глупак насред тълпата.
Реши да го опознае този нахалник и да го разбере що за птица е, премести се от своето място и без да му мигне окото, седна близо до него и съвсем нахално, което не бе сред природата му, взе едан от напитките му и плясна с пуканки с уста, за да го раздразни.
-Хей, пич, как я караш,а?- нахано с испанският му акцент го заговори той и го изгледа изпитателно.Не знам откъде ти хрумна, че искам да свалям когото и да е било, но пък ми е любопитно що за стока си и откъде хрумна да направиш дъжд от пуканки насред салона?
На всичкото отгоре този беше с тъмни очила и въобще не можеше да му види лицето, сякаш беше самата смърт и можеше да го убие с поглед.

Цялата ситуация толкова нелепа и жалка, че самият младеж се чудеше как изобщо бе попаднал в нея и трябваше да разговаря с този дръвник, който се правеше на дървен филосов и му обясняваше разни си там неща за труда на хората и прочие.
Разбираше много добре, че хората са се постарали и нямаше никакво намерение да им съсипва труда, но не беше негова вината, че се спъна и предизвиква такава бъркотия наоколо.
-Брей, да не му се види.Ти пък се извъди голям психолог и веднага започна да ме анализираш- тросна му отвърна момчето и му хвърли гневен поглед, но в същото време имаше усещането, че ще се разсмее и няма да може да се спре.
-Откъде знаеш, че щях да се скарам с жената? Просто се опитах да се извиня, а тя като си върна носа и ми хвърли един такъв гаден поглед, сякаше щеше да ме убие- засегна се младият чужденец, който едва ли не трябваше да се чуства главният виновник в цялата неразбория наоколо.
Добре че, не се включиха и други хора, че тогава вече щеше да стане страшно и не се знаеше какво можеше да се случи.
Опита се да насочи вниманието си отново към филма, който вече беше стигнал по средата си и в този момент извънземните машини раздаваха пердах на лошите си събратя, а със всяка изминала секунда напрежението ставаше все по-голямо и в един миг се чу някакъв писък, който така го стресна, че без да иска изля напитката на непознатия върху него и го заля целият.
Да бъдем по-конкретни неговата блуза,но той също пострада и двамата заприличаха на напикани бебета, тъй като и панталоните също бяха мокри и добре, че беще тъмно наоколо, това поне ги спасяваше от неудобното положение.
-Съжалявам, не беше нарочно- извини се Алекс и се опита да избърше себе си и момчето с попивателни кърпички, който носеше в себе си, но пък тогава настъпи нечий кра ки се чу мощно АУУУУУУУУУУУУУУУУ!

Истински хаос, пълна комедия, лудница това бяха само някой от понятията с който можеше да се опише това, което се случи в киносалона и как Алеснадро предизвиква гнева на някой от посетителите, който успяха да го насолят и то със право за тази негова проклета непохватност.
В този момент му се искаше да потъне вдън земя от срам, пък и като се сети за непознатия младеж, вътрешно изпитваще едновременно срам и силно раздразнение.
А като видя как се тресе от смях налудничаво и навъздържано с лице на побъркан, Алесандро исакше да му каже две-приказки, но преди това трябваше да се оправи с суматохата тук.
Всичко му отне около двайсетина минути, успя да компенсира хората, който бяха пострадали по някакъв начин и бързо трябваше да се погрижи за външният си вид.
Когато излезе от салона, целият мокър и изпотен и видя младежът облегнат на стената и да се смее високо и непрестанно, нещо в стомаха му се сви.
До този момент не му се бяха случвали толкова нелепи инциденти, днес явно не му беше ден и като постоя малко, реши да се поправи по някакъв начин и се отправи към дразнещият тип, който също нещо беше мокър, но явно това не го интересуваше,а колкото и странно да бе в случай изпитваше удоволствие.
-Хей, искам по някакъв начин да ти се реванширам за това, което стана вътре- започна момчето и целият му глас се тресеше неудръжимо, но не от плач и притеснение, а от срам и вероятно го мислеха за най-големият идиот на света.
-Казвам се Александер,надявам се, че има някакъв начин по който да компенсирам идиотското си държание.Просто такова нещо никога досега не ми се бе случвало и хората вероятно са ме взели за някакъв левак.
Лицето му излъчваше непроницаемо, пълно спокойствие, но вътрешно го изгаряше неудобство и притеснение , но реши нищо да не казва нищо повече, за да не суложни ситуацията още повече.