Стаята

Тран отвори вратата,а там нямаше никой.Дори Едуад.
- Кажи ми...ако сега реша да те убия къде е Едуард койт отрябва да ме спре? - запитах го.Не,че щях да го убивам.За нищо на светна не бих го наранила.Двамата тръгнахме по коридора,а аз оглеждах всичко.Нещо ставаше...не знам какво,но и не ми харесваше.
- Какво ли става? - попитах Тран.Не,че той щеше да знае.

Вървяхме по коридорите и към нас тичайки се приближи една жена.Поклони се и после продължи на някъде.Ние продължихме към заседателната зала.Чух шум от там като повишаване на тон,но не успях да чуя какво казва.Вече бях на тръни.Какво ставаше мамка му.Поехме по един коридор в ляво.Тук си беше истински лабиринт.Стигнахме залата.Навън всичко изглеждаше нормално,но..не беше така.Хората бяха някак притеснени.Влезнахме вътре.
- А ето къде сте! - казах майка ми приближавайки се към нас.

Ококорих очи.Днес.В Отвърдното.Обучение.В движение.Боже!Те са откачили!Едва се сдържах да не го кажа на глас.Задловоих се с недоволно ръмжене.
- Страхотно - промърморих.Майка ми повдигна вежда,а аз само погледнах към Тран.Можеха поне малко да ни разяснят повече таиз мислия.
- Ще ни кажете ли нещо повече за тази мисля?Става дума за живота му и за всички доло... - попитах.Не,че нямх щеше да ми отговори.Тук за тях бях просто досадната дъщеричка.

Леле!Колко е просто да се каже,че човек отива в Ада спасява няколко раси и се връща горе.
- Колко горе доло време ще сме доло... - попитах.Все пак...можеше да ни няма..месец,два...,а може би ден.Е ден..не ми се вярва да е толкова лесно да ги победим.Въздъхнах.В какво се бяхме забъркали.Бях чувала също така,че доло няма време..там е..нищо....,но колко е вярно не знам."Спечелихте от лотарията!Отивате в Ада!Честито!" - зазвъня глас в главата ми.

Пещерата?Не!
- Аз там не стъпвам! - заявих тихо.Последния път някакъв си дух ме прободе с нож.Кой мамка му би предположил,че дух ще прободе човек...така де вещица вмапир.Сто процента,че ако не виждах духове нямаше да го направи."Благодаря ви мамо и татко!" - помислих си.Зачудих се дали и нашето дете с Тран ще ме обвинява за това което е.Ъх!
- Добре..кога тръгваме? - попитах.Може и да казвах,че няма да стъпя там,но нямах избор,а и нямаше да оставя Тран сам в това.

Простенах.Страхотно.Сега щяхме да се закопаем под земята в битка.
- Добре,добре.Питах кога тръгваме... - изрекох.Погледнах към Доро.Зачудих се как ще ни обучава по пътя.И какво щяхме да правим.И Силата и Сърцето.Това още не го разбирах.А някакви оръжия щяха ли да ни дадът?Не,че ще ни помогнат срещо призраци,но айде.Баща ми излезна от стаята и се запъти на някъде.Повдигнах вежда.Какво пък?!
- А къде е Едуард...той трябваше да ни пази,но никакъв го нямаше? - обърнах се към майка ми.Тя повдигна вежда.
- Данеби вече да се интересуваш от него? - думите и ме издразниха.Отговаряше на въпроса ми с въпрос.Ъх!Това беше досадно.

Извъртях очи.Тези тук се мислеха за Господ.Тъгнахме след тях към оръжейната.Бог знае какво щяха да ни дадът.Огледало за хващане на души.От онея радъри като в "Ловци на духове" и подобни.Тц,тц.Да си призная им нямах много доверие въпреки,че бяха на наща срана.А ние на същото време бяхме на страната на Луцигер.Който съвсем не беше агънце.Така и не разбирах на чия страна сме.На добрите или на лошите.Ъх!

П.п:Не се сетих за друго ...

Вървяхме като послушки кученца след тях докато не стигнахме една врата.Така де...повече приличаше на някакъв трезор.Дори не можех да го опиша.След като "операцията" по отключването приключи не знам защо,но очаквах при отварянето на вратата да има пушак,дим и шум.Но нищо такова.Вътре имаше най-различни оръжения..или по-точно неща които не бях виждала преди.
- Ъъъъ... - беше единственото което можех да кажа.Пристъпихме напред.Зачудих се какво правят някои неща тук.Поне това да ни обеснят.Все пак ,ако трявба сами да го разбираме.Ау!

Те самите не знаеха какво правят тези...неща,а щяха да ги пробутат на нас.Но...ако ги използваме доло те така ще навредят и на тези които са на наща страна.Щом Доро се е свлякъл на земята...
- Но..по тази логика..те няма ли да навредят на нашите хора като Доро? - зададох накрая въпроса си.Не,че очаквах някой да ми отговори,но както и да е.За тези тук - освен Тран - аз бях просто...нищо.Просто сянка.Страхотно а?Да си сянка за собствените си родители.Направо...кой не би си го мечтал.Облегнах се на стената докато оглеждам помещението.Имаше какво ли не."Оръжията" си бяха странни.Това което накарало Доро да се свлече на земята приличаше на кегла за боулинг,но определено не беш.Нищо чудно да извадят и някоя кулка Барби с предтекст,че като я покажеш на врагът и те умират.