Кафене "Magic"

-Какво имаш предвид?-попитах го.
Наистина си нямах и на представа за какво говори.Беше доста странен вампир.Е,то всички вампири сме странни,но чак пък толкова.Но както и да е.
-Да,Джес наистина е сладко хлапе.-съгласих се с него.
Точно за това дали тя е сладка или не,не бих спорила с никого.Джес е най-сладкото дете на света.

П.П:пак се отплеснах.

-А...Нищо..

Усмихнах се и се обърнах.Гледах навън.Подшушнах:

- Ти имаш ли дарби?-попитах я и се усмихнах чаровно.

Продължих да пия от шоколадовия шейк.

-Е?

Попитах отново.

-Да ,имам-отговорих.
Ама него какво го засяга?Ако,искам ще имам,ако искам няма.Т'ва въобще не му влиза в работата.Идиот.Не мога да се сета за по-голям идиот от тоя тука.То всъщност не трябва и да се очудвам.Масово от мъжете са пълни кретени и този ни най-малко не им отстъпваше.
Много рядко в днешни дни може да се срещне мъж ,който да не е тъпанар.


П.п:Сори,че те обиждам ,но само т'ва ми идва в главата.А и ти не можеш да четеш мисли.

-И какви са те?-попитах леко нагличко.Джесика гледаше ту на едната ту на другата страна.Постояно ни следеше с очи.

Всъщност Сара да не би да не ме харесваше.

-Е?

Започнах да се изнервям.

-Би ли ми ги казала?Или аз да ги изкопча.

-Извинявай,но не мисля,че те интересува.-казах хапливо.-И едва ли би ги изкопчил,освен ако не искаш и аз да изкопча твойте.-казах и се усмихнах ангелски.
Него наистина не го засягаше.За какво му е да знае?Нямаше да му кажа.По-скоро бих го превърнала в ледена висулка.Ухилих се ехидно при тази мисъл.Може би наистина трябваше да го замразя.Като се позамисля си беше доста добра идея.

Очите ми станаха изведнъж сини.Нейните дарби бяха изведнъж блокирани.Усмихнах се.Докоснах я по ръката."Какви са дарбите ти?"Казах наум.Усмихнах ѝ се.Тя отвори уста и промълви тихо:

-Мога да усвоявам дарбите на другите вампири след като ги докосна мога и да суша неща..Както и да замръзявам...

-Чудесно..

Пуснах я.

-Видя ли че мога.

-Ооо,ще играем мръсно,така ли?-попитах.-В тази игра съм много добра.
Надихнах се естествено с вампирска скорост,първоначално се опитах да усетя какви са неговите дарби.Освен тази за която разбрах,че същата като моята.В следващия момент бях на 5мм от лицето му и леко докоснах устните си до неговите.Точно това ми трябваше изненада и бариерата се пропука.Е сега разбрах какви са неговите дарби.Той можеше да копира дарбите на другите,Може да премахне дарбата на някого,но само за малко,докато успее да се отдалечи достатъчно,огнена дарба и материализира.Ппопързах да седна на мястото си преди някой да е забелязал нещо.Седнах на мястото си все едно нищо не е станало.

-Това ми хареса..

Докоснах устните си.

-Искаш ли да направя аз нещо?

С пъргавина на вампир се доближих и я целунах.След това я ухапах.Кръвта ѝ се разля в устата ми,но бързо я пуснах.След това седнах и се огледах.Преглътнах и я погледнах предизвикателно.

АМА ТОЙ КАКВО СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ ПО-ДЯВОЛИТЕ?Как може да пие от мен пък и да ме целува?Ебати идиот.Бях бясна.Даже "бясна" е меко казано за състоянието в което бях.
-Ти,аз отвън веднага.-казах яростно.
Щях да го убия или поне най-малкото да го ступам едно хубаво и после да не може да си седне на шибания задник.Идиот,кретен,глупак .Това беше той.Излязох на пред кафето яростно.

П.П:Мразя да пият от мен

Усмихнах ѝ се.ИЗлязохме отвън и тя щеше да каже нещо,когато аз я изпреварих:

-Знаеш ли че си много сладка като си ядосана.-засмях се при физиономията.-Да не би да се опиташ да ме набиеш?Ще бъде доста интересно.Давай да видя какво можеш.

-Аххх ти идиот такъв.-казах и му забих един в лицето.
Той е глупак.Няма значение.Врътнах се и тръгнах да влизамм,когато...

П.п:Сори,че е толкова кратко ,ма не се сетих за н6 др..

Хванах я за ръката.Почти не усетих нищо.Дръпнах я и я целунах по устните.Не знаех дали щеше да отвърне,но импровизирах.Иначе можех да се целувам.Поне това знаех,че мога най-добре в целия си живот.Накрая я пуснах и я погледнах.Дали щеше да ми забие още един?Не се знаеше..Тогава тя..

Когато тръгнах към вратат Ерик ме хвана за ръката и ме целуна.Не знаех какво да правя,но поне можех да му призная,че се целува добре.Накрая се отдръпна и ме погледна.Май очакваше да му забия още един,но за обща изненада и аз го целунах.Не пропуснах обаче да му го върна заради това,че ме захапа и захапах на свой ред...

Ръцете ни се преплетоха и усетих кръвта ми.И аз захапах.Кръвта се сля и започнахме да пием смесена.Прегърнах я и след това я пуснах.

-Какво правим?-попитах я.-Та ние почти не се познаваме,а след малко ще направим и Отпечатък.Иначе много добре се целуваш.И си много сладка.И красива..Какви ги дрънкам?Не трябваше да ме удряш.Сега се побърках.Иначе не че не е вярно.

-Ами не трябваше да ме ядосваш.-казах хапливо.
Мамка му не знам какво ми ставаше.Врътнах се за пореден път и отидох при Джес.Седнах и отпих от кафето си.Въоще не се сетих,че като го извиках за да го фрасна я озтавих сама.Отидох до нея и я гушнах.
-Извинявай.-прошепнах й тихичко.

-Да..За следващия път ще знам..Щом те ядосам ти ще ме целунеш.-усмихнах се и влязохме вътре.Седнахме на масата,а Сара промълви:
-Извинявай-на Джесика.

-И аз извинявай,но с какка ти трябваше да се разберем..Е...Разкажете ми за себе си...Аз почти нищо не знам за вас..Освен че Джесика е страшно сладка,а Сара много добре се целува-последното го казах по-тихо само тя да ме разбере.

-Ами,единственото което трябва да се знае за мен и Джесика е ,че аз я осинових-казах.
Погледнах към Джес ,беше си изпила сока.Доизпих кафето си и викнах сервитьорката.
-Кажете?-попита тя.
-Един шоколадов шейк за мен и още един сок праскова за момичето.-казах.
-А вие ще желаете ли още нещо господине?-попита го тя.

Погледнах келнерката. Не ми харесваше..Нямаше да правя нищо с нея..

-Ами да...

Тя ме погледна въпросително.

-Да ми покажек как твоите "красиви" крака могат да вървят и ни остави сами.

Тя се нацупи и ни остави.

-Искате ли да отидем в някой хотел?-попитах и ги погледнах.

Хотел ли?Ама,защоо да ходим в хотел?
-И защо да искаме да ходим в хотел?-попитах го с ангелска усмивка.
Джес все още местеше погледа си ту към мен,ту към Ерик.След около 5 мин. Нина ни донесе поръчката.
-Заповядайте.-каза тя и се врътна.
Усмихнах се.Явно си беше научила урока от преди малко.Отиде зад бара и се заприказва с една от колежките си.Започнах да подслушвам разговора им.Беше ми люботино за какво говорят.
-Хей,какво има?-попита я колежката й.
-Видя ли жената с детото и мъжът на масата ,която убслужвам?-попита я на свой ред.
-Да,и?-попита и другото момиче.
-Ами,опитвам се да флиртувам с мъжа ,но той не ми обръща никакво внимание.-каза Нина.-А той е толкова секси....
Подсмихнах се.

Стоях с кафенето,а кака Сара и Ерик разговаряха.Понякога ставаха и странни неща,но гледах да не обръщам внимание.Отпих от сока си.Кака и Ерик излезнаха за малко от заведението.Размахвах крачета седейки на стола.След малко се върнаха.Аз си бях изпила сока и сервитьорката пак дойде.Кака ми поръча още един.Усмихнах се.После те двамата пак почнаха да говорят за нещо.Ако някой питаше мен са сладка двойка.
- Ти ще бъдеш ли гадже на кака? - попитах Ерик преди да се усетя.Е да се надяваме ,че ще м ие простено.Все пак съм само на девет.Не разбирам от тези неща.

-Ами..Не знам...Ако кака ти иска..-усмихнах се невинно на момиченцето и погледнах Сара.
-Ако искате или някъде другаде..Не знам...
Най-накрая стана ясно едно..Почти нищо не знаех..Е какво пък.
-Ако искате да плащам и да тръгваме на някъде-усмихнах се и зачаках.
Пп Сори че е толкова кратко

Както мислех колко са гаднички изведнъж главата ме заболя страшно много.Хванах се за главата и примижах от болка.Джес и Ерик ме питаха нещо,но не мажах да ги чуя.
-Ерик,моля те закарай ни в нас.Аз не мага да шофирам в това състояние.-казах аз и след това припаднах.
Бях попаднала в нещо като черна дупка.Не можех да виждам,усещам,чувам.След около 15 мин. се свестихх...

П.П:Сори,но само т'ва ми измисли главата.

-Ерик,моля те закарай ни в нас.Аз не мага да шофирам в това състояние-каза тя и се хвана за главата.Докато се запитам какво имаше в предвид тя започна да пада..Бавно като в забавен каданс.След това се сгрумоляса долу.Бързо коленичах до нея.Хванах главата и' и започнах да викам името и'.
-САРА?!САРА?!САРА?!
Протегнах ръка и тя засия в синьо.След това се появи шише с вода.Започнах да я пръскам.След около петнайсет минути тя отвори очи.
-Сара?Добре ли си?Как си?
Хванах я и реших да я заведа у тях.Само че имаше един проблем.Къде живееше.Нищо..Джесика щеше да ми казва.Влязохме в колата ми и и' казах:
-Джес ще ми казваш накъде да карам..
И отпраших.
Пп Пиши направо у вас..

Нейт и Клеър обиколиха хиляди магазини и Нортфилд вече намрази пазаруването.То било уморително още повече като с жена и то каква-капризнеща за всички дрехи.Блондинката определено не избираше лесно и цял ден и цяла нощ да обикаляха пак нямаше да си хареса много дрехи.
След като приключиха и то беше,защото просто магазините приключиха,решиха да тръгнат някъде другаде.
- Хайде татенце...води..на някъде... –каза тя,това звучеше доста перверзно.Той й се усмихна мачовски,но в момента това,което му беше на ум беше трудно за изпълнение.
-Хайде да отидем да хапнеш,защото се нуждаеш..нуждаете от храна-странно му беше да говори в множествено число,но трябваше да свиква.
Те натовариха всички покупки в колата,но те едва се събраха-та това беше спортна кола,не каруца.И тръгнаха.
Нейт спря до едно кафе и седнаха навън на една от масите.
-Как си?-попита той и зачака отговор.

пп ужасно стана,ама съм забил..

Нейт май много,много не се радваше на пазаруването.Накрая си тръгнахме.След като свършиха магазините.Натъпкахме всичко в колата и отй отпраши на някъде...на някъде или по-точно към едно кафене в града.Настанихме се на енда маса.
- Как си? - попита той.
- Ам...добре сме...Ти как си? - усмихнах се.Харесваше ми да си прекарва мвремето с него.Напоследък май само с него си прекарвах времето.Ми то с тоя корем нямаше много,много на къде да мърдам.
Към нас се приближи младо момиче което се беше ухилило като някоя...луда.
- Здравейте.Аз съм Клара и ще съм вашата сервитьорка днес.Какво ще желаете? - момичето погледна първо мен,а после Нейт и задържа погледа си върхо него.Извъртях очи.Не ситга,че го зяпаше така,а и Клара беше името на "другото ми аз"
"Виж ти..адашката не е толкова готина!" - обади се гласче вътре в мен. "Млъквай!" - скастрих я аз на свой ред.Като по чудо русата курва млъкна и не реши да завзема тялото ми.Може би беше придобила малко мозък...Знам ли.
- Имаш си бадж с името.Там го пише!И ние още не сме решили.... - казах накрая.

П.п:Глупости пиша...