Пещерата

Приближих се към пещерата и я огледах.Бе ми любопитно влязох и настръхнах.Имаше странно свръхестествено присъствие.Седнах на една издадена скала и се загледах в красивите сталактити.Усетих чуждо присъствие и скочих.Бе късно през нощта и не мислех,че някой би дошъл тук освен човек..хмм същество без работа.Изведнъж на леката светлина идваща от луната се очерта мъжки силует:
-Кой си ти?-попитах и се вгледах в силуета.

-Торбалан-каза непознатият и се усмихнах леко стрестната.Той направи няколко крачки напред и лунната светлина освети лицето му.Беше мъж...Хубав мъж.Усмихнах се и го погледнах.Той мислеше нещо,ала бях сигурна,че няма да разбера какво е огледах пещерата.
- Здравей, Джейни - леко подскочих като ме поздрави по име - Какво правиш тук?-огледах се и леко се изчервих:
-Амии...нямам обяснение.Просто чувала съм истории за пещерата и реших да дойда.Някак си е приятно.Ами ти?-попитах и осъзнах,че съм започнала да говоря много.Бях притеснена от внезапната му поява,а в същото време се чувствах и леко странно...

- И аз.Много ми е интересно с какво толкова плаши хората това място. Сама ли си дошла?-слушах го с интерес и бързо отговорих:
-Да...И за мястото може да се осети нещо...,но аз не мога да определя какво.Знам,че са загивали хора в тази пещера.-казах бързо и се огледах отново.-Хмм...искаш ли да видим?-попитах и кимнах навътре към пещерата.

- Хайде.-каза той и ми махна.Тръгнах след него и се вгледах в тъмнината.Въздухът бе влажен и студен.
-Дали найстина има нещо там?-попитах и се хванах за една издатина за да не падна.Найстина бе много стръмно.Погледнах го,но това бе голяма грешка подхлъзнах се и паднах в нещо като пропаст.Изпитах болка в левия крак.Кракът ми бе счупен.Не виждах нищо.Знаех,че скоро счупването ще зарасне.Огледах се и викнах:
-Сееет...малко помощ,ако не те затруднявам де...

Въпреки,че ми бе трудно дори и с неговата помощ тръгнах.Погледнах го и леко се извъртях към него.Не знам какво ме прихвана.Приближих се и допрях устни до неговите.Направих го за секунда,знаех че той ще се дръпне и за това казах:

-Съжалявам...исках да го направя.Таа нека забравим и продължим напред-повдигнах едната си вежда и се усмихнах виновно.Колко бях сгафилааа...

Поех си дъх и отговорих на целувката.Затворих очи и прокарах ръце през косата му.Задълбочих целувката и потърсих езика му.Зайграх се с него и леко трепнах при докосването.Отдръпнах се за момент и го погледнах:


-Сигурен ли си?-попитах тръпнейки в очакване и с надеждата да каже ,че е сигурен и да се върнем към заниманието си....

Усмихнах се и вместо да му отговоря се приближих и го целунах страстно.Придърпах го по-близко до мен и почнах да прокарвам ръце по раменете му.


-Хммм...Мисля,че нямам нищо против да се целувам с вас Господине,а дори и да направя нещо друго-отново го целунах и леко захапах долната му устна.Измърках от удоволствие.Леко се дръпнах и допълних-А и все пак...19 човешки и 253 вампирски ...мислиш ли че някой би могъл да ми каже нещо?!-засмях се и отново почнах да го целувам...

Усмихнах се и се притиснах към тялото му.Хванах ръката му и я поставих под блузата си,точно над пъпа.Оставях го да реши на къде ще продължи ръката му.

-Сигурна съм,че не ти-казах и се приближих към него.Почнах да го целувам по врата.Всмуквах кожата му и го хапех лекичко.Погледнах го палаво и отново го целунах:
-Какво смяташ да правим сега?-попитах невинно и леко захапах устната му...

-Ооо...Сатана-казах и се засмях леко.

Притиснах се към тялото му и прокарах ръце по стегнатите му гърди,плоският корем..и още малко надолу.Прокарах ръка под дънките му и се спрях на ъгълчето на боксерките му.Погледнах го решително в очите и плъзнах ръката си под боксерките.Поех членът му твърд и уголемен в ръката си.Усмихнах се дяволито и се зайграх с него.

-Кажи ми какво искаш да направя-казах и хвърлих сутиена си на земята...

-Уредено-казах и бързо се плъзнах надолу.Леко прокарах нокти под блузата му по стегнатия корем целунах го малко под пъпа и се спуснах надоло.Обсипвах с бавни скюладки целувки кожата му докато не стигнах ръката си.Погледнах го и леко се усмихнах.Бавно и решително го поех в устата си и почнах плавно да смесвам движенията на главата и ръката ми и на устните ми.Прокарах език по главичката и отново го поех в устата си.

Не спирах ритмичните си движения,освен за моментите в който го поемах целият в устата си.Погледнах го палаво и притиснах лицето си към ръката му.Зачудих се дали да продължа,за да свърши или да спра и да му предложа да отидем някъде където има легло.Кракът ми вече се бе възстановил,но...някак си искаше ми се нещо различно нещо..не на легло.Този мъж...създание беше точно това,което исках...нещо различно и интересно..нещо което много ме възбуждаше.

Бях скапаназаради всички глупости, които трябваше да свърша днес и единственото, което исках бе една дълга разходка, малко тишина и да завърша деня в горещата вана. Вървях по плажа тотално отнесена в мислите си и дори не гледах на къде отивам. Беше започнала да се смрачава и сериозно обмислях дали да не се прибиам вече, но точно преди да се обърна видях на около стотина метра от мен вход на пещера. Мислех, че познавам целия плаж, но тук все още не бях идвала. Реших, че още няколко минути няма да ме уморят чак толкова и си заслужават само, за да видя по-добре мястото. Вървейки бързо вятъра все повече заплиташе русата ми коса, но не обърнах внимание, вкъщи щях да я оправя.
Огледах се докато влизах в пещерата и главата ми съвсем леко докосна ниския таван, но само след метър се озовах в огромно вътрешно помещение. Малка подземна река течеше през средата му и акустиката вътре бе невероятна. Бях за оказала права и разходката наистина си заслужаваше. Клекнах до реката и съвсем внимателно докоснах водата с върха на пръстите си. Може би нямаше да имам нужда от вана. Тук изглеждаше доста красиво и може би щях да мога да вляза във водата. Не вярвах да се появи някой. Навих крачолите на дънките си и потопих краката си. Щях да си помисля още малко дали си заслужава да се мокря, макар че не бях толквоа далеч от вкъщи. Докато оглеждах пещерата чух съвсем леки стъпки и наострих уши. Мразех да ме прекъсват.

Имах нужда от малко тишина и спокойствие. Напоследък ми се бе събрало много и тишината нямаше да ми се отрази зле. И не можех да се сетя за нищо по-добро от разходка по плажа, особено когато времето е толкова мрачно. Бавните стъпки по пясъка постепенно ме успокояваха, въпреки режещия вятър. Накрая вече бе започнало да става прекалено студено и аз се огледах притеснено. Русата ми коса се стелеше на леки къдрици надолу по раменете ми, ала заради разразяващата се буря, в момента почти не можех да виждам от нея. Пуснах за миг сандалите си на пясъка, посягайки да я прибера. След миг вече бе пристегната с ластик в цветовете на дъгата. Изсумтях тихичко, усещайки, че това едва ли ще успее да я задържи така за дълго и продължих с бързи крачки напред, свивайки надясно. Краката ми сами намираха пътя и скоро се озовах в близост до някакви скали. Огледах се, но вълните се усилваха и аз се отказах да продължавам напред. С още няколко стъпки назад гърбът ми се удари в един по-издаден камък и аз изохках. Приведох се и след още няколко удара се озовах в просторна пещера с невероятна акустика. Тук водата бе бистра и студена, а по стените се отразяваха движенията й. Малкото поточе криволичеше измежду пролуките по пода, не по-голямо от 40 см в началото, докато накрая заемаше почти цялата повърхност, изливайки се в морето. Приближих се тихо, наслаждавайки се на гледката, но след миг усетих нечие присъствие и се озърнах още веднъж. Малко встрани от входа стоеше момиче, горе-долу на моята възраст с любопитни очи. Наклоних леко глава, преценявайки я с поглед и след миг се усмихнах приветливо, въпреки мрачното си настроение.
- Здравей. Аз съм Мел.- представих се набързо, оставайки на мястото си. Имах леееекото предчувствие, че се натрапвам и прекъсвам спокойният необезпокояван момент, но идеята да изляза отново навън, където вече валеше дъжд, не ме блазнеше особено...

Мислено заъвртях очи, но външно просто се усмихнах и поздравих.
-Здрасти. - Огледах внимателно момичето срещу мен и заключих, че може би появяването и не е чак толкова лошо. Изглеждаше добре - със стройно тяло, дълга руса коса и кехлибарени очи.
-Аз съм Анабел, приятно ми е. - Погледнах подканящо мястото до мен. - Защо не седнеш. - Докато я чаках да се настани се замислих какъв разговор мога да водя с една непозната. Чувах, че навън е забошувала буря и се радвах, че съм се вмъкнала в пещерата преди ада отвън да е започнал.
-Ти си все още ученичка предполагам? - Не знаех дали съм права, но поне така ми изглеждаше. Може би беше с година-две по малка от мен. Погледнах я отново и се усмихнах. - Как се озова тук?