Кафене "Magic"

Тя почна да се базика с мен,а аз стоях намусен като някое пет годишно дете.Стигнахме едно кафене което беше в центъра на града.Настанихме се до една маса и зачкахме сервитьорката.Мълчахме тъйкато аз се правех на расърден.Младо момиче в прилепнали дрехи - блуза и поличка - се приближи към нас с тефтерче в ръка.
- Аз съм Сара и ще бъда вашата сервитьорка днес.Какво ще желаете? - попита ни тя.Не разбирам защо беше нужно да си казва името?Нали и без това имаше бадж с него закрепен на блузата и.
- За мен кафе.... - изрекох.Предпочитах някой силен алкохол,но...тук не беше мястото за това.Това беше кафене,а не бар...не,че ми пукаше много.Ама имаше голяма разлика.

- Стига.. Не ми казвай че се сърдиш. Беше просто малка шегичка - подсмихнах се. Май не трябваше да се шегувам така с него но.. Беше забавно.
- И за мен кафе - казах на сервитьорката която стоеше и гледаше объркано. Не разбирах защо беше нужно да си каже името и да ни съобщи че ще е нашата сервитьорка. След около половин час ни донесе кафетата. Отпих малко и погледнах към Давид.
- Добре, още колко ще се сърдиш? - попитах го и го загледах. Просто се бях пошегувала с него, нищо повече. Доколкото знам не беше престъпление. В кафенето нямаше никой друг освен нас. Честно казано не се учудих особено, тук никога нямаше много хора и точно за това ми харесваше.

Въздъхнах и поклатих глава.Колко още щях да се сърдя?Тя имаше цяла вечност..начи половината.Погледнах я и затворих очи за миг.После ги отоврих и отпих от кафето си.
- Добре,добре... - изрекох набързо и се ухили като идиот.Сервитьорката или по-точно "Сара" се въртеше около нас като муха без глава.Извъртях очи от досада."Боже..айде всеки си седни на задника" - помислих си.Може да нямаше много хора или да бяхме само ние,но ако имаше нещо щяхме да я повикаме.Туковиш съм решил да предложа тайно брак на Кат без свидетели..и тя тъй ще развали всичко.Еее не съм решил обаче да се обвързвам толкова сериозно още...все още не.

Явно Давид не беше особено очарован от присъствието на Сара. Повиках я да дойде по-близо и след като тя дойде й внуших:
- Имаш работа в кухнята и трябва да отидеш там - казах и малко след това тя замина за кухнята.
- Готово - казах тихо, но достатъчно че той да ме чуе.
- Ти от кой курс си? - попитах. Вече ми беше ясно че е зооморф но нищо не пречи да науча малко повече за него. В този момент на съседната маса се настаниха две момичета на около 15-16 години и започнаха да си приказват. Най вероятно обсъждаха живота на някого.

Тя внуши на Сара да отиде в кухнята и тя като добро кученце което ти носи весника и пантофите отиде на там.Засмях се.Тогава Кат попита кой курс съм.
- Ами шести.Ти? - попитах я.Давах и седемнадесет,осемнадесет...може би деветнадесет години.Срещо нас се настаниха две момичета които се смееха и обсъждаха нещо.Забелязах,че ни гледат.Извъртях очи.
- Скъпа..ще се омъжил ли за мен? - повиших тон питайки Катерина.Едно от момичетата изпищя и сложи ръка пред устата си.Толкова ли бяха тъпи,че да се вържат на това.Приличаха на някви стоящи да гледат какво ще стане в Перла или някоя друга турска сапунка.

Веднага схванах идеята на шегата. Тези срещу нас гледаха като гръмнати очаквайки отговора ми. Едвам се сдържах да не избухна в смях.
- Та, разбира се как мога да пропусна да организирам моминско парти - казах колкото можех по-сериозно. Не беше особено лесно, тъй като всеки път когато поглеждах момичетата срещу нас ми идеше да започна да се смея като луда. Отидох до Давид и седнах в скута му а за да изглежда още по-истинско го целунах.
- Между другото съм пети курс - прошепнах така че само той да ме чуе. Погледнах отново към момичетата. Те разгорещено ни обсъждаха. Сложих ръце на лицето си за да прикрия смеха си. Тези момичета наистина бяха много тъпи за да си помислят че ще се женим, та за Бога бяхме само на по 18-19 години! Кой нормален човек се жени на тази възраст?! Не че ние бяхме нормални но това е друга тема..

За по обедително Кат седна в скута ми и ме целуна.Да си призная целувката ми харесваше.Тя спомена,че е пети курс.Тогава се появи едно момиче и ни поздрави.Сетих се ,че е Анабел.Поздравихме я на свой ред.След като тя си тръгна можехме да продължим драмата на семейство Нелсън и Хрюгер.
- Но ще си направим бебе нали? - попитах я.Едно от момичетата изпищя,а мен ме напуши смях.Как можеха да са толкова тъпи.Та не ни ли виждаха на колко сме години.Усмихнах се на Кат.Тази сценка дето разгиравахме ми харесваше.

- Бебе ли? Не, не много сме стари за бебета вече - този път не се сдържах и се подсмихнах обаче момичетата не ме видяха за щастие.
- Алис, да се махаме. Тези тук са откачени нямам намерение да стоя и да ги гледам - каза едното момиче и стана от мястото си а не след дълго последва примера му и другото. След като си тръгнаха седнах отново на мястото си и избухнах в смях.
- Тези не са наред - казах през смеха си по някое време. Отпих от кафето си и се огледах. Не, нямаше с кой да се шегуваме за жалост. Беше наистина забавно.

Кат каза,че сме стари за бебе,а мен ме напуши такъв смях,че едва се сдържах.Едно от момичетата каза на другото,че иска да си тръгва и,че сме луди.След като си тръгнаха тя пак си седна на мястото и ние почнахме да се смеем.Огледах се наоколо нямаше с кой друг да се шегуваме.Жалко.Беше забавно.
- Е любима...ще тръгваме ли? - засмях се като натрапих на "любима".Усмихнах се чаровно и отпих от кафето си.Сервитьорката почна да се навърта около нас.
- Ще желаете ли нещо друго? - попита ни.Повдигнха вежда към Кат.

- Не - обърнах се към сервитьорката. След като с Давид си тръгнахме от кафенето го погледнах.
- Аз ще тръгвам. Ще се видим някъде в училището пак, надявам се. Чао - казах и се отдалечих. Честно казано не ми се ходеше в училището отново, може би по пътя щях да се отбия в някой бар. А само като се замисля че си бях обещала да вляза поне в един от часовете.. Едва ли ще стане някога. Е, поне няма да е скоро това е сигурно.

След като тръгнахме от зоопарка минахме през един зоомагазин и купихме едно салдко черно зайче.Купихме клетка,поилка,талаш и храна.Качихме го в колата и се оправихме към нашия си град.Кака попита дали се прибираме направо или ще отидем някъде.Бях чувала за едно кафене и,че било хубаво.Казах и за него.Не след дълго бяхме там.Усмихнах и се.Тя ми помогна да сляза от колата и ние се настанихме на една маса.
- Благодаря ти како.Това е най-хубавият ден! - казах аз бъзо.Наистина това беше най-хубавия ден.Като малка бях гледаха само от бавачки и не бях много често с родителите си,а за капак на това те умряха в катастрофа.

П.п:Съжалявам за забавянето,а и не знаех къде да пиша...дано няма проблем,че съм писала тук...

Седнахме в кафе "Magic".
-Радвам се.-казах й и се усмихнах.
Не след дълго дойде сервитьорката.Беше висока,строина,с дълги крака и руса коса.
-Здравейте,аз съм вашата сервитьорка Нина.-каза тя.-Какво ще желаете?-попита.
Беше малко дразнещо.За какъв дявол си казва името след като има бадж?В т'ва няма смисъл просто.
-За мен едно 3 в 1.-казах.
Обърнах се към Джес.
-Джес,ти какво искаш?-попитах я.

П.П:Няма проблем.

Сервитьорката дойде и се педстави като Нина.Не разбирам защо си казваше името.А и го пишеше.Кака си поръча три в едно и ме попита какво искам.Замислих се.
- Ами...сок от праскова моля. - казах накрая с усмивка.Сервитьоркта записа поръчката и изчезна на накъде.С кака си говорихме докато чакахме "Нина".Тя дойде.Остави кафето и сока и каза,че ако имаме нужда от нея да я повикаме.Отпих от сока си.
- После къде ще отидем? - попитах я.

Нина донесе поръчката.
-После къде ще отидем ?-попита Джес.
Замислих се.Всъщност си нямах и на идея къде да отидем.
-Ами не знам.-казах.-Къде другаде ти се ходи?-попитах я доката отпивах от кафето си.
Кафето не беше зле,но май нещо му липсваше,но няма значение.

Ерик влезе в заведението и се огледа.Погледът му започна да издирва някой с който да убие времето си.Имаше много хора.Но той виждаше една жена и едно момиченце на около десет.Реши да отиде при тях.Щеше да си лепне една усмивка и щеше да се подмаже да седне при тях.Тръгна натам и се усмихна чаровно на жената.Тя беше на около деветнайсет-двайсет.Но подмазването си беше на мода.

-Здравейте..Мога ли да седна при вас?-попитах и ги погледнах умолително.

Някакъв вампир дойде до нашата маса.Май беше решил да се подмазва.Попита дали може да седне при нас,тък като заведението е пълно.
-Да,разбира се.-казах аз.
Вампира се настани и викнахме сервитьорката.Какво ли искаше?За всеки случай реших да го предупредя.
-Да не си докоснал момичето,защото ако го направиш си мъртъв.-казах толкова тихо колкото само вампир да може да ме чуе.

Отпих от сока си,а към нас се приближи някакъв чичко.Попита дали може да седне.Кака му позволи.Сервитьорката пак дойде явно за да земе поръчката на мъжът.Погледнах към кака която отпи от кафето си.Зачудих се защо от толкова празни маси той реши да седне точно тук.Погледнах Сара,а после него.Нищо не разбирах.Отпих отново от сока си.
- Како дали зайчето ще е добре в колата докато се приберем? - попитах кака Сара.

П.п:Кви ги дрънкам чичко..тц...;х

-Защо да не я докосвам?-попита той и я погледна с въпросително изражение.Огледа помещението и видя че почти навсякъде имаше хора.Е..Имаше и пет-шест маси,които бяха свободни.

-Между другото как се казвате?-попита и ги огледа.След това му се допи нещо.Какво ли..Един шоколадов шейк.Портегна леко ръка и в нея се матереализира шоколадов шейк.Той се намираше на подноса на сервитьорката.

Пп Леле не мога да пиша в 3то лице..Отвикнал съм

Джес попита дали заека ще е добре.
-Разбира се,че ще е добре слънчице.-казах й и се усмихнах,но бързо усмивката изчезна от лицето ми.
Ония идиот..
-Ами,примерно,защото е човек и ако и сториш нещо ще те убия.Ясно?-попитах отново толкова тихо.
На всичко отгоре тоя идиот материализира шоколадов шейк в ръката си ,а след това попита как се казваме.
-Аз съм Сара Пезини,но всички ми казват Пез ,а малкото съкровиде отсреща е Джесика.-казах аз.
-А ти си?-попитах.

-Аз се казвам Ерик..Това е всичко,което трябва да знаете.-усмихнах се и ги погледнах.Подтиснах всичко в себе си и гнева си и продължих да се усмихвам.Отпих една голяма глътка от шейка си и ги погледнах отново.

-На колко сте?

Попитах момичетата.Естествено,не беше много прелично да питам дами за тяхната възраст,но мен не ме интересуваше от правилата..Кой ли го беше измислил.Те са равни с мъжете..Но мъжете са нещо различно и също така си приличат с жените..

Пп Ох..Голяма философия.

Кака каза,че зайчето ще е добре.Усмихнах се.
Чичкото попита за имената ни.Кака му ги каза.Той на свой ред се представи като Ерик.Според мен това беше хубаво име,но междо него и Сара имаше някакво напрежение.Гледах ги.Ту нея ту него.Отпих от сокчето си и продължавах да гледям сякаш бях на кино.Само пуканките ми липсваха.Някак в ръката му се появи шейк,но гледах да не обръщам внимание на това.

П.п:Не знаех какво да пиша...,а и ставам за малко,а може и за не много малко..може да не контолирате...,но не много хД

Не знам защо,но Джес само местеше погледа си от единия към другия.И обратно беше много смешно.Засмях се на Джес и всички ме погледнаха.
-Какво Джес е малко смешна.-оптавдах се набързо.
Отпих малко от кафето си ,а Ерик пак попита нещо.
-На колко сте? - попита ни.
Това беше много неувъжително.Ппо-принцип не трябва да се пита жена на колко години е.Или пък ,ако пита по преди т'ва да каже едно "Извинете за въпроса,нооо...едикакво си."
-Джес е на 9 години.-казах.
Малко избягнах въпроса и отговорих само наполовина,но какво да се прави.

П.П:Абе тука и тримата сме простооо.....No comment ;xx

-Чудесно...Много е сладка...-усмихнах ѝ се и погледнах Сара.

Тя май не ме харесваше.

-И ти ли си като мен?-попитах я и погледнах въпросително.

За да запълня времето си докато чуя нейния отговор аз отпих от шейка и продължих да я гледам..Ако трябваше да преценявам тя беше сладка..Красива,но и странна.

Пп Да..Наистина