Стаята

Students Брой мнения : 828

Един мъж ни пведе към една стая.Влезнахме вътре.Беше си нормалня стая.Той ни остави картата с която отвори вратата и излезна.Седнах на един стол и въздъхнах.

- Всичко това е толкова...сложно... - поклатих глава.Не,че беше сложно,но толкова много информация и главата ме заболя.Усетих и болка в корема и се свих на стола.Имах чувство,че ще си изповръщам червата.Изведнъж телефона ми звънна.Беше майка ми.Съобщи ми,че ще ни пати члез на Ордена да ни наглежда.Случайно да не избягаме.Простенах и станах от стола.Вратата се отоври и аз го усетих преди дори да го видя."Не,не,не!" -казах си.Едуард влезе със самодоволна усмивка на лице.Замръзнах на мястото си за секунда,но после бързо осъзнах на кой свят се намирам.Скръстих ръце пред гърдите си все още усещайки болката в корема.Загледах се в него с кръвнишки поглед.

Students Брой мнения : 3216

Без да се замисля му се нахвърлих и го ударих силно с дясната си ръка. Усмивката мигом изчезна от лицето му, а той се строполи на пода. Не беше очаквал да го нападна и за това ме гледаше изумено, сякаш го е ударил най-добрия му приятел. Мислех да продължа, но, когато видях как кротко и уплашено е приседнал на земята, реших да изчакам, за своя голяма изненада.

- Какво правиш ти тук? - запитах веднага след като взех странното решение да го пощадя.

Students Брой мнения : 828

Тран се метна върхо Едуард и го повали на земята.Пристъпих към тях с окорени очи.Явно Едуард не очакваше такова "топло" посрещане.

- Аз съм член на Ордена.Ще ви пазя войне. - изрече той и се надигна.Не мислех,че Едуард ще вземе да се клани като баща ми.Е той не го и направи.Просто се облегна на стената.Аз от своя страна отстъпих крачка назад.Никак не исках да дишам един въздух с този тук,но явно бях принудена.

Students Брой мнения : 3216

- Ти, член на Ордена? - засмях се фалшиво. - Шегуваш се!

Как е възможно той да е от тази организацията? Не мога да повярвам. Сигурно това обяснява защо родителите на Бони не й обръщат внимание, когато им казва за всичките негови злини и се правят, че не им пука, а може би наистина е така.

- Както сам каза, аз съм война. Не се нуждая от помощ!

Students Брой мнения : 828

Ооо това обеснява защо родителите ми ми "вярваха" за всичко.

- Е аз съм тук главно зареди нея,а и ми наредиха да ви паза.Не мога да си правя каквото поискам... - изрече той ясно и бързо.Повдигнах вежда.Тук определено ставаше нещо.Изръмжах и пак седнах на стола.Болката в корема ми се усили.Какво ставаше мамка му?Искаше ми се да се свия и да не мърдам.

- Супер!От всички ни пратиха точно теб!И това ако не е късмет... - простенах недоволно.

Students Брой мнения : 3216

- Не ме интересува за кого си дошъл. Искаме най-сетне да останем за малко сами. Ако искаш стой отвън до вратата, ако искаш отивай в командната зала или там каквото е, а ако искаш - отивай и в моргата.

Знам, че бях много груб, но той го заслужаваше. Не исках да го виждам, а се надявам, че Бони също. Не стига, че скоро щяхме да ходим на животозастрашаваща мисия в Подземния свят, а от Ордена ни пращат възможно най-омразния човек за охрана.

Students Брой мнения : 828

Подкрепях Тран напълно.Пристъпих напред и посочих вратата.

- Член на Ордена или не.Вън! - казах студено.Той се ухили и се поклони на мен и Тран само,че имаше нещо в поклона...Излезна от стаята и ние останахме сами.Седнах отново на стола.Болката беше намаляла,но още се усещаше леко."Трябваше да му взема и картата!" - помислих си.Погледнах вратата,а после Тран.

- Сами сме..какво ще правим? - беше си тъп въпрос,но просто трябваше да повдигна тема на разговор.Ако Едуард беше останал сигорно щяха да се трепят.Аз да си направя пуканки и да гледам.Или по-точно щях да помогна на Тран.

Students Брой мнения : 3216

- Умирам за сън! - възкликнах от умора и се строполих на леглото със затворени очи. Не знам колко време остава до пътешествието до Ада, но трябваше да съм готов всеки момент за него, а в това състояние едва ли щях да оцелея дълго там. Трябваше да се наспя хубаво, за да може да се справя с опасностите. - Ти не си ли уморена? - попитах загрижено Бони.

Students Брой мнения : 828

Изправих се и отидох до него на леглото.Седнах и го погалих по лицето,а после легнах до него.

- Да.Уморена съм,но ме боли корема...не знам дали ще мога да заспя... - казах му тихо все още галейки го по лицето.Умирах си за сън.Толкова неща ни се бяха случило за последните няколко дена,че си умирах да срещна леглото.Прозях се и поставих ръка пред устата си.Надвесих се над Тран с усмивка и го целунах.

- Знаеш ли,че те обичам? - попитах го и пак легнахдо него загледана в тавана.

Students Брой мнения : 3216

- Сериозно? Не знаех! - пошегувах се аз, но лицето ми придоби сериозно изражение. - Защо те боли корема? Тук трябва да имат лазарет или нещо подобно. Искаш ли да отидем?

Погледнах я тъжно. Ако нещо се случеше с нея или бебето едва ли щях да го преживея.

Students Брой мнения : 828

Усмихнах му се и го целунах.

- Добре съм.Всичко ще е наред. - почнах да го успокоявам аз отново обърнала се към него.Той ме гледаше със сериозно изражение.Отново го погалих по лицето.Не иска хда се притеснява.

- Хайде да спим... - предложих му.Хем да сменя темата,а и защото той беше уморен както и аз.

Students Брой мнения : 3216

- Нали каза, че няма да успееш да заспиш? - запитах я леко недоверчиво. На мен ми се спеше, но не исках тя да стои будна, докато аз си почивам. Ако тя не може и аз няма да го правя. Отместих едно кичурче, което нагло се беше спуснало по лявата й бузка. Стана ми любопитно как ли ще изглежда с коремче. Със сигурност ще бъде прекрасна на външен вид, дори и бременна.

Students Брой мнения : 828

Усмихнах се отново.

- Да.Казах го.Но ще опитам да заспя.Не искам зареди мен и ти да ис буден... - приближих се и го целунах.Обърнах се и легнах на леглото.Пак се загледах в тавана.Потупах мястото до себе си подканвайки Тран да легне.Обичах го по дяволите.Наистина.Обърнах се и леко се свих на леглото като се прозях.

- Ако не ме болеше корем и права щях да заспя... - засмях се.

Students Брой мнения : 3216

Гледах я тъжно и загрижено. Не намирах причината за болките в корема и това още повече засилваше отчаянието ми. Не можех да спя, докато тя страда, а като се има в предвид, че е бременна...

- Тази болка ме плаши. Сигурна ли си, че не искаш да те прегледа лекар? - запитах я, но в гласа ми се усещаше настойчивост, която щеше да й подскаже, че това не е предложение, а закана.

Students Брой мнения : 828

Поклатих глава.Мразех лекари и той го знае.Ако можех-а мисля,че мога-щях да ги убия всички до един.Еее тези с които съм в една стая.
-Добре съм.Мисля,че просот ми се догади от онзи отвън... - посочих вратата с поглед и леко се засмях.Исках да се пошегувам.Не исках да сме в някакво...кофти настроение.Не исках да се притеснява за мен.Отново го погалих по лицето.
- Спокойно..хайде заспивай.Трябва ти сън! - приближих лицето си към неговото и устните ми срещнаха неговите.Езикът ми влезна в устата му и палаво докосна неговият.Чаровка усмивка заигра на лицето ми.Гледах го още малко,а после се отпуснах до него на леглото.

Students Брой мнения : 3216

- Добре, този път ще ти се доверя - казах й аз, погалих я по бузата и затворих очи. Да заспя, докато тя страда беше немислимо, но успя да ме убеди, че няма какво да сторя. Щях да полежа известно време, а след това, ако тя е още будна и стомахът продължава да я боли, ще я принудя да посети тукашния лекарски кабинет. Искаше ми се към предишното изречение да добавя "ако има такъв", но ми е трудно да повярвам, че толкова голяма подземна конструкция, като тази на Ордена, може да функционира без елементарна лекарска грижа.

Students Брой мнения : 828

Усмихнах се.Наистина ми нямаше нищо - надявам се - просто болка която ще отмине.Легнах такаче гледах към тавана.Скоро щяхме да участваме във война.Кой ли пък не би мечтал за това...Страхотно.Направо страхотно.След девет месеца,че и по-малко щях да родя дете което щеше да е пуло вампир пуло вещица.С повече вампирски гени...и сигорно щеше да ме обвиянва за това което е както аз сега обвинявам родителите ми.Но за разлика от тях няма да се държа по този начин.А и Тран беше с мен.Щяхме да си помагаме.Сетих се как каза,че ще "тества" с кучето.Засмях се мислено на това и се обърнах към него.Главата ми беше върхо гърдите му както и едната ми ръка.Ммм да.Сравнение с него си бях минионче.

Students Брой мнения : 3216

Въпреки предстоящите събития, които можеха да костват моя живот, нейния или пък този на бебето, аз затворих очи и се опитах да заспя. Бях спокоен и сравнително щастлив. Не знам на какво се дължеше това, но не исках и да научавам. Понякога е по-добре да се радваме на положението, вместо да се чудим как сме попаднали в него. Аз реших да сторя точно това. Отпуснах се по течението и заспах дълбок и здравословен сън.

Students Брой мнения : 828

Отпуснах се и реших да се опитам да поспя.Затоврих очи,но отначало не можех да заспя.Беше ми топло,а после студено.Въртях се навсички страни.Това,че Едуард беше пред вратата и имаше карта за стаята никак не ми харесваше.Изпуфтях и се надигнах намусено.Отидох до вратата и я отворих.
- Картата! - изсъсках аз.Той се ухили.Опита се да ме придърпа към себе си въпреки,че му казах да е далеч от мен.Еее може да го изиграя.Обвих ръце около вратът му и го сритах между краката.
- Разбери го!Проумен го!Остави ме! - говорех му като на бавно развиващ се.Мразех го от дъното на душата си.Взех карката му и взлезнах в стаята.Отново легнах на леглото.Сгуших се в Тран и заспах.

Students Брой мнения : 3216

Не знам колко точно спах, но когато се събудих имах чувството, че сънят ми е продължил с векове. Изправих се и погледнах към спящия ангел до мен. За пореден път не се сдържах и я погалих по бузата. Така рискувах да я събудя, но явно красотата й беше по-силна от волята ми. Явно болката в стомаха беше отслабнала или изцяло отминала, понеже тя спеше сладко.

Students Брой мнения : 828

Усетих нечия ръка да ме гали по бузата.Размърдах се и отворих очи.Видях Тран.Прозявака се откъса от устата ми и аз сложих ръка пре устата си.
- Добро утро... - казах сънено и се притиснах към него.Дяволски ми се спеше,но надали щях да заспя отново след като ме беше сабудил.Обърнах се и взех картата.
- Може да я дадеш на извънземното отвън..ако искаш... - подадох му картата.Нямах намерение аз да давам на Едуард това което му бях взела.Целунах нежно Тран по устните ми,а очите ми срещнаха неговите.Боже обичах го!

Students Брой мнения : 3216

Късметът ми отново ме предаде! От както сме заедно веднъж не успях да се насладя на нейния прекрасен сън без да го прекъсна.

- Добро да е! - казах й аз, докато се опитвах да преглътна разочарованието си. - Наспа ли се? Как е корема?

Поех картата, която ми подаде и я погледнах. Не разбрах какво точно се е случило и какво имаше в предвид, но не възнамерявах да се срещам с Едуард, ако изобщо става на въпрос за него. Докато тези мисли течаха в главата ми от вратата се чу някакъв звуков сигнал, наподобяващ звънец.

Students Брой мнения : 828

Прозях се отново и сложих ръка пред устата си.Тран взе картата,но не се оправи към вратата да я дава на Едуард.Не,че аз много исках това...нещо тук.Никак не ми се вярваше,че е от добрите.
- Да..може да се каже.И вече не ме боли... - отговорих на въпросите му.От вратата се разнесе звук сякаш имаше звънец и някой звъни.Повдигнах вежда.Кой пък може да е,а да не говорим,че и звънец?!

Students Брой мнения : 3216

Не, не беше звънец. Странния звук идваше от устройство, намиращо се вдясно от вратата. Приличаше да футуристичен домофон и реших да рискувам. Натиснах зеленото бутонче, върху което беше нарисуван знак, подсказващ, че от тук се включва гласовото съобщение и зачаках.

- Войне, виждам, че вече сте будни. Очакваме ви в заседателната зала. - каза смътно познат глас, който след миг разпознах, майката на Бони.

От къде знаеше, че сме се събудили? А, да, камери. Обърнах се и загледах ъглите на стаята. Да, в един от тях на фона на бялата стена ярко се открояваше малко черно устройство, прикрепено на ъгъла, където се срещат две от стените и тавана.

Students Брой мнения : 828

Тран се приближи към вратата.Натисна един бутон и от там се разнесе гласът на майка ми.От тази жена човек не може да се отърве.Зачудих се от къде знаят,че сме будни.Видях една малка камера."ОМГ!А ако бяхме решили да правим секс?" - помислих си.Защо трябваше да има и камери като Едуард стоеше пред вратата.Нали негова работа е да ни пази.А колкото и да не искам да признавма той е силен.
- Еее май нямаме избор между да избягаме и да отидем при тях... - изрекох и въздъхнах.Напаво си умирах за една семейна среща с..гости.Ъх!

» Стаята на Ани.
» Стаята на Ин
» Стаята на Тео
» Стаята на Ани
» Стаята на Алекса Рен