Бар "La nuit"

Ааа... време е за вечеря и малко перверзии... Разбира се облаклото й намекваше второто. Бешеоблечена доста оскъдно... както винаги. Беше обличена в рокличка ,разкриваща по-голяматачаст от бедрета й ботуши, които закриваха по-голямата част от бедрата! Интересна комбинация нали? Още преди да влезе чуваше бищите сърца на хората вътре. И как сладката и топлаклъв тече по вените. Чуваше и разните стенания по ъглите на бара. Още щомвлезна я лъхна миризмата на алкохол, цигари, алкохо, страст. Всички се обърнах да я видят. И как де не я забележиш с тази огнено червена коса. А тези хубави извики на тялото. Стройна секси... както винаги. Тя просто беше олицотворение на грехът похото. Бавно се придвижи към бара. Движеше се безшумно и елегатно. Като хищник дебнещплячката си. Седна на бара и кръстоса крака. Всъщност това изглеждаше почти невъзможно заради доста тясната рокля. Но за нея не беше. Роклята разкри още по-голяма част от бедрета й ако това беше възможно. Поръча си еднаводка. И след секунди тя пиеше направо от шишето.

За момче на осемнадесет години Дейлън беше патувал доста.Беше ходил на много места.Испания,Италия,Франция,Германия и къде ли още не.Но винаги си е харесвал Лондон...Лондон,Лондон,но и в Франция му харесваше,а и езика беше хубав,но не беше никак лесен за учене,а и попринцип.
Това обаче беше нещо съвсем различно.Сега Дейлън отново беше в Франция и конкретно - Париж.Обичаше този град и това си е.Харесваше го зареди много неща,но определено р0мантиката и любовта не бяха от тях.
Беше сравнително студена вечер,но на Дей не му пукаше.Той си беше вампир и не усещаше студ.
Вървеше из не чак толкова приятните части на Париж като се беше запътил към един бар.Бар в който беше идвал и преди....Влезна вътре и го лъхна миризмата на алкохол,цигарен дим и още нещо...Светлината в бара беше оскъдна както предпочиташе и той.Но все пак това беше бар,а не някое кафене.А и така тъмно беше по-добре за него.Дрехите му - дънки,тениска и кожено яке се сливаха с мрака....
Запъти се към бара и седна на едно от столчетата.Поръча си руска водка...цяла бутилка и когато бармана му я даде отпи доста голяма глътка.Усмихна се самодоволно и огледа бара.Почти нищо не му хващаше погледа.Почти нищо!Една червенокоска седеше в дясно от него.Дейлън се усмихна още повече.Отпи отново от водката и се обърна към момичето.
- Bonjur madam. - изрече нашия герой и кимна леко с глава което доста често се смяташе като поклон.Не знаеше дали дамата е французойка или не и затова го караше на френски...Да май трябваше просто да я попита дали говори френски...

Малко след нея вбара влезе едно момче. Или по-точно казано мъж. Той изглеждше като тези с които обикновенно тя си играе. Секси, опасен, мсличе всики момичетаса му на тепсия. Мисли,че никой и нищо няма да го победи, но винаги грешат... за последните две. Първо тя не се даваше лесно първо ще те накара да и лазиш в кракат. Второ може да убие всеки. Както се очакваше той я заговори... на френски. Родният и език. Нов момента не и беше до патриотизъм. Тя се усмихна и разкри чисто белите си зъби. Разбира се кучешките не се виждаха... за сега.
- Може да говорим и на английски. Лично аз го предпочитам. - отип щедра глътка от водката си. Веднага се разровив главата му. Дейлън Озера на 18. Владее огъннят зооморфияи шепшифтрия. Има още двама братя. Общо стават Тризнаци. И вампир...
Разбирасе веднага копира дарбите му!
- Е кажи ми Дейлън, какво те води насам?

Мацката предложи да минем на английски и дори спомена името ми.Това не ме учуди.Много хора - магически същества - ме знаеха,а тази красавица най-вероятно ми бърникаше из главата или беше чувала за родителите ми..пфф!
- Много неща... - изрекох и се настаних на стола до нейния.Отпих от водката си и се загледах напред към многото шишена с най-различен алкохол. - А ще може ли да науча името на тази прекрасна дама?
Метнах и един поглед с една палава усмивка.За това доста жени ми падаха в краката,а други ми даваха шамар...първите бяха повече,но аз си бях секси и това си беше самата истина.А да не говорим,че имаше още двама като мен...все така красиви и секси,но аз бях най-хубав и най-секси..иронията е,че сме тризнаци.Ха!

Усмихна се намисълта забъркането на главата.
- Оооо, аз правямного повече от това да бърникам в главата. И то е ясно че съм чувала за родителите ти. Дори лично ги познавам това е съвсем отделен въпрос!
Отпи от шишето с водката доста щедра глътка. Която присуши шшето. Тя щракна с пръсти и барманаведнага дотърча. Тя посочи празната бутилка и той веднага я взе и я замени с нова и пълна.
- А за името ми... Афродита... И да не се надяваш да научиш повече.
Погледна го с дяволска усмивка на лице. Отметна косата си наедна страна и огледа бара. Изоблиставше от вяскакъв вид същестава.

Засмях се иронично на думите и.
- Те са идеалните най-добри приятели нали? - изпих водката си и бармана дойде да вземе бутилката,а после ми даде нова.Гледаше ме уплашено сякаш ще му се нахвърля всеки миг на го изям.Тц,тц!Хора...прости хора!
- А за името ми... Афродита... И да не се надяваш да научиш повече. - каза момичето,а аз пак се засмях.Значи така...тя ще ми се рови из главицата докато аз само и знам името.Интереснно..или по-точно скучно.Мм по - малко и от двете.
Повдигнах рамене сякаш се премирявах с това.
- Както кажеш Афи.Хъм..както си казала и правила с този барман?Доста се е уплашил... - усмихнах се дяволито и огледах бара.Имаше какви ли не същества,но простосмъртните бяха вече пияни за да забележат очевидното.Няколко феи танцуваха на няколко сантиметра от земята.Вампири смучеха кръвта на момичета и момчета в сенките на бара.Вещици си играеха с магията наляво надясно...от всичко по много.Като полезни изкопаеми са.

Чак сега тя забеяза бармана. Верно беше и познат, но не помнеше от къде. Уф... не беше длъжна да помни всичко коетое правила за бога.
- Честно казано не знам. Най-много да съмубила някой от семеството му пред него. Но не съм сигурна. Не мога да помня всички извратени неща които съм правила през дългогодишният си живот нали?
Обърна се към него и повдигнах вежди. А прякорът които ми беше лепнал не й харесваше. И да беше прав тя определяше правилата. Беше много над него, а той май не го беше осъзна... все още. Помнеше как разбра за него и братята му. Беше в офиса на родитулите му и обсъждаха е... не помнеше какво точно. Някакъв план беше. ТЯ случайно беше видяла снимка на момчетата. Тогава още бяха на 10. Тя направи коментар, чеса сладки или нещо такова. А Дий и Сара веднага реагираха като казахада стои далеч от тях. Иначе ще си има сериозни проблеми. Но това само още я мотивира...

Въздъхна.Това момиче не казваше нищо интересно или поне не за него.Дейлър имаше чувство,че преди тази червена главица е била руса.Много щеше да и отива русо...на мозъка.И сега сто процента е прочела мислите на нашия герой.Нали можеше всичко...нали беше велика.Нали беше Афродита Ля Мор.И името и му се стори познато.
- Знаеш ли..май съм чувал името ти някъде... - произнесе думите някак си странно.Опитваше се да си спомни от къде.Превърташе доста спомени в умът си и накрая лампичката му светна.Беше го чувал от родителите си.Едва вечер докато бяха в кабинета майка му беше спонелава това име...
- Да!Сетих се!Родителите ми!Майка ми спомена името ти веднъж! - изрече той сякаш това е нещо жизнено важно,а кой знае може и да беше.Но все пак тя е познавала родителите му.Може да е знаела нещо повече като например защо са минали към тъмната страна и да причинят толкова страдания....такава смърт.

П.п:Абе нещо се получи мазало ;хх пак пробвах трето лице ама...то стана едно ;х

Ей тя беше естествено червенокоса. Озера понякога наестина драезнеха. Мислеха си че всичко им е позволено, че могат да си правят каквото искат. Дразнители... И не е говорела много и защо да говори много. Да не ли да иска да почва дамуразказва разни истории от мишналото си. Например как е избягала то вкъщи... как е освободила върколака в себеси като преди това сигулно беше избила 100 човека и магични същаства.
- Прав си не обичаммного да говоря. Не съм от момичетата които говорат ли говорят само глупости. За прическата си, за грима за лака и т.н. Напрово са дразнещи. И съм естевествено червенокоса. Ако пък толкова ти се говори добре. Кажи едно тема господин бърбороко.

Извъртях очи.Афродита мрънкаше като пет годишно детенце.Поръчах още едно питие и го изпих на екс.След това още едно.Ако си мислише,че ще говоря и,че обичам да говоря много като някоя клюкарка просто жестоко се лъжеше.
И сега сигурно пак ми прочете мислите...Познах ли?
Отпих от питието си и я погледнах с крайчецана окото си.Този мълчалив разговор не вървеше на никъде.
- Ще давам направо..компания за вечерта търсиш ли си? - изрекох леко студено.Нямаше да си играя на игрички с нея,а и тя ме вбесяваше...,но нямаше и да се заяждам защото беше по-възрастна и беше хибрид.Глупости на търкалета.

Дразнещ но секси... добре можеда го пренебрегна. А и не изгелждаше толкова лош колкото изгелжадше. Може би просто беше разтроен заради родителите си се беше првърнал в идиот и... Ама аз от кога почнах да се грижа за остналите каво ми пука за него. Явно вече го дразнеше моето поведение. А той ми трябваше за да си създада малко проблеми на последък ми беше доста скучно. Станах от като взех водката със себе си и го погледнах очквателно...
- Идваш ли?

Париж! Градът на влюбените... Навсякъде има влюбени двойки... И отвсякъде лъха на любов.... Ужас.... май сега ще повърна. Така ми втръсна от любовта вече че нямам думи. Разходих се из неприятните улици на Париж. Видях един бар и влезнах. Не можеш да видя познати лица там... Някои за една нощ и повече няма да се видим. Не може тук да срещна някои познат.
Влезнах вътре и ме лъхна позната миризма... алкохол, наркотици, секс... Ох колко любими неща... без наркотиците. Обиколих с поглед. Нямаше поз... О МАМКА МУ! Той пък какво правеше тук. Деймън Салваторе... Отидох до него. Още не ме беше видял, но казах.
- На бас че не се радваш да ме видиш? - казах със студена усмивка на лице. Той се обърна стреснато.

Отпих от коктейла си който ми приседна щом чух гласът и.Обърнах се към нея леко стрестнато и се молех да е призрак,но тя си стоеше пред мен от плът и кръв.Изражениет оми стана студено,а после самодоволна усмивка се появи на лицето ми.
- И това ако не е малкия вампир на педалчето Озера... - подсмихнах се още повече и отпих от коктейла си.Плъзнах поглед по тялото на Алекса.
Олеле майко...
Тя беше една от най-сексапилните жени които съм познавал.Толкова красива и лъчезарна...с нея единствено съм бил себе си.Онзи път когато си разазвахме страшни истори...толкова страшни,че си умряхме от смях...или като я вкарах в фонтата или секса на пейката,а онзи бал...
- К'во те води насам?Предполагам не си дошла за трици на заека,камъчета за рибката или нещо такова..и надали просто питие. - измрънках.Е аз си бях дошъл просто за питие и да се махна от ония шибан Лондон. - Къде е вярното ти кученце?

Заек? Рибка? Аз нямам такива неща... Де да ги държа? Под леглото ли? Оф... И къде е Озера...? Еми за последно беше в тунелите и се чукаше с няква де да знам.
- Чука се с няква там... Де да знам... - Казах и махнах с ръка. - Аз да не съм му сянка? - седнах на едно от онези малки и столчета и бармана дойде.
- Донеси една текила... направо дай бутилката - казах на бармана.
- Съжалявам не мога да ти дам бутилката - каза той любезно. Изгледах го кръвнишки.
- Как така не можеш? - казах през зъби.
- Правила - каза той повдигна рамене. С бързо движение го хванах за ревера и го дръпнах към мен.
- Виж сега... Или ми даваш бутилката или оставаш без език и още някои важни части от тялото си ясно?
Той преглътна тежко и кимна. Браво запази самообладание. Пуснах го и той след малко ми донесе шишето. Отпих една голяма глътка.

Уау!
Тонът и и начина по който отпиваше от питието ме накара да остана без думи.Малката нещо не беше на кеф.Въздъхнах и отпих от моето си питие след което и взех бутилката и я разклатих пред лицето и като и от тея отпих щедра глътка.
- Ало!Я се успокой! - казах и.Погледнах към бармана който ни гледаше от време на време.Изръмжах. - Можеше да не си го изкарваш на човека!Какво ти е?Озера ли е виновен?
Ако това доматче беше виновно щях да отида и да го убия собственоръчно.Това,че вече не бях с Али не означаваше,че не ми пука за нея...та мамка му тя ми беше толкова близка...единствения човек - вампир,мъртъв вампир - с който съм се държал така.
Мъртав вампир!
Огледах я и я плъзнах ръка по лицето и.
- Ти...ти си червен...как? - окорих очи на среща и.Дори се усещаше в въздуха това какво е...поне за мен.
О мила ми Алекса...
Не всички знаеха,че съществуват червени новаци и вампири....е мисля,че с Озера и неговия пенис всички разбраха или поне почти всички.Тези същества живее в едни тунели...гнусно,но да си призная доста добре си бяха оправили тунелите.

Пп:Нали не знаех,че си червен..,че малко не помня ;х

Той ми каза да се поуспокоя малко. Попита дали Озера не е виновен за тва че съм разтроена... Разбира се че беше той... кой друг. Все едно бях тука за да то забравя нали. Исках да забравя всичко... Дойдох да се отпусна. Тогава усетих ръката му на бузата си.
- Ти...ти си червен...как? - каза той. Господи как исках пак да съм с него. Да усещам ръцете му по себе си. Устните му върху моите... навсякъде по тялото ми. Затворих очи за момент. Как можах да в причиня това? Хванах ръката му я придърпах към устните си и целунах китката му. Отпих още то текилата...
- Ами просто е не притърпяваш промяната. Почваш да кашляш и не можеш да си поемеш дъх. После идва почва да ти тече кръв от всякъде. Носът, ушите, устата... очите... и умираш. След време се будиш с по-изострени сетива и ужасна жажда. И нападаш първата мърдащо нещо около теб - обяснявах му всичко това много спокойно. А и какво да направя. А и вече бях умирала един път преди това, ама пак е гадно. - Ние не сме много по-различни просто сме малко "по". По-силни и бързи. По изострени сетива. И почти винаги трябва да убием жертвата за да се заситим - свих рамене и отпих от текилата. - Аз лично нямам проблем. Но мисля че Ози ще има. Господи какъв е лигльо понякога.
Извъртях очи отпих от питието.

Ясно.
Въздъхнах и отпих от питието си,а после погледнах Алекса.Колко ни беше хубаво преди.Само аз и тя.Без онзи кретен Озера.Погледнах бармана.
- Дай три бутилки от най-доброто.
- Но... - тръгна да протестира той.
- Никакво НО!Дай ги.И ще са безплатни. - прекъснах го аз.
- Давам.И ще са безплатни. - повтори той и даде три бутилки.Оставих празната си чаша и взех бутилките като тръгнах към едно сепаре,а Алекса вървеше до мен.Мястото което бях набелязал се намираше в дъното и наоколо нямаше много хора,а и нямаше дразнеща очите ни светлина.Настаних се и въздъхнах.Отворих едната бутилка като изпих голяма глътка и изцъках с език.
- Точно в момента ми иде да убия онова доматче Али.

Той ни взе още три бутилки безплатно и се запътихме към едно сепаре. По пътя изпих моята. като седнахме той взе едната, а аз другата. Той отпи и каза.
- Точно в момента ми иде да убия онова доматче Али.
Отпих от моята и го погледнах косо. Господи май щях да го целуна. Ама ако пак го нараня. Оф що не взема да си седя на задника за малко.
- Е значи сме давам - усмихнах се и се облегнах назад. Кръстих ръце пред гърдите си, като се опитвах да не му се нахвърля. За сега успявах... за сега.

Усмихнах и се и отпих от бутилката си.Е може би с малко късмет Алекса пак щеше да е с мен.Не,че нещо,но мислех,че аз и тя сме по-сладка двойка от тя и Озера.Този го ненавиждах...,а тя...когато ги бях хванал заедно тя дори не ми позволи да кажа каквото и да е,а ме изрита като мръсно коте.Искаше ми се да си отмъстя,но не можех.Не можех да нараня Али...всяка друга - да,но моята Алекса - не.
- Искаш ли после да отидем някъде?Да се позабавляваме? - подсмихнах се и разклатих бутилката.Аз си бях навил едно,но не знаех какво иска тя.Може би още искаше Озера и мислеше за него и дори го...ъъ обичаше.
Блек!
Намусих се вътрешно.Знаех,че Алекса предпочита него пред мен.И ако сега аз и предложа брак - не,че това ще стане - и в същото време се появи Озера и и предложи брак тя ще отиде при него.Бях прецакан...,а аз наистина я харесвах колкото и странно да звучеше.До сега жените ми бяха само играчки,а Алекса...Алекса беше тази дето ми беше влезнала под кожата и беше опознала истинската сми същност.

Дръж си ръцете далеч... далеч... далеч...
Господи защо беше толкова трудно да си одържа ръцете за бога? А да много много харесвах Деймън. Верно бе... Отпих две големи глътки.
- Искаш ли после да отидем някъде?Да се позабавляваме? - каза той и разклати бутилката пред очите ми.
ДАЛЕЧЕ!
Защо трябваше да е толкова секси. Пиех за да се опитам да стоя на едно място... Защо не ставаше?! Обърнах се към него и се усмихнах.
- Може... имам нужда от малко развлечения - като се сетих какво може да правим веднага се възбудих. Това ме доведи до мисълта и за кръвта. Сетих се че не бях вечеряла. Кучишките ми зъби се удължиха при мисълта за кръвта и то неговата. Отпих още от шишето... и то свърши. Взех друго. Отворих го и пак отпих голяма глътка.

Усмихнах се кто тя се съгласи.Изпих остатъка в бутилката си,а тя взе друга.Засмях се и се изправих като и смигнах,а после се отправих по посоа - бара.Бармана ме погледна и очите ми срещнаха неговите.
- Четири бутилки.Безплатно.
- Четири бутилки.Безплатно. - повтори той като разваленна грамофонна плоча...е добре де ако беше плоча щеше да го повтаря още няколко пъти и тогава щеше да ме ядоса и щях да му прекърша вратлето...Пфф!
Той ми ги даде,а аз се отправих към сепарето където стоеше Алекса.Размахах бутилките.По две в двете ръце.
- Честит рожден ден. - изрекох въпреки,че тя нямаше рожден ден. - О да..твоя мина и ти подарих мотор на който правихме нещо доста...яко.
Ухилих се като идиот.

Отпих още няколко глътки когато, той отиваше за питие. Връщайки се той размаха бутилките и спомена рожденният ми ден. А с това стана дума и за подаръкът ми... моторът на които правихме секс. Годподи вече бях ама крайно възбудена. Отпих още от текилата и вече почти нямаше нищо в шишето. А и ми се завиваше свят.
Като го гледах Деймън секси... оф сам си го изпроси. Оставих шишето на масата хвенех го за ризата и го дръпнах към мен. Целунах го грубо и го възседнах. Обвих ръце около вратът му.

п.п. сори не е много хД

Алекса ме възседна,а устните и се озоваха върху моите.Когато тя се отдръпна се ухилих като идиот.Знаех,че тя ме иска.Не можеше да ми устои.Колкото и самовлюбено да звучеше всичко.Леко я отместих и извадих телефона си тъйкато изписука - ново съобщение.Беше свързано с новите клюки на така любимото ни Клюкарче.Въздъхнах и се зачудих какво е писала този път.Влезнах в интернет и влезнах в страницата и.Почнах да чета.След като прочетох всичко избухнах в смях.
- Виж.Някой много ни обича. - показах на Алекса телефона все още ухилен.О да,можех да предложа на Али това място стига да искаше,а тя сигурно искаше.Тази целувка от преди малко мисля,че показваше доста неща.Малко не ми харесваше това,че ме беше оставила зареди Озера и след като той е отишъл на майната си тя пак да се върне при мен,но аз я харесвах - колкото и странно - да звучи и я исках.