Скейт площадка

Когато каза,че ги е видяла сърцето ми се сви. Отидохме при тях и когато видях малката как ме гледа направо ми се идеше да ида и да я прегърна,но се здържах. "Майката" я отпрати да отиде да играе някъде и тя послушно тръгна. Добре бяхме сами...стреляй!
- Аз съм истинския баща на детето. Може ли да ми го върнете. - казах малко ядосано и погледнах жената седяща пред мен. Тя като че ли се стресна за миг,но после възвърна дар слово. 100 процента нямаше да ми го даде. Нямах време! Исках веднага а не след месец.
- Имах някакво странно чуство,че днес ще се появите. - каза тя накрая. Явно не били толкова обикновенни колкото ми ги описаха. Тя погледна мен от глава до пети и повдигна вежди невярващо. Не се здържах. Знаех,че ще си изпатя с това. Погледнах я в очите. "Искам да ми дадеш документите на детето. Където пише кои са истинските му родители и детето,заедно с документите" казах в мислите и. Тя само кимна. Не исках да го правя това,но нямах друг избор.Цялата тази ситуация щеше да се проточи с месеци. Аз нямах толкова. От някъде миизвадиха една папка, подадоха ми я и аз я отворих. Всичко си беше наред. Жената повика детето и то дойде плахо.
- Мелиса....това е...истинския ти баща. -каза тя спокойно на детето. Момичето ме погледа и ми се усмихна,заигра се с крайчето на косата си и не спираше да ме гледа.. Приклекнах да бъда на нейното ниво.Тя се намрщи и се скри зад жената на пейката. Явно нямаше да дойде при мен толкова лесно.
- Хей...ела при мен. Спокойно. - започнах да я успокоявам,но тя продължаваше да се мръщи. Усмихнах и се. Тя продължаваше да ме гледа,но не усмеляваше да дойде при мен. Протегнах ръка към нря с надеждата да я хване и да ме гушне. Дълго се чуди и аз все така не си свалих ръката накрая тя направи една крачка и дойде при мен. Усмихнах се.Имах чуството,че упитомявам някакво диво животно. Имах чуството,че сега чак ако посегна да я прегърна ще се отдръпне и ще се разплаче. Очудващо я не го направи. Остави ме да я прегърна, дори малките и ръчички увиха връта ми и се присвиха в мен.
- Ако искате я вземете. Ще ви донеса по късно вещите и. - каза жената. Повдигнах поглед и и се усмихнах. Изправих се и хванах малката ръчичка на Мелиса. Тя ми се усмихна и погледна към децата които караха скейтборд.
- Благодаря ти,че ми каза. Наистина съм ти задължен. - казах на момичето довело ме тук. Мелиса помаха на "майка си" и тръгна с мен. Милата...сигурно нямаше представа какво става. Не беше обелила нито една дума,но със сигурност беше объркана.