Скейт площадка

Скейт площадката

-Добре съм..-усмихнах се и ог придърпах към себе си.
-Знаеш ли,че имам малка идея за тази моя рана..и за следващата срещна на закрито..-прошепнах му.Целунах го по бузата,а после по устата като проарах език в неговата.Когато се отдръпнах се усмихнах палаво.
-На вън вали,а ние сме на скейт площадка...колко романтично само..

Усмихнах се.
-Една пейка тук няма да ни дойде зле..искам пейка..-казах и се появи една пейка.Усмихнах се и седнах.
-Така е,но аз не съм от най-романтичните хора..-засмях се.
-А за това..хъм ами изцелението ще ми помогне.-станах и повдигнха блузата си до мястото където бях наръгана.Приложих изцелението върхо себе си и раната която никак не беше приятна почти заздравя.
-Но няма да я изекувам само с един опит..твърде е сложно..

-Хъм..ами изморявам се да.Но не чак толкова лесно..-усмихнах се.
-А за изцелението..горе доло няма смисал да го използвам тъйкато така хем взимам от собствената си сила хем си давам..-засмях се.Сгуших се в него на пейката.По едно време легнах,а само главата ми беше в скута му.
-Софи например бързо се измори на уличките..и то само от магия,а аз ако използвах магия и ръкопашен бой пак нямаше да се изморя толкова бързо..

-Ех..май и ти като мен обичаш да си навличаш неприятности..-ухилих се и се изправих.
-Може би той си ги иска..не знам..говоря с духове не със скелети...,но ако поискаш ще отида ей там и ще почна да го викам..ще приличам на лудите..-посочих ендо място на което се сипеше обилен дъжд.

Изпуфтях.Станах от пейката.
-Отивам да го повикам..-отдаелчих се от дървото и веднага станах мокра..
-Ехо..скелет..там както ти е името..ела тук за да докажа нещо на гаджето ми защото не ми вярва..-извиках.Вдигнах глава към небето и се завъртях.Цялата бях мокра.
-Е виж ти..бил си прав..луда съм..и няма скелет..-отново отидох на пейката.Бях цялата мокра и се възползвах за да намокря и него като го прегърна.

Той ме хвана и ме бутна в една локва..
-Хей!-извиках му..той легна до мен..след известно време седнах върхо него и закрих небето коеот гледаше.
-Бу!-казах му се засмях.
-Здрасти от кога не сме се виждали..-легнах си върхо него на сухо и го гледах.Дъждът се усили.
-Май ще е добре да..-една светкавица озари нещо в делечината.Скелетът.За едно примигване вече го нямаше..
-Да се върнем при вървото..-гледах празното пространство в делечината..
-Лудото ти гадже пак халюцинира..-надигнах се до седнало положение.

Засмях се.Станах от него и се изправих на крака.Раклатих глава за да "изсуша" косата си която беше мокра.
-Ако косата ми се накъдри ти ще си виновен!И лично ще отгваряш пред мен!-заявих му и се отправих към дървото.Седнах на пейката и отново погледнах към мястото където видях скелета.Дали си бях въобразила...ако бях пияна или дрогирана щях да си кажа "пфу пак ми се привижда",но този път бях с ясен расъдак..до колкото е възможно.

-Само ако почнат да виждам скелети..-повторих аз и ги взех.
-Та един на мен,два за тях това прави три,а ти колко каза,че си намерил?-попитах го.Сгуших се в него.
-Междодругото преди малко го видях..стоеше ей там-посочих мястото където бях видала скелета.
-Може да ме наречеш луда..тъйкато само аз го виждам.Но аз виждам призраци защо да не виждам и скелети?

-М да..-засямх се след него.Една светкавица раздра небето и в главата ми влезнаха най-различки картини-тъмните улички,стаята на Тран и Ейми..Ейми?
-Ейми?-казах на глас,а после премигнах и картините изчезнаха..нещо ставаше,но какво..нямах си ни най-малка идея..духът който по-рано видях в стаята си се появи пред мен държащ кученцето.
-Той идва..трябва да и помогнеш..-каза ми той.
-Кой идва?На Ейми ли трябва да помогна?-станах от пейката и се приближих към него.Исках да добавя нещо от сорта "не никога..мечтай си" ,но не го направих.Той кимна.Кучето скочи от ръцете му и почна да лае към мрака.Разнесе се кучешки лай и словещ смях-който навярно не беше от кучето.
-Хей мъниче на какво ла...о и ти ли го виждаш..значи ставаме двама луди..-казах на кучето което лаеше срещо скелета който изчезна..Повече никакъв алкохол и след това битка..
-Помогни и..-изрече духът.Кучето скочи в ръцете му и те изчезнаха.
-Как да и помогна..та аз не съм супер мен!-извиках,но тях вече ги нямаше..изпуфтях и се върнах при Тран на пейката.Какво искаше да каже този тук...пък и ако да кажем знам къде е тя сега и се затичам на там да и помагам аз съм последния човек който ще иска да виидим.
-Духове..,а и кучето дух въжда скелета!-последното го казах гордно за да не съм единствената луда виждаща мъртавци..

-За да виждаш духове ти е нужна некросила,а аз я имам.-казах гордо.
-А за скелета..хъм не знам.Кученцето дори нямаше пръстен,а го видя..,но поне не съм единствената.Това ме успокоява..въпреки,че другото същество което вижда скелета е куче..-въздъхнах.
-Иначе дойде пак онзи дух..същия който дойде и в стаята ми.Каза да предпазя Ейми,но от какво?А и съм сигорна,че аз съм последния човек който тя иска да вижда..,а и получих нещо като видение не го рабирам точно ..нещо с тъмните улички,твоята стая и Ейми..-повдигнха рамене..

-Да..добре.Ще пробвам да "изсмуча" още информация..-винаги съм можела нещо което не разбирах.Да влизам в чужди тела.Е сега ще се съсредоточа върхо тялото на Ейми..игнорирах шумът около себе си и всичко останало."Хайде,хайде"-повтарях си на ум.След известно време мъчение най-сетне влезнах в главата и.Тя беше в стаята на Тран свита на пода..беше уплашена..излезнах от главата и.Знам,че това ,че си направих "пътешествие" до главата и няма да и хареса.
-Хайде..тя е в стаята ти..-казах му и се затичах на там.Както вече бях казала..аз съгорно съм последния човек който Ейми ще иска да види...

Обиколихме целия парк и не можехме да намерим семейството с детето. Може би днес не я бяха извели или просто някъде където не сме видели. Но го нямаше. Защочнах да губя всякаква надежд,че ще ги намерим. Беше ми малко гадно за това какво стана със Силвия. После задължително трябваше да отида при нея и да я успокоя или поне да правя нещата. Погледнах към момичето което ме водеше и не спираше да се върти на различни страни. Попиваше с поглед всяка малка подробност и всеки малък детайл на хората и самите те. Ужасно много исках най после да се спре и да ми каже. "Ето ги и тях, ето там са.Хайде да ти върнем детето" но нищо...

Беше по-трудно от колкото предполагах.Защо ги нямаше?Днес определено беше днея ,в който извеждаха малката.Почвах да губя надежда ,когато ги видях.Сравнително млади родители с малко тъмнокосо момиченце с прекрасни сини очи.Въздъхнах облекчена.
- Ето ги - кимнах в посока на момиченцето.Усмихнах се облекчено и тръгнах към тях,а Ферис едвам се сдържаше да не се разтича.
- Здравейте - поздравих двамата родители ,които изглеждаха изненадани от това внезапно спиране.Майката отпрати детето при другите деца,но момиченцето едвам се откъсна от нас.Гледаше Ферис с голям интерес. - Може ли да поговорим с вас?