Лунната поляна

-Не-отвърнах спокойно.-Имам познати,но не и близки.Още по-малко приятели.Аз не допускам много хора до себе си.
Сега сигурно щеше да стане по-зле.Вероятно щеше да си извади погрешно заключение.Исках да имам приятелка отново,но как да кажа това.Все едно да я заставя.Нищо хубаво не ставаше на сила.
-Малко трудно се сприятелявам-продължих и се усмихнах с половин уста.-До сега много често съм била подвеждана и мамена,не ме разбирай погрешно.Всъщност радвам се,че се запознах с теб.Изглеждаш добро момиче.
Усетих,че напрежението се стопи.Дано нямаше повече прегради между нас.Искаше ми се да общуваме съвсем спокойно и непринудено.Питах се,ако я допусна до мен и й разкрия всичко какво ли щеше да се случи.Отговорите на тези въпроси трябваше да почакат.

Не можех да се сдържам вече.Дразнех се на себе си.Защо винаги трябваше да мисля за миналото?Защо винаги трябваше да се пазя толкова много? Та аз бях силна,контролирах всичките си дарби...Обърнах се към нея.Станах и минах пред нея.Луната остана зад гърба ми.Клекнах и поех ръцете й в свойте.Сториха ми се судени.
-Чуй ме,Луси-започнах аз.-Одеве премълчах някои неща.Прекалено много мисля понякога,но ще ти се доверя.Основната ми дарба е Дух.Чувала ли си за нея?Много рядка е,почти не се среща.-Тя ме гледаше внимателно.-Мога да лекувам,да връщам мъртвите от смъртта.Това ми влияе на мозъка,защото Духът идват от съзнанието,но се научих да контролирам това.Не искам да се страхуваш от мен...
Сега вече бях казала всичко.Исках да имам приятелка.Надявах се да не ме предаде.Стореше ли го щях да бъда съкрушена,но вещица или не щях да се справя с нея.Вгледах се в очите й.Там не се таеше завист,омраза или насмешка.Гледах я сериозно,очаквах реакцията й на всичко това.

-Красиво е нали,всичко тук?-стиснах ръката й.-Знаеш ли,мисля си нещо.Разбрах,че не харесваш стаята си,че нямаш съквартирантка.Аз също нямам.Имам цял апартамент,но съм самотна в него.Та си мислех...,искаш ли да си вземем къща в града?Тук няма да ни позволят да сме заедно.
Погледнах към нея усмихната.Идеята ми се струваше много подходяща.Двете щяхме да си споделяме всичко.След време вероятно щяхме да сме като сестри.Аз бях готова за това.А дали и тя беше?Едва ли училището я вълнуваше толкова много.Стиснах ръката й.
-Ако се съгласиш ще имаме много време за разговори.Ще можеш да ми разкажеш всичко което искаш.Дори можеш да ми покажеш някои неща...-загатнах,но тя вероятно се досети,че имам предвид заложбите й.-Е,съгласна ли си?
Луси погледна към мен и въздъхна.Или обмисляше още или й допадаше,но определено нещата бяха започнали да се случват.Никоя от нас нямаше властта да ги спре.

Разбрах,че съм избързала.Трябваше да й дам време.Грешката беше моя.Наистина глупаво от моя страна.Усмийнах й се.
-Разбира се,имаш право.Ако все пак решиш предложението е в сила.За сега ще бъдеш под моята юрисдикция,ако искаш.Ще се опознаем не се притеснявам за това.
Нямах причина да й се сърдя.Все пак от скоро беше тук и искаше да види всичко.Аз бях не по-малко изненадана,че си намерих приятелка така бързо,но май точно това търсех от доста време насам.Беше ми омръзнало да се мотая с хора,които дори не харесвах.
-Ако имаш нужда от нещо,само ми кажи-обърнах се към нея.-Ще се изненадаш колко много неща могат да се случат тук.
Започнахме бавно да се разхождаме по поляната.Харесваше ми тук.Въпреки красотата на мястото,другите предпочитаха стаите си и училищните купони или хм,други неща.Определено бях доволна,че се запътих към библиотеката,а не направо насам.Бях ли го направила нямаше да се запозная с Луси.И още щях да обикалям сама зад стените на училището.Точно като самотен призрак.